Решение по дело №7956/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 707
Дата: 5 март 2023 г.
Съдия: Нела Кръстева
Дело: 20223110107956
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Варна, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110107956 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от С. Р. В. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул.
***, срещу „ЗК ЛИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 788.00лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) № 0003- 5000-21-
000742/16.08.2021г. за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Опел Астра
Г Караван", с peг. № ***, в резултат от реализирано на 15.08.2021 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 22.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 15.08.2021г., около 15.20 часа, в гр. Варна, ищецът
управлявайки личния си автомобил „Опел Астра Г Караван", с peг. № ***, се движел по
ул.*** посока кв.„Галата". В района на БАН, движещият се пред него автомобил намалил
скоростта. Ищецът също намалил скоростта, но водачът на движещият се зад него л.а.
„Дачия Логан", с peг. № *** не намалил скоростта и го блъснал отзад. Ударът бил много
силен, като от него автомобилът му се преместил напред и се ударил в автомобила отпред.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи, че били уведомени контролните
органи, които посетили местопроизшествието и съставили двустранен констативен протокол
за ПТП, в който като виновен е бил посочен водачът на л.а. „Дачия Логан. Последният,
според изнесеното, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗК „ЛИ“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. На 16.08.2021г.
1
ответното дружество, е било уведомено за настъпилото събитие, за което е била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-21-000742/16.08.2021г. Извършен е бил
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в
който били обективирани следните увредени детайли: облицовка задна броня, заден капак,
бленда заден капак, долна задна стена, напречна носеща долна задна стена и заден патрон
ключалка. За тези вреди ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
354.92лв. Ищецът счита, че действителният размер на вредите възлиза на сумата от 1
430.70лв., поради което на 08.10.2021г. е завел съдебен иск срещу застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение, необходимо за възстановяване на автомобила.
Било образуваното гр.д. № 20213110114574 по описа на ВРС, 33 състав, по което ответното
дружество било осъдено да му заплати сумата в размер на 100 лева, частичен иск от общо 1
075.78 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка
Опрел Астра Г Караван, с peг. № ***. Тъй като до момента ищецът не е получил
необходимото застрахователно обезщетение в пълен размер твърди, че за него е налице
правен интерес от завеждане на настоящия иск.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изрично
сочи, че не оспорва исковата претенция и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави
признание на иска. Предвид това на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК моли разноските по
делото да се възложат върху ищеца, тъй като счита, че дружеството не е дало повод за
завеждане на настоящото производство. Релевира и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, в случай че същото
надвишава нормативно установения минимален размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Определени по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните
обстоятелства: 1.) че между ЗК „ЛИ“ АД и собственика на лек автомобил „Дачия Логан", с
peг. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със срок на действие обхващащ процесното ПТП.; 2.) че на 15.08.2021 г., в гр. Варна,
ищецът управлявайки личния си автомобил „Опел Астра Г Караван", с peг. № ***, се движел
по ул. *** посока кв. „Галата". В района на БАН, движещият се пред него автомобил
намалил скоростта. Ищецът също намалил скоростта, но водачът на движещият се зад него
л.а. „Дачия Логан", с peг. № *** не намалил скоростта и гп блъснал отзад. Ударът бил много
силен, като от него автомобилът му се преместил напред и се ударил в автомобила отпред;
3.) че в резултат от пътнотранспортното произшествие са настъпили щети по лек автомобил
„Опел Астра Г Караван", с peг. № ***, изразяващи се в увреждане на следните негови
детайли: облицовка задна броня, заден капак, бленда заден капак, долна задна стена,
2
напречна носеща долна задна стена и заден патрон ключалка; 4.) че е било образуваното
гр.д. № 20213110114574 по описа на ВРС, 33 състав, по което ответното дружество било
осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща частичен иск от
общо 1075.78 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.
марка Опрел Астра Г Караван, с peг. № *** от процесното ПТП.
Изготвено по делото заключение по САТЕ, което съда кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, установява, че общата стойност на щетите по овтомобила възлиза
на 1242,92лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В
разпоредбата на чл.432 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Към процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка лек
автомобил „Дачия Логан", с peг. № ***, е било налице действително застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС
е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”,
което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от
КЗ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил него л.а. „Дачия
Логан", с peг. № ***. Вследствие на произшествието, пострадалият автомобил е претърпял
вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
3
С оглед на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са
били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата, поради което
предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Ответника в срока по чл.131 ГПК, прави признание на исковата претенция, като се
придържа към това признание на иска както по основание, така и по размер, включително и
в съдебно заседание по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК.
Ответникът признава иска в отговора по чл.131 ГПК. Предявеният иск, с оглед и на
представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите
нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което
и срещу ответника ще следва да се постанови решение съобразно признанието, без съдът да
се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ,ответникът следва да заплати на ищците
направените по делото разноски. Изложените от процесуалния му представител доводи в с.з.
са несъстоятелни. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК съдържа две предпоставки, чието
кумулативно наличие е необходимо за възлагането на разноските върху ищеца. Вярно е, че
ответникът признава иска, но това не е единственото условия. Необходимо е още с
поведението си той да не е дал повод за завеждането на делото. Ответника е дал повод за
завеждане на делото, доколкото не е представил доказателства за заплащане на цялото
дължимо обезщетение в предходно образуването гражданско производство по гр.д.№
14574/2021г. на ВРС. Като не е сторил това, а е бездействал, той става причина за завеждане
на делото.
С оглед на тези съображения съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца
680,00лв., която сума представлява направените по делото разноски, както следва: 50.00лв.
за платената държавна такса, 150.00лв. за САТЕ, и 480.00лв. за възнаграждение за един
адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането, „ЗК ЛИ” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на С. Р. В. ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 788.00лв.,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна
претенция (щета) № 0003- 5000-21-000742/16.08.2021г. за причинени щети на собствения на
4
ищеца лек автомобил „Опел Астра Г Караван", с peг. № ***, в резултат от реализирано на
15.08.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 22.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЗК ЛИ” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Р. В. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата в общ размер от 680,00, представляваща сбор
от реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: 50.00лв. за платената
държавна такса, 150.00лв. за САТЕ, и 480.00лв. за възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5