Р Е Ш Е Н И Е
262832/19.11.2021г..11.2021 г., град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав
в открито
заседание на 19 октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7504 по описа
на съда за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 50 и сл. От ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД от Д.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, Булстат ***, с административен адрес гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15000 лева (петнадесет хиляда
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени от фрактура на левия крак - счупване на фибулата,
настъпила на 08.01.2020 г. при стъпване на капак на отводнителна шахта върху
пешеходна пътека и падане на пътното платно в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът моли ответника да му заплати съдебно-деловодни разноски за
производството и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата, от които ищцата черпи права
са, че на 08.01.2020 год. в гр. Варна,
между 16 и 17 часа, пресичайки пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в
ж.к. „Вл. Варненчик" (бивше „Пикадили"), в посока бар
„Магнолия", на зелен светофар, в края на самата пешеходна пътека,
стъпвайки на капака на отводнителна шахта, намираща се върху нея, кракът й се усукал, не успяла да запази равновесие и
паднала на пътното платно. Причината за падането е капак на шахта, който е под нивото на пътната настилка, с наклон на
единия край към пешеходната пътека. Самата шахта е разположена в края на пешеходната пътека, непосредствено преди тротоара.
При падането си ищцата усетила много силна болка в левия крак, от
която й причерняло и се изпуснала по малка нужда. Покупките й се разпиляли на
пътя. Опитала се да стане, но от силната болка не успяла. На помощ се притекли
две деца, които й дали да пие вода и я завели
да седне на пейката на близката спирка. Не била в състояние да се придвижи сама и се обадила на нейна позната, която живее наблизо
за да дойде с колата си и да я
закара до дома й. Пред дома й я посрещнал съпруга й,
който като видял в какво състояние е веднага организирал
транспортирането й до Спешен център. Там й е
направена рентгенова снимка, която установила фрактура на ляв крак за
което е поставен гипс. Седем дена по-късно, при последващ контролен преглед й е
поставен допълнително гипс, като кракът
й бил гипсиран 35 дни. След свалянето на
гипса провела 10 дневна физиотерапия. Трябвало
да се проведе втори десетдневен курс физиотерапия, но предвид епидемиологичната
обстановка през месеците март, април и май не се осъществил. След инцидента
ползвала отпуск поради временна неработоспособност за общо 74 дни до 22.02.2020
год.
Посочва, че описаната шахта се намира на пешеходна пътека, в самият
и край и трудно би се видяла разликата в нивото на капака и нивото на уличната настилка за минувачите
през деня, а в сумрачната и тъмната част на денонощието е абсолютно невъзможно
да бъде забелязана. Получените травми
са счупване на фибулата. Повече от 20 дни след инцидента
ищцата изпитва силни болки в областта на левия крак, не можела да спи, да се придвижва и да задоволява ежедневните
си потребности, свързани с обличане, ходене до тоалетна, лична хигиена и т.н.
За всички елементарни човешки нужди й била
нужна чужда помощ. Почти два месеца не можела да излиза от дома си
поради болките и отичането на засегнатия крак и силно ограничила социалните си
контакти. Към момента все още изпитва болка и страдания, не може да възстанови
нормалната си походка и накуцва. Все още се налага да пие обезболяващи
лекарства.
Страда от придружаващо заболяване „Увреждане на
междупрешленните дискове в други отдели“, което
се обострило след инцидента поради
натоварването на гръбначният стълб, свързано с щаденето на счупения крак
и променената походка. В тази връзка й предстои манипулация под пълна упойка в
болница в гр. Плевен, а в зависимост от резултатите от нея-евентуална
хирургическа намеса. След счупването на кракът й, в резултат от стреса и
преживените негативните емоции, се повишила и кръвната й захар, което наложило
допълнително лечение.
Безспорен е фактът, че шахтата е неправилно
поставена и разликата в нивото на капака и уличната настилка е предизвикала
падането й, което е довело до причиняване на травмите, описани в Лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение при МБАЛ
„Света Анна-Варна".Бездействието на ответника-Община Варна, която има
задължение да поддържа пътната инфраструктура е в причинна връзка с вредоносния
резултат. Установено е наличие на всички елементи на сложния юридически факт на
непозволено увреждане, а именно: противоправно деяние /бездействие/, вреда,
причинна връзка и вина. Увреждащия не е изпълнил едно свое задължение - общото
задължение на всеки към всички да не се вреди другиму, произтичащо
непосредствено от закона. За това е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност е деликтна и вината на увреждащия се
предполага. Счита, че Община Варна като
собственик на пътя и лице, под
чийто надзор се намира веща, нанесла вреди, които са пряк резултат от
естеството на самата вещ носи отговорност за обезвреда на вредите. .
Предпоставките за приложение на чл. 50 от ЗЗД са
налице, тъй като съгласно Наредба № РД-02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на канализационни системи, дъждоприемните шахти се
осигуряват срещу пропадане, а задължен да я поддържа е този, който отговаря за
чистотата на уличната мрежа. Няма съмнение, че за чистотата на уличната мрежа
отговаря Община Варна. Съгласно чл. 2 от ЗОС и чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от ЗП
общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и
поддържането им се осъществява от общините. От които разпоредби следва, че
ответника е отговорен за ремонта, поддържането и осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение на улицата. Щом е
задължение на общината (чрез наети от нея служители или други физически или
юридически лица) да поддържа шахтата, нейна е и отговорността за вредите, причинени
от неизправността на тази шахта, т.е. от неизпълнението от страна на общината
на задължението и да я поддържа.
Получените
неимуществени вреди се изразяват в търпени болки и страдания и на основание чл. 52 от ЗЗД моли съдът да определи паричния еквивалент на посоченото
обезщетение по справедливост, имайки предвид нанесените поражения върху
физическата ми цялост, здравето, психиката и самочувствието на ищцата, евентуалното последващо влошаване на
здравословното й състояние, както и появилите се вследствие на телесната
повреда всички други негативни последици и тяхната продължителност.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с
който заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Излага
основания и прави възражения в следния смисъл: Оспорва твърденията за осъществено бездействие от страна на
администрацията, изразяваща се в неподдържането на улична шахта намираща се на
територията на ж.к. „Владислав Варненчик". За да бъде ангажирана отговорността
на Община Варна по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещ, собствена или под надзора на
ответника, ищцата, при условията на пълно и главно доказване, следва да
установи, както: 1) качеството на ответника/ собственик на вещта, респективно
лице, под чийто надзор е същата/; 2) настъпилите вреди за ищцата /вид,
характер, размер/, така и, З/че вредите са настъпили от самата вещ, а не от
поведението на пострадалата или от човешки действия свързани с неправилното й
съхраняване - непозволеното увреждане по чл. 50 от ЗЗД трябва да се намира в
причинна връзка с употребата на вещта, към която е неутрално човешкото
поведение. В този смисъл се казва, че вещта трябва да бъде единствената причина
за увреждането - причинната връзка следва де е между вредите и каузалното
действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея.
Следователно съгласно правилата визирани в
разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК ищцата трябва по пътя на пълното и главно
доказване да установи, че е налице причинно - следствена връзка между
визираното в депозираната искова молба извършеното от страна на Община Варна
неправомерно деяние (действие/бездействие), в резултат на което спрямо същата
са и настъпили причинените вреди от посочения вид и размер.
От така приложените по делото непълни доказателства
не може по безспорен и недвусмислен начин да бъде направен категоричен извод,
че капака на процесната шахта към дата 08.01.2020г. е бил под нивото на пътната
настилка, доколкото същата не е индивидуализирана в достатъчна степен, от което
се и компрометира тезата на ищцата за наличието на причинно следствена връзка
между описания механизъм и претърпените вреди. Спорно в случая е дали
травматичните увреждания са в причинно - следствена връзка с поведението на
Община Варна или с поведението на ищцата.
