Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 14.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, девети състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 539/2013 год. по описа на съда и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба от А.Т.Г. чрез адв. Ч. /уточнена с
молба вх. № 3071/04.04.2013 г./ против “К.” ЕООД за признаване незаконност на
уволнението и отмяна на заповедта, с която то е извършено, за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение, за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и за заплащане на обезщетение
за неизползван отпуск.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че по силата на трудов договор № 18/12.07.2012 г. ищецът е назначен
на длъжност „сервитьор” при ответника, при непълно работно време /двучасов
работен ден/, с основно трудово възнаграждение от 108,00 лв. на месец, платимо
до 20 дни след изтичане на месеца, за който е дължимо, с месторабота Механа
„При комитите” гр. Троян. Ищецът постъпил на работа на 12.07.2012 г. и работил
до 14.12.2012 г. На 15.12.2012 г. ищецът твърди, че в препоръчано писмо с
обратна разписка, направил изявление до ответника за прекратяване на трудовото
й правоотношение, поради незаплащане на дължимото трудово възнаграждени,
върнато от пощенската станция на 11.01.2013 г., тъй като адресата не е открит
на адреса.
Насетне се твърди, че със Заповед №
18/27.12.2012 г., връчена на ищеца на 17.01.2013 г., на същата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, а трудовото й правоотношение прекратено.
Заповедта се сочи, че е издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.
190, ал. 1, т. 1 КТр, с посочени в нея фактически основания – „неявяването на
ищеца на работа в продължение на два поредни дни за месеца”.
Посочва се, че заповедта е незаконосъобразно
по следните съображения:
-
преди
налагането на дисциплинарното наказание ответникът не е изискал и изслушал
обясненията на ищеца;
-
заповедта
не е мотивирана, а в нея не е посочена дата на извършеното нарушение, съответно
на кои дни ищеца не се е явил на работа ;
-
налице
е противоречие между правните и фактически основания за нейното издаване.
Ищецът твърди, че след прекратяване
на трудовото му правоотношение останал без работа. Работа започнал на
11.02.2013 г. по силата на трудов договор от същата дата, сключен с „АМБАСАДОР
ТУР” АД, с основно месечно възнаграждение в размер на 430,00 лв. За периода
27.12.2012 г. до 11.02.2013 г. търси обезщетение в размер на 648,00 лв.
Ищецът твърди, че за
периода 12.07.2012 г. до 15.12.2012 г. ответникът не му е заплащал трудово
възнаграждение в общо в размер на 486,00 лв. Посочва, че трудовото
възнаграждение е в брутен размер и то е по 108,00 лв. за всеки месец, включен в
периода. По силата на сключения между страните договор ищецът твърди, че е
договорен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Към датата на прекратяване
на трудовия договор на ищеца се твърди, че не са използвани 8 дни отпуск, за
които има право на обезщетение в размер на 43,20 лв.
При изложените твърдения
се отправя искане до съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
уволнението на ищеца , извършено със Заповед № 18/27.12.2012 г. на управителя
на “К.” ЕООД и я отмени; да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа в резултата на незаконно уволнение в размер на 648,00 лв. за
периода 27.12.2012 г. до 11.02.2013 г., в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, 486,00 лв. неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 12.07.2012 г. до 27.12.2012 г., в
едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането и 43,20 лв. обезщетение на неизползван отпуск от осем работни дни
в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането. Претендират се сторените разноски в производството по делото.
Ответникът, в депозиран
по делото отговор не оспорва, че по силата на трудов договор № 18.12.07.2012 г.
ищецът е назначена на длъжност „сервитьор” с място на работа – механа „При
комитите”, с работно време от 2 часа и възнаграждение от 108,00 лв. Не се спори
съща така, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №
18/27.12.2012 г., връчена й на 17.01.2013 г.
Твърди се, че на 14 – ти
декември 2012 г. ищецът не се е явила на работа, като служители на ответника се
свързали с нея по телефон за установяване на причините за това. В проведения
разговор ищецът завила, че няма да се явява вече на работа. Поради неявяването
на ищеца на работа ответникът твърди, че издал оспорената заповед, като преди
това се свързал с нея, като попитал какви са причините за неявяване, като я
поканил да продължи да изпълнява задълженията си по договора. Ответникът
завява, че не уведомен за желанието на ищеца да прекрати договорната връзка,
като дори ищецът признавал, че направеното изявление не е достигнало до
адресата.
