Определение по дело №788/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

    № 543

 

гр. Пловдив,  23.12.2019 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                     ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов  въззивно частно търговско дело № 788 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                        

          Производството е по чл. 274, ал.1 вр. с чл. 248, ал. 3  ГПК.

Образувано по въззивната частна жалба на „П.и.“ ООД против определение № 2171 от 16.10.2019 г. постановено по т. д. № 562 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба, обективирана във въззивна жалба вх. № 25364 от 26.08.2019 г., за изменение на Решение от 12.08.2019 г., постановено по т. д. 562/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която „П.и.“ ООД, е осъдено да заплати на Р.Е.Б., сумата 2350 лева разноски по делото.

Частният жалбоподател изразява становище, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, поради което моли същото да се отмени, както и да му се присъдят направените разноски пред тази инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от другата  страна по делото Р.Е.Б., с който се изразява становище за неоснователността й и искане същата да се остави без уважение.

          Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба, съобразно изложените в нея съображения, както и постъпилия отговор от въззиваемия, и намира следното:

          Производството по т. д. по несъстоятелност № 562 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по молба от Р.Е.Б. против „П.и.“ ООД, за обявяване на дружеството в неплатежоспособност и определяне на началната й дата, за откриване на производството по несъстоятелност на същото дружество с допускане на обезпечителни мерки и назначаване на временен синдик.

          С решение № 489 от 12.08.2019 г., постановено по същото дело, Пловдивският окръжен съд е отхвърлил молбата на Б. по чл. 625 ТЗ, приемайки, че същият нямал качество на кредитор по търговска сделка. А нямал такова качество, тъй като в хода на производството задължението му било погасено от ответното дружество. Въпреки този резултат, Пловдивският окръжен съд е присъдил разноски в полза на молителя Б., приемайки, че тъй като при подаване на молбата по чл. 625 ГЗ, дружеството все още е имало неизплатени парични задължения към молителя, това е станало причина за образуване на производството пред съда.

          Определението е неправилно.

По отношение на последиците от обратната на чл. 78, ал. 2 ГПК хипотеза, налице постоянна практика на ВКС, според която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето, отказът от иска или отхвърлянето му са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Макар да не се е позовал изрично, очевидно Пловдивският окръжен съд се е солидаризирал с тази практика.

           В случаите, в които при предявяването на иска, за ищеца е бил наличен правният интерес от предявяването му заради предизвикан от ответника спор за материално право, но в хода на производството са настъпили обстоятелства, независещи от волята му  и обуславящи отпадането на този интерес или такива, погасяващи спорното материално право, то в тези случаи не само не би била налице основната предпоставка за възникване отговорността му за разноски, но самият той би имал право на разноски, заради неоснователно провокирания от поведението на ответника правен спор.

В подобна хипотеза, отговорността за разноски ще възникне за ответника по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Обстоятелствата в конкретния случай не сочат на наличието на описаната хипотеза поради следното:

Предмет на предявеният иск не е установяване на твърдяното парично притезание и присъждането му в полза на ищеца, доколкото от изложението в исковата молба и от доказателствата по делото, а и от мотивите на съдебното решение, става ясно, че  ищецът не само разполага с изпълнителен лист за вземането и въз основа на него е образувано индивидуално изпълнително производство, но и почти половината от дължимата сума е била изплатена от ответника-длъжник към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ в съда. От ищеца се признава и обстоятелството, че още преди образуване на производството ответникът „П.и.“ ООД, чрез представителя си, е признал вземането в пълния му размер и е изразил намерение да заплати остатъка.

При наличието на висящо изпълнително производство и притежавано от кредитора съдебно изпълнително основание за реализиране на паричното притезание, не би могло да се приеме, че описаното поведение на длъжника представлява основателен повод за кредитора да потърси друг способ за реализиране на вече признатото, включително и със съдебен акт, и частично погасено вземане, като премине от индивидуално изпълнително производство към универсално изпълнение, каквото представлява инициираното от него производство по несъстоятелност и при което имуществото на длъжника би служило за удовлетворяване не само на този, но и на други кредитори – чл. 607 ТЗ.

Освен това, основаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество на предположението за неплатежоспособността му по смисъла на чл. 608, ал. 4 ТЗ, преди изтичането на предвидения в същата разпоредба срок, също изключва поведението на ответника като повод за завеждане на делото.

 Крайният извод е, че в случая не са налице условията за приложение по аргумент от противното на правилото по чл.78, ал.2 ГПК, поради което разноските за производството пред Пловдивския окръжен съд следва да бъдат понесени от ищеца. Като е постановил обратното и е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, Пловдивският окръжен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Това означава, че обжалваното определение следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което отмени и решението на същия съд в частта, с която в частта, с което „П.и.“ ООД, е осъдено да заплати на Р.Е.Б., сумата 2350 лева разноски по делото.

В полза на „П.и.“ ООД следва да се присъдят и направените в това производство деловодни разноски – 515 лева, от които 15 лева – държавна такса за въззивната частна жалба и 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :          

 

ОТМЕНЯ определение № 2171 от 16.10.2019 г. постановено по т. д. несъст. № 562 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ решение № 489 от 12.08.2019 г., постановено по т. д. несъст. № 562 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която „П.и.“ ООД, ЕИК… е осъдено да заплати на Р.Е.Б., ЕГН ********** сумата 2350 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.Е.Б., ЕГН ********** да заплати на „П.и.“ ООД, ЕИК…сумата 515 лева деловодни разноски за настоящото производство по в.ч.търг. н. № 788 по описа за Пловдивския апелативен съд.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

                            

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.