№ 1348
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 2067/2021 г. по описа на СГС,
ГО, І-13, изцяло са уважени предявените от Ц. срещу Сдружение „Следваща стъпка” главни
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14760 евро, представляваща дадено при
отпаднало с обратна сила правно основание (по Договор за финансова подкрепа № 2018-1-
BG01-KA105-047761/30.05.2018 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на
исковата молба – 16.02.2021 г., до окончателното й заплащане, както и за заплащане на
сумата от 1363,21 лв. – законна мораторна лихва върху главното парично притезание,
изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответника, в която
се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че
управителят на бенефициера „London Mobility Company 2000” Ltd. – Д. К., не е изпълнил
своето задължение по чл. II. 5.2. от Общите условия към процесния договор незабавно да
уведоми финансиращия орган за наличието на конфликт на интереси – интимните и
емоционални отношения между него и един от независимите оценители А. П. П.,
прераснали в сключен граждански брак. Счита, че възприетото от страните по делото
понятие „конфликт на интереси” представлява „единствено положение, при което е
опорочено безпристрастното и обективното изпълнение на договора”, а „не обхваща
отношенията между страните преди сключване на договора”. Не било установено и че П.
има каквото и да е участие при изпълнението на договора. Твърди, че липсва конфликт на
интереси, тъй като гражданският брак между управителя на дружеството-изпълнител - Д. К.,
и независимият оценител А. П. П. е сключен след приключване на оценяването на
1
проектното предложение на ответника и „London Mobility Company 2000” Ltd. От друга
страна, поддържа, че не са настъпили юридическите факти, уговорени в клаузата на чл. II.
17.3.1. и обуславящи възникването на потестативното право с едностранно волеизявление
финансиращият орган да развали (прекрати) процесния договор, тъй като ответникът не е
имал субективна представа, че независимият оценител А. П. П. и управителят на
дружеството-изпълнител по образователния проект „Традиции и перспективи”, по програма
„Еразъм+” - Д. К., са били в емоционална връзка, прераснала в сключване на граждански
брак. Счита, че, тъй като проектът е бил осъществен съобразно уговореното, като ищецът е
приел без възражение това изпълнение, за финансиращия орган не е възникнало
притезателното право да иска връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно
основание. Въззивникът не излага правни доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в частта, в която е присъдена законна мораторна лихва за периода до подаване на
исковата молба, поради което в тази част тя се явява бланкетна (изразяваща общо
недоволство).
Въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага подробни
съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се
явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, І-13 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
съединени под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 82 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните
е съществувало действително облигационно правоотношение по Договор за финансова
подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г., в изпълнение на който ищецът е
превел на ответника исковата сума в размер на 14760 евро. Но тъй като между управителя
на дружеството-бенефициер „London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., и независимия
оценител А. П. П. е съществувал конфликт на интереси – емоционална връзка, прераснала
скоро след сключване на договора в граждански брак, са породени уговорените в клаузата
на чл. II.17.3.1. юридически факти, обуславящи възникването на потестативното право с
едностранно волеизявление ищецът да развали („прекрати”) процесния договор.
Следователно, възникнало е и твърдяното кондикционно вземане за връщане на
предоставените финансови средства за изпълнение на проекта в размер на сумата от 14760
евро – поради отпадане на правното основание с обратна сила. Достигнал е до правния
извод, че ответникът е изпаднал в забава на 31.08.2020 г., поради което от този момент се
дължи и претендираната мораторна лихва в размер на сумата от 1363,21 лв. – до подаване на
2
исковата молба.
Съобразно релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на
първоинстанционното решение правният спор през САС се съсредоточава върху
обстоятелството дали е бил налице твърдяният от ищеца конфликт на интереси, дали той
представлява основание за пораждане на потестативно право финансиращият орган да
развали („прекрати”) процесния договор на основанието, уговорено в чл. II.17.3.1. от
Общите условия към договора, респ. дали за този конфликт на интереси отговаря
ответникът или трето лице, както и дали ищецът би могъл да развали договора при
доказаност на факта, че уговорения проект е бил изцяло осъществен. Следователно, не са
спорни обстоятелствата, че в изпълнение на породеното правно задължение ищецът е превел
на ответника исковата сума, както и че между управителя на дружеството-бенефициер
„London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., и независимия оценител по проекта А. П. П., е
съществувала емоционална връзка, прераснала скоро след сключване на договора в
граждански брак.
От Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г.,
сключен между страните в настоящото съдебно производство, се установява, че по
одобрения образователен проект „Традиции и перспективи”, по програма „Еразъм+”
финансиращ орган е ищецът, координатор е ответникът (бенефициер), а другият бенефициер
(често неправилно в българското законодателство се използва терминът „бенефициент”,
което би означавало не лице, което се ползва от предоставена облага, а субект, предоставя
облагата) „London Mobility Company 2000” Ltd (този факт се установява и от проектното
предложение – на стр. 5 от него, раздел „Партньорски организации”; в Приложение II, Анекс
II – л. 71 от кориците на първоинстанционното дело). Именно на стр. 2 от договора е
установено между страните по него, че в Приложение II е удостоверен списъкът с другите
бенефициери (ползващи се от проекта лица). Съгласно клаузата, уговорена в чл. I.4.1. от
договора, финансиращият орган – ищецът (Националната агенция), следва да заплати на
ответника (координатора) авансово определена сума, която е насочена към финансиране на
бенефициерите (третите ползващи се лица от това финансиране – изпълнители по
одобрения проект) - чл. I.4.1. и чл. I.4.8. от договора. Фактът, че договорът между
Националната агенция и координатора и договорът между координатора и бенефициера
разкриват една неразривна връзка, един правен и житейски конекситет (за да се постигне
социалното назначение на извършеното публично финансиране), се разкрива и от клаузата,
уговорена в чл. II.25.1.18 от договора, съгласно която Националната агенция може да изиска
непосредствено от бенефициерите (третите ползващи се лица – изпълнители по проекта) да
предоставят за нуждите на надзорната дейност на финансиращия орган „всякаква
информация”, а когато проверка или одит започва след плащането на баланса, тази
информация се предоставя от „съответния бенефициер” и в случай че те откажат тази
информация, Националната агенция може да счете за недопустими всички разходи, които не
са достатъчно обосновани с представената от бенефициера информация и за недължима
всяка единична сума, която не е достатъчно обоснована с представената от бенефициера
3
информация.
Тази неразривна правна връзка в отношенията между всички правни субекти, заели
се да осъществяват целите на съответната образователна програма, финансирана от
фондовете на ЕС, е подчертана и от уговорките в сключения на 24.06.2018 г. между
координатора (ответника) и третото ползващо се лице (бенефициера – изпълнителя по
проекта) - „London Mobility Company 2000” Ltd, и по-конкретно от клаузите на чл. 10 от
договора („Прекратяване на договора”): напр. чл. 10, б. „г” – „в случай че бенефициерът
установи или има сериозни подозрения за осъществяването на измама, корупция, участие в
престъпна организация или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на
финансовите интереси на ЕС, от страна на бенефициера или свързано с него физическо
или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и
приготовление за горните действия”; чл. 10, б. „д” – „в случай че бенефициерът установи
предоставяне на неверни декларации, данни и твърдения относно изпълнението на
договора…, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на
конфликт на интереси”. По този начин координаторът е обезпечил своите интереси по
договора с финансиращия орган, а именно да изпълни своите задължения, уговорени в
Общите условия към процесния договор – напр. чл. II.5.1. „Бенефициерите вземат всички
необходими мерки, за да предотвратят наличието на конфликт на интереси”, като
съгласно чл. II.5.2. „бенефициерите уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация,
която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до
конфликт на интереси”. Те незабавно предприемат всички необходими мерки за коригиране
на тази ситуация” (в чл. II.1 от Общите условия страните са изяснили понятието на следните
термини: „конфликт на интереси” – „положение, при което безпристрастното и обективно
изпълнение на договора от бенефициер е опорочено по причини, свързани със семейството,
емоционален живот, политическата или националната принадлежност, икономически
интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е
свързан с предмета на договора”; „измама” – „всяко преднамерено действие или
бездействие, което засяга финансовите интереси на Съюза и е свързано с използването или
предоставяне на фалшиви, неверни или непълни отчети или документи, и с
неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение”; „нередност”
– всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или
бездействие на бенефициер и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза”; „свързано
лице” – „всяко лице, което има правото да представлява бенефициера или да взима решение
от негово име”).
Неизпълнението на тези правни задължения е прието от страните за толкова
съществено, че то би породило потестативното право за разваляне на договора между
финансиращия орган и координатора – арг. чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия –
„Комисията може да прекрати договора или участието на един или няколко бенефициери,
ако Комисията разполага с доказателства, че бенефициер или свързано с него лица са
извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по
4
предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора, вкл. когато този
бенефициер или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали
изисканата информация”.
При така изяснените правнорелевантни факти и при анализа на действителните
уговорки между страните по подготовката, финансирането, осъществяването и отчитането
на изпълнението по процесния образователен проект (по правилата на чл. 20 ЗЗД)
настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че ответникът-координатор е
обещал третото лице – бенефициерът-изпълнител „London Mobility Company 2000” Ltd, да
действа добросъвестно в „в рамките на процедурата по предоставяне на средства или по
време на изпълнението на договора”, който трябва да предоставя всяка съществено
информация до Националната агенция, свързана с пораждане или вероятност за пораждане
на конфликт на интереси. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 23 ЗЗД, която
урежда правната възможност на страна по договора да обещае задължението или действието
на едно трето лице. И в случай че това трето лице (в настоящия казус – бенефициерът
„London Mobility Company 2000” Ltd) не осъществи съответното действие или задължение,
за което страната по договора е дала обещание за изпълнение, координаторът носи
отговорност като при неизпълнение за свое задължения („длъжен е да обезщети другата
страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие”).
Именно в изпълнение на това обещание координаторът е сключил договор с бенефициера,
по силата на който „London Mobility Company 2000” Ltd е поело правно задължение да
уведоми координатора за всяко обстоятелство, което поражда дори и „сериозни
подозрения” за осъществяването на измама … или други незаконни действия,
неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на
бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен
представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”, както и
когато установи предоставяне на неверни декларации …, в това число и нарушения
относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси.
Както бе изяснено, координаторът е обещал в клаузата на чл. II.5.2. задължението на
бенефициерите да уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която
представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на
интереси, като неизпълнението на това задължение („обещание”) представлява съществено
за страните по договора нарушение, обуславящо възникването на преобразуващото право с
едностранно волеизявление кредиторът (Националната агенция) да развали („прекрати”) с
обратна сила договора на основание чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия.
И координаторът е поел задължение да информира Националната агенция - лично
или чрез бенефициера, за всяко съмнение („подозрение”) за наличие на конфликт на
интереси между участващите правни субекти и при одобряването на проекта („в рамките
на процедурата по предоставяне на средства” – изрично в този смисъл е клаузата на чл.
II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия, предоставяща правна възможност на финансиращия
орган да развали с едностранно волеизявление процесния договор). В този смисъл,
5
необосновани се явяват правните съждения на въззивника, че възприетото от страните по
делото понятие „конфликт на интереси” представлява „единствено положение, при което е
опорочено безпристрастното и обективното изпълнение на договора”, а „не обхваща
отношенията между страните преди сключване на договора”.
Както е изяснено и в Решение № 60153 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 686/2020 г.,
II т. о., ТК, Програма „Еразъм +” е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на ЕП и на
Съвета от 11.12.2013 г., като е предназначена за насърчаване развитието и подпомагане
дейностите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта за постигане
установените в чл. 4 цели, чийто основен елемент е безвъзмездното предоставяне на
финансови средства от бюджета на ЕС. Съгласно чл. 26 от Регламента на национално
равнище тази програма се изпълнява от съответната национална агенция в държавата-
членка, каквато се явява ищецът, на която е вменена отговорността за правилното
управление на преведените от ЕК в рамките на програмата средства (чл. 27, т. 12) и
възложени контролни функции за използването им по предназначение и в съответствие с
приложимите правила на Съюза (чл. 31, т. 3). Тези правила са установени в Регламент №
966/2012 на ЕП и на Съвета от 25.10.2012 г., уреждащ общите принципи при
предоставянето, управлението, разходването и отчетността на финансовите средства от
общия бюджет на ЕС; редът и условията за кандидатстване по програми за безвъзмездно
финансиране; критериите за подбор и процедура за оценяване на проектите; условията, на
които следва да отговарят кандидатите и всички участници в този процес; правила за
плащане и контрол. Разпоредбата на чл. 135, т. 2 от този Регламент предписва, че ако се
установи, че процедурата за отпускане на безвъзмездните средства е опорочена поради
съществени грешки, нередности или измами, отговорният разпоредител с бюджетни кредити
спира временно процедурата и може да предприеме всички необходими мерки, включително
отмяна на процедурата, а съгласно т. 3 ако впоследствие се установи, че процедурата по
отпускането или усвояването на безвъзмездните средства са опорочени от съществени
грешки, нередности, измами или неизпълнение на задължения, отговорният разпоредител с
бюджетни кредити може, в зависимост от достигнатия етап в процедурата и при условие, че
на заявителя или бенефициера е дадена възможност да представи своите забележки, да
упражни някое от правата по б. „а” до б. „в”, вкл. да развали („прекрати) договора.
Едно от изискванията за целевото финансиране със средства на ЕС е участниците в
тази процедура да не са в конфликт на интереси (чл. 32, т. 3, б. „в” – „ Ефективният
вътрешен контрол се основава на най-добрите международни практики и включва по-
специално следното:… предотвратяване на конфликти на интереси”). Именно
конфликтът на интереси би бил в нарушение на принципите за прозрачност, обективност и
равно третиране, респ. би поставил в риск правилното управление и ползването на
отпуснатите средства от бюджета на ЕС. Конфликтът на интереси е порок в процедурата
както преди, така и след сключване на договора в хода на неговото изпълнение, който
попада в приложното поле на чл. 135 от Регламент № 966/2012 г. и може да послужи като
основание за налагането на определени санкционни мерки, вкл. да се достигне и до
6
разваляне („прекратяване”) на договора.
В съответствие с чл. 135 от Регламента в чл. II.1 от Общите условия към процесния
договор конфликтът на интереси е определен като положение, при което безпристрастното
и обективно изпълнение на договора от бенефициера е опорочено по причини, свързани
със семейството, емоционалния живот, политическата или национална принадлежност,
икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от
трета страна и е свързан с предмета на договора, а за нередност е определено всяко
нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или
бездействие на бенефициент и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза.
Не се оспорва от въззивника, а и този факт се установява от събраните по делото
доказателства, че преди сключване на договора „в рамките на предварителната
процедура”, А. П. е била оценител за качество на проектното предложение на ответника,
която е дала своята положителна оценка на 30.03.2018 г., а процесният договор, вкл. въз
основа на положителната оценка на този независим оценител, е сключен на 30.05.2018 г.
Изяснява се и правнорелевантният факт, че на 16.06.2018 г. този оценител и управителят на
търговското дружество-бенефициер (изпълнител по релевантния образователен проект)
„London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., са сключили граждански брак, поради което
между тях е съществувал конфликт на интереси. Двамата са били в интимна и емоционална
връзка към момента на изготвянето и представянето на оценката, като тези лични
отношения скоро след това са прераснали в граждански брак. За да бъде квалифициран този
факт като „конфликт на интереси”, е достатъчно само да се създаде обосновано съмнение
по смисъла на чл. II.5.2. от Общите условия – „всяка ситуация, която представлява конфликт
на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси”. Емоционалната
и интимната връзка между две лица, които участват в процедура по оценка и финансиране
на проекти (с очевидна пряка или опосредена полза за един или двамата от тях) не само
създава обосновано съмнение, но и представлява конфликт на интереси. Това поведение е
недобросъвестно – противоречи на честното, почтено поведение на частноправните субекти
при подготовката, оценката, сключването и изпълнението на частноправни сделки, тъй като
създава предпоставки финансиращият орган да вземе окончателното решение за
финансиране на проекта не въз основа на обективни показатели и изводи (безпристрастно), а
вследствие на определена емоционална, икономическа или финансова зависимост (с цел
неморално облагодетелстване при използване на законоустановени методи, до които по
необходимост участниците в тази процедура имат достъп). При финансиране на социални
проекти от публични средства на ЕС не се допуска никакъв компромис при установяване на
непочтено, неморално поведение на някои от участниците в целия процес по одобряване,
разрешаване, изпълнение и отчитане на проекта, като при неговото доказване се поражда
абсолютно основание за разваляне на договора и връщане на предоставените финансови
средства – без значение дали проектът е осъществен от бенефициера и приет от
Националната агенция (поради тези правни съображения въззивният съд не обсъжда
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала приетата от САС съдебна
7
експертиза). В този смисъл, процедурата по възстановяване на предоставените финансови
средства цели, от една страна, дисциплиниране на всички участници в този процес, а от
друга, да се санкционира всяко незаконно и неморално поведение. Именно тази
нормативна цел е вложил европейският законодател в разпоредбата на чл. 135, т. 3, б. „в” от
Регламента („по целесъобразност да прекрати споразумението или решението за отпускане
на безвъзмездни средства”). Напротив, в процесния договор това неизпълнение на
договорното задължение е уредено като абсолютно основание за разваляне на двустранното
облигационно правоотношение. В този смисъл, ирелевантно е дали само един от
независимите оценители е бил в конфликт на интереси с органния представител на един от
бенефициерите (изпълнителя по процесния проект) и дали ответникът-координатор е
притежавал субективни представи за тази ситуация, противоречаща на общностното право,
на договора и на морала. Същественото е, че този факт обективно е могъл да повлияе на
безпристрастната оценка на независимия оценител (без значение кой го е назначил и
контролирал), като той непосредствено засяга бюджета на Съюза – вследствие на
положителната оценка, предоставена от интимно и емоционално обвързан с бенефициера
оценител, се е достигнало до финансиране с исковата сума на „London Mobility Company
2000” Ltd, чийто управител скоро след сключване на процесния договор е встъпил в
граждански брак с оценител, и от чиято преценка зависи получаването на процесните
средства.
Както бе изяснено, ответникът отговаря и за бездействието на бенефициера (арг. чл.
23 ЗЗД), чийто органен представител не е обявил нито пред координатора, нито пред
финансиращия орган този съществен факт, създаващ обосновано съмнение за
безпристрастно дадената оценка от интимно и емоционално свързан с него оценител, т.е.
пораждат се подозрения за неговата „независимост”. В случай че наистина ответникът не е
знаел за този факт, който представлява „конфликт на интереси”, както поддържа и във
въззивната жалба, той би могъл да претендира от бенефициера – по сключения между тях
договор, респ. от оценителя възстановяване на върнатите на Националната агенция
финансови средства, но неговата отговорност не може да отпадне.
Ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, е и
обстоятелството дали прокуратурата или КПКОНПИ са установили или не конфликт на
интереси между тези две лица, тъй като тези производства са различни по цели,
предпоставки и методи за изясняване на истината от отговорността на координатора за
неизпълнение на негово съществено правно задължение по процесния договор. Именно
защото конфликтът на интереси е „нередност” по смисъла на Общите условия към договора,
за страните по него то представлява съществено неизпълнение, което представлява
абсолютно основание за разваляне („прекратяване”) на договора на основание чл. II.17.3.1.
от Общите условия (не намира приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, тъй като
интересът на кредитора – Националната агенция, винаги е свързан с изискването
публичните средства, принадлежащи на ЕС, да се разходват при прилагане на принципите за
почтеност, безпристрастност и прозрачност – изключително в обществен, а не в личен
8
интерес, вкл. и с опорочаване на процедурата по независимо оценяване на проекта).
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи и
настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че в полза на ищеца е
породено потестативното право с едностранно волеизявление да развали („прекрати”) с
обратна сила процесния договор на основание чл. II.17.3.1. от Общите условия (арг. чл. 88,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Тъй като във въззивната жалба липсват конкретни правни доводи за
необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която СГС е приел, че е
приложена изцяло уговорената процедура за надлежното упражняване на това
преобразуващо право, въззивният съд не може да приеме за установени различни факти,
които са счетени за изяснени от първоинстанционния съд – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК (от друга
страна, тези факти се установяват от събраните по делото доказателства, поради което в тази
част САС препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на СГС, които стават част от
правните съждения в настоящия съдебен акт). Следователно, в обективната действителност
са възникнали всички правопораждащи спорното кондикционно право юридически факти –
за връщане на получената парична облага при отпаднал с обратна сила годен юридически
факт (процесния договор), поради което като основателен главният иск трябва изцяло да
бъде уважен – за сумата от 14760 евро.
Тъй като въззивникът не навежда конкретни правни доводи и относно
неправилността на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на законна мораторна лихва върху
главното парично притезание, изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г. (вкл. и по
отношение на присъдената валута – в лева, а не в евро), в тази част въззивната жалба е
бланкетна (съдържа общо оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт),
поради което въззивният съд, преценявайки, че решението и в тази част е валидно и
допустимо, като не е постановено при нарушаване на императивни материалноправни
норми, следва да го потвърди в тази част (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство,
въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК сумата от 1675,25 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС (с оглед на нормативно установения минимум на
адвокатските възнаграждения, както и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, неоснователно се явява възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено на процесуалния представител на
въззиваемия адвокатско възнаграждение)
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 2067/2021 г.
по описа на СГС, ГО, І-13.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „СЛЕДВАЩА СТЪПКА”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Видин, ул. „Разлог” № 3 да заплати на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ
НА ЧАВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 15, ет. 4 сумата от 1675,25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10