Ответникът отрича да има
непогасени задължение за трудово възнаграждение към ищеца по договора за
периода 12.07.2012 г. до 27.12.2012 г. Посочва, че практиката на робата е в
края на работната смяна всяка от сервитьорките да получава сума в зависимост от
оборота. Същата се твърди, че съставлява заем. В края на всеки месец – до 20
–то число на месеца, следващ този за който се дължи трудово възнаграждение, се
начислява трудовото възнаграждение. Към този момент се изравняват сметките и се
прихващат насрещните задължения. В съдебно заседание ответникът заявява, че не
оспорва, че за процесния период ищеца се е намирал на негово разположение.
Ответникът оспорва и
искът за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск по конкретно броя на
дните, за които то се дължи.
С протоколно определение
от 12.09.2013 г. е допуснато изменение в размера на претенцията за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение, като искът
се счита заявен за сумата от 162,00 лв.
В хода на делото ищецът
участва лично и с адв. Апостол Ч., който по същество излага становище за основателност
на заявените искове, като подробни съображения развива в депозирани по делото
писмени бележки.
Ответникът се
представлява по делото от адв. В.Н., която по същество излага становище за неоснователност
на заявените искове, като заявява искане за присъждане на сторените разноски.
Подробни съображения по същество на спора представителя на ответника излага в
писмени бележки.
След
преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата
на страните,
съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че по силата на
трудов договор № 18/12.07.2012 г. ищецът е назначена на длъжност „сервитьор” с
място на работа – механа „При комитите”, с работно време от 2 часа и
възнаграждение от 108,00 лв., като това се установява и от приложения по делото
договор № 18/12.07.2012 г. В същия страните са договорили, че трудовото
възнаграждение за месеца ще се изплаща ежемесечно, до 20 дни след приключване
на месеца, а платения годишен отпуск на работника е 20 работни дни.
Не се спори, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 18/27.12.2012 г., връчена й
на 17.01.2013 г. Видно от представената заповед, същата е издадена от
управителя на ответника. Като право основание за издаването й са посочени
разпоредбите на чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТр, а като
фактически – неявяването на работа на работника два поредни дни на месеца.
Не се спори, че за процесния период,
за което ищецът търси заплащате на възнаграждение, е била на разположение на
ответника.
В искане, адресирано до Дирекция
“Инспекция по труда” Ловеч, заведено под номер 0048- 0030/08.01.2013 г. А.Т.
Гачева е изложила твърдения, че работи в ЕТ “Ками 99” и “К.” ЕООД, като на
13.12.2012 г. депозирала молба за напускането си поради неизплащане на трудово
възнаграждени, а след скъсването й я изпратила по пощата. Твърди, че периода, в
който е работила при сочените лица е получавала част от трудовото си
възнаграждение, без да се подписва за това, като не е разрешавано ползването на
отпуск и не й е изплатено обезщетение. По повод на това искане на ответника е
издадено предписание, а ищеца е уведомен за резултатите от проверката с писмо
изх. № 0048 – 0030/28.01.2013 г., като е подаден сигнал до Окръжна прокуратура
Ловеч, с твърдения за наличие на данни за извършено престъпление.
Видно от заявление до “К.” ЕООД А.Т.Г.
е направила изявление, че прекратява трудовия си договор с адресата, поради
незаплащане на трудовото й възнаграждение. В служебна бележка от ПС Троян е
удостоверено, че А.Г.,***.12.2012 г. е изплатила два броя писма до “К.” ЕООД и
ЕТ “К.К. *** 2, които не са връчени, тъй като адресатите не са се явили за
получаване.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода
12.07.2012 г. до 27.12.2012 г. на името на ищеца са начислени за плащане
трудови възнаграждения в размер на 434,95 лв. /чисто/ по месеци, както следва:
за месец юли 2012 г. бруто 68,73 лв. и нето 53,88 лв., за м. август 2012 г. – бруто
108,00 лв. и нето 84,66 лв., за м. септември 2012 г. – бруто 96,63 лв. и нето 84,66
лв. /начислено и обезщетение за временна неработоспособност за два работни дни
в размер на 11,37 лв./, за м. октомври 2012 г. – бруто 61,04 лв. и нето 51,54
лв. /начислено и обезщетение за временна неработоспособност за едни работни дни
в размер на 4,70 лв./, за м. ноември 2012 г. – бруто 108,00 лв. и него 84,66
лв. и м. декември 2012 г. – бруто 96,00 лв. и нето 75,25 лв. Общо в рамките на
периода ищецът е отработил 105 дни или 210 часа. Констатира, че във ведомостите
за заплати за процесния период срещу името на ищеца е положен подпис. За
процесния период в счетоводството на ответника вещото лице посочва, че няма
съставени документи за предоставяни на ищеца заеми, поради което операции за
тяхното осчетоводяване не са правени. Отново от заключението се установява, че
размерът на последното получено от ищеца възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението е 108,00 лв. За периода ищецът е отработил 105 дни по два часа всеки
или общо 210 часа, които се равняват на 26,25 работни дни /при осемчасов
работен ден/, при среден брой работни дни в годината от 21,5. В счетоводството
на ответника вещото лице не е открило данни за ползван от ищеца отпуск в
рамките на периода. Следното брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода
вещото лице посочва, че е в размер на 4,91 лв.
