Р Е Ш Е Н И Е
№ 261771 18.12.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6565 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД против С.Ф.О. се сочи, че на *** г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и С.О.
бил сключен Договор за кредит № ***, втори по ред между страните.
Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит за отпускане на сума в
размер на 300 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата ***.
Сумата била отпусната срещу разписка за изплатена сума на ***. Към датата на
падежа ответникът следвало да плати сума в общ размер от 357 лв. С настъпване
на падежа кредитополучателят не погасил дължимите суми, като съобразно т.13.3.
от Общите условия, дружеството започнало начисляване на наказателна лихва. На ***
„4финанс“ в качеството си на цедент, прехвърлило на „Кредитреформ България“
ЕООД – цесионер вземанията по процесния договор, за което прехвърляне било
изпратено уведомление до длъжника. Към настоящия момент липсвало изпълнение от
длъжника. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на сумата от
300 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата. Претендирани са разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от ответницата.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени
заверени копия от договор за прехвърляне на вземания от **, сключен между
„4финанс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********,
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от ***, видно от което
вземанията срещу ответника С.Ф.О. по договор от *** са предмет на сключения
договор, потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към договор
от ***, искане за отпускане на кредит Вивус от С.Ф.О. от ***, договор за кредит
№ *** от **, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, с предоставена заемна
сума 300 лв. и предвидена по договора общо дължима сума 357 лв., Общи условия
на договора за кредит, разписка за изплатена сума по кредит от ***, според
която С.Ф.О. е получил от представител на „4финанс“ ЕООД сумата от 300 лв., пълномощно,
по силата на което е упълномощено „Кредитреформ България“ ЕООД да уведоми от
името и за сметка на цедента длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, уведомление
за прехвърляне на вземания до С.Ф.О., ведно с обратна разписка за получаването
на дата ***.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, видно от приложената на лист 28 разписка. Ответникът е бил
редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 32.
В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК и в това за насроченото
съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната следва да се присъдят направените разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Ф.О., ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, със *** Р. Х. В. сумата от 300 лв. /триста лева/ по договор за кредит № *** от ***г., сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което кредитополучателят е уведомен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Ф.О., ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, със *** Р. Х.В. сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ направени разноски в настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.