О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.София, 10.12.2019 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА                                                 

                       СТОЯН ТОНЕВ

 

след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 615 по описа на АСНС за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по частен протест на прокурор при СП против протоколно определение от 14.11.2019г. по НОХД 1065/2015 г. на СНС, 10 състав, с което в производство по чл.270 НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Б.Л.Г. от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.

         С протеста се иска отмяна на определението, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия, като се излагат аргументи за наличие на реална опасност от укриване и извършване на престъпление от подсъдимия и разумност на срока на задържане.

         Постъпило е и възражение срещу протеста от адв. А. – защитник на подсъдимия Г., с което се иска разглеждане на делото в открито съдебно заседание и от съдии от АСНС, които не са участвали в производство по чл.270 НПК по делото до сега. Във възражението се излагат съображения против доводите на прокурора и най – вече относно неразумността на срока на задържане на подсъдимия.

         Исканията на адв. А. този състав на АСНС намира за неоснователни. Съдът не намира основания за разглеждане на делото в  открито съдебно заседание, доколкото страните не изтъкват необходимост от събиране на допълнителни доказателства и не навеждат доводи за назначаване на експертизи. Посочва се единствено, че съдът би придобил лични впечатления от подсъдимия. В абсолютен контраст с това искане е следващото, с което се иска делото да се разгледа от състав и докладчик, който никога не е разглеждал частен протест или частна жалба на подсъдимия по реда на чл.270 НПК, т.е. от съдии, които не са имали досег с делото и съответно с подсъдимия. Това предполага нарушаване на принципа на случайния избор на докладчик, без обективна основателна причина, което е в разрез с чл.9 от ЗСВ и вътрешните правила за разпределение на делата на АСНС. Така или иначе обаче, на принципа на случайното разпределение, това искане на защитника е изпълнено, тъй като двама от тримата членове на съдебния състав по настоящото дело, включително и докладчикът, не са участвали в производство по чл.270 НПК, касаещо конкретния подсъдим.

         Въззивният съд, като се запозна протеста и с възражението, както и с приложените по делото материали, счита, че протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт против десет лица, сред които и подсъдимият Б.Л.Г., на който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.354а, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.

Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Според въззивния състав, правилен е изводът на първоинстанционния, че към настоящия момент това обосновано предположение по отношение на този конкретен подсъдим не е разколебано. То може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимия в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Настоящият състав обаче не споделя изводите на СНС за силно намалял интензитет на опасностите от укриване и извършване на престъпление в следствие изтеклия срок на задържане на подсъдимия от 4 години и 8 месеца. АСНС възприема доводите, изложени в протеста, че тези опасности са реални предвид вероятната съпричастност на подсъдимия към държане на много голямо количество наркотично вещество – над три тона на стойност над 19 000 000 лева. При това се касае за лице, обявено за издирване и задържано с ЕЗА на територията на К.И..

Въззивният състав не споделя извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимия до настоящия момент се определя като неразумен. Безспорно разумността на срока на задържане се преценява както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и фазата, в която се намира то. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Видно е, че делото, което се води срещу десет подсъдими, всички с повече от едно обвинение за тежки умишлени престъпления с продължителен инкриминиран период, може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност.

         Предвид горното, протестираното определение следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.11.2019г. по НОХД 1065/2015 г. на СНС, 10 състав, с което в производство по чл.270 НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Б.Л.Г. от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.

         Като ОПРЕДЕЛИ:

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия Б.Л.Г. от „Задържане под стража“ в по – лека.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: