Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
И. КИРИМОВ
при участието
на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 15467 по описа за 2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.05.2018г., гр.д.55718/16г., СРС, 118 с-в
осъжда „Н.М.Г.” АД да заплати на Х.А.К. на основание чл.49 ЗЗД сумата 2 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди от публикация във вестник „Всеки ден“,
брой 120 (1429) от 23.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 04.10.2016г. до окончателното изплащане и сумата
380 лв. – разноски, като отхвърля иска за разликата над сумата 2 000 лв. до
пълния предявен размер от 20 000 лв.
Срещу решението в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата от 2 000 лв. до 7 000 лв., постъпва
въззивна жалба от ищеца Х.А.К.. Счита обезщетението за занижено. Не е обсъдена
публикацията в нейната цялост, а именно поместените снимки и заглавия,
повдигнати в цвят на първа и 11 стр. от вестника, както и пълното съдържание на
статията, публикувана във вестника и сайта на ответника, засягаща ищеца и
семейството му. Не са ценени задълбочено свидетелските показания за
претърпените неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Н.М.Г.” АД оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и отчасти правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Не се спори, че във вестник „Всеки ден“, брой 120
(1429) от 23.06.2016г. и в електронен сайт www.vsekiden.com, собственост
на ответника „Н.М.Г.” АД, е публикуван журналистически материал, касаещ
личността на ищеца Х.А.К..
В началата страница на вестника, под неговото
наименование, в горния ляв ъгъл е
поместена снимка на ищеца, под която с големи оранжеви букви на черен фон е поставено
заглавие „К. изгони жена си“ и подзаглавие с минимализиран черен шрифт „Олигархът
се раздели с фолк певицата Д.след 18 години заедно“.
Статията на стр.11 от вестника е озаглавена „След 18
години с фолк певицата Десислава, Х.К. се раздели с жена си“, като подзаглавието
е „Двамата живеят в отделни къщи в баровското си имение на Витоша“.
Поместена е снимка, за която страните не спорят, че
изобразява ищеца, съпругата му и дъщеря му, под която е изписано „К. и
Десислава все още не са узаконили раздялата си заради децата“.
Според съдържанието на статията, от два месеца
съпрузите обитават различни постройки на един и същ адрес в „тузарския комплекс“,
който „скандалният енергиен магнат“ придоби през 2009г. и почти не поддържат
комуникация помежду си; след брака с „олигарха“, певицата била принудена да
„зареже чалгата“; „Сексбомбата“ била заставена от съпруга си да се откаже от
контакта с журналистите; ищецът безпардонно й наложил вето да не дава
изявления, докато не започне да се държи като истинска „ВИП бизнес дама“.
Публично обиденият от статията ищец упражнява правото
си на избор и насочва претенцията си за обезвреждане срещу ответника „Н.М.Г.“
АД, собственик на вестника, поради което и възложител на работата за изготвяне и разпространение
на журналистическия материал. Безвиновната гаранционно-обезпечителна
отговорност за чужди действия и бездействия
съществува независимо от виновната лична отговорност на прекия причинител,
какъвто е авторът на статията и не се изключва от нея. Налице е възлагане на
работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, след като има натоварване на лице с извършване
на действие, попадащо в предметния обхват на областта, в която възлагащият упражнява
собствена дейност. Възложената работа се извършва в интерес на възложителя и
резултатът й рефлектира в неговата имуществена сфера. Щом същият извлича полза
от определена работа, извършвана за него, длъжен е да обезпечи сигурността на
третите лица, като поеме отговорността за причинената щета от статията, предвид
недоказването да са се осъществили в действителност твърдените в нея
обстоятелства.
Служителите на ответника не полагат
дължимата добросъвестна грижа да проверят истинността на сведенията, преди да
ги огласят публично. За вярност могат да
бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Негативните оценъчни съждения за личността и
поведението на ищеца, изразени под формата на епитети, квалификации и сравнения,
по своето естество засягат честта и достойнството му. Унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване. Употребените изрази и използваните похвати
изразяват не само негативната оценка на автора, но и пряко целят да уязвят
достойнството на злепоставеното лице в обществото. Оценъчните становища могат
да се разпространяват свободно, стига да не се упражнява превратно правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България, като свободата на мнение не
се използва за накърняване доброто име на другиго, както е в случая. Противоправността произтича от нарушените правила
на добрата журналистическа практика. Общата норма на чл.45, ал.1 от ЗЗД
приравнява противоправността на поведение,
причиняващо забранен вредоносен резултат, като въздига в противоправно
поведение самото причиняване на вреди.
Свидетелите В.Ж.и М.П., съответно тъща и служител на
ищеца, по еднакъв начин и въз основа на непосредствените си впечатления, установяват
негативното психологическо състояние и поведение на ищеца. Изясняват, че след
узнаване за статията, ищецът е разстроен, възмутен, ядосан и изнервен. Около 10
дни до 1 месец има оплаквания от главоболие и високо кръвно налягане.
Според свидетелката Живкова, ищецът е притеснен за начина,
по който публикацията ще се отрази на членовете от семейството му, които много
обича.
Публикацията рефлектира негативно в неговите отношения с
близки и познати, според свидетелката П.. В нейно присъствие ищецът провежда
разговори със своите тъща и сестра, на които се налага да обяснява, че
изнесеното не е вярно и всичко в семейството му е наред.
Същата свидетелка установява, че когато узнава за
статията, ищецът е силно разконцентриран и отменя две срещи, определени за
началото на съответния ден.
Клеветническата статия предизвиква недоверие сред
служителите му в офиса. Според свидетелката П., същите започват да шушукат, разнасят
клюки и питат дали публикуваното е вярно.
При определяне на обезщетението съразмерно търпения
емоционален дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява преживените типични
и обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания, свързани
с притеснения за семейството, проблеми с роднини, бизнес партньори и служители,
както и обстоятелството, че се уронва авторитета на обществено известна личност
и бизнесмен. При
съобразяване също на обществено-икономическия критерий в страната по време на отрицателните
преживявания, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от 5 000
лв. за понесените неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над размера от 2 000 лв. до размера от 5 000 лв., или за
сумата от още 3 000 лв. и вместо него се постанови друго, с което искът се
уважи за този размер. Решението следва да се потвърди в останалата обжалвана
част, с която искът е отхвърлен за разликата над размера от 5 000 лв. до
размера от 7 000 лв.
Решението в останалата част като
необжалвано е влязло в сила.
Ищецът пред първа инстанция установява
разноски от 880 лв. – д.т. и 3 000 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, от соито съразмерно уважената част от
иска има право на 970 лв. След приспадане на присъдените от СРС разноски от 380
лв., остават дължими още 590 лв. Пред въззивна инстанция установява разноски от
100 лв. - д.т. и 720 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, от
които съразмерно уважената част от жалбата има право на 492 лв., или общо 1 082
лв. – разноски за двете инстанции.
Ответникът по исковете не претендира и
не установява разноски и пред двете инстанции, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 16.05.2018г.,
гр.д.55718/16г., СРС, 118 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от Х.А.К. срещу „Н.М.Г.” АД иск с правно
основание чл.49 ЗЗД за разликата над
размера от 2 000 лв. до размера от 5 000 лв., или за сумата от още 3 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикация във вестник „Всеки ден“,
брой 120 (1429) от 23.06.2016г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.” АД, гр.Ямбол, ул. „********да заплати на Х.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от още 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
публикация във вестник „Всеки ден“, брой 120 (1429) от 23.06.2016г. и в
електронен сайт www.vsekiden.com, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 23.06.2016г. до окончателното изплащане
и сумата 1 082 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.05.2018г., гр.д.55718/16г., СРС, 118
с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от Х.А.К. срещу „Н.М.Г.” АД иск с правно основание
чл.49 ЗЗД за разликата над размера от 5 000
лв. до размера от 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
публикация във вестник „Всеки ден“, брой 120 (1429) от 23.06.2016г. и в
електронен сайт www.vsekiden.com.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.