№ 6309
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100102524 по описа за 2023 година
Ищците С. А. Г. с ЕГН ********** и А. С. М. с ЕГН **********,
твърдят в исковата молба, че са претърпели подробно индивидуализирани в
обстоятелствената част на молбата неимуществени и имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 02.11.2022 г. на път I-4, км. 27+200, по вина на К.К. ВА.,
управлявал л.а. „Фоксваген Кади“ с рег. № *******, който навлязъл в лентата
за насрещно движение, с което причинил ПТП с насрещно движещия се л.а.
„Тойота Хайес“, с рег. № *******, управляван от П.Л.Л..
Ищците пътували в л.а. „Фоксваген Кади“ съответно на задна и предна
дясна седалка. Поддържат, че деликвентът е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ДЗИ – Общо
Застраховане“ АД, поради което същият се явява легитимиран да отговаря по
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С молба от 28.11.2022 г. ищеците са предявили извънсъдебната си
застрахователна претенция до ответника, който до датата на депозиране на
исковата молба не се е произнесъл. Затова предявяват искове срещу
застрахователя, както следва:
1. От ищеца С. Г.: за сумата от 60 000 лв. като частичен иск от пълния
му размер от 90 000 лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на предявената извънсъдена
претенция – 28.11.2022 г. до окончателното плащане и 1 998 лв. обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на
предявената извънсъдена претенция – 28.11.2022 г. до окончателното плащане;
2. От ищеца А. М.: за сумата от 120 000 лв. като частичен иск от пълния
1
му размер от 160 000 лв. - обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявената
извънсъдена претенция – 28.11.2022 г. до окончателното плащане и 4347 лв. –
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от
датата на предявената извънсъдена претенция – 28.11.2022 г. до окончателното
плащане.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, предвид липсата на
краен акт по заведеното във връзка с ПТП наказателно производство. Оспорва
същото да е настъпило по вина на застрахования при него водач, като навежда
твърдения, че ПТП е в резултат на виновното поведение на водача на другия
участващ в произшествието автомобил, а евентуално – че водачът му е
съпричинил инцидента. Оспорва претърпените от ищците неимуществени и
имуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита
претенциите за необосновано завишени по размер и несъобразени с принципа
за справедливост и съдебната практика. Оспорва по същество претенциите за
лихви с аргумента, че към извънсъдебно заявената от ищците претенция не са
били представени необходимите доказателства за осъществен деликт, както и
данни за банковите им сметки. Релевира евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеците, които са пътували без
правилно поставени обезопасителни колани, с което обективно са допринесли
за настъпилите увреждания.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника по
делото – ЗЕАД Б. ВИГ“ ЕАД, ЕИК ******* - застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Тойота Хайес“ с рег.
№ ******* изразява становище, с което спорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърденията на ищците за претърпените
имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер в резултат на
процесното ПТП като прекомерни. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП, причините за настъпването му, поведението на
участниците и вината на водача на лекия автомобил, в които са пътували
ищците, предвид липсата на краен акт по заведеното във връзка с ПТП
наказателно производство. Релевира евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеците, които са пътували без правилно
поставени обезопасителни колани, с което обективно са допринесли за
настъпилите вредоносни резултати. На следващо място, оспорва твърденията
на ответника, че вина за настъпване и евентуално - за съпричиняване на
инцидента има застрахования при него водач на участвалия в ПТП л.а.
„Тойота“.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани
писмени доказателства, неоспорени от страните и е изслушано заключение на
съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ на вещо лице инж. А. А..
Приетите по делото писмени доказателства са подробно обсъдени от
вещото лице в депозираната на 20.03.2024 г. коригирана САТЕ, поради което
съдът не ги обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено, а при
изслушването в открито съдебно заседание вещото лице мотивирано и в
2
пълнота отговаря на поставените от страните въпроси. Ето защо, съдът
кредитира заключението и приема, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм:
На 02.11.2022 г. около 14:50 часа при зимно, но слънчево време, с добра
видимост, суха пътна настилка на прав пътен участък, с лява и дясна
непрекъснати ограничителни линии и средна разделителна единична
прекъсната линия, по първокласен път I-4, км. 27+200 в посока от София към
Варна в землището на гр. Угърчин в дясната пътна лента се движи със скорост
75 км/ч. л.а. „Фолксваген Кади" с per. № *******, управляван от К.К. ВА..
В същото време, срещу него в дясната пътна лента за движение в посока
от Варна към София се движи л.а.„Тойота Хайес“ с peг. № *******,
управляван от П.Л.Л., със скорост около 96 км/ч. Малко преди да се разминат
двата автомобила, л.а. „Фолксваген Кади“ внезапно се отклонява наляво и
навлиза в лентата за движение на л.а. „Тойота“, като след 0,56 сек. му
препречва пътя, поставяйки водача на л.а. „Тойота“ в невъзможност да
реагира на опасността. В резултат настъпва челен кос удар между двата
автомобила със сумарна насрещна скорост от 170 км/ч., вследствие на който
пътуващите в двата автомобила получават тежки/смъртоносни телесни
увреждания.
Заключението на вещото лице е, че причините за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген
Кади“, който, без да са налични ограничаващи видимостта препятствия или
данни за техническа причина, е допуснал неконтролирано внезапно и
цялостно навлизане в лентата за насрещно движение, в която се е движил л.а.
„Тойота“. Внезапното и неочаквано навлизане на л.а. „Фолксваген Кади“ в
насрещната пътна лента е поставило водача на л.а. „Тойота“ в техническа
невъзможност да предотврати удара и ПТП, докато водачът на
л.а.“Фолксваген Кади“ е имал възможност да не допусне удар и ПТП, ако е
действал превантивно, като е наблюдавал постоянно движението на
абтомобила си и го е управлявал адекватно в собствената си лентата с
подходяща скорост, съобразно пътните условия и пътната ситуация.
От процесното ПТП ищецът А. С. М. е получил следните множествени
тежки травматични увреждання: контузия на челната област на главата;
фрактура на носните кости; ретроградна амнезия; открити рани на челната
област на главата; контузия на гърдите; фрактури на 2-ро, 7-мо, 8-мо и 9-то
ребра вляво; фисура (пукване) на гръдната кост; частичен пневмоторак с
дясно-върхово 7 мм.; контузионно огнище 25 мм. на 20 мм. вляво базално;
фрактура на долно рамо на дясна срамна кост; фрактура на горното рамо на
лява срамна кост на таза и фрактура на сакралната кост (кръстеца) на таза;
многофрагментна фрактура на дясната бедрена кост; фрактура на лявата
лъчева кост и изкълчване на „Галиаци“ на лявата киткова става; открита рана
на дясното коляно (10см. на 3 см.); хематом на предната коремна стена;
травматичен шок.
Травматичните увреждания на А. М. са били крайно тежки и трудни за
лечение, а след правилно проведено лечение, възстановителния период е бил
продължителен и труден за постигането на нормален обем и сила на движения
на увредените крайници.
По своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищеца А. М. имат
следната медико-биологична характеристика: Получената гръдна травма
(фрактури на 2, 7, 8 и 9-то ребра в ляво, фисура (пукване) на гръдната кост,
частичен пневмоторакс, голямо контузионно огнище 25 мм. - ляво базално) е
причинила трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дъльг от
3
30 дни (в конкретния случай до 2-3 месеца); Получената тежка тазова увреда
(фрактура на долно рамо на дясна срамна кост, фрактура на горното рамо на
лява срамна кост на таза и фрактура на сакралната кост (кръстеца) на таза) е
причинила на пострадалия трайно затруднение на двата долни крайника за
срок по-дъльг от 30 дни (в случая до 2-3 месеца); Многофрагментна фрактура
на дясната бедрена кост е причинила трайно затруднение на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни ( в случая до 8 месеца); Фрактурата на
лявата лъчева кост и изкълчването са причинили на ищеца трайно затруднение
на левия горен крайник за срок по-дъльг от 30 дни (в случая до 2 месеца).
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият А. М.
е получил в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен. Постъпил контактен,
адекватен, с болки в гърдите, затруднено дишане, с болки, деформация и рана
– 1 см. в средната част на дясното бедро и невъзможност да движи крака и да
стъпва на него. Постъпил е и с болки и улнарна девиация и луксация
(изкълчване) на лявата киткова става с невъзможни движения и костни
крепитации в тази зона. При прегледа е дал данни за болки отпред и отзад на
тазовия пръстен. Установена е грубо орбитална рана на челото на главата с
размери 3 см. По спешност са били извършени клинични, хематологични,
рентгенови, ехографски, компютърно-томографски изследвания и
консултации с гръден хирург, интернист, ортопед-травматолог и анестезиолог.
Пострадалият е бил приет за първоначално болнично лечение в
Реанимационната клиника на болницата, а по-късно след стабилизиране на
общото му състояние - преведен в Клиниката по ортопедия и травматология
на същата болница, където на 10.11.2022 г. на пострадалият М. били
извършени две костни операции: закрито наместване под TV-контрол на
счупената дясна бедрена кост, а фрактурата на лявата лъчева кост била
провизорно наместена и първоначално обездвижена чрез гипсова лонгета.
Пострадалият е бил поставен при условията на строг постелен режим и под
наблюдение от лекарския екип. Включена е била инфузионна,
антикоагулантна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия.
След първата операция е била извършена втора операция, при която е
направено открито наместване на счупената лява лъчева кост в областта на
китковата става, а фрагментите са стабилзирани с метална плака и винтове.
Операциите са завършили без усложения и в клиниката е продължила
медикаментозната терапия. Конците от опративните рани са били извадени в
срок, без да са настъпили някакви негативни последици от проведените
операции.
А. М. бил изписан от болницата на 24.11.2022 г. в стабилизирано
състояние, като лечението му е подължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и предписана антикоагулантна
терапия.
Общо лечебният и възстановителен период на всички травматични
увреждания при ишеца М. с бил продължителен – около 1 година.
Получените травматични увреждания са довели на ищеца А. М. през
посочения 1-годишен период на лечение и възстановяване болки и страдания,
като най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и извършените две костни операции. Извън посочените периоди
пострадалият е търпял периодично явяващи се болки, които са били
провокирани от получените „контрактури“ - вилозни разраствания и
обездвижване, на дясната колянна и лявата киткова стави. Наред с
претърпените болки, през първите 3 месеца ищецът не е можел да се
придвижва сам, поради вида на получената фрактура на бедрената кост, която
4
е била оперирана, но нестабилна за натоварване. Фрактурите на три кости на
таза и оперираната лява киткова става са му довели значителни затруднения в
ежедневието, като през този период ищецът се е нуждаел от чужда помощ при
обслужването си. След 3-тия месец е започнал да се изправя и да се прдвижва
с проходилка. След 6-ия месец е започнал да се придвижва с помощта на
патерици, но без пълно натоварване на десния крак поради сагитално
разположената фрактура на бедрената кост. След 10-ия месец ищецът
започнал самостоятелно движение с помощта на патерици и се явил на
преглед в София. След този преглед е започнал да натоварва десния си крак и
да се движи свободно без патерици. Напълно възможно е ищецът да
продължава да търпи болки в крака при пренатоварване или рязка промяна на
времето в зоните на получените фрактури, което налага той да ползва
седативни и обезболяващи средства.
При извършения на ищеца М. преглед се установява, че здравословното
му състояние е стабилизирано, придвижва се самостоятелно без помощни
средства, но със замятане настрани на десен карк и силно накуцвайки на
дясно. Фрактурата на дясната бедрена кост е зараснала окончателно, но с
малко скъсяване. Металната синтеза все още не е извадена. Фрактурите на
ребрата и гръдната кост са зараснали, без остатьчни нарушения на
дихателната дейност на ищеца. Счупената лъчева кост също е зараснала
окончателно, но металната плака все още не е извадена. Движенията на
лявата киткова става вече са в пълен обем и сила. Зараснали са без негативни
последствия и тазовите кости. Металните остеосинтези следва да бъдат
отстранени оперативно, тьй като ищецът е в млада възраст, а те могат да
причинят металоза около костта. Всяка една от тези две операции ще му
доведат допълнителни болки и страдания за срок от около 30 дни.
От процесните увреждания при ищеца М. са останали трайни белези:
над дясната тазобедрена става - белег с дължина 6-7см. на 0,5 см. и други 4 бр.
точковидни до 2-3мм. на външната част на бедрото. На задната повърхност на
дясно бедро има кожен белег - 1 см. от откритото счупване на бедрената кост.
На лявата киткова става, по медиалната област има остатъчен белег с дължина
7-8 см. и ширина 0,4 см., както и на челната част - остатъчен белег от рана – 10
см. на 0,3 см.
Прогнозата на ищеца А. М. за в бъдеще е оптимистична и не би трябвало
той да очаква проява на негативни последици или усложнения от
претърпените увреждания, но към момента на изготвяне на експертното
заключение е установена остатъчна инвалидност на десния долен крайник,
което налага ищецът да бъде освидетелстван от ТЕЛК за група инвалидност.
Вторият ищец по делото - С. Анатолиевич Грабчилев, който е пътувал
на задната седалка на л.а. „Фолксваген Кади“, е получил следните тежки
множествени травматични увреждания: Разкъсване на мезентериума (чревния
упорък) и тънките черва на няколко места, с последващо нарушение на
кръвната циркулация и последващи трофични нарушения, довели до дифузен
перитонит; резекция на 9 см. от тънкото черво; разкъсване на мезентериума и
чревните съдове; десерозация на дебелото черво; контузия на десния бял
дроб с обширно контузионно огнище (75/50 мм.); плеврален излив в десния
костно-диафрагмален синус; обилен вътрекоремен кръвоизлив и кръвоизлив в
малкия таз; ретроперитонеален хематом и хематом на предната коремна
стена; Фрактура на 4-то, 5-то и 10-то ребра вляво.
По своя вид и тежест, травматичните увреждания на ищеца Г. имат
следната медико-биологична характеристика: Получената крайно тежка
коремна травма, довела до разкъсване на тънките черва и наложила резекция
5
на част от тях, дифузен перитонит и разкъсване на мезентериума и обилен
вътрекоремен кръвоизлив, е причинила на ищеца Г. разстройство на здравето с
реална опасност за живота. Получената гръдна травма - контузия на гърдите
и фрактури на три ребра с излив и контузионно огнище, са причинили на
ищеца трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30
дни, в случая - около 2 месеца.
Спешна медицинска помощ С. Г. е получил от екип на Бърза медицинска
помощ, който го е транспортирал за болнично и оперативно лечение в Първа
хирургична клиника на УМБАЛ „Георги Странски“ гр. Плевен, където
постъпил контактен, адекватен, но с бързо влошаващо се състояние, с
оплаквания от болки в гърдите и корема, с видими охлузвания, разположени
косо на гърдите, с палпаторна болка в корема, напрегнат корем, с наличие на
хематоми на предната коремна стена по хода на предпазния колан, със
запазени движения на крайниците.
По спешност са били извършени клинични хематологични, рентгенови,
ехографски и КТ изследвания и консултации с гръден хирург, интернист,
кардиолог, психиатьр. Оставен е в клиниката на строг постелен режим с
включена инфузионна и обезболяваща терапия. Поради установената
патологична клиника в областта на гърдите и корема и снижаването на
кръвните показатели (хемоглобин и хематокрит), пострадалият е бил
опериран по спешност през нощта срещу 03.11.2022 г. При отварянето на
коремната кухина е установено голямо количество кръв, разкъсани тънки
черва и нарушена трофика на мезентериума и част от тънко черво, голям
ретроперитонеален хематом и хематом в малкия таз, десерозация на
низходящата част на дебелото черво. Поради влошаване на общото състояние
и спадане на кръвните показатели, на 04.11.2022 г. пострадалият бил опериран
отново. Извършена е била ревизия на коремната кухина и коремните органи.
Всички анастомози, извършени при първата операция, са били интактни,
както и шевовете на мезентериума. Извършена смяна на ситуационните
шевове, подмяна на лаважа и осъщестевна пластика на предната коремна
стена. След продължително лечение, състоянието на пострадалия се е
стабилизирало и той е бил изписан от болницата на 15.11.2022 г., като
лечението му е подължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим и предписана медикаментозна терапия. Общо лечебният и
възстановителен период при С. Г. е продължил около 4 месеца.
Получените травматични увреждания са причинили силни болки и
страдания на ищеца Г. по време на лечението и възстановителния период, като
най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и извършените две коремни операции. Извън посочените
периоди, пострадалият е търпял само периодично явяващи се болки, които са
били провокирани от нарушението на стомашно-чревения тракт, поради
наложения хранителен режим. Наред с претърпените болки, през първия
месец ищецът е провеждал лечението си предимно на постелен режим, което е
довело до затруднения при самообслужването. След 30-ия ден от злополуката
пострадалият е преминал на общ хранителен режим, но продължително време
е имал затруднения при хранене с по-твърди храни. Не е можел да изпълнява
трудова дейност, както и да вдига тежести.
При извършения от вещото лице преглед на ищеца Гръбчилев се
установява, че той е котактен, адекватен, но не помни напълно случилото се.
Оплаква се от периодично явяващи се болки в лявата част на гърдите и на
корема. Съобщава, че има чести болки в стомаха, когато се храни с по-груби
храни, на няколко пъти повръщал и често страда от констипация. Съобщава че
не може да работи предишната си работа, не може да вдига тежести и бързо се
6
уморява при движение. Особено силни били болките при студено време и се
налагало и сега да приема обезболяващи средства. При прегледа ищецът се
предвижва самостоятелно без помощни средства с нормална походка. На
корема има кожен белег дълъг 25-26 см. и широк 0,4 см. от извършена
медиална лапаротомия - траен козметичен дефект, който остава пожизнен, без
възможности да се премахне дори и с пластична операция. Към настоящия
момент коремът е мек, с еластични стени, леко болезнен при палпация, долавя
се добра перисталтика. В левия костно-диафрагмален синус има остатъчни
съединителнотъканни сраствания, които имат връзка с прекарания излив от
травмата в тази зона. Счупените ребра в лявата гръдна половина са зараснали
окончателно, а дихателната дейност е в норма, без затруднения. Вещото лице
е посочило, че е напълно възможно при пренапрежение и при рязка промяна
на времето ищецът все още да търпи спорадични болки в травмираните
области и най-вече в гръдната област, но тези болки бързо ще отзвучават след
употреба на аналгетици.
Горното се установява от заключенията на изслушаната по делото СМЕ
за всеки от двамата пострадали ищци. В същите заключения вещото лице
подробно е обсъдил приетата по делото медицинска документация, поради
което съдът не я обсъжда отделно. Заключенията са изготвени компетентно,
логично и безпротиворечиво, не са оспорени от страните, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Вещото лице сочи, че от представените по делото от ищците отчетни
документи се установяват правомерно извършени от тях разходи по време на
лечението и възстановяването, както следва:
Разходи на ищеца А. М. – 4 356 лв., от които 2 060 лв. за интрамедуларен
пирон и винтове за фрактура на бедрената кост (л. 64), 1 820 лв. за
метална плака и винтове за фрактурата на лява лъчева кост (л. 64-гръб),
476 лв. за транспорт с линейка на 07.12.2022 г. по фактура №
121/07.12.2022 г. (л. 65);
Разходи на ищеца С. Г. – 2 170,52 лв., от които 1 998 лв. за платно с р-р
20х25 см. по фактура № **********/04.11.2022 г. (л. 40 и л. 41 ), 54,52 лв.
за закупен Омнибиотик, 58 лв. платена болнична такса и 60 лв. за
снабдяване с медицинска документация.
Пояснено е също, че оперативните консумативи и потребителските
такси не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пациентите. Крайният извод е,
че направените разходи от ищците, за които са представени разходни
документи, са били необходими правилно и навременно провеждане на
лечението на процесните травматични увреждания.