Следва да се акцентира върху това, че пешеходната
дейност на физическо лице, попадащо в активна възрастова група, както е и в
конкретния случай, на което способността за самосъхранение е много по -
задълбочена от тази на малко дете
например не е рискова дейност, ако е съобразена с условията при които се е
движел пешеходеца. В исковата молба не са изложени твърдения относно наличието
на други обективни обстоятелства като например нарушено зрение или други
сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните
условия, обуславящи невъзможността да се възприеме дадена неравност. Счита, че
цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите на
пътния участък и ходенето им трябва да се свързва с общите правила на ЗЗД за
така наречената „дължима грижа".
Наред с гореизложеното по наведените в исковата
молба от ищцова страна твърдения относно здравословното състояние на същата, не
се подкрепят по никакъв начин доколкото в материалите по делото липсват каквито
и да е било доказателства от които да се направи категоричен извод, че
вследствие на полученото травматично увреждане нивото на кръвната и захар се е
покачило, както и че й предстои манипулация в гр. Плевен по повод обострянето
на придружаващо заболяване - увреждане на междупрешленни дискове в други
отдели.
Относно претендираните неимуществени вреди:
В конкретния случай следва да се вземе предвид
факта, че неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те
трябва да се установят с конкретни доказателства, каквито в случая липсват.
Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост - аргумент чл.52 от ЗЗД. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 15 000 лв. е
прекомерно високо. В условие на
алтернативност моли същото да бъде намалено съобразно правилата визирани в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна
практика. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетение подлежат
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя от съда по вътрешно убеждение. Справедливостта по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици
продължителност и степен на интензитет - аргумент Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. По отношение искането за заплащане на законна
лихва върху главницата счита, че при
уважаване на предявения иск началният
момент за дължима лихва следва да бъде
датата на завеждане на исковата молба. В TP № 3 от 22.04.2005г. по
т.гр.д.№3 от 2004г., ОСНК на ВКС е коментиран въпроса кой е началния момент на
забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението. Прието е, че когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се
установява в производството по обезщетяването.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа
отговора.
Съдът,
като прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните в производството и относими
към разрешаване на спора доказателства и становищата на страните приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: лист за
преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение, амбулаторен лист и болничен лист, всички издадени от МЦ
"Света Анна-Варна" ЕООД, гр. Варна се установява, че ищцата Д.Н. е
претърпяла нетрудова злополука на 08.01.2020 г. в гр. Варна между 16 и 17 часа,
пресичайки пешеходната пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл.
Варненчик" (бивше „Пикадили") в посока бар „Магнолия", на зелен
светофар, в края на самата пешеходна пътека. Инцидентът е получен при стъпване
върху капака на отводнителна шахта, намираща се върху пешеходната пътека,
като кракът на пострадалата Н. се
усукал, тя не успяла да запази равновесие и паднала на пътното платно. Ищцата е прегледана в спешен център и е посетила неколкократно
лекар за консултация и експертиза на работоспобоността с основна диагноза
"Счупване само на фибулата“. Обективно състояние – добре понася гипса,
пръсти топли и подвижни. Описаното травматично увреждане е обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 2-2,5
месеца.
Видно от приобщените медицински документи: Експертно
решение от 12.12.2017 г., издадено от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, Удостоверение
от НОИ от 08.06.2020 г. и Епикриза от Клиника
по неврология в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен, ищцата получава лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, с водеща диагноза „Увреждания на
междупрешленните дискове в други отдели“.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че в резултат на травмата на
08.01.2020 г. ищцата е получила счупване на фибуларния малеол на левия долен
крайник, обусловило трайно затруднение на функцията му за повече от два месеца.
