№ 72
гр. Никопол, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело №
20224420100205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.2 от
ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Никополския районен съд е постъпила искова молба от М. И. М.,
ЕГН:********** от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, ул.“***“ № 5, чрез
адв.В.П. - ПлАК срещу Главна дирекция „П.Б.З.Н.“ МВР с адрес в гр.София,
ул.“***“ № 171А, с ЕИК: ***.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 26.04.2019г. до
10.07.2020г. е работил на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба
„П.Б.З.Н.“ гр.Гулянци при Областна Дирекция „П.Б.З.Н.“ гр.Плевен към ГД
„П.Б.З.Н.“ гр.София. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по
утвърден график и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00
часа до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично, като редът за организация и разпределяне на
работното време за неговото отчитане, компенсиране на работата на
1
държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивка на държавните служители се определяли с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. Допълва, че в процесния период действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (в сила от 10.01.2020г.).
Ищеца се сочи, че и в двете наредби липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи още, че такъв алгоритъм бил
предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в размер от 0.143, като този
коефициент отпаднал след приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. ,
която от своя страна била отменена с Решение N 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело 5450/2016г. Сочи, че с посочения коефициент се получавали чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което според ищеца било
идентично с прилагането на коефициент 1.143 при спазване на формула за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния
брой часове нощен труд.
Сочи още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, при сумарно изчисляване на работното
време, нощните часове работа се превръщали в дневни с коефициент 1.143,
който бил равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
За периода от 26.04.2019 г. до 10.07.2020г. ищеца твърди, че е
положил нощен общо в размер на 800 часа.
Ищецът твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било
регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд
нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове
над тези установени за работното време. Твърди, че в неговия случай за
посочения период от 26.04.2019г. до 10.07.2020г., в който е положил общо
800 часа нощен труд, след преизчисляване с коефициента 1.143, полученият
извънреден труд бил в размер на 114,40 часа, който трябвало да му бъде
заплатен допълнително. В тази връзка сочи, че съобразно заплатата му,
часовата ставка била в размер на 8.00 лв. или не му била заплатена сумата в
размер на 915,20 лв.
2
С оглед изложеното моли съда да постанови решение с което осъди
ответника ГД „П.Б.З.Н.“ да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с
чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 915,20 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
26.04.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира се и сумата от 100 лв. на осн.чл.86 от ЗЗД –
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до датата на ИМ
– 27.04.2022г.
Претендират се и разноски по делото в размер на 300 лв. за
адвокатски хонорар.
С определение от 14.07.2022 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като
същият е намален от 915.20 лв. на 827.48 лв. А иска по чл.86 от ЗЗД е
увеличен от 100 лв. на 182.90 лв.
В отговора по чл.131 от ГПК ответника сочи, че не възразява по
допустимостта на иска. Счита, че той е допустим, предявен е в законово
установения срок и от лице, което има това право. Сочи, че не е спорно, че
през посочения от ищеца период същия е бил служебно правоотношение с
ответника ГДПБЗН – МВР, което възникнало на основание ЗМВР и същият е
заемал длъжността старши пожарникар в РСПБЗН – Никопол към РДПБЗН –
Плевен при ГДПБЗН – МВР.
По отношение основателността на иска сочи, че оспорва предявените
искове както по основание като неоснователни и недоказани.
Съдът, след запознаване с доказателствения материал по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Прието е за безспорно по делото обстоятелството, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени с продължителност 12/24 часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от
ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е работил на длъжност
3
„старши пожарникар“ в Районна служба „П.Б.З.Н.“ гр.Никопол при Областна
Дирекция „П.Б.З.Н.“ гр.Плевен към ГД „П.Б.З.Н.“ гр.София в периода от
26.04.2019г. до 10.07.2020г.
Следователно в конкретния случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл . по
аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 о т ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24- часови смени- сумирано за тримесеченпериод.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта, от 22. 00 часа до 06.00 часа, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
От това следва, че в настоящия случай, приложими в отношенията
между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени.
Съществено в настоящият случай, имащо значение за разрешаване на
спора между страните е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд.
В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният период, обхваща действието на 2 бр.наредби,
4
както следва:
Наредба №8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08.
2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.).
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 год , в сила от 10.01.2020г.
Към настоящият момент е действаща Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 год , в сила от 10.01.2020г. Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в двете
наредби са идентични, и гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по
0,143. В следващите две Наредби № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., и Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.
143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за основателност
на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода от 26.04.2019г.
до 10.07.2020г., получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след
5
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден, се налага извод, че искът е основателен, и следва да се
уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 827.48 лв., в едно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Иска по чл.86 от ЗЗД има акцесорен характер и в пряка зависимост
от уважаване на иска относно главницата.И тъй като съдът счита, че иска
относно главницата е основателен, следва да бъде уважен и иска относно
мораторната лихва по чл.86 от ЗЗД, съобразно допуснатото изменение на иска
в размер на 182.90 лв.
При този изход на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 40,42 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187
от ЗМВР Главна дирекция „П.Б.З.Н.“ МВР с адрес в гр.София, ул.“***“ №
171А, с ЕИК: *** да заплати на М. И. М., ЕГН:********** от с.***,
общ.Гулянци, обл.Плевен, ул.“***“ № 5, сумата от 827.48 лв.. - неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните
часове към дневни за периода от 26.04.2019г. до 10.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
27.04.2022г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД Главна дирекция „П.Б.З.Н.“
МВР с адрес в гр.София, ул.“***“ № 171А, с ЕИК: *** да заплати на М. И.
М., ЕГН:********** от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, ул.“***“ № 5, сумата
от 182.90 лв.-представляваща лихва за забава за период от 01.07.2019г. до
27.04.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция
6
„П.Б.З.Н.“ МВР с адрес гр.София, ул.“***“ №171А, с ЕИК: *** да заплати на
М. И. М., ЕГН:********** от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, ул.“***“ № 5,
направени по делото разноски в размер на 300лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция
„П.Б.З.Н.“ МВР с адрес гр.София, ул.“***“ № 171А, с ЕИК: *** да заплати
по сметка на НРС държавна такса в размер на 40,41 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
7