№ 151
гр. Разград , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940,
гр.София срещу Разпореждане №619/25.ІI.2021 по чгрд № 246/ 2021г по опис на РРС, в частта с което
срещу длъжника М.С. Х., ЕГН**********, от с.Трапище, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 143,32лв. , претендирано като лихва за забава на дължима
по ДПЗ главница от 719,00лв. за времето от 10.II.2017г. до 24.II.2021г.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице основания за
неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на акт, с който съдът да разпореди
издаване на заповед за изпълнение на претендираното в обезщетение за забава вземане в пълния му размер от
264,95лв. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на
въззино обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При служебно извършената, съгласно чл. 269, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК проверка на обжалваното
разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално допустимо, а като постановено по
същество на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление - за неправилно и неследващо се от доказателствата в
частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по вземането за дължима в условия на чл. 86 ЗЗД
лихва за забава на главница за разликата над уважените 121,63лв. до предявените 264,95лв.
Сезираният с производството по чл.410 ГПК съд дължи произнасяне в рамките на заявените от
кредитора вземания-по размер, основание, период. Което предполага преценката му за редовността на
заявлението от външна страна и за наличието на документа, доказващ валидност на основанията и изискуемост
на вземанията.
1
В случая, в реквизит на подаденото от него заявление, въззивникът е индивидуализирал в предмет на
претенцията си по чл.41 ГПК, както следва:
- вземане в размер на 719,06лв., дължими, ведно със законна лихва в изпълнение на главница по Договор за
паричен заем №2724039, сключен на 11.I.2017г. между конституирания в производството длъжник М.С. Х.,
ЕГН********** и кредитодател -„Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК131576434. В приложения като доказателство
ДПЗ е посочено, че предоставеният на длъжника кредит е в размер на 800,00лв. Длъжникът се е задължил с
връщане на заема за срок от 27 седмици, на равни месечни вноски, всяка в размер на 32,93лв. при фиксиран ГПР
от 48,56% и 40% годишна лихва; От доказателствата по делото се следва за безспорно, че относимо към дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК вземанията по заема са падежирали на 20.VII.2017г поради изтичане на
договорения срок;
- вземане в размер на 71,26лв. , дължими в изпълнение на договорената за срока на договора –от 9. II.2017г. до
20.VII.2017г възнаградителна лихва;
- вземане в размер на 264,95лв., претендирани в обезщетение за забава на дължимата по ДПЗ главница за
времето от 10.II.2017г. до 24.II.2021г. Като заяветилят е подчертал, че размерът на заявеното на осн.чл.86 ЗЗД
обезщетение е изчислено като изтекла за периода мораторна лихва и след приспадане на дължима такава за
времето от 13.III.2020-14.VII.2020 на осн.чл.6ЗМДВИПОРНС.
Горните вземания се претендират като цедирани на заявителя от първоначалния кредитор с твърдението за
тяхната ликвидност и изискуемост.
За да остави без уважение заявлението за мораторната лихва в пълния му размер, първоинстанционният съд
се е приел, че същата е договорена и изчислена в нарушение на чл.193ПК(отм.), предвиждаща изчисляването и в
размера на действащата за периода законова лихва. Първоинстанционният съд погрешно е цитирал нормата на чл.
чл.19 на отменения 3ПК(, доколкото отношенията по заемния договор се явяват установени при действащия ЗПК,
където ограничението на лихвата за забава е регламентирано в чл.33, ал.2 .
На следващо място, за да откаже издаване на заповед за изпълнение на изтекла до дата на заявлението
лихва за забава, първоинстанционния съд е извършил изчисления чрез електронен калкулатор, прилагайки и
разпечатка. От която е видно, че в отклонение на диспозитивното начало е изчислил законовата лихва за период
различен и по кратък от заявения в петитума на заявлението по чл.410 ГПК. Като в мотиви и диспозитв на
разореждането си лихвата за забава, съобразявайки заявения от жалбоподателя период. Горното сочи на
необоснованост на разореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Съобразявайки заявения от жалбоподателя период на забава и размера на главницата, също чрез
използване на електронния калкулатор, в този си състав съдът установи, че изтеклата за периода лихва за забава
на процесната главница е в размер на 294,84лв. След приспадане на дължима такава за времето от 13.III.2020-
14.VII.2020 на осн.чл.6ЗМДВИПОРНС, то сумата се явява доказана по основание в размера на 275,07лв. От което
се следва, че заявената в производството по чл.410 ГПК лихва за забава в размер на 264,95лв. е доказана и
съответна на изискванията на чл.33, ал.2 ЗПК.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок уговорените
погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от забавеното изпълнение на това
задължение, не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на
наказателната лихва отговаря и на императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По изложените фактически и правни съображения, съдът намира жалбата за основателна. Поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №619/25.ІI.2021 по чгрд № 246/ 2021г по опис на РРС, в частта с което срещу
длъжника М.С. Х., ЕГН**********, от с.Трапище, Разградска обл., е отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 143,32лв. , претендирано като лихва за забава на дължима
по ДПЗ главница от 719,00лв. за времето от 10.II.2017г. до 24.II.2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София
Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу М.С. Х., ЕГН**********, от с.Трапище, Разградска обл., ул.“Захари
Стоянов“№9 за вземане в размер на 143,32 лв., дължимо в обезщетение за забава на главница от 719,06лв. по
Договор за паричен заем №2724039/ 11.I.2017г. за времето от 10.II.2017г. до 24.II.2021г.
ОСЪЖДА М.С. Х., ЕГН**********, от с.Трапище, Разградска обл., за заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София разноски във въззивното производство в размер на 65,00лв., от които
15,00лв. държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3