В амбулаторен лист № 318 от 09.03.2020 г. е отбелязано в придружаващи
заболявания „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел“. През 2014 г. ищцата е имала оперативна интервенция на гръбначен
стълб в поясния отдел - направена е стабилизация на пети лумбален
прешлен и първи сакрален. На 21.06.20 г. на направената рентгенова снимка на
лумбалните прешлени заключението е: Лумбални спондилозни, остеохондрозни и
спондилартрозни промени. Тези промени са израз на дегенеративни промени по
телата на прешлените и междупрешленните дискове. Падането е повод за получаване
на болки в лумбалния отдел на увредения преди травмата гр. стълб. Записаната
като травматична дискова херния не се потвърждава от клиничното проследяване
след травмата. На 09.03.2020 г. в амб. лист №318 е отбелязано -Увреждане на
междупрешленни дискове. Няма медицинска документация за влошаване на
здравословното състояние на пострадалата. Травматичното увреждане - счупване на
фибуларния малеол може да се получи по описания в исковата молба начин, а
самото падане е отключило болки в областта на увредения от преди това гръбначен
стълб в лумбалната област. Най-вероятна ищцата е паднала неволно. Лечението на
счупения малеол е консервативно, с гипсова имобилизация за 60 дни и след това с
раздвижване на имобилизираните стави за 60 дни.
В о.с.з., проведено на 19.10.2021 г. вещото лице
поддържа заключението си и пояснява, че според
него процесното увреждане е усложнило съществуващото страдание. Към настоящия
момент е приключил възстановителния процес по отношение на счупването на
крайника, но не може да се прогнозира как ще се развие състоянието на гръбначния стълб след травмата.
Има стеснение на междупрешлените пространства, има артрозни промени по ставичките
на гръбначния стълб така, че самото падане може да отключи клинична картина.
От приетото заключение на СТЕ от 05.7.2021 г.,
изготвено от арх.Н., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че процесната шахта е водосъбирателна /решетка - шахта,
за дъждовни и канални води/, находяща се на кръстовището, на пешеходната пътека,
водеща в посока магазин „Бул Маг". Същата е около 10-12 см. под нивото на
асфалтовата настилка на кръстовището и не е монтирана правилно. Собственост е на „ВиК-Варна"
ООД.
В о.с.з., проведено на 20.07.2021 г., вещото лице поддържа заключението и прави уточнение, че в единия край шахтата е на около 30 см., а
в другия край е на около 60-70 см. от самия бордюр и е на самото платно и на
самата пешеходна пътека.
От събраните в производството гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката М.Н. се установява, че познава ищцата от 10 години. На 08.01.2020 г. - „Бабин ден“,
надвечер към 16.00 ч. - 17.00 ч., малко преди да изведе кучето си на разходка е
получила обаждане от ищцата, която звучала доста притеснено и я помолила да
отидe да я вземе от спирката, защото
паднала и не може да се прибере сама. Свидетелката живее в близост до кръстовището, тролейната спирка се
намира на 70 м. - 80 м. от дома ѝ.
Свидетелката отишла на мястото с кола и спряла на аварийни светлини на
спирката, където се подпирала ищцата на един крак, понеже стъпала накриво на
някаква шахта на светофара и не можела да ходи сама, куцала и не стъпвала на
крака си. Закарала я до дома ѝ в бл. 4 и се обадили на мъжа ѝ да я
посрещне на входната врата на входа. Било доста студено, а тя била вече
разплакана и трепереща от болка. Свидетелката обяснява, че булевардът е широк, двулентов и самата шахтата
е по – надълбоко, до самия тротоар, и не винаги се вижда, особено вечер.
