Решение по дело №440/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 213

 

18.12.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                  МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Секретар: АННА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №440 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С Решение №612 от 03.05.2019г., постановено по гр.дело №2793/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отменено на основание чл.253 от ГПК протоколно определение от съдебно заседание на 17.03.2016г., с което е допуснато допълване на доклада по делото, като за главни са приети исковете за вреди от вещ по чл.50 от ЗЗД, а за евентуални – исковете за вреди по чл.49 от ЗЗД, като недопустимо, поради липса на форма за изменение на исковете; „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК===, със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, на основание чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД, общо сумата от 12000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – топка, атракцион „З.“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на гр.С., поради качествата на вещта, нарушени при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане, като иска до пълния предявен размер от 50000лв. е отхвърлен; „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, на основание чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД, общо сумата от 9494лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за закупен имплант, лечение и рехабилитация, от които сумата 1581,04лв. е разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011г.-23.12.2011г. и полученото от нея от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност, които вреди са резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – топка, атракцион „З.“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на гр.С., поради качествата на вещта, нарушени при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от 2187лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно на уважената част от исковете; Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, е осъдена да заплати на „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, сумата 2389лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Ц.Р.Г.“ЕООД, който чрез пълномощника си адв.Щ.Ц. го обжалва в осъдителните му части с конкретни доводи за неправилна преценка на събраните доказателства при установяване на фактическата обстановка и липса на всестранното й изясняване вследствие отмяна на допуснатата СМЕ, задачите към която са от значение за причината за настъпилото увреждане и механизма на причиняването му, довела до неправилни фактически и правни изводи за причиняване на травмата при спукването на топката и досега на ищцата с терена и настъпили вследствие свойствата на вещта вреди, застъпвайки травмата да се дължи на изключително съпричиняване от пострадалата, изразяващо се в неспазване на дадените й указания при използване на топката, както и на непреодолима сила. По подробно изложените в подкрепа на тези доводи съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в осъдителните му части и цялостно отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.

         Ответникът по жалбата Н.А.Г. е депозирала чрез пълномощниците си адв.К.Б. и адв.С.С. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които ответникът не е доказал твърдения от него механизъм на възникване на форсмажорно обстоятелство, което да изключва отговорността му, а от събраните доказателства да е установено настъпването на травма в областта на гърба и шията, причинена от употребата на вещ под надзор на ответника. Претендира жалбата да бъде оставена без уважение и да й се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.

         От страна на Н.А.Г. е подадена насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 12000лв. до пълния предявен размер от 50000лв. Поддържа неправилно да са преценени доказателствата за конкретните обстоятелства от значение за характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди и за прилагане на принципа на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението по справедливост. Претендира за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за уважаване на иска в пълния му предявен размер, както и за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

         Ответникът по насрещната жалба „Ц.Р.Г.“ЕООД е подал чрез пълномощника си адв.Ц. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, включително с оглед изключителното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

         Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259,ал.1 и чл.263,ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

         Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         В исковата молба и уточняващата молба от 01.02.2016г. ищецът Н.Г. твърди на 26.06.2011г. със съпруга и сина си да е посетила атракцион в близост до лифта в гр.С. и там със синът й да са решили да се спуснат със специална атракционна топка „З.“, която била полиетиленова с вътрешни камери, пълни с въздух, и след поставяне на специални обезопасителни колани трето лице я избутвало до място, от което по наклон на поляна тя започвала да се търкаля сама и спирала при огражденията на атракциона. Услугата се предоставяла от ответното дружество като собственик на атракцията. Семейството пристигнало в 13,00 часа и изявило желанието си за спускане с топката „З.“, при което управителят и служителите-инструктори започнали да надуват и подготвят топката, преценявайки за подходящи за спускането скоростта на вятъра и метеорологичните условия. Г. заплатила билети за себе си и сина си и решили тя да се спусне първа, при което двама служители на дружеството я насочили как да влезе в топката и как да завърже предпазните колани, след поставянето на които задвижили топката надолу по поляната и по време на свободното й падане тя отскочила прекалено силно, прехвърлила оградната стена на атракциона, пресякла намиращия се в близост асфалтов път, ударила се в скала или в камък и спряла. При спирането се установило, че топката била спукана и Г. реално лежала върху земята, а не върху обезопасителен въздушен слой. Повикана била линейка, която я откарала по спешност в болница в гр.П. и се оказало, че вследствие на ударите тя е получила изкълчване на III и IV шийни прешлени и травматична дискова херния, заради което при извършената на 01.07.2011г. операция й бил поставен имплант в гръбначния стълб и на 08.07.2011г. била изписана. Към този момент Г. работела по трудов договор на длъжност „Инженер, автоматизация на производство“ към „Е.“ООД и вследствие на злополуката ползвала болничен в продължение на шест месеца, през които получавала обезщетение от НОИ в процент от пълната й заплата, като за периода от 26.06.2011г. до 23.12.2011г. разликата от неполучения пълен доход възлизала на 1581,04лв. В продължение на близо три месеца след инцидента Г. носела поддържаща яка, като непосредствено след него за нея било невъзможно да се справя дори с ежедневните рутинни занимания, извършването на които продължило да представлява изключителна трудност и впоследствие. Поради сериозността на травмите не била в състояние да изпълнява служебните си задължения и за период от три години след датата на инцидента не била в състояние да полага ефективно труд и не работела по трудово правоотношение. Поради високата степен на обездвижване не била в състояние да спортува активно, както преди. И до настоящия момент обемът на движенията в областта на шията й бил ограничен. И до сега тя изпитвала силни рецидивиращи болки в областта на врата и изтръпване на двете ръце. Понякога се появявал и световъртеж, придружен със силни болки в главата, който дискомфорт постепенно с годините се засилвал, появили се и нощни болки с изтръпване и повишена уморяемост на горните крайници. Изживяла силен стрес, притеснения и уплаха в момента на инцидента и непосредствено след него, както и ужас от риска да пострада нейния син, в случай, че се бе спуснал първи с топката. Изпитвала сериозно психическо натоварване от ситуацията, наложила трайна промяна в начина й на живот, фрустрация, че плануваното релаксиращо мероприятие за семейството й се оказало повод за дълготрайни неволи, притеснения и нерви, чувство на малоценност пред обществото и близките, загуба на самочувствие, невъзможност за професионална изява, притеснения от останалите трайно след оперативната намеса видими белези по врата. За лечението си тя извършила редица посочени поотделно по дати и размер разходи за прегледи, медицински процедури по профилактика и рехабилитация, медикаменти, както и заплатила стойността на импланта от 2400лв. Счита, че ответното дружество в качеството си на собственик на атракциона, извличащ всички ползи от предоставяната на клиентите услуга, носи и риска от възникване на отговорност за вреди, поради свойствата на самата вещ като единствена причина за увреждането, без тя да е обусловена от виновно поведение при ползването на тази вещ, каквато отговорност за него в случая да произтича от инцидента по време на спускане с топката „З.“. При тези обстоятелства ищецът Г. претендира за осъждане на ответника „Ц.Р.Г.“ООД да й заплати обезщетение в размер на общо 9494,28лв. за претърпени имуществени вреди, включващо извършените разходи за лечение и пропуснатото трудово възнаграждение, и обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени неимуществени вреди.

         С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете с твърдения вредоносният резултат да е настъпил не поради свойства на вещта, изразяващи се в спадане на секции на топката, довело до удар с повърхността на земята, а поради съпричиняване в изключителна степен от страна на пострадалата вследствие неспазване на дадените й преди използване на атракциона инструкции да мобилизира мускулите на тялото си и да държи главата си в правилно положение между поставените за целта опори в сферата, довело до динамично претоварване на шийните прешлени, както и вследствие наличие на заболяване, отразяващо се на вестибуларния й апарат и довело до загуба на контрол над физиката, причинила травмата. Позовава се на действието на непреодолима сила вследствие внезапен и много силен вихър, довел до прелитане на топката през оградата. Оспорва размера на предявените искове като завишен и несъответстващ с принципа за справедливост, както и поради изключително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, позовавайки се на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД.

         В първото редовно проведено на 17.03.2016г. открито съдебно заседание при изготвяне на доклада по делото окръжният съд е приел да е сезиран с разглеждане на обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на произтекли от собствена и надзиравана от ответника вещ имуществени и неимуществени вреди. В това съдебно заседание пълномощниците на ищеца са навели нови фактически твърдения за виновно противоправно бездействие на служителите на ответното дружество, изразяващо се в това, че: не е било осигурено присъствие на екип от шест души, съобразно инструкцията за ползване; нито едно от присъствалите лица не е поставило лично обезопасителните колани на Г., а е била накарана да ги постави сама; служителите не са преминали обучение за безопасна експлоатация на съоръжението, не са преценили правилно външните фактори за безопасното спускане, не са информирали Г. за възможните опасности при използване на атракциона, не са извършили предварителен инструктаж, не са извършили действия за правилното насочване на съоръжението към безопасен терен, не са спрели топката, съгласно инструкцията за употреба, и не са направили каквото и да било, за да й осигурят адекватна медицинска помощ. С оглед на така наведените твърдения са уточнили да е предявен главен иск по чл.50 от ЗЗД за произлезли от вещ вреди и евентуален иск за настъпили в резултат на противоправно бездействие на служителите на ответното дружество вреди. Окръжният съд е допълнил доклада с така изложените фактически твърдения и относно правната квалификация на предявените искове, приемайки да е сезиран с главен иск по чл.50 от ЗЗД и с евентуален по чл.49 от ЗЗД. С постановеното решение е отстъпил при условията на чл.253 от ГПК от четеното нарочно определение по допълване на доклада, приемайки искането в тази насока да не е било направено в необходимата писмена форма за валидност и да не е било допуснато изменение на предявените искове по реда на чл.214 от ГПК, като е отменил това си определение и е счел да е редовно сезиран само с искове по чл.50 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от вещ, каквито е разгледал и по каквито се е произнесъл.

         Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК да следи за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, намира същото за допустимо като постановено именно по предявените искове, с оглед наведеното с исковата молба тяхно основание посредством релевираните обстоятелства. В исковата молба ищецът Г. е изложила фактически обстоятелства за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, произтекли от травматични увреждания - изкълчване на III и IV шийни прешлени и дискова херния, настъпили вследствие удар с повърхността на земята при спукване на топката по време на спускането с нея. Спукването на надуваем предмет принципно се дължи на вътрешни негови свойства, освен ако не е резултат на външно въздействие. Никъде в исковата молба тя не твърди спукването на топката като причина за удара и травмите да се дължи на неправилното й експлоатиране от служителите на ответното дружество чрез излагане на конкретни техни нарушения, довели до него. Не е заявен и подобен петитум. При това положение предявените с исковата молба обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.50 от ЗЗД. В първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото ищецът Г. е навела нови факти за виновно противоправно бездействие на служители на ответното дружество и е заявила нов петитум за ангажиране на отговорността му в условия на евентуалност и с оглед на така очертаното тяхно поведение. Не се касае за уточнение на исковата молба по почин на страната при нейна нередовност по смисъла на чл.129 от ГПК, нито за пояснение или допълване по реда на чл.143 и чл.145 от ГПК, с оглед противопоставените от ответника твърдения и оспорвания. Не е налице и изменение на основанието или петитума на предявения иск по реда на чл.214 от ГПК. Касае се за недопустимо предявяване на изцяло нов иск против същия ответник, какъвто не е бил предявен с исковата молба.

         Страните не спорят относно фактите, че на 26.06.2011г. ищецът Г., заедно със съпруга и сина й, са посетили атракциона в близост до лифта в гр.С., стопанисван от ответното дружество като негов собственик, и тя е предприела спускане с атракционната топка „З.“, която е прехвърлила оградната стена, пресякла е асфалтовия път и е спряла, когато било констатирано, че е спукана, като по време на спускането Г. е претърпяла травматични увреждания – разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 в шийната област, разместване между тях и образуване на дискова херния, наложили извършване на 01.07.2011г. на оперативна интервенция с поставяне на ригиден кейдж, в каквато насока са еднозначни и събраните писмени и гласни доказателства и заключения на две съдебно-медицински експертизи.

         Спорните и във въззивното производство въпроси са относно механизма на настъпване на уврежданията.

         Според представените от ответника писмени доказателства, включително на руски език със заверен превод на български език, топката „З.“ представлява изработен от полиуретан балон с обем от 13 куб.метра и тегло от приблизително 80кг, състоящ се от две сфери, пространството между които е запълнено с въздух, като външната е с диаметър 3,2м. и на нея са закрепени ръкохватки за пускане, регулиране на темпото и спиране от страна на инструкторите, а вътрешната е с диаметър 1,8м. и в нея се намира мястото на разглобяемото закрепване на окачването на зорбонавта, който се обезопасява на три точки с предпазни колани – крака, гръден кош и ръце, затегнати поотделно по размера на тялото на човека. Предназначението на топката е за спускане с нея по наклонена земна повърхност, при което тя се върти на 360 градуса. Касае се за екстремален вид атракцион. Изделието е патентовано в Русия като „надуваемо устройство за игри“. Конкретното е преминало през технически преглед, извършен на 02.05.2011г. от СК Адреналин, при който е констатирана техническа годност за използването му по предназначение. Това се потвърждава от показанията на ангажирания от ответника св.Р.К. – председател на УС на СК Адреналин и сертифициран инструктор по „З.“, провел обучение на няколко инструктора на ответното дружество, сред които и участвалите в организацията по въпросното спускане св.Д. Б., св.В. Г.и св.Д. П..

         При влизане в топката Г. е била надлежно обезопасена чрез предвидените за целта колани във вътрешната сфера. В такава насока са показанията на ангажираните и от двете страни свидетели. Противоречието помежду им касае единствено обстоятелството дали коланите са били поставени от инструкторите или от самата нея по техни указания, което е без значение за спора, доколкото не се установява причината за инцидента да се корени в тяхното функциониране и тъй като наличието и правилното им поставяне е от значение за изправността на устройството и начина на използването му, свързано с човешка дейност, а не за неговите вътрешни свойства, които са предмет на изследване.

         Според показанията на ангажираните от ответника свидетели Б., Г. и П. – бивши служители към дружеството, първият от които надул топката и наблюдавал спускането й от офиса, а последните двамата участвали като инструктори при спускането, при надуването на топката Б. обяснил на Г. как ще протече спускането и, че по време на него трябва да бъде стегната и мобилизирана, каквато информация и инструкции получила и от Г., докато изкачвали топката към горния край на поляната и по време на поставяне на обезопасителните колани, като й било указано, че през цялото време трябва да е със стегната мускулатура и раменете и главата й да са облегнати колкото може назад вътре в топката, тъй като ще се върти през глава. След като изкачили топката Г. и П. я засилили леко по склона, който бил с много малък наклон под ъгъл около 15 градуса и при търкалянето й те вървели успоредно с нея, за да регулират скоростта при нужда посредством страничните дръжки, което не се наложило, като, достигайки долната равнинна част на терена преди дървената ограда, я хванали и я спрели, но в този момент духнала силна вихрушка, която изтръгнала топката от ръцете им и тя прескочила оградата, продължила движението си по находящия се след оградата леко наклонен асфалтов път и спряла на поляната след него, когато констатирали, че е спукана, без да е спаднала напълно, външната камера била заравнена, а вътрешната не се допирала до земята и била пълна с въздух. Ищцовият свидетел С. Г.-съпруг твърди никой да не им е обяснил как точно ще протече спускането, като той очаквал, че двамата младежи ще придружават топката до края му, но след дадените от тях указания за поставяне на обезопасителните колани на въпроса какво следва после им отговорили „Сега ще видите как ще се спусне.“. Според другият свидетел на ищеца И. Г.-син, след като изкачили топката, двамата инструктори обяснили на майка му как да влезе, да се разположи и да постави обезопасителните колани, каквито инструкции не си спомня да е получила от друг човек, освен от двамата, изкачили топката, и не помни кой я е надул. Според показанията на ищцовите свидетели, инструкторите бутнали топката отгоре и първоначално се движели до нея, но постепенно се засилила, те изостанали от нея и тя се спускала надолу сама и неуправляема, прескочила оградата, минала през пътя след нея, след което свидетелите я изгубили от поглед и, пристигайки на място, видели, че е спряла на поляната след пътя до голям камък и била спукана, като Г. лежала на спуканата страна. Св.С. Г. твърди да не е забелязал поява на внезапен силен вятър по време на спускането на топката, както и времето да е било такова, както преди спускането.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите на ответника относно дадени на Г. инструкции не само по отношение на нейното обезопасяване чрез поставянето на съответните колани, но и относно положението на тялото й и нейното поведение по време на спускането – с постоянно стегната мускулатура и облегнати назад към стената на топката рамене и глава. Същите по този въпрос не се опровергават от показанията на свидетелите на ищеца, които потвърждават дадени от инструкторите подробни указания за разполагането вътре в топката на тялото, крайниците и коланите, като св.И.Г. не помни св.Б., който е надул топката, а твърденията на св.С. Г. - никой нищо да не им е обяснил, се отнасят до начина, по който ще се проведе самото спускане във връзка с участието на инструкторите при движението на топката. Без значение е обстоятелството, на което акцентира ищеца във въззивното производство, че инструкциите са дадени устно, а не в писмена форма, както и по начин, който няма императивно звучене. При всяка дейност, свързана с рискове за здравето и живота, какъвто характер несъмнено има предоставената в случая развлекателна услуга като такава за екстремно преживяване, е необходимо ползвателят й да бъде инструктиран за начина на нейната употреба, за да бъдат осуетени възможни инциденти, което в случая е сторено от служителите на ответното дружество като организатор и собственик на атракциона. Изпълнението на дадените указания е задължение на потребителя. Той поема отговорност при несъобразяването и нарушаването им. 

Въз основа на така събраните гласни доказателства, след извършено геодезическо заснемане и след осъществен оглед и измервания на място, е изготвено и прието в първоинстанционното производство заключение от 14.11.2016г. на съдебно-техническа експертиза с вещо лице В. Г., в приложение №1 към което е очертано трасето, по което е преминала топката с дължина от 140,41м. от т.А до т.В, 112,10м. от т.А до т.Б, в която свидетелите на ответника твърдят да са спрели топката, 7,15м. от т.Б до т.О на съществувалата тогава ограда и 28,31м. от т.Б до т.В на окончателното спиране, а в приложение №2 е показан вертикален разрез по дължината на трасето, чийто терен е описан като поляна с ниска тревна растителност без видими препятствия и с малък наклон. На базата на тези данни и след извършване на съответни анализи, експерименти и пресмятания е изготвено и прието в първоинстанционното производство основно заключение от 17.01.2017г. с допълнение от 15.03.2017г. на съдебно-техническа експертиза с вещо лице проф.д-р инж.Д. С., според което и обясненията на експерта в съдебно заседание на 27.04.2017г., в хипотезата, очертана от ответниковите свидетели, на спиране на топката в т.Б преди оградата при хоризонтален порив на вятъра с посока от север и скорост от около 10-16м/сек, тя не би могла да се вдигне във въздуха и да полети, а може да прескочи оградата след ускорително движение по земната повърхност в резултат на действието на успоредна на повърхността сила от порядъка на 400-500 нютона, породена от внезапен порив на вятъра, изненадал инструкторите и препятствал ги да задържат топката, в участъка от т.Б на спиране до т.О на допиране на оградата, да преодолее оградата след удара в нея и от инерцията, понеже масовият й център е над височината на оградата, и да извърши полет с параболична траектория, който да завърши в участъка след оградата с втори удар в земната повърхност. Експертът приема за най-вероятно и логично топката да се е спукала при преминаването й през оградата, която е била от дъски, и да не е възможно да се е спукала при досег с тревата или при контакт с камък в крайната точка на спиране, като след спукването й налягането между двете сфери намалява, което води до увеличаване на нейната еластичност и амортизационни свойства и по тази причина претоварването в точката на падане върху земната повърхност зад оградата ще бъде по-малко от претоварването при удара в оградата, но точното определяне на претоварването е невъзможно, поради липсата на информация за еластичността на топката и нейното изменение след спукването й. Претоварването в конкретния случай, както при търкалянето на топката по наклона, когато може да се приеме за продължителна величина, така и при удара на топката в оградата и при падането й, когато се касае за моментно кратковременно претоварване, е в малки стойности и несъществено, аналогично на натоварванията при излитане на самолет, при които претоварването върху тялото е 1,5, като най-леко човекът понася претоварване, действащо в направление гръб-гърди. Според вещото лице, ако топката не е била спряна от инструкторите преди оградата, в каквато насока са показанията на ищцовите свидетели, нейната скорост би била по-голяма и по-големи биха били изчислените стойности, но, въпреки това, разликата в стойността на претоварването би била незначителна. При това положение противоречието в показанията на ангажираните от двете страни групи свидетели относно обстоятелството дали топката е била спряна от инструкторите преди оградата и вследствие внезапен порив на вятъра е продължила движението си или изобщо не е била спирана от тях, а се е движела ускорително след самото й спускане, е без значение за причината за настъпилите травматични увреждания, доколкото и в двата случая претоварването би било несъществено и с незначителна разлика. Според обясненията на вещото лице д-р Б. К., дадени в съдебно заседание на 12.05.2016г. при приемане на заключението от 18.04.2016г. на съдебно-медицинска експертиза досежно вида на претърпените увреждания, последиците от тях и лечението, травмата на Г. може да се получи, както при камшичен удар, така и при усукване на шията, а също и при удар на главата в твърд предмет без видими белези, каквито при нея не са констатирани.

На база така събраните в първоинстанционното производство доказателства не може да бъде формиран категоричен извод за механизма на настъпване на травматичните увреждания при ищеца, който е от значение за причинно-следствената връзка между вредите и свойствата на вещта.

За неговото изясняване и в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК е допусната във въззивното производство поисканата от ответника и първоначално допусната в първоинстанционното производство, но впоследствие неправилно отменена, съдебно-медицинска експертиза, като е прието заключение от 15.11.2019г., изготвено от вещото лице д-р С.С. въз основа на всички събрани до момента доказателства. Според същото, единственото травматично увреждане по цялото тяло на ищеца е в областта на шията, което сочи, че тялото е било добре протектирано от топката „З.“ и кинетичната енергия при контакта с настилката не е била голяма, като, независимо дали топката се е спукала или не и дали в нея са били поставени странични опори или възглавнички за главата или не, след като други травми не са установени, се касае за травма при свръхмерно движение в областта на шията, която единствено, заедно с главата, не е била фиксирана към топката и такава фиксация не е възможна, поради опасности в областта на шията. Травмата е настъпила по хиперекстензионен механизъм – при внезапно и рязко отмятане на главата назад, което означава, че тя е била свободно подвижна, а не притисната към стената на кълбото. При липсата на външни мекотъканни увреждания в областта на главата, шията и гръдния кош следва извод, че се касае за индиректна травма, а не за директен удар на главата и/или в областта на шията в твърд предмет – части от атракционната топка или настилката. Става въпрос за свръхмерно движение на главата по време на пребиваването на пострадалата в топката, като не може да се твърди в кой момент е получена травмата на шията, доколкото въртенето на тялото вътре в топката само по себе си представлява неестествено за главата и шията действие, което подлага нефиксираната глава на натоварване в предно-задна посока при положение, че топката се върти контролирано  в една /напред/ посока и тялото се превърта в тази посока, извършвайки превъртане напред. При плътно прилепване на тялото към стената на кълбото и стегната мускулатура, недопускаща стохастични /разхвърляни, случайни, неволеви/ движения на главата и шията е изключително малка вероятността да се получи конкретната травма. Въз основа на наличната медицинска документация /амбулаторни листове/ експертът е констатирал, че Г. още преди инцидента на 26.06.2011г. е страдала от заболявания на опорно-двигателния апарат и на вестибуларния апарат, като, според него и доколкото, съгласно техническата експертиза, не са налице данни за свръхмерно натоварване на тялото в сферата, което да прави травмирането на пострадалата неминуемо поради непреодолими за човешкото тяло свръхсили на въздействие при движението на топката,      е напълно възможно тези й заболявания да са оказали влияние върху нейните усещания по време на атракцията, предизвиквайки известна дезориентация при въртенето на топката и трудно контролиране на главата и шията при превъртането на тялото, което представлява хипотеза, без да е налице обективен начин за доказване на такова влияние, но здрав и физически трениран организъм би се справил без проблем с атракционното изпълнение, с оглед и на данните за многократни предходни участия на различни хора в търкалянето на кълбо. Във връзка с последното е представена от ответника справка изх.№23/21.10.2011г., според която за 2009г. са реализирани 89 спускания с атракциона „Зорб“, за 2010г. – 56 броя, и за 2011г. – 93 броя. Настоящата инстанция възприема заключението като компетентно и обосновано, кореспондиращо на останалите доказателства относно устройството и функционирането на топката „З.“, движението й при конкретното спускане, спукването й, както и вида и характера на настъпилите травматични увреждания.

При така установеното, според което шийните травми при ищеца Г. са произтекли от свръхмерно движение на главата, осъществимо вследствие изначалната невъзможност тя да бъде фиксирана с колан към топката поради опасност от живото застрашаваща увреда, и извършено в неустановен момент в нарушение на дадените инструкции за опиране на главата плътно назад към стената на топката и стягане на мускулатурата през цялото време на нейното движение, следва да се приеме, че към настъпване на вредоносния резултат са причастни както вътрешните свойства на топката, така и поведението на пострадалата, противно на доводите на жалбоподателя-ответник за изключителна нейна вина. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. Случаят е именно такъв. Не е била налице техническа възможност за фиксиране на главата на спускащия се с топката „З.“ по начин, осуетяващ свободното й движение и рязко отмятане при въртенето на тялото на 360 градуса, каквото имобилизиране предвидените за топката опорни възглавнички, на липсата на каквито акцентира ищецът във въззивното производство, не могат да осигурят и гарантират, в каквато насока е и последно приетото заключение на СМЕ. Тъй като не се установи механизмът на настъпване на травматичните увреждания да е свързан с конкретните при спускането климатични условия относно скоростта на вятъра, рефлектиращ върху движението и траекторията на топката, доколкото, според СТЕ, стойността на претоварването и при появата на внезапен порив на вятъра и при липса на такъв, за което неотносимо обстоятелство показанията на двете групи свидетели са разнопосочни, би била несъществена и с незначителна в двата случая разлика, а, според изслушаната във въззивното производство СМЕ, не може да се установи в кой момент е извършено свръхмерното движение на главата – при спускането по склона, при достигането на равнинната финална част от терена, при удара в оградата, при прескачането й или при приземяването на топката, то неоснователно е позоваването на ответника на освобождаваща го от отговорност непреодолима сила. Налице е, обаче, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, възражение за каквото е изрично и своевременно заявено от ответника с отговора на исковата молба. То е основание за намаляване на размера на обезщетението, съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, на която норма се позовава той. В случая ищецът Г. в значителна степен с поведението си е допринесла за настъпване на травмите. Тя изначално е била наясно, че се подлага на екстремно спускане, което само по себе си крие рискове от травми, както и с наличните си заболявания на опорно-двигателния и вестибуларния апарат, чийто характер е свързан с опасността да провокира усещания, влияещи на физическата й кондиция, с оглед начина на функциониране на устройството чрез непрекъснати въртеливи движения на тялото, при което е следвало стриктно да изпълнява дадените й инструкции за положение и поведение по време на спускането чрез непрекъснато поддържане на мускулатурата в стегнато състояние, държейки главата си плътно до стената на топката. Неизпълнението на тези инструкции, независимо дали се дължи на съзнателно нейно поведение на свободно движение на главата, вместо да я фиксира чрез мускулна тяга, или такова, повлияно от наличните й заболявания, които инструкторите не биха могли да констатират, в по-голяма степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, доколкото, според приетото във въззивното производство заключение на СМЕ, при стриктно изпълнение на инструкциите, независимо от невъзможността за пълно обезопасяване чрез фиксиране на главата с помощни средства, вероятността да получи конкретната травма е изключително малка. В този смисъл съпричиняването следва да се оцени на 60%, с колкото следва да бъде редуциран размера на дължимото за претърпените имуществени и неимуществени вреди обезщетение.

Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се изходи от конкретните обстоятелства от значение за техния характер, интензитет и продължителност, като се определи по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД.

Към датата на инцидента Г. е била на 40 години и, според приложеното лично трудово досие, е работела от 2005г. към „Е.“ООД като „инженер по електроника и автоматика“. От показанията на ищцовия св.С. Г. и на ответниковите свидетели Д. Б. и Д. Д. се установява, че на 26.06.2011г. семейството на Г. предприело разходка в гр.С. с развлекателна цел да посетят предлагания там атракцион – висящ град и спускане с топка „З.“, за което тя и сина й изявили огромно желание, заявявайки готовност да закупи още два билета, ако им хареса, като решили първо в топката да влезе тя. Според ищцовите свидетели С.и И.Г. и ответниковия Д. Д., непосредствено след инцидента Н. се оплакала от болки в гръбначния стълб и главата, която не можела да държи, като на място в станцията на лифта я положили на легло и пристигнал екип на Спешна помощ. Св.С. Г. сочи, че са й поставили обездвижваща яка на врата, откарали я в гр.К., където й направили рентгенова снимка, показала разместване на шийните прешлени, и ги насочили към болница в гр.П.. Надлежно установено посредством представената медицинска документация и приетото заключение от 18.04.2016г. на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б.К. е, че Г. е била приета същия ден по спешност в Клиниката по неврохирургия към УМАЛ „Св.Г.“-гр.П., където е установено травматично разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 и образуване на дискова херния и разместване между тях, коригирано и стабилизирано чрез поставяне на ригиден кейдж при извършената на 01.07.2011г. операция, като тя е изписана на 08.07.2011г. От показанията на ищцовите свидетели С. Г.-съпруг, Ц. К.-майка и Д. П.-колега, се установява, че в болницата Н. била непрекъснато обгрижвана от нейните близки, била много стресирана и разстроена, притеснявала се, че няма да може да бъде пълноценна майка и се страхувала да не остане инвалид, а след изписването й носела денонощно обездвижваща яка за три месеца и ползвала отпуск по болест за шест месеца. В началото не можела да прави нищо, поради което била обслужвана от близките си, преглъщането й било трудно, поради което приемала течни храни, болял я гърба при всяко движение, като постепенно след около десет дни от изписването започнала да се възстановява и да се справя самостоятелно с ежедневието си, а след около два месеца и да се грижи за детето си. Ръката й изтръпвала и постоянно изпускала предмети, а около два месеца след изписването й от болницата получила много силно главоболие и световъртеж с повръщане, заради което посетила личния си лекар и й били изписани лекарства, но и до сега, макар и по-рядко, получавала подобни пристъпи, вследствие каквито се налагало да отсъства от работа. От операцията по поставяне на импланта й останали видими физически белези, които първоначално прикривала с шал. След инцидента изключително много се затворила в себе си, нямала желание да излиза и да пътува, както преди, притеснявала се, че от струпването на много хора може някой без да иска да я блъсне и нарани. В тази връзка, според цитираното заключение на СМЕ, изготвено и след извършен преглед на ищеца, и обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 12.05.2016г., оперативната рана заздравява в порядъка на 7-10 дни, след поставянето на стабилизацията тъканите са сраснали за няколко месеца, без налични неврологични промени, следоперативният период е протекъл без усложнения, процесът на възстановяване е приключил отдавна и не се налага поддържащо лечение, а затрудненията при пострадалата, свързани с ограничени движения във врата, болка в лявото рамо и изтръпване на горните крайници, се дължат на дегенеративни промени, налични преди инцидента, в други сегменти С5-6-7, които също са понесли натоварване при травмата, но на базата на вече съществуваща дегенерация, и са в рамките на обичайните за възрастта. С оглед оспорване на заключението от страна на ищеца, е допусната по нейно искане тройна СМЕ и прието заключение от 19.09.2016г. на вещите лица д-р А. П., д-р А. Д. и д-р И. К.. Същото потвърждава извода на единичната СМЕ за липса на причинно-следствена връзка между травматичната увреда на ниво С3-С4 при инцидента и оплакванията на Г. от изтръпване на ръцете, болки в гръбнака и световъртеж, предвид констатациите по приложената медицинска документация за стабилитет на пострадалото ниво в резултат на проведената операция, без данни за компресия на нервни елементи и за неврологична симптоматика, обусловена от това ниво, и наличие на дегенеративни промени на други нива, които нямат връзка с процесния инцидент. В същата насока е и приетото във въззивното производство заключение от 15.11.2019г. на СМЕ, според което оплакванията на Г. от болезненост, уморяемост, изтръпване на двете ръце са резултат на дегенеративни заболявания на гръбначния стълб, датиращи още от преди инцидента, които продължават своето развитие и в последващите години симптоматиката се засилва и допълва от нови неприятни усещания, свързани с двигателността и сетивността на шията и горната половина на тялото, включително ръцете. Прието е и заключение от 03.05.2016г. на съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещото лице-психолог А. Д.въз основа на материалите по делото  и извършено психодиагностично изследване, според което при Г. не са установени белези на психично разстройство, а в емоционален план са набелязани повишени емоционалност, сензитивност, тревожност и боязливост, мисли за несправедливост, плачливост, с черти на понижена комуникабилност, минорно настроение, усещане за беззащитност, безпомощност и малоценностни изживявания, дължащи се основно на описаните от нея, както непосредствено след инцидента, така и понастоящем, физически увреждания, ограничаващи възможностите й за активна физическа дейност в домашна обстановка и в социалната среда, като е свела социалните си контакти до минимум, ограничена е от възможността да избира желана от нея дестинация за почивка до възможността да избира рехабилитационен ценър, а, тръгвайки на работа, е била ограничена от възможността да изпълнява обичайните си задължения, и е ограничена във възможността да спортува. С оглед оспорване на заключението от страна на ответника е допусната нова съдебно-психологична експертиза и е прието заключение от 20.09.2016г. на вещото лице-психолог Д.Т.. Според същото, към момента на инцидента Г. е преживяла психически шок първа фаза, отговаряща на остра травматична стресова реакция, изразяваща се в обърканост, интензивен силен страх, паника, ужас от неизвестността на ситуацията и хода на събитията, емоционална лабилност и безпомощност. След преодоляване на първоначалния шок е възникнало емоционално-стресово разстройство като реакция на стрес, отговарящо на диагностичните критерии и показатели на посттравматично стресово разстройство, чиято продължителност над три месеца го определя като хронично. То е средно по тежест и протича без задълбочаване. Няма клинични данни за патологични симптоми, изменения и отклонения на психическото състояние. Към момента се регистрират повишена емоционална лабилност, неустойчивост и дискомфорт, както и средни нива и степен на повишена личностова и ситуативна тревожност, напрегнатост, безпокойство и невротизъм, изразяващи се под формата на страхова травматична невроза пряко следствие на механизма и способността на човека и човешката психика да си създава страхова памет, изразяваща и наблюдаваща се при повторно изживяване на травмата под формата на разговор. Като трайно съществуващи понастоящем последици от инцидента са отчетени нарушения в социалното и емоционалното функциониране, изразяващи се в емоционален личностов дискомфорт, съзнателна социална изолация и отчужденост и нарушение на физическата активност. Налагащата й се вследствие на инцидента в личностов професионален, психо-социален и емоционален аспект зависимост, понижава самочувствието й и води до конфликт на „Аз-а“ с личностно обособената й борбеност като индивидуално обусловено качество на нейния характер. Невъзможността дълго време да се възстанови от инцидента и съпътстващите я до този момент рецидивиращи болки са повлияли физическата й активност и характера на социалните, професионалните, личностните и обществените й контакти и комуникации.     