За установяване на претърпените от ищеца Г. неимуществени вреди по
делото е изслушано и заключението на съдебнопсихиатрична експертиза. От
същото се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП ищецът Г. е
бил в състояние на остра стресова реакция и психичното му състояние
кореспондира в началото с увреденото соматично състояние на базата на
травматичните увреждания и разгърнатата стресова реакция. Няколко дни
след предприетите оперативни интервенции разгръща психотичен епизод,
причините за който са комплексни и са в резултат на електролитни и
метаболитни нарушения и мозъчна хипоксия, както и на преживяната
стресова ситуация. Клиничната картина е с полиморфен облик с изразена
психомоторна възбуда, свързана с психотична мотивирана витална
застрашеност на фона на промени в яснотата на съзнанието. В резултат на
претърпяното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, довели до
значителни промени във физическото и психичното му състояние.
7
Непосредствено след инцидента е развил остра стресова реакция F43.0 по
МКБ 10. Описва, че след освобождаването от предпазния колан е изпитал
силна болка и впоследствие е бил закаран в лечебното заведение, където бил
опериран. В медицинските документи от болничното заведение е описан
психотичен епизод, продължил няколко дни след извеждане на ищеца от
изкуствена белодробна вентилация и прекратяване на медикаментозна кома -
получил е вербални халюцинации със заплашителен характер, бил е страхово
напрегнат до витална застрашеност, с параноидни налудности, определящи
психотично мотивирано поведение. Във връзка с описания епизод е
консултиран от психиатър. Диагностично е уточнен като остро полиморфно
разтройство с шизофренни симптоми. След проведеното лечение с
невролептици за кратко време е овладяна психомоторната възбуда и
психотичната симптоматика е дезактуализирана. Изписан е с подобрение,
апсихотичен. След изписването не е приемал антипсихотично лечение.
Ищецът е изложил пред вещото лице, че живее и работи в България от
около 6 г., през който период е успял да се адаптира като имигрант. Не описва
психични промени, свързани с адаптацията му като имигрант, които да
отговарят на критериите за Реакция на дезадаптация. Не съобщава за
психични или невротични разтройства в миналото, които да са налагали
провеждането на лечение или консултации с психиатър или психолог.
В заключение вещото лице констатира, че психотичното състояние е
остро възникнало, с изразен страхов афект, дължащ се на витална
застрашеност (интензивен страх за живота), свързан със слухови и зрителни
халюцинации и параноидни изживявания. Психомоторната възбуда и
психотично мотивираното поведение е наложило консултация с психиатър и
провеждане на лечение с невролептици (халоперидол). Състоянието е
бързопреходно и отзвучало за няколко дни. Преживеният стрес по време на
процесното ПТП, продължителният възстановителен период и страха, че няма
да се възстанови напълно и да функционира пълноценно, поддържат
напрежението и тревожността му. Към момента на изследването Г. е
стабилизиран, с редуцирана тревожност и възстановено социално
функциониране.
Вещото лице д-р А. подробно е обсъдила приетата по делото
медицинска документация, поради което съдът не я обсъжда отделно.
Заключението е изготвено компетентно, логично и безпротиворечиво, не е
оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
Във връзка с наведените от ответника и от третото лице-помагач
възражения за съпричиняване от ищците на вредоносния резултат, като са
пътували без правилно поставени обезопасителни колани, с което обективно
са допринесли за настъпилите увреждания, по делото е изсушано е
заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/КСМАТЕ/, изготвено от вещите лица А. и М., назаначена. Според
експертното заключение, отчитайки топографската анатомия и
патоморфологията на травматичните увреждания, деформациите в
автомобила, механизма на травмата и проведеното лечение, най-вероятно
ищецът А. М. е бил с поставен предпазен колан, като вещото лице-медик при
изслушването си в о.с.з. уточнява, че при непоставен предпазен колан,
тежестта на уврежданията би била по-тежка. Въпреки, поставения
обезопасителен колан ищецът М. е получил увреждания в областта на главата,
гърдите и лявата ръка, като механизмът за получаването им се дължи на
директен удар в навлезлите към купето части от предната част на автомобила,
в който е пътувал. В заключението на СМЕ е установено също, че при първия
след инцидента преглед в спешния хирургичен кабинет при ищеца Г. е
8
установен косо разположен белег от поставен обезопасителен колан, като по
хода на колана са установени охлузвания на гръдния кош и корема на
проекционното място на предпазпня колан. В процесният случай тежките
гръдни и коремни увреждания се дължат на т.нар. „коланна травма“, като
травмите се дължат на тясната коланна лента и голямата компресия на тялото
върху нея в момента на осъществения челен удар между двете МПС.
От показанията на свидетеля Д.М., се установява следното: Видял
двамата ищци първо в Ловешката болница на 02.11.2022 г., когато се случила
злополуката. Били шокирани, видимо не знаели какво се случва, не
отговаряли опитите му да комуникира с тях. След това откарали ищците в
Плевенската болница, където свидетелят помагал на сестрите да ги водят на
рентген и в други кабинети. Опитал отново да комуникира с пострадалите –
питал дали родителите им знаят какво се е случило, но те видимо бълнували.
С. (Г.) му споделил, че вече говорил с майка си и тя знае. След което
свидетелят престанал да задава въпроси, понеже ищецът бил в неадекватно
състояние. А. (М.) питал какво се е случило. След това и двамата били
настанаени в интензивното отделение, като А. бил в реанимация по-дълго
време от С., поради множеството счупвания и (лекарите) се притеснявали за
неговото състояние. С. бил настанен в Коремна хирургия, където му
направили няколко операции. Свидетелят бил наясно със състоянието на С.,
тъй като поддържал постоянна връзка с доктора, защото майката и бащата на
С. - украински граждани, по това време се намирали в бежански център в гр.
Банско. С. претърпял няколко операции. След една от операциите лекарят
съобщил на свидетеля, че С. е вкаран в медикаментозна кома. Впоследствие
била извършена втора операция, с която му поставили платно на корема.
Съобщава, че по данни от лекуващия лекар, докато бил на легло в
отделението, С. е буйствал, което наложило да повикат психолог при него и са
му давали успокоителни, защото е „тръгвал да си ходи с всички по него
системи“.
Видял се със С. отново след десетия ден от инцидента, като последният
бил видимо по-спокоен, но притеснен за бъдещето си като първите му думи
били за това какво ще прави оттук нататък, тъй като цял живот се занимавал с
бойни спортове и мислел, че няма да се възстанови. След завръщането на С. у
дома в София, свидетелят му помагал почти ежедневно за покупки на
медикаменти и други неща, понеже ищецът бил на легло почти три месеца и
не можел изобщо да работи. Възстановяването му след операцията било
трудно, тъй като всички мускули на корема му били срязани. Отнело му около
три месеца за непълно възстановяване, а по думите на лекаря, който направил
операцията и при когото свидетелят водел С. на контролни прегледи,
възстановяването щяло да продължи около година, преди ищецът да може да
прави по-сериозни физически натоварвания. Според свидетеля ищецът
видимо бил в депресия – питал се какво ще прави оттук нататък, тъй като е
спортист, постоянно говорел как случилото се ще му провали целия живот,
чудел се как ще се прехранва. Бил притеснен за финансовото си състояние, не
виждал своето бъдеще и не вярвал във възстановяването си. Преди
катастрофата С. работел като охранител, а непосредствено преди
катастрофата работел във фирми за хамалски услуги.
9
За ищецът А. М. свидетелят излага, че бил много дълго време в
интензивно отделение поради множеството счупвания и натъртвания и
лекарите се притеснявали от евентуален вътрешен кръвоизлив. Видял ищеца
А. петнайсетина дни след инцидента в ортопедията, където били извършени
множество операции поради счупените крайници - ръка и крак. В деня на
изписването му, свидетелят М. се опитвал да му помогне на А. да се изправи,
но се оказало, че той не можел да се движи изобщо поради силните болки.
Ищецът споделил притесненията си, че ще остане инвалид и че не ще може да
ходи повече. Наложило се да извикат линейка, за да го транспортира до селото
на майка му във Видинско, за да се грижи тя за него до възстановяването му.
Лично св. М. поставил на ищеца памперс за пътуването, след което го
облякъл, като при всички тези движения, той виел от болка. Впоследствие
свидетелят се чувал по телефона с А. всяка седмица, за да се интересува от
състоянието му и да го окуражава да започне да ходи, както препоръчвал
лекарят – ортопед. А. бил на легло и на памперси около три месеца, бил
потиснат поради болките, които изпитвал. След третия месец А. му се
похвалил, че започва да се изправя от леглото и правел опити да се движи.
Показанията на свидетеля съдът цени и им дава вяра, доколкото почиват
на преки лични впечатления и кореспондират с доказателствата по делото.
От показанията на свидетеля Н. А.А – майка на ищеца А. М., ценени при
условията на чл.172 от ГПК, се установява следното: Видяла А. три седмици
след инцидента когато го преместили в ортопедията, защото преди това бил в
реанимация и не я допускали при него. Изглеждал недобре - „като труп“. Не
можел да повдигне оперираните десен крак и лява ръка. Бил с памперси. Не
бил добре и при изписването му, като изразявал съмнения, че ще успее да
стане. Казвал, че не е човек, а жив труп. До линейката бил отнесен на одеало,
понеже не можел да стане. Свидетелката пътувала в линейката до сина си по
време на целия път от три часа и половина до гр. Видин, през коетро време А.
изпитвал силни болки. При пристигането, понеже не можел да се движи, А.
бил отнесен с платнище до спалнята където прекарал три месеца на легло с
памперси. Св. А.а го обслужвала и хранела. След три месеца започнал да става
и да се раздвижва с проходилка, а малко след това - и с патерици, но след
около 5 минути в изправено положение, му прилошавало и си лягал.
