Мотиви на присъда, постановена по
ВНОХД № 4791/2018г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение,
VIІІ-ми въззивен състав
С присъда от
12.06.2018 г., постановена по НОХД № 2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131 - ви
състав, съдът е признал подсъдимия Е.Д.М. за невиновен в това, че на 15.07.2015
г. в гр. София, сградата на Специализиран наказателен съд /СпНС/, ул. “********,
по време на съдебно заседание по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото- обръщайки се към своята съпруга и защитник М.П.казал:
“….Какво им говориш на тези, те всички са идиоти /визирайки съдебния състав/, а
на тази /сочейки съдия П./ ще й го туря в устата. Чу ли на теб говоря … ти си
знаеш в устата“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Съдът е
постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест от СРП, в който са
изложени доводи, че същата е неправилна и назоконосъобразна. Прави се искане да
баде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 325 от НК.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа протеста на
СРП, като пледира, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Поддържа, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка е безспорно доказана и се подкрепя от показанията на свидетелите В.П.,
М.М., К.Ц., Р.В.и Г.П., както и от съдържанието на отразеното в протокол от
проведено на 15.07.2015 г. съдебно заседание. Счита, че показанията на
свидетелите са последователни, логични, непротиворечиви и подробно описват
хронологията на събитията в проведеното на тази дата съдебно заседание в СпНС.
Поддържа, че
са неправилни изводите на СРС, че отправянето на обидни думи и нецензурни
реплики от страна на подсъдимия към член на съдебния състав, изразяват неговото
лично отношение спрямо съдебния състав, разглеждащ делото и същото не може да
се третира като грубо нарушение на обществения ред до такава степен, която да
налага въздействието със средствата и методите на наказателната репресия, както
и че в действията на подсъдимия липсва специфичното субективно отношение, което
е присъщо за хулиганството и в употребата на инкриминираните изрази липсва
специфичния хулигански мотив.
Твърди, че
хулиганството е престъпление, което е насочено срещу обществения ред и
спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на отделни
негови членове. Пледира, че съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК,
основният признак на деянието са непристойни действия, като за такива се
приемат тези, които са неприлични, безсрамни, изразяват се в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, които скандализират обществото и с тях деецът
изразява брутална демонстрация против установения ред. Поддържа, че отправените
в хода на съдебното следствие в присъствие на представители на съда и
прокуратурата реплики, инкриминирани в обвинителния акт, категорично сочат на
грубо пренебрежение към правилата за поведение и подронват авторитета на
съдебната институция.
Представителят
на СГП поддържа, че от субективна страна подсъдимият е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл, със съзнанието, че със своето поведение изразява неуважението
си към съдебния състав и с тези си дейсвия е целял да настъпят предвидените в
закона общественоопасни последици, а именно уронване авторитета на съда и
скандализиране на обществото.
Предлага
присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като наказанието бъде
определено при условията на чл. 54 от НК.
Защита на
подсъдимия - адв. Ю. счита, че ако следва да има наказание, същото следва да
баде определо по реда чл. 78а от НК. Изразява несъгласие с прокурора и счита,
че анализът на доказателствения материал по делото, направен от него, е твърде
едностранчив и необективен, тъй като същият обсъдил само доказателства, които
обуславят обвинителната теза, но нито едно от останалите събрани множество
доказателства, които опровергават обвинителната теза в случая.
Поддържа, че
за да е налице престъпление хулиганство, което е насочено срещу обществения ред
и спокойствие, е необходимо не само да е налице от обективна страна
изпълнителното деяние, но и умисъл, който да е свързан със съзнание у дееца, че
върши престъпление против обществения ред, а не че извършва деяние, което е
насочено към личността на определени субекти на това обществено място.
Счита, че от
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се наблюдават две
категории свидетели: едната категория са членовете на съдебния състав - двама
съдии от СпНС, трима съдебни заседатели и прокурор Славова, които твърдят
изпълнителното деяние, изложено в обвинителния акт, да е извършено от
подсъдимия Е.М.. Всички останали, присъстващи в залата, включително другият
прокурор – Ц. В., служителите на Главна дирекция „Охрана“ и съдебният секретар,
не са чули такива изрази. Поддържа, че за да бъде доказано едно престъпление по
несъмнен начин, както изисква НПК, от доказателствата по делото единственият
възможен извод трябва да е лицето да е извършило деянието, за което е привлечено
към наказателна отговорност и му е повдигнато обвинение.
Поддържа, че
по делото има достатъчно доказателства, които опровергават от обективна страна
да е имало осъществено деяние, тъй като от материалите по НОХД № 646/2015г. на
СпНС е видно, че подзащитният му – Е.М., е имал сериозни оплаквания към този
съдебен състав, тъй като той не е разглеждал молбите му за изменение на мярката
за неотклонение. Счита, че в тази ситуация е разбираемо човек да бъде малко или
много негативно настроен лично към съдиите и съдебните заседатели, които са
съдебния състав, който трябва да разгледа молбите му и от който зависи това той
да излезе на свобода. Поддържа, че съдебният състав е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, като не е разгледал в законоустановените и
разумни срокове молбите за изменение на мярката за неотклонение.
Защитата
счита, че съдебната практика е безпротиворечива по отношение на това, когато
едно лице извършва подобни непристойни действия, но те са насочени поради личен
мотив, срещу някого, независимо дали той е съдия, съдебен заседател или
прокурор, законът не допуска различия в това отношение, кой е субекта на това
престъпление, тъй като става въпрос за престъпление против личността, а именно
обида, която съгласно българския наказателен кодекс е престъпление от частен
характер и не може да бъде преследвана с обвинителен акт. Поддържа, че всички
събрани доказателства сочат на това, че ако е имало такова изказване, то е било
само и единствено на личностна основа поради обстоятелството, че подзащитният
му е имал достатъчно причини да бъде недоволен от поведението на съдебния
състав. Поддържа, че от показанията на секретаря Татяня А. се установява, че на
протокола е правена корекция от съдия В.П., след която секретарят не го е чела,
а го е подписала.
Поддържа, че
от посоченото в обвинителния акт се вижда, че изпълнителното деяние, за което на
подсъдимия Е.М. му е повдигнато обвинение, е за разговор между него и неговия
защитник, а същите са конфиденциални и ако се приеме, че в един такъв разговор
може да се повдига обвинение за хулиганство, това означава да се потъпчат
всички принципи на защитата в наказателния процес.
Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда
като правилна и законосъобразна, постановена при спазване на
процесуалните правила и
материалния закон.
В своя
защита подсъдимият Е.М. поддържа, че свидетелите, ползвани от прокуратурата, са
такива, които уронват престижа на съдебната власт в Република България, поради
което Апелативният специализиран наказателен съд им е направил отвод. Твърди,
че при внасянето на обвинителния акт било нарушено правилото на чл. 246, ал. 2
от НПК, тъй като заключителното постановление на разследващия орган не
кореспондирало с правото, а от посоченото от СРП не ставало ясно, че е извършил
престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК.
Поддържа, че
свидетелите, ползвани от прокуратурата - трима съдебни заседатели, двама съдии
и прокурор Р.С., са „враждебни“ свидетели, а самият СпНС, 10-ти състав, нарушил
чл. 6, §1 от ЕКЗПЧ. Счита, че от 24.05.2015г. от фаза досъдебно производство, в
нарушение на изискването на чл. 63, ал. 5 от НПК, бил задържан незаконно, тъй
като не бил внесен обвинителен акт. Поддържа, че съдебните заседатели са равни
със съдиите и имат равен глас с тях, но имат и задължения да се запознаят с
целия материал, който е бил събран в досъдебното производство, което не били
направили в конкретния случай. Счита, че заключителното постановление не
отговаряло на изискванията на чл. 235 от НПК, а обвинителният акт - на
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като не анализирали въз основа на кои
доказателства е извършил хугиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК.
Твърди, че е заявил, че не се признава за виновен, но не е казал на съдия
Верджиния П. „*******“, или че „всичките са идиоти“ и не се обръщал към нея по
никакъв начин.
Поддържа, че
в процеса пред СпНС, в който участвал и бил представляван от М.П.като негов защитник
по чл. 91 от НПК, имал право да се ползват с имунитет разговорите им и да не
бъдат обсъждани от съдиите. Твърди, че ако съдията е заявил, че подслушвайки
разговора между защитника и подсъдимото лице, и въз основа на това е подал
жалба, се нарушавала същността на правото му да бъде защитаван от М.П..
Подсъдимият
прави искане делото да бъде върнато за събиране на нови доказателства, тъй като
ако се докаже, че не всички членове на състава са чели делото, с оглед
заявеното от свидетеля Г.П., то това било основание за ново разглеждане. Счита,
че е нарушен чл. 12 от ЗСВ, тъй като молбата му за изменение на мярката за
неотклонение не била разгледана.
Поддържа
изцяло оправдателната присъда и моли СГС да приеме, че СРС е постановил една
справедлива такава, а евентуално делото е следвало да се разгледа по чл.78а от НК.
Поддържа, че
е разговярал със съдия В.П. и я попитал дали е обидена и тя му отговорила, че
не е, както и че самата дума „*********“ може да има най-различен смисъл и
всеки да я тълкува както си иска.
Счита, че
показанията на свидетеля Г.П. са лъжесвидетелстване, тъй като същият под страх
от наказателна отговорност е преекспонирал и добавил твърдяното от А.М., че е
казал „всички сте боклуци, тропане с крак в залата, скачаше от мястото си,
буташе пейката и крещеше боклуци негодници“.
Счита, че СРП и СГП са допуснали нарушение на чл. 6,
§2 от ЕКЗПЧ и специфичните гаранции във връзка с презумпцията за невиновност,
залегнала в чл. 48 от Хартата на ЕС и чл. 14, §2 от Международния пакт за граждански
и политически права, както и че разследващият орган и прокурорът не били
избрани на случен принцип. Предлага съдът да не кредитира показанията на
свидетелката Р.С.пред СРС,
тъй като същите не били обективирани нито в обвинителния акт, нито в показанията
на някой от предходно разпитаните свидетели. Поддържа, че прокуратурата на Република
България води делото в нарушение на чл. 6, §2 от ЕКПЧ и в настоящия случай
същата прехвърляла доказването на невиновността на него и следвало да се спази
принципът по чл. 6, §2 от ЕКПЧ - всяко обвинено лице в извършване на
престъпление да се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие
със закона. Предлага да се приложи европейското право и да се кредитират
показанията на всички свидетели, но да се отбележи, че е допуснато нарушение на
чл. 105, ал. 2 от НПК, тъй като М.П.като негов защитник се ползвала с
презумпцията по чл. 6, §3, буква „ц“ от ЕКПЧ и били налице хипотезите на чл. 48
от Хартата на ЕС, чл. 6, § 2 от ЕКПЧ и чл. 14, § 2 от Международния пакт за граждански
и политически права, както и че в съдебната зала са били само страните по
делото и не били нарушени обществените отношения.
Подсъдимият
твърди, че никъде не било отразено в медиите какво се е случило на 15.07.2015 г.,
тъй като в залата не е имало никой, освен страните по делото, нищо че делото било
публично. Счита, че с вменените му думи не могат да се нарушат обществените
отношения и да се покаже явно неуважение към съдебната система. Поддържа, че
Специализираният наказателен съд е извършил нарушения на правилата на чл. 6, §1
и чл. 6, §2 от ЕКПЧ и изобщо на принципите на правораздаването да не се
проявява предубеденост.
Подсъдимият Е.М.
не се признава за виновен и заявява, че не е извършил престъплението, за което
е предаден на съд. Поддържа, че една присъда не може да се основава само на
съмнения, а трябва да има категоричен, еднозначен извод, сбор от доказателства,
които да сочат, че дадено лице е извършило престъпление. Счита, че е
противозаконно обвинен в престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради липса на състав
на престъплението и отразеното в обвинителния акт не представлява нарушение на
обществения ред. Твърди, че протоколът от съдебното заседание от 15.07.2015 г. е
незаконен, тъй като написаното по-късно, след съдебното заседание, не е писано
от съдебния секретар, поради което е негодно доказателствено средство.
Подсъдимият
се позовава на делото „Норис срещу Ирландия“ от 09.10.1979г. на ЕСПЧ, където
било заявено в § 24, че Европейската конвенция е призвана да гарантира не
права, които са теоретични и илюзорни, а такива, които са практични и
приложими, и към настоящия правен казус да приложи чл. 5 от ДЕС и да остави без
приложение националното право, което противоречи на международните закони, а съдът
да приложи Европейското право. Поддържа, че е налице противоречие в показанията
на свидетелите Г.М., Р.В., К.Ц.и Г.П., както и че присъстващите в залата
съдебен секретар и прокурор не са чули подобна реплика.
В последната
си дума подсъдимият Е.М. иска от съда да се съобрази с правото на Европейския
съюз и да го оправдае, тъй като петте лица са лъжесвидетелствали срещу него,
дали са разностранни показания и не е налице звукозапис, от който да се установи
какво се е случило. Счита, че са използвани незаконни доказателства в нарушение
на чл. 105, ал. 2 от НПК, т.е. нарушена е адвокатската тайна между него и госпожа
М.П.– упълномощен защитник по дело № 646/2015 г. на СпНС. Поддържа, че свидетелските
показания са едно спрямо друго вътрешно противоречиви, не са обективни и не
подкрепят написаните изречения в използваното доказателствено средство - протокола
на СпнС от 15.07.2015 г. Счита, че в наказателното производство по НОХД №
646/2015г. правата му са били нарушени, тъй като СРП иззела протокола и ползвала
разговорите между него и защитника му М.П.за основа за повдигнатото обвинение.
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VIІІ въззивен състав, като се запозна с материалите по дело, взе
предвид доводите и възраженията на страните и след като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Е.Д.М. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/.
Подсъдимият Е.М., заедно със
свидетелите Л.Л., Е.П.и М. Д. имали процесуалното качество на подсъдими по НОХД
№ 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд. С оглед правната
квалификация на повдигнатите обвинения, за които подсъдимите били предадени на
съд, и съобразно правилото на чл. 28, ал. 1, т. З НПК, регламентиращо състава
на съда при престъпления, наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от
петнадесет години или друго по-тежко наказание, цитираното НОХД било
разглеждано от съдебен състав, включващ двама съдии и трима съдебни заседатели.
Ръководно – решаващите функции в конкретния съдебен процес при съблюдаване на
принципа за случайно разпределение на делата били възложени на свидетелите: А.М.
- председател на съдебния състав, В.П. - член съдия, Г.П., Р.В.и К.Ц. - съдебни
заседатели.
По отношение на подсъдимия Е.М.
още в рамките на досъдебно производство № 375/201З г. по описа на ГДНП - МВР, пр.
пр. № 431/201З г. по описа на СП, с определение от 23.12.201З г. по НЧД №
1619/201З г. по описа на СпНС, била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
На 15.07.2015 г. в сградата на
СпНС, находяща се в гр. София, ул. “********, било проведено съдебно заседание
по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС, като същото било разгледано от
посочения по - горе персонален състав на съда. В залата, освен съдебния състав,
секретаря Т.А. и подсъдимия М., присъствали още свидетелите Л.Л., Е.П.и М. Д. –
негови съпроцесници по цитираното НОХД, свидетелите Р.С.и Ц. В. – явили се като
представители на държавното обвинение в посоченото заседание, свидетелите С.Б.и
М.П.- защитници на подсъдимия Е.М. по нохд № 646/2015 г., свидетелят М.Д.-
защитник на подсъдимия Л. по същото дело.
В проведеното на 15.07.2015 г.
открито съдебно заседание ход на делото не бил даден, а след решаването на
въпросите относно датата за следващото съдебно заседание в залата останали
единственото подсъдимите Е.М. и Е.П., техните защитници и представителите на
Специализираната прокуратура, за произнасяне по исканията на подсъдимите М. и П.за
изменение на мерките им за неотклонение в производство по чл. 270 от НПК. Тъй
като спрямо подсъдимия Е.М. в хода на ДП била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, в залата по необходимост присъствали и служители на
Главна Дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието – свидетелите: Д.Х., Д.Д.,
Б.И.и Т.К..
Най-напред съдебният състав
пристъпил към разглеждане на искането на подсъдимия М., като непосредствено
след приключването на производството, в което искането му за изменение на
мярката в по-лека било оставено без уважение, свидетелят М.П.се обърнала към
съдебния състав с думите: „Дано да спите спокойно, целият съдебен състав, с
чиста съвест. И ние ще очакваме да ни разгледате правилно нещата, единият от
свидетелите си е признал, че са го принудили да лъже. Не Ви ли е неудобно?!“.
Подсъдимият М. веднага
репликирал съпругата си – свид. П.: „Какво говориш на тези, те всички са
идиоти“. Тъй като подсъдимият Е.М. бил освободен от съдебна зала, с оглед
факта, че съдът вече се бил произнесъл по искането му в производството по реда
на чл. 270 от НПК, охраняващите го служители, предприели неговото извеждане от
сградата на съда, през нарочно обособена врата за задържани лица, разположена
вляво от съдебния състав. Отправяйки се към изхода на залата, подсъдимият Е.М.
се обърнал в посока на съдебния състав и отправил спрямо свидетеля В.П. думите:
„А на тази /сочейки съдия П./ ще й го туря в устата! Чу ли на теб говоря...ти си
знаеш в устата!“, след което бил изведен от залата. Репликите на подсъдимия М.,
под диктовката на съда, били отразени в съдебния протокол от секретаря –
свидетеля Т.А., след което съдебното производството продължило с произнасяне по
искането на свидетеля Е.П.и подсъдим по нохд № 646/2015 г. по описа на СпНС за
изменение на мярката му за неотклонение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на
подсъдимия Е.М. /частично/, показанията на свидетелите В.П. /включително и
прочетените по реда на чл. 281 от НПК/, К.Ц. /включително и прочетените по реда
на чл. 281 от НПК/, Д.Д., Т.К., Б.И./включително и прочетените по реда на чл.
281 от НПК/, Г.П. /включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК/, Р.В., Д.Х.
/включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК/, А.М. /включително и
прочетените по реда на чл. 281 от НПК/, М. П., С.Б., Л.Л., М. Д., Р.С., Е.П., М.Д.,
Ц. В. и Т.А., приложените по делото писмени доказателства - Протокол от съдебно
заседание по НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС от 22.06.2015г. /л.118 - л.125
от съдебното производство/, Протокол от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г.
по описа на СпНС от 15.07.2015г., справки от АС-София и СГС за производства, по
които страна е подсъдимият Е.М., протокол от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г.
по описа на СпНС от 13.08.2015г. /л.186 - л.201 от съдебното производство/, протокол
от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС от 16.01.2017г.
/л.236 - л.237 от съдебното производство/, протокол от съдебно заседание по
НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС от 08.02.2017г. /л.238 - л.256 от съдебното
производство/, протокол от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г. по описа на
СпНС от 15.02.2017г. /л.257 - л.286 от съдебното производство/, протокол от
съдебно заседание по НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС от 06.03.2017г. /л.287 -
л.322 от съдебното производство/, протокол от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г.
по описа на СпНС от 16.03.2017г. /л.323 - л.329 от съдебното производство/, присъда
по НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС /л.368 - л.373 от съдебното
производство/, протокол от съдебно заседание по НОХД № 646/2015г. по описа на
СпНС /л.423 - л.443 от съдебното производство/, заключение на изготвена по
делото комплексна психиатрична и психологична експертиза /л.334 - л.339 от
съдебното производство/, справка за съдимост /л.101 - л.104 от досъдебното
производство/, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
Основните
противоречия в доказателствения материал са между обясненията на подсъдимия М.,
съпругата му - свидетелката М. П. и свидетелят С.Б., от една страна, и между
показанията на свидетелите В.П., К.Ц., Г.П., Р.В., А.М. и Р.С., от друга. Тъй
като това са част от основните гласни доказателства в процеса и от тях се
установява обективната истина, им се дължи внимателна и прецизна проверка.
При
проверка на надеждността в обясненията на подсъдимия съдът отчита специфичната
им процесуална природа на доказателствено средство и на средство на защита,
упражняването на което не изисква задължение за съдействие за разкриване на
обективната истина. Настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на
подсъдимия Е.М., в частта, в която отрича изричането на инкриминаринте реплики,
като прецени, че същите са негова защитна версия и се опровергават от
останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства, които подкрепят
обвинителната теза. Обясненията на подсъдимия въззивната инстанция не възприема
за достоверни най-напред поради съпоставката им с преобладаващата част от останалия
доказателствен материал, който очевидно им противостои и на второ място от гледна точка на последователността и логическата
им убедителност.
Обясненията
на подсъдимия са в колизия с по – голямата част от доказателствния материал,
сведен до показанията на свидетелите В.П., К.Ц., Г.П., Р.В., А.М. и Р.С.. На
разказа на последните съдът даде вяра, не поради преобладаващия им спрямо
обясненията на подсъдимия брой, а защото са вътрешно непротиворечиви и
конкретни. Относно достоверността на показанията на свидетелите В.П., А.М., К.Ц., Г.П. и Р.В.,
изрично следва да се акцентира и върху обстоятелството, че същите изпълняват
длъжността си в място, в което се осъществява правосъдие и се установява
истината – Съд, и са членове на съдебен състав, т.е. притежават високи морални
и нравствени качества, несъвместими с недобросъвестност, още повече с
лъжесвидетелстване, представляващо престъпление съгласно Наказателния кодекс на
Република България. Посочената група свидетели - членове на съдебния състав по
НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС, подробно и последователно описват
хронологията на съдебното заседание от 15.07.2015г., в частност произнасянето
на съда по искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Е.М.
и неговата реакция, в това число и изречените от него думи. От същите се
установяват времето, мястото, обстановката на инкриминираните действия и
конкретното им съдържание, а именно че след приключване на съдебното заседание подсъдимият
Е.М. се обърнал по посока на съдебния състав и отправил спрямо свидетелката В.П.
думите: „А на тази ще й го туря в устата! Чу ли на теб говоря...ти си знаеш в
устата...“. През призмата на собствения си социален опит и езикова култура всеки
от горепосочените свидетели описва сходно възприятията си за поведението на подсъдимия
и изречените от същия думи на процесната дата. Дадените от цитираните свидетели
показания за начина, по който са се развили събитията недвусмислено установяват,
че подсъдимият е изрекъл инкриминираните изрази. Показанията на свидетелите В.П.,
К.Ц., Г.П., Р.В., А.М. и Р.С.за процесния случай във времево отношение са
дадени скоро след събитието, когато споменът за него очевидно е бил детайлно
съхранен. Разказът на горепосочените свидетели е последователен от към вътрешно
съдържание, като поведението на подсъдимия и изречените от същия реплики
очевидно е оставило траен спомен в съзнанието на съдебните заседатели и на
съдиите. Така например, свид. В.П.
заявява, че от самото начало на заседанието поведението на подсъдимия било
провокативно и неуважително, като същият не се съобразявал с установените в
залата правила и се държал дръзко и цинично, което възмутило свид. П.. Същата
убедително заявява, че след обявяването на решението на съда по въпроса за
изменение на мярката за неотклонение, подсъдимият демонстративно се обърнал към
съпругата си, като й казал, че съдебният състав са идиоти, след което погледнал
свид. П. и й казал: „А на тази ще й го туря в устата!“, като я погледнал отново
и повторил „чу ли на теб говоря…в устата“. Показанията
на свидетелката Р.В.потвърждават отправянето на репликата „какво ме гледаш, ма,
ще ти го туря в устата“ спрямо свидетелката Верджиния П., а свидетелят Г.П. има
съхранен общ спомен по повод проведеното съдебно заседание и отправените
реплики, като и тримата съобщават за отправена обидна квалификация спрямо
съдебния състав след приключването му. Показанията на свидетелите В.П., К.Ц., Г.П.,
Р.В., А.М. и Р.С.се подкрепят и от показанията на разпитания пред въззивния съд
свидетел Т.А., която е присъствала на инкриминираната дата в качеството й на
съдебен секретар при разглеждането на НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС. При
разпита й пред въззивния и след предявяване на протокола от проведеното на
15.07.2015 г. съдебно заседание по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС, свид. А.
