Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 15.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3264
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „С е.М к.“ ООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, партер, (аптека „****“), представлявано от С.Л.Р.предявена
срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
за заплащане на сумата 63983,71 лева – дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат на некачествено строителство, осъществено от „П.С.“
ЕООД - страна по задължителна застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството“, сключена с ответника, заедно с обезщетение за
забава в размер на 1620 лева, дължимо върху главницата за периода 02.09.2017 г.
– 01.12.2017 г..
В
исковата молба се твърди, че на 01.05.2007 г. между С.Р., в качеството му на
възложител и "П.С." ЕООД, в качеството му изпълнител бил сключен
договор, с който на дружеството било възложено изпълнението на
строително-монтажни работи на обект: жилищна сграда в местност "********- изток".
З.ълженията на строителя по договора били изпълнени в срок и в констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 16.10.2008 г. било
отразено, че строежът е изпълнен съгласно одобрения П.без наличие на
недовършени строително-монтажни работи. През м. 10.2012 г. и м. 11.2012 г. било
извършено конструктивно обследване на сградата, поради констатирани пукнатини и
деформации в преградните стени и дограмата. Обследването установило, че има
несъответствие между предвидения по проекта клас на бетона и получените при
изпитването му стойности, както и че напреженията в отделни елементи на
сградата надвишават предвидените в проекта. Това означавало, че пукнатините и
деформациите били резултат на виновно, противоправно поведение на строителя
"П.С." ЕООД, изразяващо се в некачествено изпълнение на възложените
му строително-монтажни работи.
За
отстраняване последиците от неправомерните действия на строителя било извършено
конструктивно укрепване на стоманенобетонни плочи на процесната сграда, както и
основен ремонт в помещенията, за които била заплатена сума в размер на 63983,71
лева, която представлявала имуществена вреда за ищеца, който на 27.01.2009 г. с
договор за продажба, оформен в нотариален акт №44, том І, рег. № 1054, дело № 34/2009
г. на нотариус И.Н.придобил правото на собственост върху сграда и парцела, в
който същата била построена. Тъй като строителят "П.С." ЕООД било
страна по З.ължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и
строителството“, обективирана в полица № 13170120200000005, сключена с
ответника, на 18.11.2013 г. "С е.М к." ООД предявило пред З. "А.Б."
АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата,
представляваща понесени имуществени вреди. По подаденото заявление № 290-00-5732
била образувана щета, към която били представени всички необходими документи,
но застрахователят неоснователно отказал да извърши плащане. След фактическото
поправяне на недостатъците и заплащане на разходите за това "С е.М к."
ООД предявило нова претенция за престиране на застрахователно обезщетение с
последващо заявление № 250-02-3469/16.08.2017 г., но ответникът потвърдил
първоначалния отказ, поради което за ищеца се породил правен интерес от съдебно
предявяване на вземането си, кумулативно съединено с претенция за обезщетение
за забава върху него в размер на 1620 лева за периода от 02.09.2017 г. до
01.12.2017 г. и с искане за присъждане на разноските за производството.
Ответникът,
З. "А.Б." АД, е подало отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на
застрахователен договор с "П.С." ЕООД, обективиран в застрахователна
полица № 13170120200000005, с период на действие от 11.02.2012 г. до 10.02.2013
г., с ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г. за застраховка
"Професионална отговорност в проектирането и строителството". Прави
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение била предявена от "С е.М к." ООД на
18.11.2013 г., след изтичане на 5-годишен давностен срок от настъпване на
застрахователното събитие - изливането на бетона, при който е установено
несъответствие в класа, което е станало на 15.08.2007 г., съответно давностният
срок по застрахователния договор е изтекъл на 15.08.2012 г.. Твърди се, че
съгласно изготвен доклад от назначен от застрахователя специалист (Loss
Adjuster) сградата била изградена при спазване на предвидените в одобрения П.размери
и сечения и при спазване на действащите норми, уреждащи строителната дейност.
Ответникът поддържа, че нито една от сумите, посочени в исковата молба, няма
характер на вреда, която да е настъпила за ищеца, който по собствено усмотрение
е извършил конкретизираните плащания. При условията на евентуалност, главният
иск се оспорва и по размер, като прекомерно завишен и несъответстващ на реално
претърпените вреди. Твърди се, че представените документи не обосновават
претенцията на ищеца в претендирания размер.
Ответникът
оспорва изцяло акцесорния иск за дължимост на мораторно обезщетение, поради
липсата на главно парично З.ължение. С отговора на исковата молба е направено
искане като подпомагаща страна на ответника да бъде конституирано
застрахованото лице "П.С." ЕООД, която молба е уважена с определение
от 12.04.2018 г..
В
допълнителна искова молба ищецът поддържа исковете, като оспорва възражението
на ответника относно изтекла погасителна давност като неоснователно. Твърди, че
към настоящия казус била приложима разпоредбата на чл. 20 от Наредбата за
условията и реда за З.ължително застраховане в проектирането и строителството
(НУРЗЗПС), съгласно която правата по договора за застраховка се погасяват в 5-годишен
срок от датата на изтичането му. Следователно, към датата на депозиране на
исковата молба - 01.12.2017 г. погасителната давност не била изтекла.
Застрахователното
събитие настъпило по вина на строителя, който при изпълнението на строежа
нарушил законови разпоредби, свързани с изискванията в строителството да бъдат
влагани годни материали и при спазване на установените технологични изисквания.
Възстановителните дейности, извършени от ищеца били необходими за привеждане на
сградата в състояние годно за използването й по предназначение. От
основателността на главния иск произтичала основателността и на акцесорния иск.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа възраженията срещу исковете.
Поддържа възражението за изтекла по отношение на главния иск погасителна
давност, тъй като от застрахователното събитие – изливане на несъответен клас
бетон, настъпило на 15.08.2007 г. били изтекли повече от 5 години до сезиране
на застрахователя.
Третото
лице-помагач на ответника - "П.С." ЕООД поддържа становището на
подпомаганата страна за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 12.04.2018 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им са отделени фактите, че между „П.С.“ ЕООД и З. „А.Б.“
АД е сключена застраховка „Професионална отговорност в проектирането и
строителството“, обективирана в полица № 13170120200000005, с период на
действие от 11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с ретроактивна дата на покритие от
11.02.2007 г., съответно със сключен договор между С.Л.Р.и „П.С.“ ЕООД на
последното е възложено изпълнението на строително-монтажни работи на обект
жилищна сграда, правото на собственост върху която след изграждането й, е
прехвърлено в патримониума на ищеца.
Видно
от договор за възлагане изпълнението на СМР, сключен на 01.05.2007 г. между С.Л.Р.и
„П.С.“ ЕООД, дружеството се З.ължило да изпълни всички необходими СМР (в обем
до 100%), предвидени за обект жилищна сграда в местността „********- изток“ за
120 работни дни срещу възнаграждение в размер на 228995 лева, без ДДС. При
констатирано в хода на изпълнението на некачествено извършени СМР, влагане на
некачествени материали или отклонения от проекта, възложителят имал право да
спре изпълнението до отстраняване на нарушението, което следвало да стане за
сметка на изпълнителя в 7-дневен срок (чл. 8 и чл. 16, ал. 2 от договора). В
чл. 16, ал. 1 от договора изпълнителят се З.ължил да изпълнява и всички
задължения, произтичащи от ЗУТ и действащата нормативна уредба.
В
инвестиционен проект, част „Конструктивно обследване“, изготвен от инж. М.през
м. 11.2012 г. по възлагане на ищеца "С е.М к." ООД, е констатирано,
че жилищната сграда е изпълнена при спазване на предвидените в одобрения П.размери
и сечения, но е изразена препоръка за извършване на преизчисляване на плочата
при действителните натоварвания и характеристики на бетона. Представени са и
протоколи от изпитване № ПС-ІІІ-193/02.11.2012 г. и № ПС-ІІІ-146/11.10.2012 г.,
в които е установено несъответствие на вложения бетон със заложения по П.клас. В
допълнително становище от м. август 2014 г. е посочено, че непостигането на
проектния клас на бетона е довело до деформации на плочата близки до максимално
допустимите, като процесът на деформиране (провисване) на плочата на кота +3,15
продължава и няма видима тенденция за затихването му.
Страните
не спорят и от представения констативен акт (образец 15) от 16.10.2008 г. се
установява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и ал. 2 ЗУТ и условията на
договора. За съответствието на вложените в строежа материали, включително
бетона, са представени сертификати и декларации от страна на доставчиците. От
дневника на бетоновите работи се установява, че е вложен бетон клас В20, като
плочата на кота +3,15 е изпълнена на 15.08.2007 г..
Ищецът
сключил на 30.06.2016 г. с трето за спора лице – „А.И.“ ООД договор
№020/06.2016 г. с предмет укрепване на стоманенобетонна плоча на обект:
„Жилищна сграда с гараж, кв. 50, УПИ V-912, гр. София“ срещу заплащане на цена
от 32109,79 лева, без ДДС. Представени са и фактури за доставени на ищеца
"С е.М к." ООД СМР и строителни материали, извън предмета на този
договор.
Ищецът
сезирал ответника със заявление, вх. №290-00-5732/18.11.2013 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата 72626,55 лева, по което
застрахователят се произнесъл с отказ, изх. № 290-005499/15.10.2014 г.. Със следващо
заявление, вх. № 250-02-3469/16.08.2017 г. "С е.М к." ООД отправило ново
искане за престиране на обезщетение, но в намален размер (63983,71 лева), по
което ЗАД „А.Б.“ АД потвърдило вече обективираното през 2014 г. становище за
неоснователност на претенцията.
В
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и съответно на събраните в производството доказателства, вещото
лице е констатирало, че в процесния строеж са налични хоризонтални пукнатини,
които продължават да „работят“. В резултат от извършено през 2016 г. укрепване
най-съществените деформации - провисване на безгредовата стоманенобетонна плоча
на кота +3,15 са отстранени или покрити и не могат да бъдат установени към
изготвяне на заключението. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена
връзка между начина и качеството на изпълнение на основните СМР и възникналите
впоследствие конструктивни деформации – незатихващо и близко до максимално
допустимото провисване на плочата на кота +3,15, хоризонтални пукнатини в
основата на част от преградните тухлени зидове и около отвори за врати и прозорци.
Всички извършени от ищеца ремонтно-възстановителни дейности са били
задължително необходими за укрепване и възстановяване на експлоатационната
годност на безгредовата плоча, съответно извършените архитектурно-довършителни
работи са били необходими за привеждане на жилищната сграда в състояние, годно
за ползване по предназначение. Пазарната стойност на извършените разходи за
поправяне констатираните недостатъци на изпълнените СМР, определени към м. 11.2012 г. възлиза на сумата 53672 лева, с
включен ДДС.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
Относно
главния иск с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл. 171, ал. 1 и
чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
но приложима към процесното правоотношение с оглед момента на възникването му,
при настъпване на
застрахователно събитие, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Следователно, съдебно предявеното субективно
материално право възниква от фактически състав, включващ елементите:
съществуващо правоотношение между строител и застраховател, с предмет
задължението на застрахователя да покрие професионалната отговорност на
застрахования за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му, настъпване на събитие, представляващо покрит от
застраховката риск, в пряка причинно-следствена връзка, с което в правната
сфера на ищеца са настъпили вреди, за което събитие застрахователят е уведомен
в срок и релевирано неизпълнение на задължението му да заплати обезщетение.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на
факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „А.Б.“ АД не твърди, тъй като
оспорва изобщо да е породено правото на ищеца "С е.М к." ООД да
получи застрахователно обезщетение.
Няма
спор, че между „П.С.“ ЕООД в качеството му на строител и ЗАД "А.Б."
АД са възникнали правоотношения по задължителна застраховка „Професионална
отговорност“, оформени в полица № 13170120200000005, с период на действие от
11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г.
и полица № 13170130200000004, с период на действие от 20.02.2013 г. до 19.02.2014
г., с ретроактивна дата на покритие - 20.02.2008 г..
Застраховката
"Професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и лицето,
упражняващо строителен надзор" е вид задължителна застраховка по смисъла
на чл. 249, т. 3 КЗ (отм.), уредена и в чл. 171 ЗУТ, която се сключва за срок
от една година и покрива отговорността на застрахования по писмени претенции,
предявени в срока на действие на застрахователния договор за неправомерни
действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на негови
задължения, извършени в срока на договора, както и неправомерни действия или
бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите
задължения, извършени в периода от ретроактивната дата до сключването на
договора. Ретроактивна дата е датата на започване на дейност от лице по чл. 171 ЗУТ, като за лицата, които са упражнявали дейност повече от 5 години
ретроактивната дата е 5 години преди сключване на договора, както в случая е
договорена между ответника и третото лице-помагач.
Условията
и редът за сключването застраховката "Професионална отговорност на
проектанта, консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен
надзор" са уредени, с оглед законовата делегация на чл. 171, ал. 2 ЗУТ в
Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането,
приета с ПМС № 38/24.02.2004 г.. Застраховката покрива вреди, причинени на
други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие неправомерни
действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията на лицата,
които участват в строителството на един обект, т. е. застраховката обезщетява настъпилите
неблагоприятни изменения в правната сфера на трети лица от неправомерно - в нарушение на действащите строителни
правила и норми поведение на строител, осъществено при изграждането на
строителен обект, като обхваща деликтната и гаранционната, но не и договорна
отговорност на строителя (основана на сключения с възложителя договор). В този
смисъл - ТР № 88/28.02.1984 г. на ВКС, ТР № 54/23.07.1986 г. на ВКС, решение №
131/03.12.2010 г., постановено по т. д. № 890/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО и решение
№ 579/12.01.2011 г ., постановено по гр. д. № 1932/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО.
Гаранционната
отговорност не изключва отговорността за недостатъци на изработеното и е
възможно като времетраене двете отговорности да се покриват, тъй като
съществуват паралелно, но се пораждат от различни фактически състави. С поемане
на гаранцията за качество, освен основното задължение - да предаде вещта,
продавачът (доставчикът), респ. изработващият поема и задължение за допълнителна
престация, която дължи при определени условия - уверява купувача/възложителя,
че предметът на договора ще съхрани през определен срок (наречен гаранционен)
означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за
своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния срок и
представляват релевантен гаранционен случай. Гаранционната отговорност възниква
по силата на договорни съглашения, но и в приложение на законови и подзаконови нормативни
актове. Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята
правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието
на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който
период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди, при
условие, че купувачът/възложителят е спазил изискванията за правилното
съхраняване и употреба на вещта. С изтичането на гаранционния срок се погасява
задължението за отстраняването на недостатъците.
Докато
при договорната отговорност, предвидена в ЗЗД изпълнителят е длъжен при явни и
скрити недостатъци на вещта, съществували по време на предаване на изработеното,
да ги отстрани за своя сметка, при гаранционната отговорност освен за тези
недостатъци се покрива отговорността и за онези недостатъци, които дори да не
са съществували към този момент са се появили през гаранционния срок при
ползването на вещта по предназначение. При настъпване на основание за
ангажиране на отговорността на строителя купувачът/възложителят разполага с
избор коя от формите на отговорност да реализира. Гаранционната отговорност,
уредена в Наредба № 2/2003 г., е насочена както към участниците в процеса по
изграждането на строеж, така и към третите лица - негови потребители. Сроковете
са диференцирани в зависимост от вида СМР, но всички започват да текат от деня
на въвеждане на строителния обект в експлоатация - чл. 20, ал. 3 от Наредба №
2/2003 г.. Гаранционната отговорност е отговорност за проявени в течение на
ползването недостатъци на строеж, резултат на некачествено изпълнение на СМР
и/или влагането на некачествени материали, продукти, детайли. Гаранционната
отговорност действа винаги, предвид императивните разпоредби на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, като за
реализирането й не е необходимо установяване на виновно поведение от страна на
строителя. Тя съществува поради факта, че строителството е обществено значима
дейност и участниците в този процес следва да реализират продукт, който да бъде
ползван от широк кръг правни субекти в течение на продължителен период от време.
Поради тази причина законодателят е предвидил задължителни изисквания за качеството
на извършваното строителство и съответно механизми за реализиране на
отговорността на участниците в строителния процес при установяване на дефекти,
съответно за репариране на вреди, произтичащи от тези дефекти. Затова и за участниците в
строителството е установено нормативно задължение да застраховат гражданската
си отговорност за вреди. Предвидените задължителни застраховки по чл. 171 ЗУТ
не могат да бъдат за по-кратки срокове от установените гаранционните срокове в
строителството, затова и строителят е длъжен да поддържа задължителна
застраховката и след приключване на дейността си, за да бъде гарантирана реална
възможност за реализиране на гаранционната му отговорност. В обобщение: всеки
участник в строителството е длъжен да сключва и поддържа ежегодни застраховки
със срок на действие 1 година за целия период на осъществяване на дейността и 5
години след прекратяването й.
Разпоредбата
на чл. 172, ал. 1
ЗУТ
установява правилото, че задължителната застраховка
покрива професионалната отговорност на застрахования (строител) само по писмени претенции, предявени в срока на действие на
застрахователния договор, независимо дали вредоносните действия или
бездействия на застрахованото лице, ангажиращи неговата професионална
отговорност, са осъществени в рамките на предхождащия сключването на договора
ретроактивен период от началната дата на започване на дейността, по смисъла на
ал.
2 на чл. 172 ЗУТ, или са
извършени след неговото сключване, но в срока на действието му. Това означава, че обща предпоставка за заплащане
на застрахователното обезщетение за причинените от строителя вреди при всички случаи на застрахователно покритие, уредени в чл. 172, ал. 1 ЗУТ е претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение да е
направена в срока на действие на договора, от който произтича отговорността на
застрахователя за тяхното репариране. В
този смисъл е и нормата на чл. 2, ал. 3
от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството.
В нормата на чл. 172,
ал.
1 ЗУТ са уредени две хипотези на застрахователно
покритие, съобразно времето на осъществяване на увреждащите неправомерни
действия или бездействия: когато те са извършени в 1-годишния срок на действие
на договора и съответно причинените от тях вреди са се проявили в този срок (т. 1) и при осъществяването им през периода от ретроактивната дата до
сключването на договора, но вредите от които действия са
се проявили след неговото сключване - арг. от т. 2 на чл. 172, ал. 1 ЗУТ, която изрично изключва отговорността на
застрахователя за вреди, които са настъпили преди сключването на
застрахователния договор. Във всички случаи обаче, претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъде заявена в срока на застрахователния
договор, при чието действие е завършен фактическият състав, пораждащ задължението за обезвреда, изразяващ се в настъпване на покрития застрахователен
риск. Пропускът на бенефициера по застрахователното правоотношение, в чийто
патримониум са настъпили вредите ("С е.М
к." ООД),
да предяви претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение в срока
на договора, при чието действие е завършен фактическият състав на увреждането,
не може да бъде поправен чрез предявяването на претенцията в срока на действие
на застрахователен
договор за последващ период. Ежегодното подновяване на
застраховката не е равнозначно на продължаване срока
на действието на един договор, каквато възможност ЗУТ и Наредбата за условията и реда за
задължително застраховане в проектирането и строителството не допускат, а се касае за сключване на отделни договори между (най-често, но не
непременно) едни и същи страни и с един и същ предмет - застраховане на професионалната отговорност на "Проект С." ЕООД, но за различни годишни периоди, всеки от които договори е източник на самостоятелно застрахователно правоотношение.
В
§ 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба за условията и реда за задължително
застраховане в проектирането и строителството е посочено, че "едно
застрахователно събитие" е действие или бездействие на застрахования,
довело до настъпване на една или повече вреди. Ако вследствие на две или повече
действия или бездействия са настъпили едни и същи вреди, те се считат за едно и
също застрахователно събитие.
При
съобразяване на тези общи постановки в конкретния казус се налагат следните
изводи. В настоящото производство е установено, че в правната сфера на ищеца
"С е.М к." ООД са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на недвижим имот, правото на собственост върху който е придобито от ищеца на 27.01.2009 г. с договор за продажба,
оформен в нотариален акт №44, том І, рег. № 1054, дело № 34/2009 г. на нотариус
И.Н.. Вредите се изразяват в деформация на безгредова бетонна плоча на кота
+3,15, външно проявени след подписването на 16.10.2008 г. на констативен акт за
установяване годността за приемане на обекта (акт образец 15). Най-късно през
м. 11.2012 г., когато е извършено конструктивното обследване на сградата от
инж. М.по възлагане на ищеца, последният е установил външното проявление на
неправомерното поведение на строителя – влагането в строежа на несъответен клас
бетон, осъществено през м. 08.2007 г., външно проявено чрез провисване и
деформация на плочата на кота +3,15. Това означава, че вредите са настъпили
най-късно към м. 11.2012 г., (както се твърди и в исковата молба), към който
момент действащ е бил застрахователният договор, обективиран в полица №
13170120200000005, с ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г., като тези
вреди са в пряка-причинно следствена връзка с преналиването на плочата на
кота +3,15 (достигнатата дебелина е от
22 см. - 24 см. при проектна – 20 см.) и при използването на неотговарящ на
проектния клас бетон, т. е. резултат са от неправомерното поведение на
строителя, осъществено на 15.08.2007 г. – след ректроактивната дата на покритие
(чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗУТ). Това означава, че за така причинените вреди
(намаляване стойността на строежа и годността му за ползване по предназначение)
"С е.М к." ООД е следвало да предяви писмена претенция пред застрахователя ЗАД "А.Б." АД в рамките на действие на застрахователния договор, оформен
в полица № 13170120200000005, т. е. в периода от 11.02.2012 г. до
10.02.2013 г.. След като ищецът не е сторил това, за
него не е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени вреди, установени през м. 11.2012 г., но които вреди
твърди и се установява да са резултат от неизпълнение на задълженията на
строителя по ЗУТ и подзаконовите актове, осъществено на 15.08.2007 г., който
момент е след ретроактивната дата на покритие.
Ето защо и съобразно изискването на чл. 172, ал. 1 ЗУТ и чл. 2,
ал.
3 от Наредба
за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството, "С
е.М к." ООД като увредено лице -
бенефициер по застрахователното правоотношение, е следвало да предяви писмените си претенции
пред застрахователя в срока на действие на договора, сключен с полица №
13170120200000005, с период на действие от 11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с
ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г.. Претенцията е предявена на
18.11.2013 г., когато действащ е бил друг застрахователен договор, на който
ищецът не основава правата си в настоящото производство, още повече, че към началната дата на действие на този договор – 20.02.2013 г. фактическият
състав на застрахователното събитие е бил окончателно консолидиран, доколкото вредоносните действия и бездействия на строителя "Проект С." ЕООД във връзка с изпълнение на задълженията му вече са били осъществени (през м. 08.2007 г.) и вредите са били външно
обективирани (м.11.2012 г.), поради което би била налице и материалноправната пречка за ангажиране
отговорността на застрахователя въз основа на този следващ договор,
предвидена в чл. 172, ал. 1,
т.
2 in fine ЗУТ, която разпоредба изключва отговорността на застрахователя за вреди, настъпили
преди сключването на застрахователния договор, в
случая - преди 20.02.2013
г.. Ищецът е направил писмено искане за заплащане на застрахователно обезщетение
едва на 18.11.2013 г. - след изтичане срока на действие на договор № 13170120200000005, което обуславя неоснователността на предявения по делото пряк иск по чл. 226 КЗ (отм.) вр. чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Дори да се приеме, че възникването на правото на обезщетение не е обусловено
от сезирането на застрахователя с формална (писмена) претенция, то искът е
погасен по давност, тъй като е предявен на 01.12.2017 г. – след изтичане на
5-годишен срок от настъпването на вредите, осъществено най-късно на 30.11.2012
г., в който смисъл е и изрично поддържаното от ответника възражение.
В решение № 72/02.08.2017 г. по гражданско дело № 60168 по описа за
2016 година на ВКС, ІV ГО, макар касаещо задължителната застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите", е прието, че
задължителната застраховка "гражданска отговорност" няма за предмет
конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите
имуществени и лични застраховки. При този тип застраховки покритият от
застрахователя риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да
доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди причинени на
трети лица. След реализирането му застрахователят заплаща на увредения
обезщетение за претърпените вреди до размера на застрахователната сума като по
този начин осигурява защита на застрахования срещу риска да отговаря за
възникналото имуществено задължение с цялото си имущество, а от друга страна
гарантира получаването на обезщетение от увреденото лице дори и в случаите,
когато застрахования не разполага с достатъчно секвестируеми имуществени права.
От това следва, че застрахователното събитие при задължителните застраховки
"гражданска отговорност" е възникването на отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са свързани с неправомерни действия при извършване на строителна
дейност. Тази отговорност ще възникне в момента, в който бъдат осъществени
всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникването
й и от който момент увредените трети лица имат правото да претендират
застрахователно обезщетение. За да възникне отговорността за обезщетение за
имуществени вреди от некачественото строителство е необходимо в правната сфера
на увредения да са настъпили вредите, в който момент се реализира и покритият
риск. От този момент започва да тече и давността по отношение на правото на
увредения да получи обезщетение. Доколкото обект на
покритие е отговорността на застрахования за вреди, предпоставка и правопораждащ факт на тази
отговорност е възникналата
вреда в чужд патримониум (този на ищеца). Именно защото източник на вредата се явява
определена по съдържанието си дейност (извършване на строителство), то и застрахователният интерес възниква с
предприемането на тази дейност. Същевременно особеностите на дейността
предпоставят вероятност
вредата да се прояви впоследствие (особено в хипотезата на гаранционната
отговорност). Установеното
в ЗУТ изключение от типичното
застрахователно правоотношение касае периода на осъществяване на вредоносната
дейност, но не и момента на проявяването на вредата. По силата на това изключение меродавно се
явява действие или бездействие осъществено и преди датата на сключване на застрахователния
договор (от ретроактивната дата), като застрахователното събитие се изразява в
материализиране на покрития риск - настъпила вреда в чужд патримониум
и това материализиране следва да е осъществено при действието на конкретното
застрахователно правоотношение. С други думи,
вероятността да настъпи вреда сама по себе си обуславя застрахователно
покритие, а проявлението й поражда правото на увредения да получи обезщетение. Това право се
погасява по давност, която тече от възникването му – от настъпването на
събитието и приложима е общата 5-годишна давност. При настъпило през м. 11.2012
г. застрахователно събитие, което поражда правото на застрахователно
обезщетение за увредения, погасителната давност за това вече възкникнало
вземане е изтекла на 30.11.2017 г., като нито се твърди, нито се установява давността
да е била спирана или прекъсвана, съответно предявеният с исковата молба на 01.12.2017
г. главен иск е погасен по давност.
Неоснователно е позоваването на ищеца "С е.М к." ООД на
разпоредбата на чл. 20 НУРЗЗПС, която предвижда правата по договора за застраховка да
се погасяват в срок 5 години
от датата на изтичането му. Разпоредбата се съдържа в глава V „Отношения
между страните по договора за застраховка“, което показва, че е предназначена да
регулира единствено отношенията между страните, сключили застрахователния
договор, а ищецът е трето за застрахователното правоотношение лице, за правата
на което се прилага общата 5-годишна давност, която тече от възникване на
вземането – чл. 114, ал.2 ЗЗД, а застрахователят отговаря по отношение на увредения
както причинителят на вредите и при условията, предвидени в разпоредбата на чл.
172, ал. 1 ЗУТ.
Относно акцесорния
иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
При
извод да не е налице главно парично задължение, то не се поражда и отговорност
за обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение, затова и този иск е
неоснователен.
С
оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ответника, съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК, който представя доказателства да е направил разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 3351,47 лева. Ищецът релевира основателно възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение. Намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство при
интерес от 10000 лева до 100000 лева да е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева. Така за предявените
искове с цена в общ размер на 65603,71 лева, определеният по реда на Наредбата
минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 2498,11 лева. При
съобразяване на факта, че се касае за обективно съединени искове, разгледани в две
открити съдебни заседания и при отчитане на правната и фактическа сложност на
спора, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата 2600 лева, до който размер следва да бъде ангажирана отговорността за
разноски на ищеца.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „С е.М к.“ ООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, партер, (аптека „****“), представлявано от С.Л.Р.срещу ЗАД „А.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, обективно,
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.) вр. чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата 63983,71 лева – дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат на некачествено строителство, осъществено от „П. С.“ ЕООД - страна по
задължителна застраховка „Професионална отговорност в проектирането и
строителството“, оформена в полица № 13170120200000005, с период на действие от
11.02.2012 г. до 10.02.2013 г., с ретроактивна дата на покритие - 10.02.2007 г.,
заедно с обезщетение за забава в размер на 1620 лева, дължимо върху главницата
за периода 02.09.2017 г. – 01.12.2017 г..
ОСЪЖДА
„С е.М к.“ ООД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
партер, (аптека „****“), представлявано от С.Л.Р.да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 2600 (две хиляди и шестстотин) лева – разноски за
производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено
при участието на „Проект С.“ ЕООД, ЕИК*********
– трето лице-помагач на ответника.
СЪДИЯ: