Решение по дело №270/2016 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 124
Дата: 29 декември 2016 г. (в сила от 17 август 2017 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20165550100270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                              29.12.2016г.                                Гр. Г.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                           Граждански състав

На 21.12.2016г. 

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №270 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 17.05.2016г. до 17.11.2016г. в размер на 5173,42лв., както и иск с правно основание чл.128, ал.2 КТ – за трудово възнаграждение за периода 01.05.2016г. – 16.05.2016г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли иска за отмяна на уволнението, са предявени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и с правно основание чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебните разноски по делото

Исковете са предявени от П.Д.К. срещу „Б.” ЕАД гр.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение като “Оператор, химически контрол” с място на работа Цех „Х./СОИ-Р” гр.Г.. На 16.05.2016г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а на 17.05.2016г. й била връчена Заповед №185/17.05.2016г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата. Ищцата счита, че заповедта е незаконосъобразна. В заповедта не било посочено дали изцяло се премахва длъжността “Оператор, химически контрол” или се съкращава броя на служителите, които я заемат. Ако не се премахва изцяло длъжността, работодателят бил длъжен да извърши подбор между всички, които заемат такава длъжност, какъвто подбор ищцата счита, че не е извършен. В случай, че е бил извършен подбор, ищцата счита, че образованието, което има и стажът на същата длъжност я нареждат на по-предна позиция от лицата, заемащи длъжността при работодателя, поради което не следва именно тя да бъде съкратена измежду петте служителки на същата длъжност. Ищцата счита, че стриктно е изпълнявала изискванията на заеманата длъжност, високо квалифицирана е, не са й били налагани дисциплинарни наказания, стриктно е спазвала трудовата дисциплина. С работата си била допринесла за подобряване дейността на лабораторията, както и за обучението на по-новите колеги. Рядко е отсъствала от работа, като само веднъж през 2015г. е ползвала неплатен отпуск със съгласието на работодателя. Освен това ищцата била член на КТ „П.” повече от 6 месеца преди прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което счита, че се ползва от защитата на чл.333, ал.4 от КТ. Твърди, че не е искано съгласието на синдикалното ръководство съгласно Колективния трудов договор. По изложените съображения счита уволнението за незаконно. Освен това твърди, че не й е изплатено трудовото възнаграждение за месец май 2016г. до датата на уволнението.

Моли съда да признае за незаконно уволнението и да отмени Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД гр.Г., да я възстанови на предишната работа – “Оператор, химически контрол” с място на работа Цех „Х./СОИ-Р” в „Б.” ЕАД гр.Г., както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението за периода от 17.05.2016г. до 17.11.2016г., общо в размер на 5173,42лв. заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. По отношение на предявения иск с правно основание чл.128, ал.1 КТ, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ моли съдът да приеме, че претенциите са били дължими към момента на предявяване на исковата молба, поради което да осъди ответника да заплати законната лихва за периода от предявяване на исковата молба до момента на изплащане на съответните суми.

Претендира разноски за производството.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че с Протокол на Съвета на директорите на „Б.” ЕАД от 15.04.2016г. е прието ново щатно разписание на длъжностите в дружеството. Същото влиза в сила от 20.04.2016г. Изпълнителният директор е следвало в тридесет дневен срок от датата на влизане в сила на щатното разписание да приведе персонала на дружеството в съответствие с него. Със Заповед №341/05.05.2016г. е назначена комисия за извършване на подбор между служителите в Цех „Х./СОИ-Р” заемащи длъжността  “Оператор, химически контрол”, и е изискан доклад от заместник началникът на цеха в качеството му на ръководител на служителите. На 12.05.2016г. комисията е провела заседание, на което е извършила подбор и е съставила протокол от същата дата. Съгласно извършения подбор е взето решение за съкращаване на ищцата и е връчено предизвестие. Със Заповед №185/17.05.2016г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като изрично е посочена причината за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата. Ответникът твърди, че са спазени всички нормативни изисквания при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – бил е извършен подбор, за който работодателят не е длъжен да връчва протокол на съответния работник. По отношение твърденията на ищцата, че еднократно е ползвала неплатен отпуск, ответникът сочи, че такъв отпуск е ползван неколкократно през 2015г.

Ответникът твърди, че колективният трудов договор е действал до 01.11.2015г. и към настоящия момент все още няма сключен нов колективен трудов договор. Поради тази причина се прилагали общите разпоредби на КТ. Освен това на 09.01.2016г. работодателят е подал уведомление за прекратяване на членството си в Българска браншова камара на енергетиците и от 09.04.2016г. членството било прекратено. Поради тази причина правилата на браншовия колективен трудов договор не се прилагат спрямо ответника и не било необходимо съгласие за уволнение на работници членуващи в синдикалната организация.

По отношение на предявените искове при условията на евентуалност, ответникът твърди, че всички дължими суми за трудово възнаграждение и обезщетения са изплатени.

Предвид гореизложеното предявените искове били неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

Оспорва се прекратяване на трудово правоотношение, извършено на 17.05.2016г. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ искът следва да бъде предявен в двумесечен срок от връчване на заповедта. За давностните срокове по чл.358 от ГПК се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от ЗЗД. В обща уредба на погасителната давност  няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за броене  на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ е определен в месеци. В този случай според общите правила за броене на сроковете по ГПК той изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая двумесечният давностен срок е започнал да тече на 17.05.2016г. и изтича на 17.07.2016г. Исковата молба е подадена чрез куриер на 16.07.2016г. Поради тази причина съдът намира, че предявените искове са допустими като предявени в установения от чл.358 КТ срок.

Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на П.Д.К., ищецът е работил при ответника на длъжността “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р”.

Не е спорно по делото и, че със Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД гр.Г., трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата. За да се приеме, че е налице съкращаване на щата, е необходимо да е налице намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки на утвърдения общ брой работници или служители. Освен това, съкращаването на съответната щатна бройка трябва да е извършено по установения ред и от лицето или органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание. По делото бяха приети като писмени доказателства копия на: Заповед №341/05.05.2016г. на Изпълнителния директор на „Б.” ЕАД, оригинал на Протокол от 12.05.2016г., ведно с таблица за комплексна оценка, Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Б.” ЕАД от 15.04.2016г., Доклад от Г.Н. от 09.05.2016г., Разписание на длъжностите, считано от 20.04.2016г., Разписание на длъжностите, считано от 01.09.2015г., от които е видно, че Съветът на директорите е утвърдил ново щатно разписание, което предвижда съкращаване на една щатна бройка “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р”. Изпълнителният директор на ответното дружество е издал заповед за извършване на подбор по реда на чл.329 КТ и назначената комисия е съставила протокол за извършен подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност - “Оператор, химически контрол”. Процесуалният представител на ищеца оспори достоверността на съставените документи, касаещи извършения подбор, твърдейки, че същите са антидатирани и съставени с оглед настоящото производство, но това оспорване остана недоказано. Видно от заключението на назначената по делото съдебна експертиза, всички членове на комисията по подбора са били на работа в деня, в който е съставен протокола – 12.05.2016г. и не бяха събрани доказателства, навеждащи на извода, че протоколът не е съставен на същата дата, или че подборът не е извършен по начина, описан в протокола.

Относно наведените съображения, че щатното разписание не е утвърдено съобразно Устава на ответното дружество, съдът прие като писмено доказателство копие на Устав на „Б.” ЕАД гр.Г.. Действително в чл.26, ал.8, във връзка с ал.7 от Устава е предвидено, че решенията на Съвета на директорите за съществени организационни промени или съществени промени в дейността на дружеството влизат в сила след одобрението им от Едноличния собственик на капитала, но макар да няма дефиниция на понятието „съществени”, съдът намира, че промените в щатното разписание, довели до съкращаването на ищцата не могат да бъдат категоризирани като съществени организационни промени и поради тази причина не е било необходимо това решение на съвета на директорите да бъде одобрено от Едноличния собственик на капитала.

Прекратяването на трудовото правоотношение е регламентирано от норми с императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На основание  чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Основанието за прекратяване следва да се посочи писмено; устното уведомяване на работника за основанието, дори да е установено по делото, няма предвидената от закона форма, за да е част от волеизявлението за прекратяване. Актът за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да е подписан от работодателя – от лицето, което го представлява.

В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение между страните е станало с писмена заповед, която съдържа необходимите реквизити и има положен подпис на „Изпълнителен директор…… /Я.П./”. Видно от актуалното състояние на ответното дружество, същото се представлява именно от изпълнителен директор – Я.П. П.. Подписът на заповедта обаче е поставен със запетая пред „Изпълнителен директор” и очевидно не е на лицето Я.П., видно от многото други подписи на същото лице на други документи, приложени по делото. Самият факт, че пред думите „Изпълнителен директор” има поставена запетая сочи, че за изпълнителен директор се е подписало друго лице, а не самият изпълнителен директор.

Относно правомощията за прекратяване на трудово правоотношение, съдът намира за приложима практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №6 от 11.01.2013г. на ВКС по тълк. д.№6/2012г., ОСГК. Съгласно възприетото в това решение становище, е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение. Това упълномощаване обаче следва да бъде изрично и най-вече в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение следва да бъде ясно посочено лицето, което подписва заповедта и на какво основание – дали е законният представител на работодателя или упълномощено от него лице, с изписване на кое точно лице, въз основа на изрично упълномощаване. Подписването със запетая означава единствено, че подписът е на друго лице, а не това, което е посочено като автор на изявлението, но не е ясно кое е това друго лице и на какво основание полага подписа си – дали е упълномощено за това.

Фактът, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е подписана от представителя на работодателя и не е ясно от кого е подписана и този, от когото е подписана дали има делегирано правомощие да прави изявление за прекратяване на трудово правоотношение, прави Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД гр.Г. незаконосъобразна. С такава заповед трудовото правоотношение между страните не може да бъде валидно прекратено. Съдът намира, че не е необходимо да изследва останалите елементи от фактическия състав на уволнението – законосъобразността на извършения подбор, закрилата по чл.333 КТ, поради незаконосъобразността на уволнението от формална страна. Само на това основание уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и предвид приетото за установено по-горе, че преди незаконосъобразното уволнение, ищцата е заемала по трудов договор за неопределено време процесната длъжност “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р” в ответното дружество, основателен е и вторият предявен по делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което и той следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на тази заемана от нея преди незаконосъобразното й уволнение длъжност.

Също предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва, че е налице и първата - обща предпоставка за уважаването и на предявения иск за парично обезщетение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно - налице е незаконно уволнение на ищеца. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ “При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.” Предпоставка за присъждане на това обезщетение е работникът да докаже оставането си без работа след уволнението за шест месеца. Съдът извърши проверка на оригинала на трудовата книжка на ищеца след изтичане на шест месеца от уволнението, и прие като писмено доказателство Служебна бележка с изх.№60-09-14-2369/20.12.2016г. на Бюро по труда гр.Х., от които се установява, че ищцата не е сключила ново трудово правоотношение след процесното уволнение, т.е. останала е без работа след уволнението. За определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се използва брутното трудово възнаграждение полученото от работника за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не бе оспорено от страните и бе прието от съда, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца след уволнението – 17.05.2016г. – 17.11.2016г. възлиза на 5173,42лв. За този размер искът следва да бъде уважен.

По отношение на иска за изплащане на трудовото възнаграждение за периода от 01.05.2016г. до 16.05.2016г., ведно с лихвата за забава, установено бе от заключението на вещото лице, че същото е изплатено, като на 07.07.2016г. са преведени на ищцата 100,00лв., а на 05.08.2016г. – след предявяване на исковата молба, е преведена и останалата сума от 293,17лв. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата лихвата за забава върху изплатеното трудово възнаграждение за периода на забавата, а именно сумата от 1,55лв. за периода от предявяване на исковата молба в съда – 18.07.2016г. до изплащане на сумата – 05.08.2016г.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Ищецът е представил списък на разноските, съгласно който е заплатил адвокатско възнаграждение от общо 1500лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.  

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Г. сумата от 300лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата от 307,00лв., представляваща държавна такса.

Предвид гореизложеното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.225, ал.1, чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на П.Д.К., ЕГН **********, извършено на 17.05.2016г., със Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД гр.Г., ЕИК***, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, П.Д.К., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност като “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р” в „Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от изпълнителния директор Я.П. П..

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от изпълнителния директор Я.П. П., да заплати на П.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ- сумата 5173,42лв. (пет хиляди сто седемдесет и три лева и 42 стотинки) - обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното й уволнение, за периода 17.05.2016г. - 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от изпълнителния директор Я.П. П. да заплати на П.Д.К., ЕГН **********, сумата от 1,55лв. /един лев и 55 стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2016г. за периода от 18.07.2016г. до 05.08.2016г.

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от изпълнителния директор Я.П. П. да заплати на П.Д.К., ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., представлявано от изпълнителния директор Я.П. П. да заплати по сметка на РС-Г. сумата от 607,00лв. /шестстотин и седем лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: