Решение по дело №7666/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             12.12.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7666 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7666/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №73672 от 24.03.2019 г постановено по гр.д.№53984/18 г на СРС , 74 състав ,  с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че „У.“ ЕООД *** му дължи сумата от 241,58 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.02.2015 г – м.04.2017 г ; за ап.№31 в гр.София , бул.******, ведно със законната лихва от 20.03.2018 г до окончателното заплащане на посочената главница ; сумата от 49,60 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.03.2015 г – 13.03.2018 г ; сумата от 40,54 лева стойност на дялово разпределение за периода м.02.2015 г – м.04.2017 г , ведно със законната лихва от 20.03.2018 г до окончателното заплащане ; както и сумата от 8,30 лв  лихви за забава върху посочената стойност на дялово разпределение за периода 31.03.2015 г – 13.03.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2018 г по ч.гр.д.№18400/18 г на СРС , 74 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като договорът за доставка на топлинна енергия от 03.12.2004 г е изтекъл и за процесния период липсват договорни отношения . Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва при одобрени по ЗЕ ОУ . Според ОУ на въззивника договорът за продажба на топлинна енергия се сключва за 5 години от датата на сключването му или от датата посочена в договора . Пред СРС е доказана доставката на топлинна енергия , с което ответникът се е обогатил неоснователно .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Н.И.” ЕАД не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 28.03.2019 г и е обжалвано в срок на 10.04.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че между ищеца и ответника е налице безсрочен договор за продажба на топлинна енергия №2747 от 03.12.2004 г за процесния обект . Няма данни този договор да е прекратен , а поради наличие на договорни отношения процесните искове с основание неоснователно обогатяване са неоснователни .

 

Решението на СРС е правилно . Настоящият съд споделя водещите мотиви на СРС , че между ищеца и ответника са налице договорни отношения по безсрочен договор за продажба на топлинна енергия №2747 от 03.12.2004 г за процесния обект . По отношение ОУ одобрени по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ за клиентите за небитови нужди не е валидна фикцията на чл.150 ал.2 изр.2 ЗЕ , че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Видно от чл.150 ал.1 ЗЕ разпоредбата се отнася за продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Приемането на ОУ от клиент за небитови нужди следва да стане изрично или с конклудентни действия / сравни с определение №65 от 30.01.2018 г по гр.д.№3579/17 г на ВКС ,  III ГО /. Следователно ОУ /2007 г/ не са в сила спрямо ответника и няма данни страните да са предоговорили отношенията си от такива по безсрочен договор в такива по срочен договор , съответно срочният договор да е прекратен поради изтичане на срока . Няма данни ищецът да е прекратил  безсрочен договор за продажба на топлинна енергия №2747 от 03.12.2004 г за процесния обект. Законосъобразно СРС и в съответствие с диспозитивното начало СРС е отхвърлил процесните искове предявени на основание неоснователно обогатяване .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №73672 от 24.03.2019 г постановено по гр.д.№53984/18 г на СРС , 74 състав .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на „У.“ ЕООД *** сумата от 300 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Н.И.” ЕАД като трето лице помагач на въззивника “Т.С.” ЕАД ***  .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.