Свидетелят Пламен Славов е във фактическо
съжителство с ищцата. На 08.01.2020 г. тя
отишла да пазарува от магазин „Булмаг“ в кв. „Владислав Варненчик“, който се
намира до поликлиниката. На смрачаване, около 17.00 ч.-18.00 ч. му се обадила
по телефона, че е стъпала на някаква
шахта и паднала. Молела го да слезе пред
блока да ѝ помогне. Била много уплашена и се оплакала, че в гърба има
нещо. Прибрала се в дома си, но се почувстала по-зле и се обадила на сина си,
който след 18.30 часа я закарал в
„Спешния кабинет“. Върнала се гипсирана. Не спряла да се оплаква от силната
болка и да пие обезболяващи, докато не ѝ направили през месец юни или юли
операция на гръбнака. Около месец и нещо била в гипс. Кракът ѝ още е
подут. Гръбнакът също я боли. Не може да стои дълго време права и да се
обслужва сама. Станала нервна. При студ се оплаквала от болки. Имала проблеми с
гръбнака и преди увреждането, но след него започнала да се оплаква от болка в
гръбнака. По-често стояла вкъщи. Двамата живеят в бл. № 4 срещу светофара,
където има два големи мебелни магазина.
При
така установеното от фактическа страна съдът извежда следните правни изводи:
Предявеният иск за ангажиране отговорността на
ответника Община Варна е такъв с пр. осн. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане има сложен юридически състав, чиито елементи следва да са налице в
кумулативност. Те са деяние, изразяващо се в действие или бездействие, неговата
противоправност, настъпила вреда и причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена от вещ.
От събраните
в производството пред РС писмени и
гласни доказателства, настоящият състав приема за доказани твърденията и обстоятелствата, че ищцата е
претърпяла злополука в гр. Варна, на
08.01.2020 год., между 16 и 17 часа, при пресичане на пешеходна
пътека от магазин „Бул Маг" в ж.к. „Вл. Варненчик" в посока бар
„Магнолия". Същата е получена при стъпване
върху капака на отводнителна
шахта, която е разположена върху пешеходната пътека, при което ищцата е
получила травматично увреждане на долен крайник при падане на пътното платно.
Установи се от заключението по СТЕ, че водосъбирателната
шахта /решетка - шахта, за дъждовни и канални води/ е собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Варна.
Същата се намира на пешеходна пътека, разположена на общински
път по смисъла на чл. 3, ал. З от Закона за пътищата, който съгласно чл. 8, ал. 3 е публична
общинска собственост. Чл. 31 от същия закон вменява задължения на общината по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Лицата, които имат задължение
да стопанисват пътя следва да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1 ЗДвП). Установи се
по безспорен начин от доказателствата по делото, че въпросната шахта не е
монтирана правилно, защото е с около 10-12 см. под нивото на асфалтовата
настилка на кръстовището, поради което съставлява препятствие на пътя по см. на
§ 1, т. 19 ППЗДвП - предмет, който се намира на пътя и създават опасност за
движението. Според чл. 6, т.4 ППЗДвП юридическите лица, които стопанисват пътя
са длъжни да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя
и за осигуряване на условия за безопасно движение. В настоящия случай ответната
община отговаря за бездействието си, тъй
като не е възложила на съответните служби за контрол организиране на движението
по пътя чрез използване на светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка
върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Нещо повече, процесната
шахта е разположена на самата пешеходна пътека, чието предназначение е да
преминават през нея пешеходци, и бездействието на общината да я обезопаси
създава предпоставки за инциденти, които са довели до увреждане здравето на
ищцата и могат да причинят увреждане на неограничен брой граждани.
От изложеното,
съдът приема, че ответникът носи отговорност за причинените на ищцата вреди.
Няма данни по делото тя виновно да е допринесла за настъпването им и да не е спазила
правилата за пресичане по пешеходна пътека.
От изготвеното заключение на СМЕ се установи, че
при падането, ищцата
е получила счупване на фибуларния малеол на левия долен крайник,
обусловило трайно затруднение на функцията му за повече от два месеца.
Травматичното увреждане може да се получи по описания в исковата молба начин и
е налице причинно-следствена връзка между бездействието на общината и
счупването.
