РЕШЕНИЕ
№ 1831
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330101742 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. И. Р., чрез адв. Н. срещу „Вива Кредит”
ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4,
вр. ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността
на клаузите на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем от 28.4.2021г., сключен между
страните.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем от
28.4.2021г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен
заем. Поддържа се, че в клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора било уговорено задължение
за заплащане на сума в размер от 589, 32 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на кредит. Възразява се, че посочената клауза изисква от потребителя да
заплати за услуга, присъща на ответното дружество и поради това е неравноправна.
Сочи се, че това задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е
налице предоставяне на услуга, ползваща длъжника. Предвид изложеното, моли се да
бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 от Договора. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вива Кредит” ООД,
със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора
ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати
длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.. Изтъква се, че в
конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск. По отношение на клаузата за
предоставяне на допълнителна услуга, то се сочи, че сключването на договора не е
предпоставено от поемането на задължение за заплащане на допълнителен пакет
услуги. Изтъква се, че длъжникът сам е поискал да се възползва от услугата по
експресно разглеждане на документи и поради това следва да заплати нейната
стойност. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
1
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между тях е възникнало правоотношение по повод на
сключен Договор за паричен заем от 28.4.2021г., по силата на който кредиторът е
предал на длъжника сума в размер от 1200 лв.
По правните аспекти на спора:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр.
ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Вива Кредит" ООД като заемодател и ищцата е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11
ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид
това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора
и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
49, 39 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече
бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл.
1, ал. 3 от Договора такса за експресно разглеждане на документи, то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, най-
малкото поради факта, че ответното дружество предоставя кредитно финансиране по
занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите
(заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след
като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява
задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът
2
не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите ( без оглед
на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ). Още повече, че
изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от процесния договор представлява пряк
разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на
разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). В случая, акцентът се поставя не
само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако
това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по
кредите), то той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено
предвид обстоятелството, тъй като е налице разминаване между посочения в договора
ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на
заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че клаузата на чл.
1, ал. 3 от Договор за паричен заем *********** № ******* от 28.4.2021г сключен
между страните е недействителна на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр.
ал. 5 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде определено
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 300 лева
по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на
адв. Н.. Ищцовата страна е сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лв.,
които следва да й бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 и чл.
10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
********** № ******* от 28.4.2021г, сключен между И. И. Р., ЕГН ********** като
заемател и „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* като заемодател.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. в
качеството на пълномощник на ищцата И. И. Р., ЕГН ********** сума в размер на 300
3
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Р., ЕГН ********** сума в размер на 50 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4