№ 290
гр. Пловдив, 02.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:С. Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
Сложи за разглеждане докладваното от С. Ат. Германов Въззивно търговско
дело № 20235001000211 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Жалбоподател Н. Х. З., редовно призован, за него се явява адвокат Б.Л.
и мл. адвокат Б.А.А.. Представя се пълномощно.
Ответник ЗД „Б.И.“ АД, редовно призовани, за тях се явява адвокат С.
М..
Вещите лица Д. А. К. и Н. Д. Б., редовно призовани – налице.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2542/24.02.2023 г. от Н. Х. З. с ЕГН -
**********, адрес: град Ч., ж.к. „М.“ № 1, вх. В, ет. 7, ап. 73 чрез адвокат Н.
Н. Д., вписан в Адвокатска колегия – Ш. с посочен адрес за призоваване: С.,
ул. „Х.Б.“ 2, четвърти полуетаж, офис 4 (младши адвокат Б.А.А., вписан в
Адвокатска колегия – С.), тел. .... против Решение № 35 от 02.02.2023 г. по
1
т.д. 53/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдено ЗД
„Б.И.“ АД с ЕИК – ...., седалище и адрес на управление: град С., р-н „Л.“, бул.
„Д.Б.“ № 87 да заплати на Н. Х. З. сумата от 27000-двадесет и седем хиляди
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени
душевни болки и страдания в резултат на претърпяното пътно-транспортно
произшествие на 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля предявения иск за останалия претендиран размер от
50000 лева, частичен от 80000 лева, както и претенцията за законна лихва
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо
както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от 15.03.2021 г., до окончателното погасяване на вземането,
като неоснователни; като със същото решение е осъдено ЗД „Б.И.“ АД да
заплати на младши адвокат Б.А. сумата 2511-две хиляди петстотин
единадесет лева, адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв; осъдено е ЗД
„Б.И.“ АД да заплати сумата от 1080-хиляда и осемдесет лева,
представляваща държавна такса и сумата 353,70 лева, възнаграждение за
вещи лица по сметка на Окръжен съд - Стара Загора. Със същото решение е
осъден Н. Х. З. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, сумата от 1957 лева, разноски по
делото. Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца е
отхвърлена за сумата над 27000 лева до размера от 45000 лева, ведно със
законната лихва от 26.02.2021 г. Във въззивната жалба се излага становище,
че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно
поради противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Моли се
да бъде уважена исковата претенция до размер на 45000 лева –
представляваща справедливия според въззивника-ищец размер на
обезщетение за причинените болки и страдания от 50000 лева след редукция
с 10% съпричиняване на вредоносния резултат, като по този начин се присъди
допълнително за ищеца сумата от 18000 лева, ведно със законните последици.
Конкретизира, че основният спор по делото се свежда до липсата или
наличието на принос от страна на З. за настъпване на вредоносния резултат,
както и до обема на търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания. Счита се за правилно определен от
СтЗОС размер на съпричиняване от страна на пострадалия - 10%, но
2
неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не са
съобразени интензитета и продължителността на болките и страданията на
ищеца, липсата на пълноценен социален живот и се твърди, че липсват
мотиви в тази насока в обжалваното решение. Сочи се, че въззивникът е
преустановил трудовата си дейност, но невъзстановен се е принудил след 68
дена да се върне на работа. Анализират се гласните и експертни
доказателства. Сочи, че и за най-дребните битови потребности е била
необходима чужда помощ, както и че последиците от ПТП са се отразили и
финансово, и З. е бил с понижено самочувствие, като се е чувствал
непълноценен човек. Траен е бил негативният отпечатък върху живота му от
случилото се. Сочи се прогнозата относно бъдещото съС.ие на раменната
става на следващите 6-7 години съгласно заключението на ВЛ. Извършва се
позоваване на т. 11 от ППВС 4/68 при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, като се счита, че следва да се отчитат заложените в КЗ нови лимити.