         Видно е при така събраните доказателства и установеното посредством тях, че при инцидента на 26.06.2011г. Г. е претърпяла травматично разместване между шийните прешлени С3 и С4 с оформяне на дискова херния в това ниво, без счупване на прешлените и засягане на гръбначния мозък, наложило коригиране и стабилизиране на това ниво чрез поставяне на имплант по оперативен път при двуседмичния й болничен престой, като следоперативната рана е заздравяла за около 10 дни, оставяйки видими белези, а операцията и следоперативният възстановителен период са протекли без усложнения и за няколко месеца е настъпило пълно възстановяване. Търпените и след това от нея болки в гръбнака, уморяемост, световъртеж и изтръпване на ръцете не са вследствие на процесната травматична увреда, а на налични преди настъпването й дегенеративни заболявания на гръбначния стълб в други негови нива, в каквато насока единодушни са експертите и от трите СМЕ. В момента на инцидента и през време на възстановителния процес Г. е търпяла физически болки в засегнатата шийна област и за период от три месеца е носела денонощно обездвижваща яка на врата, което е било свързано с физически неудобства и ограничения при извършване на ежедневните битови дейности, съответно с емоционален дискомфорт от невъзможността да се обслужва сама и да полага адекватни грижи за семейството си, най-вече през време на болничния й престой и през първите седмици след него. Към момента на инцидента тя е била в активна 40-годишна възраст и възстановяването от травмите е прекъснало и смутило за шестмесечния период на отпуск по болест професионалното й развитие и социална активност. Обстоятелствата около инцидента като настъпил неочаквано и в момент, в който семейството е организирало развлекателна почивка извън града, ентусиазирано от намерението за забавление чрез участие на Г. и сина й в атракциона с топка „З.“ и с очакване за приятни изживявания, в разрез с които тя е пострадала, сами по себе си сочат на преживян от нея силен стрес, включително от риска, на който потенциално е било поставено детето й. В такава насока е и заключението от 20.09.2016г. на съдебно-психологичната експертиза за преживяна от Г. в момента на инцидента остра травматична стресова реакция, последвана от състояние на посттравматично стресово разстройство, определено като хронично, с оглед неговата продължителност. Същото, обаче, протича без задълбочаване, като и двете експертизи отричат наличие на белези за психично разстройство. Освен това, установените от тях и понастоящем при ищеца съзнателна социална изолация, понижена самооценка, нарушена комуникация, чувство за професионална непълноценност, боязливост и тревожност са обосновани в голяма степен от продължаващите и до момента физически оплаквания, ограничаващи пълноценните й изяви в личната, професионална и социална среда и провокиращи безпокойство от нейното бъдещо състояние и положение. Установи се така проявяваната симптоматика да не е в причинна връзка с настъпилото при инцидента травматично увреждане, а да се дължи на налични преди него прогресиращи във времето заболявания, при което не се касае за подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди такъв от 12000лв. След намаляването му с установената степен на съпричиняване от 60% дължима е сумата от 4800лв. С оглед на това, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди в частта му относно присъденото обезщетение до размер на 4800лв., като се отмени за разликата над тази сума до присъдената от 12000лв. с отхвърляне на иска в тази му част, и се потвърди в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума от 12000лв. до претендираната от 50000лв.

         От страна на ищеца във връзка с твърдените имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи още с исковата молба са представени писмени доказателства – фактури, фискални бонове, протокол и удостоверение, за извършени разходи за лечение по закупуване на наложения при операцията имплант за шийна стабилизация, лекарства и медикаменти и профилактика и рехабилитация, както и за получените от нея трудови възнаграждения за м.май.2011г. преди инцидента и за м.юни.2011г., през който е настъпил, а впоследствие са представени и справка и удостоверение от НОИ за изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност за процесния период от 26.06.2011г. до 23.12.2011г. Въз основа на така приетите доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна през време на отпуска по болест вследствие увреждането при инцидента Г. да е пропуснала да реализира трудово възнаграждение в размер на търсената сума от 1581,04лв. като разлика между полученото обезщетение от НОИ и възнаграждението, което е би получила, ако работеше по съществуващото трудово правоотношение с „Е.“ООД, както и да е заплатила сочените разходи за лечение и възстановяване от процесната травма в претендирания размер. Тази фактическа обстановка не се оспорва от ответника във въззивното производство. Въз основа на нея следва да се приеме ищецът Г. да е претърпяла имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, получени при спускането с топката „З.“, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация и пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, така, както са индивидуализирани по вид и размер поотделно с исковата молба, поради което същите подлежат на обезщетяване на основание чл.50 от ЗЗД. С оглед приетото при настоящото разглеждане на спора съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, обезщетението следва да се намали със 60%, при което дължима се явява сумата от 3797,60лв., до който размер правилно с обжалваното първоинстанционно решение този иск е уважен и относно него то следва да се потвърди, а за разликата над посочената сума до претендираната и присъдена от 9494лв. иска следва да се отхвърли след отмяна на решението в тази му част като неправилно.

         При този резултат първоинстанционното решение следва да се коригира и в частта му за разноските. Ищецът е заплатила такива от общо 6053лв., при което, съразмерно на уважената част от исковете, дължими й се от ответника са разноски от 874,73лв. До този размер решението, с което са присъдени, следва да се потвърди, а за разликата над него до присъдената сума от 2187лв. следва да се отмени. Ответникът е заплатил разноски от общо 3740лв., от които, съразмерно с отхвърлената част от исковете, са му присъдени такива от 2389лв. Дължими, с оглед редуциране на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди във въззивното производство, са разноски от 3199,52лв., поради което ищеца следва да бъде осъдена да доплати на ответника сумата от 810,52лв.

         И двете страни претендират за присъждане на разноските за въззивното производство. Ответникът е заплатил разноски за държавна такса в дължим, съобразно обжалваната част, размер на 429,88лв., за депозит за вещо лице по допуснатата СМЕ в размер на 756лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 11.07.2019г., или общо разноски от 3585,88лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят разноски от 2957,85лв. Ищецът Г. е заплатила държавна такса в размер на 760лв. по подадената от нея насрещна въззивна жалба, която е изцяло неоснователна, поради което разноски за държавна такса не й се дължат. Заплатила е и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв. с ДДС по представените договор за правна защита и съдействие №6968/10.07.2019г., фактура №6439/12.07.2019г. и фискален бон. От тези разноски, съразмерно на уважената част от исковете, дължими са такива от 346,83лв., каквато сума следва да й се присъди.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ОТМЕНЯ Решение №612 от 03.05.2019г., постановено по гр.дело №2793/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, на основание чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД, сума в размер над 4800лв. до присъдената от 12000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – топка, атракцион „З.“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на гр.С., поради качествата на вещта, нарушени при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, на основание чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД, сума в размер над 3797,60лв. до присъдената от 9494лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за закупен имплант, лечение и рехабилитация, от които сумата 1581,04лв. е разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011г.-23.12.2011г. и полученото от нея от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност, които вреди са резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – топка, атракцион „З.“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на гр.С., поради качествата на вещта, нарушени при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане, както и сума в размер над 874,73лв. до присъдената от 2187лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно на уважената част от исковете, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, против „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, иск за заплащане на сума в размер над 4800лв. до 12000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания, в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 в шийната област, разместване между тях и образуване на дискова херния, причинена от собствена и стопанисвана от дружеството движима вещ – топка, атракцион „З.“, при спускането й с нея на 26.06.2011г. по полегат терен до лифта на гр.С., поради нарушените при използването й качества на вещта, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, против „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, иск за заплащане на сума в размер над 3797,60лв. до претендираната от 9494лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупен имплант, лечение и рехабилитация, и неполучено трудово възнаграждение за периода 26.06.2011г.-23.12.2011г., претърпени в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 в шийната област, разместване между тях и образуване на дискова херния, причинена от собствена и стопанисвана от дружеството движима вещ – топка, атракцион „З.“, при спускането й с нея на 26.06.2011г. по полегат терен до лифта на гр.С., поради нарушените при използването й качества на вещта, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане.

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №612 от 03.05.2019г., постановено по гр.дело №2793/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, сумата от 4800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания, в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 в шийната област, разместване между тях и образуване на дискова херния, причинена от собствена и стопанисвана от дружеството движима вещ – топка, атракцион „З.“, при спускането й с нея на 26.06.2011г. по полегат терен до лифта на гр.С., поради нарушените при използването й качества на вещта, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която иска е отхвърлен за разликата над 12000лв. до пълния предявен размер от 50000лв.; В ЧАСТТА, с която „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, сумата от 3797,60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупен имплант, лечение и рехабилитация, и неполучено трудово възнаграждение за периода 26.06.2011г.-23.12.2011г., претърпени в резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленни тела С3 и С4 в шийната област, разместване между тях и образуване на дискова херния, причинена от собствена и стопанисвана от дружеството движима вещ – топка, атракцион „З.“, при спускането й с нея на 26.06.2011г. по полегат терен до лифта на гр.С., поради нарушените при използването й качества на вещта, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от 874,73лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно на уважената част от исковете; И В ЧАСТТА, с която Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, е осъдена да заплати на „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А.В.“, сумата 2389лв. – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, да заплати на „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А. В.“, сумата от още 810,52лв. /осемстотин и десет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и сумата от 2957,85лв. /две хиляди деветстотин петдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

         ОСЪЖДА „Ц.Р.Г.“ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, кинокомплекс „А.В.“, да заплати на Н.А.Г. с ЕГН:**********,***, сумата от 346,83лв. /триста четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: