Решение по дело №1020/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4083
Дата: 20 юни 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20161100101020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 20.06.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Невена Чеуз

 

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1 020 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 440 ал.1 от ГПК.

          Ищцата В.С. Т.-П., излага в исковата молба, че по изп. дело № 2206/2012 на ЧСИ – Р.М.е извършен опис и изнасяне на публична продан на ресторант, с търговско наименование „Л.”, находящ се в гр. София, район „Витоша”, кв. „Бояна”, ул. „*********, състоящ се на първо ниво – приземие от антре, зала-посетители, миене – мръсна посуда, кухня, офис, тоалетен възел, покрита тераса, със застроена площ от 87,74 кв.м. и на второ ниво – сутерен от склад /напитки/, склад /продукти/, гардероб – тоалет /жени/, гардероб – тоалет /мъже/, със застроена площ от 87, 54 кв.м, заедно с правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VII-291 кв.м. от кв. 60, по плана на гр. София, кв. „Б.”, с площ от 880 кв.м. Твърди, че е собственик на ½ идеална част от имота, въз основа на влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че взискател по изпълнителното дело е „Б. ДСК” ЕАД, а длъжник ЕТ „К.И.”. Излага още, че с наложения опис се засяга правото й на собственост, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че  описания по-горе имот не принадлежи на длъжника. Претендират се  разноски.

          Ответникът „Б. ДСК” ЕАД, редовно уведомен, заявява становище по иска в срока по чл. 131 от ГПК в постъпил писмен отговор с изложени в него възражения.

          Ответникът ЕТ „К.И.”, представляван от К.Г.И., редовно призован, оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника – физическо лице за липса на процесуална легитимация с оглед факта на заличаване на ЕТ „К.И.”. Едноличният търговец по естеството си представлява разширяване на гражданската правоспособност на физическо лице като включва в нея и търговска такава. Отговорността за задълженията, поети от него в това му качество продължава да се носи от физическото лице, макар и то вече да няма качеството „търговец”.

Процесуалната допустимост на иска е била обект на съдебен контрол. Същият е и допустим с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

          Фактическият състав на нормата на чл. 440 ал.1 от ГПК предполага установяване на следните предпоставки: 1/ да има насочено изпълнение за парично вземане; 2/ ответникът-длъжник да не е собственик на вещта и 3/ трето лице, което да е засегнато от изпълнението. 

Легитимиран да търси защита по този ред е всяко трето лице, което е засегнато от насоченото изпълнение върху вещ, която не е собственост на длъжника по изпълнителното дело. Налице е извършен опис върху недвижим имот, както и насрочена публична продан. Изявление за предприети действия от страна на взискателя към извършването на такава са заявени и в писмения отговор на ответника – търговско дружество. Отделно от това, видно от представената по делото молба от Б. «ДСК» ЕАД, вписана в Служба по вписванията – гр. София върху имота, предмет на спора е вписана законна ипотека като обезпечение на банков кредит в размер на 200 000 лв., по повод сключен договор между «Б. ДСК» ЕАД и ЕТ «К. И.», представляван от К.Г.И.. Не е част от спора по делото, че предмет на изпълнението е парично вземане на ответника – ЮЛ от ответника - физическо лице, съставляващо именно вземане по неизпълнения договор за банков кредит, сключен между тях.

Съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че е собственик на процесната вещ в идеалните части, посочени в исковата молба. Това се установява от представеното по делото съдебно решение от 19.02.2010 г. по гр.д. 2045/2008 г. на СГС, IV Б състав, влязло в сила на 19.07.2011 г. Със същото съдебно решение Б.П.Т.е осъден на основание чл. 108 от ЗС да предаде на В.С. Т.-П. ½ идеална част от сграда на две нива – с предназначение ресторант, намиращ се в гр. София, ул. „*********. Не е заявено оспорване от страна на ответниците, че Б.П.Т.е продал в хода на висящото съдебно производство имотът, предмет на изпълнението на ЕТ „К.И.”. Длъжникът в изпълнителното производство е приобретател на имота от ответника в съдебното производство като разпореждането със същия е станало във висящо съдебно производство, поради което и с оглед нормата на чл. 121 ал.3 от ГПК /отм., съдебното производство е водено по разпоредбите на ГПК – 1952 г./ е обвързан от него.

При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира,че искът като основателен следва да се уважи.

При този изход на спора и предвид изричното искане от страна на ищцата на същата се следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 5 805, 89 лв. – разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение /стр. 37 в делото/.

          Водим от гореизложеното съдът :

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по иска с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, предявен от В.С. Т.-П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. О.Д. срещу „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр. С., ул. „********и К.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Г. Х., че К.Г.И. не е собственик на ½ идеална част от ресторант, с търговско наименование „Л.”, находящ се в гр. София, район „В.”, кв. „Б.”, ул. „*********, състоящ се на първо ниво – приземие от антре, зала-посетители, миене – мръсна посуда, кухня, офис, тоалетен възел, покрита тераса, със застроена площ от 87,74 кв.м. и на второ ниво – сутерен от склад /напитки/, склад /продукти/, гардероб – тоалет /жени/, гардероб – тоалет /мъже/, със застроена площ от 87, 54 кв.м, заедно с правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VII-291 кв.м. от кв. 60, по плана на гр. София, кв. „Б.”, с площ от 880 кв.м., предмет на изпълнение по  изп. дело № 2206/2012 на ЧСИ – Р.М., с район на действие – СГС.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр. С., ул. „********и К.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Г. Х. да заплатят на В.С. Т.-П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. О.Д. сумата от 5 805, 89 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: