РЕШЕНИЕ
№ 9402
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110169226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „П.и.б.“ АД претендира по отношение на Н. Й. П. да бъде признато за
установено съществуване на правото на парично вземане за сумата 3000,00 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта
№№/08.09.2006 г., с анекс от 03.12.2007 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до
изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 1691,54 лв. за периода от 24.11.2017
г. до 16.11.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 06,67 лв. за периода от 17.11.2020 г.
до 24.11.2020 г.,с разноски в размер на 72,00 лв. за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 64508/2020 г. по описа на СРС.
Твърди се, че между страните по спора е сключен договор за издаване на кредитна
карта, по който банката предоставя банков кредит овърдрафт за сумата 3000 лв., изцяло
усвоен. Длъжникът преустановил плащанията от 25.02.2011 г. и въпреки отправена покана
за доброволно изпълнение паричните задължения по кредита не са платени.
Ответникът оспорва иска по допустимост, основание и размер. Поддържа, че
съглашението е нищожно, на основание чл. 22 от ЗПК - общите условия към договора не са
подписани, а паричните вземания произтичат от неравноправни клаузи – неясни и
неопределени по отношения на крайния срок на договора, не са спазени изискванията на чл.
10 и чл. 11, ал.1, т.6 от ЗПК. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
В становище от 14.04.2022 г. ищецът оспорва твърденията на ответника за липса на
процесуална легитимация, за неизпълнение на изискването за представяне и подписване на
приложимите ОУ, както и за прекратяване действието на договора, считано от 25.02.2011 г.
Със становище от 03.05.2022 г. ответникът навежда доводи за приложимост на
разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
1
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за издаване на кредитна карта № №/08.09.2006 г., по силата на който
банката е приела да издаде кредитна карта M., стандартна с IBAN №№и е предоставила по
картовата разплащателна сметка на ответника потребителски кредит под формата на
овърдрафт в размер на сумата 3000 лв. със срок до 08.09.2008 г. Kредитополучателят се
задължава да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начин, договорени в
Общите условия. Съгласно чл. 6 от договора, ответникът заплаща на банката
промоционален лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75 % на месец, а
за остатъка от срока – в размер на 1,5% на месец, начисляван еднократно на датата,
следващата падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка,
формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до падежа. Уговорен е
гратисен период до 45 дни, и ако в този срок кредитополучателят погаси пълния размер на
дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката
не начислява лихва върху ползваните суми. С Анекс от 03.12.2007 г. договорът е изменен,
като банката кредитор се е задължила да замени първоначално издадената кредитна карта с
револвираща международна кредитна карта с чип М.. Съгласно чл. 2 от анекса, срокът на
договора се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на ищеца.
Предвижда се задължение за кредитополучателя да погасява предоставения кредит –
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ. Видно от чл.6 от анекса като санкция
за забавяне погасяването на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, след изтичане на първите 3 отчетни периода, ответникът заплаща
на банката годишна лихва в размер от 16% за извършване на безналични плащания на ПОС
терминал, съответно 18% за всички останали трансакции. Уговорено е, че при неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит кредиторът
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Налице е и аналогична клауза на чл. 7 от договора, превиждаща също 45-дневен гратисен
период. От Общи условия, приети с Решение от 06.07.2004 г. и изменени и допълнени с
Решение от 29.08.2006 г. на УС на ищеца, валидни към момента на сключване на процесния
договор се установява, че според чл.1, б. „д“ за дата на падеж на задължението за
погасителна вноска се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то не е работен ден, за дата на
падеж се счита първият следващ работен ден. Съгласно чл. 18 вр. чл. 16.1 от ОУ,
оправомощеният държател на кредитна карта се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася минималната погасителна
вноска, посочена в извлечението по картата за изтеклия отчетен период, изпратено му от
банката. Ако оправомощеният държател не извърши което и да е плащане по овърдрафта
повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката
има право да блокира картата. В чл. 25, 27 и 28 от ОУ са уговорени и хипотезите, в които
банката може да упражни правото си да обяви предоставения кредит за предсрочно
изискуем, в т.ч.: неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да
погаси всички изискуеми вземания в рамките на дадения от кредитора срок, прекратяване
на договора между страните независимо от основанието, нарушение от страна на
кредитополучателя на което и да е условия по договора, ОУ или по предоставените от него
обезпечения, забава повече от 5 работни дни след датата на настъпване на изискуемост на
което и да е плащане по договора или ОУ или на плащане по друг кредит, предоставен от
банката или друго лице. Съгласно чл. 36.1, срокът на договора може да бъде продължен по
взаимно съгласие на страните с анекс след учредяване от кредитополучателя на уговорените
в договора обезпечения, като същият е длъжен да уведоми банката писмено не по-късно от
един месец преди изтичането на срока и да погаси изцяло дебитното салдо до края на срока,
ако не желае той да бъде продължен. По делото са представени и ОУ, влезли в сила на
02.11.2021 г., в които от друга страна се предвижда, че срокът на договора за ползване на
овърдрафта се удължава всеки път за нов едногодишен срок при условие, че ответникът не е
уведомил банката с писмено предизвестие за прекратяването на договора 30 дни преди
изтичане на срока, съответно банката не е предоставила на последния 60-дневно писмено
2
предизвестие.