заявява, че щом така е записано в протокола, значи така е било.
Съдът
възприе и кредитира показанията на свидетелката Р.С., участвала в съдебното
заседание като прокурор, като прецени че същите се отличават с логичност и
последователност, не съдържат вътрешни противоречия и се подкрепят от
останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът
кредитира и показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел Ц. В., но
доколкото у същия липсва ясен и конкретен спомен за случилото
се на инкриминираната дата, съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно
неговите показания.
Следва да се
отбележи също така, че при разказа за процесното събитие подсъдимият застъпва
противоречива процесуална позиция относно обстоятелството дали е изрекъл
инкриминираните в обвинителния акт реплики, като преобладаващо твърди, че не е
изрекъл същите, но на моменти при обясненията си индиректно потвърждава, че е
изрекъл посочените изрази, като заявява, че разговярал със съдия В.П. и я
попитал дали е обидена от инкриминираните в обвинителния акт думи и тя му
отговорила, че не е била обидена. Подсъдимият М. заявява, също така, че самата
дума „*********“ може да има най-различен смисъл и всеки да я тълкува както си
иска. При тази оценка на обясненията на подсъдимия въззивният съд не може
кредитира версията му, че не е изрекъл инкриминираните изрази и не я приема за
достоверна.
По отношение на
показанията на свидетелите Б.И., Д.Х., Д.Д. и Т.К. - служители на Главна
дирекция „Охрана“, следва да се акцентира на няколко съществени обстоятелства.
На първо място, не всички от посочените свидетели са присъствали на цялото
съдебното заседание, по време на което се е разглеждало НОХД № 646/2015г. по
описа на СпНС и най – вече след произнасянето на съдебния състав по искането на
подсъдимия М. за изменение на мярката му за неотклонение. Така например,
свидетелят Д.Х. посочва, че на инкриминираната дата не е извеждал подсъдимия М.
от залата, а е довел същия при започване на заседанието. На следващо място,
доколкото част от посочените свидетели са осъществявали дейността по охрана на
подсъдимия М., същите са били в непосредствена близост до него и се предполага,
че е следвало да възприемат изречените от подсъдимия думи, инкриминирани в
обвинителния акт. Същевременно, обаче, обстоятелството, че тези свидетели са
били в близост до подсъдимия не води до автоматичен извод, че същите са чули
всяка негова дума. В конкретния случай от разпита на тези свидетели се
установява, че същите не са слушали какво говори подсъдимият М.. В подкрепа на
изложеното са показанията на свидетеля Д.Д., който заявява, че не слуша
подсъдимия, тъй като по принцип последният говори много. В тази връзка
въззивният съд изразява несъгласие с извода на СРС, че обстоятелството, че
посочените свидетели не съобщавали за конкретни думи или действия на
подсъдимия, които да са се откроили в неговото поведение, водело до извод, че
същият не бил станал причина за грубо или демонстративно нарушаване на реда в
съдебната зала. Както се изясни, посочените свидетели не са слушали какво
говори подсъдимия и поради тази причина при разпита им не са съобщили конкретни
негови думи. В този смисъл следва изрично да се подчертае, че обстоятелството,
че тези свидетели не са чули подсъдимия да изрича инкриминираните изрази, не
води до извод, че същият не ги е изрекъл. В обобщение, от разпита на свидетелите
Б.И., Д.Х., Д.Д. и Т.К., се установява, че същите не са чули конкретни думи или
действия на подсъдимия, но съдът прави извод за изречените от подсъдимия думи,
инкриминирани в обвинителния акт, от показанията на останалите свидетели и
писмени доказателства.
Във връзка
с гореизложеното съдът прие за несъмнено установено, че подсъдимият Е.М. е
изрекъл посочените в обвинителния акт думи, които са били отразени и в
протокола от съдебното заседание от 15.07.2015 г. по НОХД № 646/2015г. по описа
на СпНС.
Въззивният
съд, подобно на контролирания, не възприема показанията на свидетелите М. П. и С.Б.,
като съображенията за това са следните. На първо място, съдът съобрази
показанията на посочените свидетели в светлината на близките им отношения с
подсъдимия, поради което е нормално същите да не желаят посочват неблагоприятни
за Е.М. факти. На следващо място, изнесеното от тях влиза в колизия с
анализираните вече гласни и писмени доказателства.
При
постановяване на присъдата съдът прецени, че показанията на свидетелите Л.Л. и М.
Д. - съпроцесници на подсъдимия Е.М., както и на свидетеля М.Д., защитник на
подсъдимия Л.Л., не следва да бъдат обсъждани предвид обстоятелството, че
същите не са присъствали на инкриминираните събития.
Съдът
възприема заключението на изготвената по делото комплексна
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия, като го намира за пълно,
обективно и обосновано.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка мнозинството от настоящия съдебен състав
намира от правна страна следното:
От обективна
страна хулиганството се характеризира с извършване на непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Изречените от подсъдимия М. думи по време на откритото съдебно заседание по НОХД
№ 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, проведено на
15.07.2015 г.: „Ще й го туря в устата. Чу ли на теб говоря… ти си знаеш, в
устата”, последните адресирани към съдия П., член на съдебния състав по делото,
правилно са субсумирани от прокуратурата под състава на чл. 325, ал. 1 от НК.
Конкретиката на инкриминираната проява, изразяваща се в неприлична реч и невъзпитаност,
недвусмислено я окачествява като непристойна. Грубото и арогантно отношение към
магистрат в съдебна зала без съмнение представлява незачитане на установения в
държавата ред и демонстрация на явно неуважение към обществеността и личността,
т.е. произнасянето от подсъдимия на цитираните по-горе реплики илюстрира
недопустим маниер на поведение на човек без задръжки и страх от наказание,
който си позволява да погазва човешкото достойнство на други хора, в случая –
орган на държавна власт, като не е от значение дали адресатът на думите се е
почувствал лично засегнат, а е важно обективно антиобщественият характер на
изреченото да е бил от оскърбително естество и да е било възможно да стане
достояние на други лица. Следва да се
има предвид също, че съдът, като орган на съдебната власт, натоварен от
държавата с широк набор от правомощия, задължения и отговорности, всички в
интерес на правосъдната дейност, а именно тази по решаването на правни спорове,
представлява еманация на обществеността и реда в Държавата. Поради тази причина
към него, не само като институция, но и като персонален субстрат, е дължимо
уважение и въздържане от определено поведение, изразяващо желанието на отделно
лице да манифестира „Аз-а“, т.е. да покаже несъгласието си с възприетите морал
и добри нрави.
Съвкупността от
права на човека като обществена единица е неотменима и е заложена както в
Конституцията на Република България, така и в Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, но интересите на отделната личност и на
държавата, и обществото, са хармонично съчетани, в който смисъл винаги при
преценка за допустимостта, респ. недопустимостта на една проява, съответно
въздигането й в престъпление, следва да се отчете балансът на правата – тези на
индивида, срещу тези на обществото. В процесния случай не може да се приеме, че
личното отношение на подсъдимия към състава на съда и извършеният от него
фактически акт – отправените думи към съдия П., са единствено израз на
свободата му на мнение. В чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
е регламентирано правото на всеки човек да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово, заложено също и в чл. 10 от ЕКЗПЧОС. И двата текста,
обаче, имат втори алинеи, които предвиждат, че свободата на словото не е
неограничена, а търпи известни стеснения в интерес на обществената сигурност,
т.е. при стълкновения между суверенните права на индивида и друг различен
правен субект, или обществото като цяло, възниква необходимост от намеса на
държавата за възстановяване на баланса между конфликтните права. Значимостта на
същите следва да бъде претеглена, за да се прецени нуждата от налагане на
ограничения спрямо едното в полза на другото и с цел предотвратяване на
безредици и престъпления. Дадени думи или изрази, макар да изглеждат като
персонална атака и явно насочени срещу реда и общественото спокойствие, не биха
били съставомерни, ако лицето, от което изхождат, е представило обективно и
разбираемо обяснение за използването им в случая, в който смисъл е и практиката
на ЕСПЧ. Действително границите на допустимата критика спрямо органите на
държавна власт, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите, които
осъществяват функции по регулация на обществените отношения чрез предвидените в
законодателството средства и в рамките на своите компетентности, са по-широки
отколкото за обикновените участници в ежедневните правоотношения. Въпреки това,
запазването на тяхната репутация е не само в техен личен интерес, но и в
интерес на държавата, още повече, когато тяхното реноме и добро име са в
неразривна връзка с престижа на институцията, която представляват. В случай на
прояви, които могат да се определят като форма на критика към държавната власт
и управление, или целят откриване на обществен дебат по важен обществен въпрос,
тяхното неблагоприличие и скандалност не биха натежали. Настоящата хипотеза
обаче не е такава. Употребените от подсъдимия изразни средства показват
единствено неуважението му към обществото чрез проявените от него цинизъм и
вулгарност по отношение на магистрат, а съдебната практика е безпротиворечива,
че израз на явно неуважение към обществото е и проявена открито висока степен
на неуважение към личността и нейните охранявани от законодателството права.
Несъмнеността
на изложеното не се разколебава от факта, че освен хулиганския, у дееца, към
момента на извършване на деянието, е съществувал и личен мотив, провокиран от
неговото възмущение или бунт срещу проявена спрямо него в неговите представи
реална или мнима несправедливост от страна на органите на съдебната власт.
Въпреки това, той е съзнавал, както заявява и пред настоящия състав в
обясненията си, дадени в открито съдебно заседание от 10.12.2019 г. (л. 446 от
внохд № 4791/2018 г. по описа на СГС), че не се е намирал на улицата да псува
съдия П., а се е намирал пред съд. Т.е. макар общественоопасните последици на
хулиганството да не са били негова крайна цел, той е допускал, че отправяйки
съответните реплики към магистрат, в съдебна зала, по време на публично съдебно
заседание, тези именно последици могат да бъдат неизбежен междинен или
допълнителен резултат от противоправния му акт и се е съгласил с тяхното
настъпване. Това от своя страна, се подкрепя от обстоятелството, че
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е съставомерно и при евентуален умисъл,
какъвто е и настоящият случай. Както изрично е посочено и в ППВС № 2 от
26.06.1974 г., субективната страна на хулиганството не се определя единствено
от целите и мотивите на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл. Личният и
хулиганският мотив не са взаимно изключващи се, напротив, могат да съществуват
заедно и да се проявят едновременно тогава, когато неуважителната и невъзпитана
реч е съпроводена с грубо нарушение на обществения ред, в какъвто смисъл
аргументи бяха изложени по-горе /в този смисъл са и Решение № 65/2010 г. по
н.д. № 718/2009 г. по описа на ВКС, І н. о., Решение № 52 от 13.02.2013г. по
н.д. № 2206/2012г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 417 от
07.12.2009г. по н.д. № 444/2009г., по описа на ВКС, І н.о./.
От всичко
изложено следва изводът, че на 15.07.2015г. в гр. София, сградата на
Специализиран наказателен съд, ул. “********, по време на съдебно заседание по
НОХД № 646/2015г. по описа на СпНС, подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 325, ал. 1 НК чрез непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно изричайки
думите: „..а на тази /сочейки съдия П./ ще й го туря в устата. Чу ли на теб говоря
… ти си знаеш в устата“.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата и подсъдимия, че
изпълнителното деяние, за което на подсъдимия М. му е повдигнато обвинение,
било за конфиденциален разговор между него и защитника му М.П.. Това е така,
тъй като част от думите на подсъдимия, а именно: „а на тази /сочейки съдия П./
ще й го туря в устата. Чу ли на теб говоря … ти си знаеш в устата“, е
несмънено, че са били изречени в присъствието на над 5 лица, на публично място
– в съдебна зала и са били отправени към съдия П., поради което не може да се
приеме, че изпълнителното деяние, за което на подсъдимия М. му е повдигнато
обвинение, било за конфиденциален разговор между него и защитника му.
По
отношение на останалата част от изречените от подсъдимия думи, а именно:
“….Какво им говориш на тези, те всички са идиоти /визирайки съдебния състав/…“,
въззивният съд прие, че не е осъществен съставът на престъплението по чл. 325,
ал. 1 НК, поради което потвърди първоинстанционната присъда в тази част.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Регламентираните
в санкционната част на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК наказания, както и
обстоятелствата, че подсъдимият към датата на деянието не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел IV, Глава VIII от Общата част на НК, както и че от извършеното
не са причинени имуществени вреди, нито са налице отрицателните предпоставки,
визирани в ал. 7 на чл. 78а от НК, обуславят задължителното приложение на ал. 1
на същия член спрямо подсъдимия. Административната отговорност на подсъдимия М.
следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение и изтеклият период от време във връзка с приключването на настоящото
наказателно производство, без да бъдат пренебрегвани съответно отегчаващите
такива, а именно – че деянието е извършено в съдебна институция и че
подсъдимият търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, наложена по
друго висящо наказателно дело. Отчитайки обществената опасност на деянието,
респ. на дееца, и съобразявайки целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК,
мнозинството от настоящия съдебен състав наложи на подсъдимия административно
наказание „глоба“ в минималния установен от закона размер от 1 000,00 лева. При
отмерването на тази санкция са отчетени както правилата за определяне на
наказанието, така и последиците от изтърпяване на същото, а именно -
необходимостта от поправяне и превъзпитание на дееца към спазване на
общоприетите и регулирани от законите на Рeпублика България правила за
поведение, а също предупредителното въздействие върху него самия и върху
другите членове на обществото. Така посочените цели в настоящия случай са
постижими не чрез прекомерно завишаване размера на наказанието, а чрез създаване
на представи у дееца за неизбежността на това наказание.
Така
мотивирано мнозинството на съдебния състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.