Изразява становище към кой момент на преодоляване на страданията на
пострадалия съдът следва да определи обезщетението. Сочи, че следва да
бъдат отчитани инфлационните процеси, като следва да се съобрази в
инфлационния процент и този на т.нар. „скрита инфлация“. Счита, че СтЗОС
след като е изброил релевантни за определянето на търсеното обезщетение
факти не е мотивирал оценъчен извод. Твърди, че неправилно окръжният съд
не е допуснал исканата с ИМ комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза и затова моли същата да бъде допусната и
назначена от настоящата инстанция. Претендират се разноски.
С вх.№ 3547/17.03.2023 г. е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЗД „Б.И.“ АД, чрез адвокат С. Ф. М., вписан в Адвокатска колегия – П. и
посочен съдебен адрес: П., бул. „Ш.с.“ 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, тел. .....
Оспорва изцяло въззивната жалба. С оглед правомощията на въззивния съд по
чл. 269 от ГПК, твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да предяви
надлежна застрахователна претенция пред застрахователя, което е било
задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване и
упражняване правото на иск и липсвала надлежно проведена процедура по
чл. 380 от КЗ. Сочи, че исковата претенция пред съда не може да се различава
по параметри от предявената пред застрахователя претенция, а такова
3
несъответствие имало. В писмената застрахователна претенция липсвало
посочване, че същата се предявява частично, то следвало да се приеме, че
същата е предявена за всички претърпени към момента вреди, включително и
за бъдещите. Изключение от това можело да има само при екцес, но
настоящият случай категорично не е бил такъв. Затова се иска връщане на ИМ
и прекратяване на производството по делото. Относно основателността на
жалбата се сочи, че не са налице твърдяните в нея пороци на съдебния акт.
Правилно е била приложена разпоредбата на чл. 52 от ГПК, СтЗОС е обсъдил,
ценил съобразно действителното им правно значение всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни правни изводи при
определяне размера на обезщетението. Коментира се относителната тежест на
свидетелските показания, анализира се заключението на комплексната
експертиза. Счита твърдения в жалбата за недоказани, а някои и с
манипулативен характер. Сочи повторения в жалбата с цел придаването й на
по-голяма тежест. Спира се на евентуалния траен отпечатък от ПТП върху
живота на пострадалия, твърдяната психотравма и зависимост от чужда
помощ за период от три месеца. Неоснователни и неясни са в жалбата
аргументите относно инфлационните процеси и икономическото и
политическото съС.ие в страната; относно нарушаване на материалния закон,
като такова не е посочено ясно; относно съдебната практика на ВКС.
Възразява се срещу допускане на исканото с жалбата експертно
доказателство. Не се правят доказателствени искания. Моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.
С Определение № 137 от 05.04.2023 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания.
Адв. Л.: Поддържам жалбата.
Адв. М.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Пристъпи се към приемане заключението на вещите лица.
Сне се самоличността на вещите лица, като се предупредиха за
отговорността по чл. 291 от НК:
Д. А. К. – 62 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
без родство и служебни връзки със страните.
Поддържам представеното заключение.
4
Н. Д. Б. –53г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и служебни връзки със страните.
Поддържам представеното заключение.
Вещото лице К.: Същият не се води на отчет, не страда от психическо
заболяване.
Златанов е имал невротични оплаквания и преди случилото се. Те са
свързани с личностовите му особености. Не е провеждал лечение за тях, не са
се променили след процесното събитие, а екстрапунитивен модел означава да
обвиняваш другите за живота ти.
Адв. Л.: Нямам въпроси.
Адв. М.: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица.
ИЗДАДОХА СЕ РКО за по 300 лева за всяко вещо лице от внесения
депозит.
Адв. Л.: Представям списък на разноските.
Адв. М.: Представям списък на разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение
съобразно депозираната въззивна жалба. Решаващият състав на ОС Стара
Загора е определил несправедлив размер на обезщетение, а от днес приетата
експертиза се установи повишена емоционална нестабилност в продължение
на 3-4 месеца. Претендирам сторените разноски.
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита.
5
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, установи се, че съС.ието е
непроменено. Претендирам сторените разноски.
В определен от вас срок ще представя писмена защита.
Съдът определя седмичен срок на страните за представяне на писмени
бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 03.07.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6