Видно от Покана изх. №10-2822/23.07.2020 г., връчена чрез ЧСИ рег. №№ на КЧСИ,
ищецът е предоставил на ответника 5-дневен срок да заплати изискуемите си задължения,
произтичащи от процесния договор за кредит в общ размер на 22578,61 лева, след
изтичането на който счита кредита за предсрочно изискуем.
От приетата съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда
по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че кредитополучателят е усвоил заемни средства,
предоставени от банката по посочената в процесните съглашения банкова сметка, в общ
размер на 39720 лв. посредством извършване на общо 151 трансакции в периода 11.09.2006
г. - 25.02.2011 г. Ответникът е извършил плащания на обща стойност 39751,23 лв. за
погасяване на задълженията по договор за кредит. Към 25.11.2020 г. размерът на дължимите
суми от ответника възлиза на общо 4770,21 лв., от които 3000 лв. - непогасена част от
главницата, 1691,54 лв. - непогасена част от възнаградителната лихва, начислена за периода
24.11.2017 г. – 16.11.2020 г., 6,67 лв. – начислена лихва за забава върху главницата за
периода 17.11.2017 г. – 24.11.2020 г., както и 72 лв. – разноски за връзване на покана за
предсрочна изискуемост. Установява се, че за периода 20.11.2017 г. – 20.11.2020 г.
непогасените от ответника възнаградителни лихви възлизат на общо 1745,92 лв. В съдебно
заседание вещото лице потвърждава, че последното усвоените заемни средства е от
25.02.2011 г.
Съдът намира, че процесния договор от 08.09.2006 г., изменен с анекс от 03.12.2007
г., има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.12 от ДР на
Закон за защита на потребителите, а именно издаване и предоставяне на кредитна карта към
разплащателна сметка както и на кредит под формата на овърдрафт в размер на сумата от
3000 лв. за срок от 2 години. Предвид легалната дефиниция за „потребител“ по пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП, същият има характер на потребителски, тъй като от предметното му съдържание
не се установява паричният ресурс да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност от кредитополучателя – физическо лице. Договорът е сключен на
08.09.2006 г., поради което породените от него права и задължения се регулират от нормите
на ЗПК (отм.). Поради това е неоснователно възражението на ответника за нищожност на
договора на основание непредоставяне на кредитополучателя на приложимите към договора
ОУ при сключването му. От една страна, според чл. 10 от договора, подписвайки го
ответникът изрично писмено е признал, че е получил и се е запознал с ОУ; а от друга – към
момента на сключването на процесното съглашение нито в ЗПК (отм.), нито в ЗЗП е
установено изискване за полагане от кредитополучателя – потребител на подпис на всяка
страница от Общите условия. Такова е въведено в момент, следващ възникването на
кредитното правоотношение между страните, с разпоредбата на чл. 147а ЗЗП (нов–ДВ, бр.
61/2014 г.), на която ответникът се позовава, като същата влиза в сила на 25.07.2014 г.
Съдът счита за разбираеми и клаузите, касаещи крайния срок на издължаване на
кредита – чл. 3 от договора и чл. 2 от анекса вр. чл. 36.1 от ОУ. Крайният срок е абсолютно
определен, като в договора е посочена конкретна дата, а именно 08.09.2008 г., а за
възможностите за продължаването му и автоматично подновяване е направено препращане
към клаузите на ОУ, които са ясни и разбираеми и с чието съдържание се установи, че
ответникът е запознан. Необосновано е твърдението, че договорът е прекратен на
25.02.2011 г. вследствие длъжниковото неизпълнение. При анализ на релевантните
разпоредби от ОУ съдът намира, че между страните не е уговорено автоматично
прекратяване на действието на договора при допускане на неизпълнение от страна на
кредитополучателя, нито е предвидено задължение за банката кредитор да прекрати
едностранно същия в посочената хипотеза. Ето защо страните са обвързани от валидно
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на потребителски
кредит-овърдрафт, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит във
вид на овърдрафт в размер до 3000 лв., усвоен от последния по посочената в договора
банкова сметка. Трябва да се посочи, че кредит овърдрафтът е договор, по силата на който
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
3
уговорени условия и срок, като заемателят ползва заемните средства когато и както
прецени, поради което не се изготвя предварително погасителен план.
Предвид гореизложеното подлежи на разглеждане основния спорен въпрос по делото
за погасяване на спорното материално право поради изтекла погасителна давност. В тази
връзка следва да се отчете, че при договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай,
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати,
това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
задължение на длъжника за връщане на кредита на части, с арг. от чл. 66 ЗЗД, което не
превръща съглашението в такова с периодично изпълнение – в този смисъл: решение № 261
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д.
№ 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
ІІІ г. о., ГК. Приложим за вземания за главница, произтичащи от договор потребителски
кредит, е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, считано от настъпване на
падежа на всяка вноска, който е относим и в настоящия случай (вж. Решение №
1312/06.06.2022 г. по в. гр. д. № 12885/2021 г. на СГС, Решение № 479/22.01.2018 г. по в. гр.
д. № 4896/2017 г. на СГС и др.). Действително, при съпоставка със стандартния
потребителски кредит, при който заемната сума се усвоява от кредитополучателя веднага
или на предварително ясни периоди и траншове, кредитът-овърдрафт разкрива специфика.
При кредита-овърдрафт е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на
длъжника, при ползването на който кредитополучателят има възможност да тегли суми в
брой или да нарежда плащания за суми в избран от него момент и до определен лимит,
надвишаващ наличността по банковата сметка. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за
всяко вземане - главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. С оглед констатациите на вещото лице по изслушаната по делото ССчЕ
последната трансакция е извършена от ответника на 25.02.2011 г. При съобразяване на чл.1,
б. „д“ от ОУ, съгласно която за дата на падеж на задължението за погасителна вноска се
счита всяко 5-то число от месеца, а ако то не е работен ден, за дата на падеж се счита
първият следващ работен ден, съдът намира, че изискуемостта на задължението за
погасяване на задължението за връщане на сумата по последната трансакция е настъпила на
07.03.2011 г. (05.03.2011 г. – събота, неработен ден), която дата е релевантна и представлява
началният момент на давностния срок, който е изтекъл към датата на предявяване на иска –
25.11.2020 г. по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК. Този извод не се променя поради упражняване
на правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем в момент, следващ
изтичането на давностния срок за вземането за главница по процесния договор за кредит. В
противен случай би се стигнало до изместване началния момент на давността за вземанията
на кредитора по договора, поставено в зависимост от неговата преценка в кой момент да
отправи едностранното си изявление за обявяване на предсрочна изискуемост. Също така,
автоматично подновяване на срока на договора не е обстоятелство, което спира или
прекъсва действието на погасителната давност. За пълнота следва да се отбележи, че
предоставения на кредитополучателя 45-дневен гратисен период, съгласно чл. 7 от договора,
изменен с чл. 7 от анекса, вр. чл. 14.2 от приложимите ОУ, касае настъпването на падежа на
задължението за заплащане на възнаградителна лихва, а не за главница, доколкото в
посочения период е предвидена възможността да не бъде начислена такава върху
ползваните суми при изпълнение от страна на ответника на уговорените в съглашенията
условия.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира наведеното възражение за изтекла
давност на ответника за напълно основателно, поради което претенцията на ищеца за
главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора по
главния иск се явяват неоснователни и акцесорните претенции.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски за сумата 500 лв. за платено възнаграждение на адвокат, съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.и.б.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на
управление: (адрес), срещу Н. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), искове по реда на
чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), чл. 86, ал.1 и чл. 82,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н. Й. П., ЕГН **********, че за
„П.и.б.“ АД, ЕИК .............., съществува правото на парично вземане за сумата 3000,00 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта
№№/08.09.2006 г., с анекс от 03.12.2007 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до
изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 1691,54 лева за периода от
24.11.2017 г. до 16.11.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 06,67 лева за периода от
17.11.2020 г. до 24.11.2020 г., с разноски в размер на 72,00 лева за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 64508/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: (адрес),
да заплати на Н. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата 500,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5