Раздвижването отнело около един-два месеца, докато започне да ходи. След
това, по препоръка на лекуващия лекар, посещавал рехабилитация в гр. Видин
цял месец, която оказала благоприятно въздействие. Към момента, А. вече
стъпвал, но десния му крак бил видимо подут. През м. юли, 2023г. започнал
работа като охрана, а не като хамалин, като какъвто работел преди инцидента,
понеже сега не можел да работи тежка работа. Сидетелят споделя, че
психическото състояние на А. по време на лечението не било добро –
притеснявал се дали въобще ще проходи. Не бил и в добро финансово
състояние - имал кредити и затова бил принуден да започне на работа. Преди
катастрофата се справял добре финансово, тъй като взимал добра заплата.
Психическото му състояние към момента било по-добро, но не каквото е било.
Показанията на свидетеля А.а съдът цени, вземайки предвид
възможната й заинтересованост от изхода на делото, предвид близката й
10
родствената връзка с ищеца А. М., но им дава вяра доколкото почиват на
преки лични впечатления и кореспондират с доказателствата по делото.
От приетото по делото (л. 189 и сл.) постановление от 31.01.2024 г. на
прокурор при ОП - гр. Ловеч се установява, че образуваното по случая
досъдебно производство № 87/2022 г. по описа на РУ на МВР – гр. Угърчин е
прекратено с мотива, че виновният за натъпилото процесно ПТП водач на л.а.
„Фоклсваген Кади“ - К.К. ВА., е починал.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
л.а. „Фоклсваген Кади“ е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право
да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да
възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт, с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при
ответника водач, са налице всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Като е допуснал неконтролирано
внезапно и цялостно навлизане в лентата за насрещно движение, без да са
налични ограничаващи видимостта препятствия или данни за техническа
причина, водачът на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ******* е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в причинна връзка
с което е възникнало процесното ПТП с насрещно движещия се в своята пътна
лента л.а. „Тойота“. Водачът на л.а.“Фолксваген Кади“ е имал възможност да
не допусне удар и ПТП, ако е наблюдавал постоянно движението на
автомобила си и го е управлявал адекватно, което не е направил. Ето защо
съдът намира, че с действията си водачът на л.а. „Фолксваген Кади“ виновно е
причинил настъпването на процесното ПТП. Възражението на ответника, че
процесното ПТП е настъпило и по вина на водача на другия участващ в ПТП
л.а. „Тойота“ е изцяло опровергано от заключението на САТЕ и събраните
писмени доказателства.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от
ПТП от двамата ищци, посочени по – горе при излагане на фактическата
страна по спора.
По основателността на предявените искове поотделно:
По отношение на ищеца С. Г., като взе предвид правилото на чл. 52 от
ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при
11
съобразяване с тежестта и броя на получените травматични увреждания,
както са описани по-горе при установяването на спора от фактическа страна -
разкъсване на мезентериума и тънките черва на няколко места, с последващо
нарушение на кръвната циркулация и последващи трофични нарушения,
довели до дифузен перитонит; резекция на 9 см. от тънкото черво; разкъсване
на мезентериума и чревните съдове; десерозация на дебелото черво; контузия
на десния бял дроб с обширно контузионно огнище (75/50 мм.); плеврален
излив в десния костно-диафрагмален синус; обилен вътрекоремен кръвоизлив
и кръвоизлив в малкия таз; ретроперитонеален хематом и хематом на
предната коремна стена; фрактура на 4-то, 5-то и 10-то ребра вляво; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията и
претърпените две коремни операции за лечение на получените вътрешни
травми, които са били животозастрашаващи; общата продължителност на
лечебния период от около четири месеца, съпътстван с болки, които
непосредствено след извършените операции и за период от около месец след
това са били интензивни; обстоятелството, че ищецът е търпял лечение в
интензивно отделение, на командно дишане и в медикаментозна кома;
неудобството от продължилия три месеца постелен режим и нуждата от
помощ за елементарни ежедневни дейности и личен тоалет; младата му
възраст - 35 г. към датата на ПТП; продължаващите и към момента
спорадични болки и дискомфорт при хранене; невъзможността да извършва
трудовите дейности, които преди процесното ПТП е извършвал /физически
труд, свързан с вдигане на тежки предмети/; установената промяна в
емоционалното състояние и личността на ищеца, съгласно заключението на
СМЕ и СПЕ, вкл. и преживения псохотичен епизод след инцидента, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, съдът намира, че искът за обезщетение в размер на 60 000
лв., като частичен от пълния размер на обезщетението от 90 000 лв., е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца Г.
имуществени вреди в размер на 1998 лв. е изцяло основателен, с оглед
заключението на вещото лице по СМЕ, че всички извършени разходи, за които
са представени разходооправдателни документи по делото, са сторени от
ищеца за лечение на причинените му от процесното ПТП травми.
По отношение на ищеца А. М., като взе предвид правилото на чл. 52 от
ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при
съобразяване с тежестта и броя на получените множествени тежки
травматични увреждания, както са описани по-горе при установяването на
спора от фактическа страна: контузия на челната област на главата, фрактура
на носните кости, ретроградна амнезия, открити рани на челната област на
главата, контузия на гърдите, фрактури на 2-ро, 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вляво,
фисура (пукване) на гръдната кост, частичен пневмоторак с дясно-върхово 7
мм., контузионно огнище 25 мм. на 20 мм. вляво базално, фрактура на долно
рамо на дясна срамна кост, фрактура на горното рамо на лява срамна кост на
таза и фрактура на сакралната кост (кръстеца) на таза, многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост, фрактура на лявата лъчева кост и
изкълчване на „Галиаци“ на лявата киткова става, открита рана на дясното
коляно (10см. на 3 см.), хематом на предната коремна стена, травматичен шок;
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията,
претърпените две костни операции за лечение на фрактурите на дясна
бедрена кост и на лява лъчевата кост на ръката с поставени метални импланти,
общата продължителност на лечебния период от около 1 година, през който е
12
търпял болки, които непосредствено след извършените операции и за период
от около 2 месеца след това са били интензивни; неудобството от
продължилия три месеца постелен режим и невъзможност да се обслужва
сам, нуждата от помощ за елементарни ежедневни дейности и личен тоалет;
необходимостта от ползване на помощни средства при ходене в продължение
на 7 месеца /самостоятелно ищецът е започнал да се придвижва едва след
десетия месец/ възрастта му - 44 г. към датата на ПТП; продължаващите и към
момента спорадични болки и дискомфорт при ходене и натоварване на крака;
зарасналата фрактура с леко скъсяване на бедрената кост и факта, че към
момента ищецът се придвижва със силно накуцване надясно;
необходимостта от извършването на още две костни операции за изваждане на
металните остеосинтези, съгласно заключението на СМЕ; невъзможността да
извършва трудови дейности, които преди процесното ПТП е извършвал –
хамалски услуги; установената промяна в емоционалното състояние на ищеца,
съгласно свидетелските показания, както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, съдът намира,
че искът за обезщетение в размер на 120 000 лв., предявена като като
частичен иск от пълния размер от 160000 лв., е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца М.
имуществени вреди в размер на 4347 лв. е изцяло основателен, с оглед
заключението на вещото лице по СМЕ, че всички извършени разходи, за които
са представени разходооправдателни документи по делото са сторени от
ищеца за лечение на причинените му от процесното ПТП травми.
По възражението за съпричиняване:
Заявеното от ответника и третото лице-помагач възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищците, поради непоставени
предпазни колани, съдът намира за изцяло неоснователно.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало
за настъпването на вредите.
Както съдът отбеляза по-горе при установяване на спора от фактическа
страна, от заключенията на изслушаните по делото експертизи се установява,
че отчитайки топографската анатомия и патоморфологията на травматичните
увреждания, деформациите в автомобила, механизма на травмата и
проведеното лечение, най-вероятно ищецът А. М. е бил с поставен предпазен
колан. При непоставен предпазен колан тежестта на уврежданията би била по-
голяма. Въпреки поставения обезопасителен колан ищецът М. е получил
увреждания в областта на главата, гърдите и лявата ръка, като механизмът за
получаването им се дължи на директен удар в навлезлите към купето части от
предната част на автомобила, в който е пътувал. В заключението на СМЕ е
установено също, че при първия след инцидента преглед в спешния
хирургичен кабинет при ищеца Г. е установен косо разположен белег от
поставен обезопасителен колан, като по хода на колана са установени
охлузвания на гръдния кош и корема на проекционното място на предпазпня
колан. Установено е, че в процесният случай тежките гръдни и коремни
13
увреждания на Г. се дължат на т.нар. „коланна травма“, като травмите се
дължат на тясната коланна лента и голямата компресия на тялото върху нея в
момента на осъществения челен удар между двете МПС.
При така установените факти, наведеното възражение следва да се
прецени като неоснователно и недоказано.
По претенцията за лихва:
По действащия към момента КЗ, в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Между страните не се спори, че извънсъдебната
застрахователна претенция на ищците е била заявена на 28.11.2022 г. В
указания от закона срок няма данни за извършено плащане. Следователно,
претенцията за законна лихва е основателна, както е предявена – от 28.11.2022
г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. С. от
САК, сумата от 14 000 лв., съставляваща адвокатски хонорар. Размерът на
адвокатското възнаграждение съдът определя в съответствие с фактическата и
правна сложност на делото /проведени са пет открити съдебни заседания, в
които са изслушани заключенията на четири експертизи, проведен е разпит на
свидетели/, материлния интерес /186 345 лв./ и обема на представената
защита.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото на осн. чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 1000 лева за платени от бюджета на съда възнаграждения на
вещите лица, както и сумата от 7 453,80 за държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач ЗЕАД Б. ВИГ“
ЕАД, ЕИК ******* не се дължат разноски, а то не претендира такива.
На основание на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на
С. А. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 60 000
14
лева, предявена като частичен иск от сумата 90 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.11.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1 998 лева обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата
от 28.11.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на
А. С. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин
сумата от 120 000 лева, предявена като частичен иск от сумата 160 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 347 лева –
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от
върху сумата от 28.11.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати на
адв. Д. М. С. от САК сумата от 14 000 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати по
сметка на СГС сумата 8 453,80 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15