Безспорно се установи от свидетелските показания,
че ищцата е изпитвала силна болка непосредствено след инцидента. Лечението се е
изразявало в гипсова имобилизация за 60 дни и след това с раздвижване на имобилизираните
стави за още толкова, през което време тя не е имала възможност да се обслужва
сама, да полага труд и да контактува с близки и познати. Станала е нервна и се
движела трудно, накуцвайки. Недоказано остана твърдението на ищцата, че
вследствие на стреса се е повишила кръвната й захар, но от заключението на
вещото лице без съмнение се установи, че падането е обострило предхождащо
заболяване, свързано със заболяване на гръбначния стълб. Ищцата продължава да изпитва
болка и след възстановителния период – при студ и при извършване на дейности,
напрягащи крака и гръбнака ѝ.
По изложените мотиви съдът приема за доказани елементите на състава на
непозволеното увреждане от което следва, че
предявеният иск е доказан по основание и следва да бъде ангажирана
отговорността на собственика на пътя Община Варна за обезвреда на причинените неумуществени
вреди, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от стъпването на
неправилно монтираната на пешеходната
пътека шахта на общинския път.
Съдът, след като съобрази продължителността и интензитета на търпените болки и страдания от
пострадалата, както и вида на
увреждането, приема за доказани твърденията, че
същите продължават и към момента и не е налице пълно възстановяване на
здравето на ищцата. Следва да се отчете и факта, че вследствие на конкретното
травматично увреждане се е обострило установено предходно заболяване на ищцата.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, настоящият състав
определя по справедливост размера на обезщетението за търпените от пострадалата
неимуществени вреди в размер на 12000 лева, поради което предявения иск следва да се уважи за този размер, а за
горницата до 15000 лева да се отхвърли
като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи от
датата на увреждането - 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На осн.чл.81 ГПК съдът се произнася по искането
за разноски.
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата разноски за уважената част на иска на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски в производството. Представила е договор за правна защита и съдействие от 06.07.2020 г. в който е договорила с процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, но такова не е заплатено. По молбата на
процесуалния представител адв.Михова, съдът следва да определи възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Минималното възнаграждение по
Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
определя по чл.7, ал.2, което при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв. За уважения иск с цена 12000 лева, възнаграждението в минимален размер
е размер на 890 лева и същото следва да се присъди в полза на адвокат Мария
Г. Михова.
Ответникът е направил искане за заплащане на
разноски за юриск.възнаграждение в минимален размер, както и за заплащане на сумата
150 лева, представляваща депозит за
възнаграждение на вещо лице. За
отхвърлената част на иска с цена 3000 лева минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
определя по чл.7, ал.2, което при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Така изчислено минималното юриск.възнаграждение е 440
лева. В полза на ответника Община Варна следва да се присъди и сумата 30 лева за заплатеното от ответника възнаграждение на вещо лице,
изчислена за отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС Варна сумата 1062 лева, представляваща сбор на заплатените от бюджета на съда възнаграждения
на вещи лица /162,00 лв. за СМЕ и 420,00
лв. за СТЕ/, както и 480.00 лева държавна
такса за уважения иска с цена 12000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна,
БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да
заплати на Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 12000 (дванадесет хиляда лева) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от фрактура на левия крак - счупване на фибулата, получени
на 08.01.2020 г. от падане при преминаване
по пешеходна пътека и стъпване на капак на отводнителна шахта, разположена върху пешеходната пътека в гр. Варна, жк
„Вл.Варненчик“ /от магазин „Булмаг“ посока бар „Магнолия“/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 50,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 12000 лева до
15000 лева.
Сумата може да се
заплати от задълженото лице по банкова сметка *** Д.Г.Н., ЕГН ********** с IBAN
***, при „Банка ДСК“ АД.
ОСЪЖДА Община Варна,
БУЛСТАТ ****, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да
заплати на адвокат Мария Г. Михова с ЕГН **********, адрес *** 53-1-2
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Д.Н. в размер на 890 /осемстотин и осемдесет/ лева, на
осн.чл.38, ал.1 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Община Варна, Булстат ****, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 разноски в размер
на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС Варна сумата 1062 /хиляда шестдесет и два/ лева,
представляваща сбор на
заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица и 480.00 лева дължима държавна такса за
производството, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: