Р
Е Ш Е Н И Е
№852/12.11.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПАЗАРДЖИК, XІ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 27.10.2021 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Петров
Светомир Бабаков
при участието на секретаря Янка Вукева и
при участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа дело номер 974 по описа
за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик срещу РЕШЕНИЕ № 260044 от 28.06.2021 г. на
ПАНАГЮРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по а.н.дело № 262/2020 г. Със същото е отменено Наказателно
постановление № 13-002347/13.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Пазарджик, с което на основание чл. 415в, ал.1 и ал.2,
във връзка с чл.414, ал.З от Кодекса на труда за нарушение по чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал.2, от същия кодекс, на „Гръман“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление: град Панагюрище, ул. „Никола Мареков“ №27, представлявано
от управителя И. Д. Г., е наложена имуществена санкция, в размер на
2000,00лв.(две хиляди лева).
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и
съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява. В писмено становище поддържа жалбата.
Ответникът- „Гръман“ ООД в писмен отговор
оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от адв. К., който излага
аргументи в подкрепа на правилността на решението на въззивната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно.
Административен
съд- Пазарджик, в настоящия състав, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна,
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установено следното:
На 13.08.2020 г.
служители на ДИТ Пазарджик извършили проверка в обект „Строителен обект
„Погребална агенция и обреден дом“, находящи се в местността „Дойчева чешма“ в
гр. Панагюрище. Проверката била инцидентна, а проверяващите забелязали, че една
част от строителните работници били облечени с фирмени облекла, а трима от
тях били без работни облекла.
Строителните работници извършвали дейност по декофриране- почистване на
строителната площадка. При направена проверка, актосъставителя М. и св. А.констатирали,
че единия от работещите без работно облекло бил св. И. Г. Г.. Понеже св. Г. бил
мръсен от работата и нямало чешма, където да си измие ръцете, Св. М. попълнила
вместо него декларация по чл. 402 от КТ, като Г. диктувал, а М. записвала. Св.
Г. обяснил, че работи към фирма „Гръман“ ООД
без трудов договор като общ работник с работно време от 09.30-14.00 ч. с
един почивен ден седмично и 1 ч. дневна почивка, като заявил, че не са се
разбрали с работодателя за възнаграждение, но то трябвало да бъде около 40 лв.
на ден. След като попълнила декларацията, св. М. я предоставила на св. Г. за
подпис. Междувременно на обекта дошъл управителя на дружеството, който обяснил,
че тримата служители са на граждански договори, но в момента не ги носи.
Впоследствие за нарушение на чл.
62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ бил съставен АУАН, въз основата на който било издадено НП.
Районният съд e коментирал събраните по делото доказателства и e
приел, че следва да
кредитира показанията на св. Г., съгласно които последният е почиствал
строителния обект като персонален приятелски жест към Н. от дружество „Авал“,
който му е монтирал прозорец на дома. Приел е, че св. Г. само се подписал под
декларацията, тъй като бил неграмотен. От правна страна е обобщил, че характера
на извършваната от Г. дейност на строителната площадка не отговаря на нито едно
от условията за сключване на трудова дейност. По тези съображения, районния съд
е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Касационната инстанция намира, че неправилно
районният съд е игнорирал показанията на св. М. и А., за сметка на показанията
на св. Г., които не се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Това,
че актосъставителят и свидетелят по акта се намират в служебни правоотношения с
касатора, не е основание техните показания да се считат априори за
дискредитирани- все пак служебната им дейност
се изразява в извършване на проверки за спазване на трудовото законодателство и
надлежното документиране на резултатите от тях. При положение, че показанията
на длъжностните лица си кореспондират с писмените доказателства по делото,
именно те следва да бъдат поставени в
основата на решаващите изводи на съда, а не показанията на св. Генчев, които си
противоречат и с попълнената от него декларация по чл. 402 от КТ. Без значение
е обстоятелството, че текстът в декларацията е фактически изписан от св. М.,
след като св. Г. се е подписал под него. Съгласно показанията на св. М.,
текстът в декларацията е изписан под диктовката на св. Г. и същата под страх от
наказателна отговорност по чл. 290 от НК е потвърдила в съдебно заседание, че
изписаните обстоятелства са вярно отразени. В същата насока са и показанията на
св. А., които също необосновано са подценени от районния съд.
Без значение за извършваната на 13.08.2020 г.
проверка и направените в резултат на нея констатации са обстоятелствата, че Г.
е имал сключен граждански договор с „Гръман“ ООД от 08.08.20 г. и трудов договор с „Ив и Ко“
ЕООД от септември същата година.
Неправилно контролираната инстанция е приела от
правна страна, че не е налице нарушение на чл. 1 ал.2 от КТ, тъй като характера
на извършваната дейност не отговаря на условията за сключване на трудов
договор. Фактически извършваната от Г. дейност по декофриране на строителен
обект, чиито възложител е именно дружеството- касатор следва да се отъждестви
именно като дейност по престиране на труд от страна на работника в полза на
дружеството- работодател. Още повече, че лицето е заявило и отразило в
декларацията, че престира труда си в полза на „Гръман“ ООД, което напълно
изключва характерната за гражданските
договори самостоятелност, при които
изпълнителя действа за собствена сметка. Няма как да се приеме, че
липсва и възмездност- лицето е заявило, че очаква заплащане около 40 лв. на
ден, а липсата на точна уговорка за сумата, не влиза в колизия с възмездния характер на правоотношението.
Видно от същата декларация по чл. 402 от КТ- уговорено е работно време,
като и един час почивка, а също така и
почивен ден.
Ето защо, правилно в наказателното постановление
е прието, че на 13.08.2020 г. лицето е работило при елементи на трудова дейност
с дружеството- касатор, без да е получило копие от сключен писмен трудов
договор и заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП- нарушение по чл. 62
ал.1 вр. чл. 1 ал.2 от КТ.
Вярно е, че наказващият орган не изложил
съображения, защо налага имуществена санкция над минималния размер от 1500 лв.,
но предвид обстоятелство, че на обекта са засечени да работят още две лица без
трудови договори, следва извода, че обществената опасност на деянието е
завишена, доколкото не се касае за инцидентна проява. Ето защо, законосъобразно
имуществената санкция е определена в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното
постановление да бъде потвърдено.
При този изход
на спора, на касатора на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред районния съд и пред настоящата
инстанция в минимален размер- общо 160 лв. /сто и шейсет лева/.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН
СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260044 от 28.06.2021 г. на
ПАНАГЮРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по а.н.дело № 262/2020 г. по описа на същия съд
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
13-002347/13.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
Пазарджик, с което на основание чл. 415в, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.414,
ал.З от Кодекса на труда за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1,
ал.2, от същия кодекс, на „Гръман“ ООД, с ЕИК- *********, е наложена
имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.(две хиляди лева).
ОСЪЖДА „Гръман“ ООД, с ЕИК- ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик
сумата от 160 /сто и шейсет лева/ разноски за участие по делото пред двете
инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/