Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 443
10.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №470 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.А., търсещ закрила, от П., с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли към ДАБ при МС, ж.к.„Д.“ №***, против Решение №УПХ 27/26.05.2020 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Оспорващият сочи, че изпитвал страх от депортиране първоначално и затова излъгал за произхода си. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговите живот и сигурност. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можели да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като мотиви Интервюиращият орган посочвал, че за чужденеца не били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, т.е. че не изпитвал основателен страх от преследване по причините, скрепени с нормата на чл.8 от ЗУБ, във връзка с чл.1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., поради което му се отказвало предоставянето на статут на бежанец. Приемало се също така, че няма основание за предоставяне и на хуманитарна закрила по чл.9 от ЗУБ. С така изложените мотиви оспорващият не бил съгласен. Сочи, че решението на интервюиращия орган било немотивирано и поради това незаконосъобразно. Административният орган не обсъдил фактите и обстоятелствата, подробно изложени от чужденеца по време на производството, поради които изпитвал основателен страх от преследване „в страната си на произход А.“. Липсата на оценка на фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай довели до произнасянето на едно незаконосъобразно решение. Твърди се, че чл.13, т.1 и т.2 от ЗУБ, във връзка с чл.9 от ЗУБ били приложени неправилно, постановения акт бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен.
Моли се да бъде отменено оспореното решение и да бъде указано на административния орган да постанови решение, с което да допусне до общо производство разглеждането на молбата за закрила на чужденеца.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ (С. Н.), в представени чрез процесуален представител писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-747/05.05.2020 г. (с имена М. А., държава П.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли под вх.№350/11.05.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15525/11.05.2020 г., М.А. – без гражданство, е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 15525/11.05.2020 г. като М.А., без гражданство, етническа принадлежност арабин, роден на *** г. в П. окупирана територия, Г., със същия постоянен адрес, *** образование, професия *****, религия ******, ****, без документи за самоличност.
Под рег.№УП-15525/20.05.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.А. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 27/26.05.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.А..
На 08.06.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 08.06.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-252/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която С. Н. П., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.Харманли, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца, интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на М.А. е извършена на 11.05.2020 г. и към датата на издаване на процесното решение – 26.05.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен, тъй като 25.05.2020 г. (понеделник) е неработен ден.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се споделят
изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната
неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход, някоя измежду изброените
в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказва, че по време на
регистрация представил други данни, защото се страхувал, че може да бъде
депортиран обратно в А.. Заявява, че се казва М. С. А.. Роден бил на *** г. в гр.С. в А. и бил А. гражданин.
Постоянният му адрес бил гр.С, А.. Имал майка, баща, трима братя и две сестри,
не бил ****. Посочва, че не може да представи документи, защото ги изгубил. В А.
имал национален паспорт и ЛК. Имал А.
гражданство. Напуснал А. на 18.02.2020 г. легално с полет за Т. Бил там
около два месеца в гр.И, след което влязъл в България на 21.04.2020 г., нелегално, укрит
в товарен влак. Бил с още седем човека. Били хванати от властите при опит да
стигнат до гр.П. Разказва, че до напускането на страната си живял в гр.С, където
бил роден. Всичките му роднини – родителите, тримата братя и двете сестри, били
в А.. Работел като ****, имал **** образование. На въпроса защо е напуснал
държавата си по произход отговаря, че напуснал А., защото там икономическото
положение било много лошо. Нямало работа и се живеело трудно. Работел като ****,
но парите, които изкарвал, не му стигали, за да живее нормално. Това го
накарало да тръгне да търси по-добър живот в Европа. Целта му била да стигне до
И., защото там можел да намери добре заплатена работа, да изкарва достатъчно
пари, за да живее нормално.
Интервюираният изрично заявява, че не е имал
проблем заради изповядваната от него религия – ***** и заради етническата си
принадлежност – ****, че не е арестуван, нито осъждан в А. или в друга държава,
не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена
групировка. Не му е било оказвано насилие, не е имало заплахи към никой от
семейството му. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, защото
там икономическото положение било лошо и нямало добре заплатена работа там.
Подал молба за закрила тук, защото тук бил задържан.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-268/18.05.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в А.. Тъй като при извършената регистрация М.А. е заявил, че е гражданин на П., и не е представил документ за самоличност, е разгледана и актуалната обстановка в П., като административният орган е извършил преценката си в тази насока въз основа на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-220/10.04.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно П.. Интервюиращият орган е констатирал, че както актуалната ситуация в А., така и тази в П., не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя – А., за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в тази страна следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№МД-268/18.05.2020 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход (а съответно и в П., съгласно Справка вх.№МД-220/10.04.2020 г.). Ситуацията в А. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, което означава, че жалбоподателят би могъл да води нормален начин на живот, ако се завърне в държавата си на произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А., против Решение №УПХ 27/26.05.2020 г. на Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: