Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Червен бряг, 05,01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х.П.
при
секретаря Павлина Плючарска, като разгледа
докладваното от съдия П. гр. дело № 385/2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация с чл.432, КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД
Производството
е образувано по искова молба на С.Д.П. *** с ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. П.В. от САК, против ЗК „ххх”АД , с ЕИК ххх, представлявано от изп.директори М.М.Г.и П.Д.–
изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление гр. ххх чрез юрисконсулт
К.А..
Посочва се в исковата молба, че на 30.09.2016г.
в гр. Д.Д., на кръстовището на ул. „Д.Д.“ и ул. „А.
С.“ е възникнало ПТП между л.а. „ххх“ с рег. № хххи
зърнокомбайн „ххх. От удара са пострадали и
впоследствие са починали в болницата в гр. Плевен водачът на л.ж. „Ш.“ Т.П.Д.и
пътничката ,седяла зад шофьор Д. В. П. с ЕГН ********** – дъщеря на С.Д.П.. За случилото
се е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, водено е до
съдебно производство срещу неизвестен извършител, което е прекратено на
процесуално основание, поради смъртта на виновния водач.
От удара
дъщерята на ищцата - Д. е получила ххх, изпаднала в ххх, получила е лицева
травма, полифрагментна инпресионна фрактура челно обритално в ляво, фрактура на
лява зигоматична кост, множество порезни рани на езика, долната устна и
гингива, мозъна контузия и мозъчен оток, изпаднала е в кома за девет денонощия
в резултат на което развила застойна бронхопневмония, поради недостатъчна, т.е.
непълната вентилация на белите дробове по време на коматичното състояние и
продължителната хиповетилация. На 21.11..2016 г. Д. е починала в болницата в гр.
Плевен, като нейната смърт е в пряка в причино-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Твърди
се в исковата молба, че С.П. все още преживява изключително тежко смъртта на
единствената си дъщеря, като освен търпените неимуществени вреди от нея поради
нелепата и внезапна смърт на дъщеря й, С. търпи и ще продължава да търпи до
смъртта си имуществен вреди, изразяващи се в липса на издръжка, заместващ доход
и неизпълнение на дължимата синовна финансова грижа за месечна издръжка за
периода до смъртта на С.П.. Д. е тази, която е работила и която е издържала
финансово домакинството, включително е заплащала всички сметки и разходи,
здравето и жИ.та на майка си С.. Сумата, която претендира като минималната месечна издръжка в
размер на по 150 лева месечно или общо - 20.700 лв., предвид публикуваните
официални данни от НСИ за средната продължителност на жИ.та
в РБ, която е 74.08 средна жени/мъже за 2015-2017г.
Счита,
че виновен за настъпилото ПТП е шофьора на автомобил „Ш.“ Т.П.Д.и неговата
застраховка по задължителна гражданска отговорност на увреждащото МПС е в ЗК „хххполица № ххх,
валидна към датата на посоченото ПТП. Ищцата е предявила на осн. Чл. 380 от КЗ
на 13.11.2018г. своята доброволна претенция за обезщетение за причинени вреди,
но с нарочно писмо им било отказано изплащане на обезщетение и по-нататъшно
разглеждане на преписката.
Твърдят
също така, че съгласно разпоредбата на чл. 496 ал. 3 от КЗ застрахователят по
„ГО на автомобилистите“ не може да откаже да се произнесе по основанието на
предявената претенция, ако му е бил предоставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица или протокол за ПТП, както и, че предвид нормативното изискване
на чл. 4 и 496 от КЗ застрахователят следва сам да изиска още документи от
съответните компетентни органи, ако счита, че представените му такива се
недостатъчни и настоящият случай е точно такъв. Всички документи са били
представени на застрахователя при първоначалното предявяване на претенцията за
неимуществени вреди от С.П. и се намират при ответника по преписка – щета № ххх въпреки това и с цел неизпълнение на
своите задължения ответникът отново изисква документи и отказва претенцията им
на формално правно основание.
Твърди,
че други предложения за заплащане на обезщетение не са получавали от ответника
и тримесечният срок за окончателното произнасяне по КЗ е изтекъл отдавна,
доколкото доброволната претенция е подадена от тях на 13.11.2018г..
Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „ххх” АД да заплати на С.Д.П. с ЕГН **********
обезщетение за имуществени вреди за липсваща издръжка и финансова помощ, поради
смъртта на дъщеря й Д. П. в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв., предявено
частично от сумата 20 700 лв. /двадесет хиляди и седемстотин лева/ ведно с
лихва а забава върху главницата от 13.11.2018г. до окончателното изплащане,
както и да й бъдат заплатени направените разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание ищеца увеличи размера на предявения иск до пълният такъв от 27 000 лв. /двадесет и седем
хиляди лева/.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал подробен писмен отговор като оспорва
изцяло предявинея иск като неоснователен и недопустим..
В съдебно заседание ищеца, редовно призована, се явява лично и с адвокат П.В. от САК.
Поддържа предявения иск и желае същия като допустим, основателен и доказан да
бъде уважен в пълния му размер.
Ответника се
представлява от ЮК К.А.. Взема становище, че предявения иск следва да бъде
оставен без уважение.
Разпитани
бяха свидетелите Н.В.П. – син на ищцата, Д.Н.Д. – водач на участвалия в ПТП
зърнокомбайн.
Изслушани и
приети бяха по делото заключения по назначени съдебно счетоводна, единична съдебно
медицинска, комплексна съдебно медицинска и авто техническа експертизи.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно
между страните е и се установява от събраните доказателства фактическата
обстановка, описана в исковата молба, а именно:
На
30.09.2016г. в гр. Д.Д.,
на кръстовището на ул. „Д.Д.“ и ул. „Ал. С.“ е възникнало ПТП между л.а. „ххх“ с рег.
№ хххи зърнокомбайн „ххх.
От удара са пострадали и в последствие са починали в болницата в гр. Плевен
водачът на л.ж. „Ш.“ Т.П.Д.и пътничката , седяла зад шофьор Д. В. П. с ЕГН **********
– дъщеря на ищцата С.Д.П.. Моторното превозно средство, управлявано от Т.П.Д.е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ххх“ по
полица № ххх.
Спорно по делото е, отговорно ли е ответното дружество по силата на
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и търпяла ли е и в
какъв размер имуществени вреди ищцата в следствие смъртта на дъщеря й.
По спорните моменти съдът съобрази следното:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432
от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е
налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право
на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск
по чл. 45 от ЗЗД или с иск по чл .432 от КЗ, е предоставена на избор
по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на
обезвреда за причинени от деликвента вреди.
В случая
ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против
застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Съобразно
чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата
на чл. 498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията
си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда
възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред
застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати;
3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера
му.
Нормата
определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да
следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената
в разпоредбата на чл. 380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл. 498 ал.3
от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на
правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение
за вреди.
По делото е установено, че преди подаване на исковата
молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ
производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в
срока по чл. 498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите
си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са допустими.
По
силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени
или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването
и използването на МПС.
За основателността на предявения иск по делото следва
да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които
стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие и наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.
Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с протИ.правно и виновно деяние - да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, протИ.правност на деянието,
причинна връзка и вина.
Отговорността
на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл. 154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, протИ.правното действие на водача на лекия
автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях.
В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както
и правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от
закона доказателствени средства.
Нормата
на чл. 432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за
основателността на иска е необходимо доказване на следните
предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия
причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на
ищеца, причинна връзка, протИ.правност
и вина.
В случая са налице всички визирани предпоставки на
иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на застрахования от ответника водач на
МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът, времето и мястото на настъпване
на ПТП се установява както от представените по делото писмени доказателства,
заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания на свидетеля Д.Н.Д.. В
резултат ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, дъщерята на ищцата е
получила посочените в исковата молба телесни увреждания, довели до в
последствие до смъртта й. Вината на водача на застрахования автомобил се
доказва от заключението по назначената и приета по делото автотехническа
експертиза.
Наличието на причинна връзка между пътно транспортното
произшествие и смъртта на дъщерята на ищцата се доказва по несъмнен начин от
приетата по делото комплексна съдебно медицинска експертиза. Това е така,
защото в следствие на ПТП са причинени множеството телесни увреждания на Д.,
довели да необходимостта от настаняването й в лечебно заведение. Състоянието й
на кома е обусловило необходимостта от изкуствено дишане. Продължителността на комата
и изкуственото дишане – 9 дни, е единствено известна по делото причина за
възникване на усложнения – стеноза в следствие използването на интубационните
тръби и натиска, който те упражняват върху трахеята.
Причина за смъртта на Д. е ххх.
Въпреки заключението на единичната съдебно медицинска експертиза, че
категоричен отговор за причината за смъртта на Д. може да бъде даден след
извършване на аутопсия, това към момента е невъзможно. Комплексната съдебно
медицинска експертиза потвърждава това заключение, но вещите лица са
категорични, че от събраните по настоящето производство доказателства, между
смъртта на Д. и получените от нея в резултат на процесното ПТП телесни
увреждания и настъпилите в резултат на проведеното реанимационно лечение и
продължителна изкуствена белодробна вентилация е налице пряка причинно-следствена
връзка. Съдът кредитира това заключение, тъй като същото е логически
последователно, почиващо на събраните по делото писмени доказателства и не е на
лице каквото и да е друго съмнение в изводите на съдебните медици.
Поведението на причинителя на вредата е виновно.
Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай
вината на водача се установява от събраните по настоящото дело доказателства.
Поведението на водача на моторното превозно средство е и протИ.правно.
Същият се е движил в рамките на населеното място със скараст над 90 км.ч. при
разрешени 50 км.ч.. В случай, че не бе превишил скоростта, същият е имал техническа
възможност да предотврати произшествието. Предвид това отговорността за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от
застрахователя-ответното дружество.
От твърденията в исковата молба, приложените писмени
доказателства за наличието на трудово правоотношение и съответно получаването
на възнаграждение за това на дъщерята на ищцата, както и от показанията на Н.В.П.
се доказва, че ищцата е живяла в едно домакинство с дъщеря си до преди
настъпване на произшествието. Били са в добри отношения и взаимно са си
помагали за решаване на ежедневните битови и финансови проблеми. С. не
реализира други доходи освен наследствената пенсия от починалия й съпруг. За
нея и домакинството изцяло грижите са били поети от починалата Д.. От момента
на смъртта й - 21,11,2016г. ищцата е била лишена от издръжката и финансовата й
помощ.
Видно от приетото по делото заключение по назначената
съдебно счетоводна експертиза е, че размерът на дължимата издръжка за периода
от декември 2016г. до Май 2028г. включително, при размер минимално определен за
страната от 250 лв. възлиза на 20 700 лв. Заключението на вещото лице е
подробно мотивирано, обосновано, задълбочено, не е оспорено от страните и съдът
го кредитира с доверие.
Предвид гореизложеното предявения
иск като допустим, основателен и доказан в пълния му размер следва да бъде
уважен.
При този изход на делото ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за един
адвокат. По делото е представено адвокатско пълномощно между адв. В. и ищцата.
Съгласно Наредба № 1/2004г. при условията на чл. 38 от ЗА процесуалното
представителство е осъществено и същото възлиза на 1255 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 3366,40 /три хиляди
триста шестдесет и шест лева, от които 2538,40 лева съставляваща направените по
делото разноски за вещи лица и държавна такса върху уважения иск в размер на 828
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ххх”АД, с ЕИК ххх, представлявано
от изп. директори М.М.Г.и П.Д.–
изпълнителни директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да заплати на С.Д.П.
*** с ЕГН ********** сумата от 20 700 /двадесет хиляди и седемстотин/ лева
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за липсваща
издръжка и финансова помощ поради смъртта на дъщеря й Д. П. за периода м.
Декември 2016г. до м. Май 2028 година включително, ведно с лихва за забава
върху главницата от 13.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ххх”АД, с ЕИК ххх, представлявано
от изп. директори М.М.Г.и П.Д.–
изпълнителни директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да заплати на С.Д.П.
*** с ЕГН ********** сумата от 1255 /хиляда двеста петдесет и пет/ лева за
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ЗК „ххх”АД, с ЕИК ххх, представлявано
от изп. директори М.М.Г.и П.Д.–
изпълнителни директори, чрез процесуалния представител ЮК К.А., да заплати по
сметка на Районен съд гр. Червен бряг направените по делото разноски за вещи
лица и държавна такса за разглеждане на делото в размер общо на 3366.40 /три
хиляди триста шестдесет и шест лева и 40 стотинки/ лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Районен съдия :