Видно от справки за актуално
състояние на действащи трудови договори на името на ищеца към 18.01.2013 г. и
18.06.2013 г., издадени от ТД на НАП Велико Търново към 18.01.2013 г. по
партидата на Г. е отразено прекратяване на ТПО на ищеца в “К.” ЕООД на
27.12.2012 г., с “Димекс – 64” на 01.09.2012 г., с “К.” на 13.01.2012 г., с “К.К.
– Ками” на 27.12.2012 г. и с “Нико – Л” на 13.09.2010 г. По справка към
18.06.2013 г. е отразено сключването на трудов договор на Г. с “Амбасадор тур” 11.02.2013
г. /справката обхваща периода 27.12.2012 г. до 11.02.2013 г.
Видно от трудов договор №
9/11.02.2013 г. между “Амбасадор тур” ЕАД и А.Т.Г. е постиганото съгласие за
сключване на договор, по силата на който първият е възложил на втория да изпълнява
функциите на сервитьор в хотел “Дива”, с. Чифлика, с основно трудово
възнаграждение от 430,00 лв., допълнително от 0,6 % за всяка година прослужен
трудов стаж и 0,25 лв. за всеки отработен нощен час. Върху договора е
удостоверено, че Г. е постъпила на работа на 12.02.2013 г.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно – графологична експертиза се установява, че подписът срещу
името на А.Г. в графа подпис върху разпащателни ведомости за заплати за периода
м. юли 2012 г. до м. декември 2012 г. на “К.” ЕООД не е положен от А.Г.. Вещото
лице е констатирало различия в характерните общи признаци между сравнителния
материал и обектите на изследване, а именно: общ вид и съдържание на
транскрипцията, форма и посока на движение, размер и разтегливост и на
частичните графични признаци – форма на движение на изписването, форма на
движение при свързване, посока на движение при изписване. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че несъмнен извод, че подписът е на лицето, сочено като
негов автор, може да се направи при пълно съвпадение на общите и частни
признаци, но дори при разминаване е възможно това да са дължи на вариантност. В
случай единственото съвпадение между образците и обекта на изследване се отнася
до буквата “А”, но свързването, вещото лице, казва, че е различно, което му
дава основание да се направи и извод, че подписите не изхождат от ищеца.
По делото са приобщени като
доказателство разплащателни ведомости за изплати на ищеца трудови
възнаграждения за периода м. юли 2012 г. до м. декември 2012 г. при ответника.
С определение от 27.06.2013 г. е открито производство по оспорване
автентичността на ведомостите, в частта, в която срещу името на ищеца е положен
подпис за получател. С оглед направените изводи от вещото лице по допусната
съдебно – графологична ексретиза, които се цени, тъй като те са логично
следствие от направените констатации, съдът приема, че оспорването е успешно
проведено и тези доказателства следва да се изключат от доказателствения
материал и да не се ползват при очертаване на фактите.
От показанията на свидетелите на
Ковачева, Христова и Кадийски се установява, че практика е на сервитьорите,
работещи при ответника, да се заплаща възнаграждение в края на смяната.
Свидетелите Ковачева и Христова казват, че са ставали свидетели на даване на
пари на ищеца. Двамата свидетели, казват, че управителя на ответника е търсил
ищеца по телефона, за установяване причините, поради които не се явява на
работа, но не е успял да се свърже с нея. Показанията на свидетелите, в частта
досежно броя на дните, в които ответникът е заплащал възнаграждения на ищеца и
размерът на същите не са ползва, тъй като факта на изпълнение на задължение,
установено в писмен акт, не е допустимо да се установява с гласни доказателства,
по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Фактическата обстановка, описана по
– горе, съдът очертава на база приетите по делото писмени доказателства,
изключае оспорените, които по изложени вече съображения са изключени от
доказателствения материал. Не се ползва, приложената на стр. 13 длъжностна
характеристика и приложени на стр. 12 – 14 по гр. д. № 98/2013 г. на РС Троян,
писмени доказателства, тъй като няма отношение към фактите от предмета на
доказване. Съдът основава изводите си на заключенията на вещите лица, като за
това по съдебно – графологичната експертиза вече е изложил съображения.
Заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза също служи
като основа за формиране на изводи по фактите, тъй като констатациите му са
изгладени на база документация, съхраняване при ответника, а изводите в него са
логическо следствие на констатациите. За основа на фактите съдът ползва и част
от показанията на разпитаните свидетели, коментирани по – горе.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
При условията на първоначално
обективно съединяване на искове са предявени три претенции: за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение – иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, връзка чл. 225 КТр; за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл.
242 КТр; за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск с правна
квалификация чл. 224 КТр.
Искът за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу
работодателя, т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани
да водят, респективно да отговарят по такива искове. Заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от работодателя, т. е. от лице,
носител на работодателска власт, в кръга на неговите правомощия.
Наведени са твърдения за нарушаване
на процедурата по налагане на наказание, поради неизискване на обяснения от
ищеца преди издаването на оспорената заповед. От ангажираните по делото
доказателства /показанията на свидетелите Ковачева и Христова/ е установено
единствено, че ответникът се е опитал да се свърже с ищеца и да изиска
обяснения от нея, но не й, че е успял да стори това. Процедурата по даване на
обяснения по време предхожда издаването на заповедта. Не се установи ответникът
да е дал възможност на ищеца да реализира правото на си защита в хода на
налагане на дисциплинарното наказание, като негова е тежестта на доказване за
този факт. След като не е проведено надлежно доказване по него, то той не се е
осъществил, а уволнението е назаконно само на това основание.
За пълното на изложението, съдът държи
да изложи аргументи и по останалите пороци, наведени като основание за отмяна
от ищеца, макар че не е задължен да стори това по аргумент от чл. 193, ал. 2
КТр.
В заповедта, като правно основание
за издаването й е посочено разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТр. Това
основание влиза в потиворечие със изложените фактически основания /правното
основание предвижда три закъснения или преждевременни напускания на работа, а
фактическото неявяване на работа в продължение на два дни/. Направената
констатация, само по себе си не влече порок на заповедта, тъй като при наличие
на такова противоречие се отдава значение на изложените фактически основания.
В
мотивната част на заповедта ответникът се ограничил в това да цитира
разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТр, но не и да я изпълни със съдържание,
посочвайки, конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението –
дните в рамките на които ищецът не се е явил на работа. Без тази конкретика
съдът не може да прецени тежестта на извършеното нарушение и налице ли са
основания за налагане на най – тежката дисциплинарна санкция. При тези
констатации, заповедта не е отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТр,
което е също основание за нейната отмяна.
Изложените
от ищеца твърдения за направено изявление за прекратяване на трудовото му
правоотношение поради незаплащането на възнаграждение и ангажираните в тази
връзка доказателства, няма правно значение, тъй като изявлението не е
достигнало до ответната страна. Ако това бе сторено преди издаването на
оспорената заповед то би имало отношение към решаването на спор по
възстановяване на трудовата връзка, но такъв не е заявен.
От изложеното може да се приеме, че
извършеното от работодателя прекратява на трудовото правоотношение на ищеца,
следствие от наложено дисциплинарно наказание, е незаконосъобразно, поради
което актът, с което то е направено, подлежи на отмяна.
По аргумент от разпоредбата на чл.
335, ал. 1, т. 3 КТр трудовото правоотношение на ищеца се счита прекратено от
момента на връчване на заповедта за уволнение. В този момент ищецът е й дисциплинарно
наказан /чл. 195, ал. 3 КТр/. Заповедта за уволнение е връчена ищеца на
17.01.2013 г., като това е удостоверено от нея. От този момента настетне
/ищецът търси заплащане на обезщетение от датата на издавен на спорната
заповед/ ищецът може да се търси обезщетение за оставане без работа в резултата
на незаконно уволнение, но не и по – рано. За периода 17.01.2013 г. до
11.02.2013 г. ищецът е останал без работа, което е установено по несъмнен начин
от представените по делото извадки от регистъра за вписани трудови договори. За
този период ищецът има право на обезщетение в размер на 78,56 лв. /дневна
ставка от 4,91 лв. по 16 работни дни в периода/, а за разликата до 162,00 лв.
/цената на иска след допуснатото изменение/ искът се явява неоснователен. В
полза на ищеца върху това вземане следва да се присъдят исканите правоувеличаващи
последици или законна лихва от датата на подаване на исковата молба /28.01.2013
г./ до изплащането й.
Искът за заплащате на неизплатено
възнаграждение на ищеца, в заявения размер от 486,00 лв. /брутен размер,
уточнено в заседание от 10.06.2013 г./, се явява основателен.
По делото е установено, че за
процесния период страните са се намира в трудово правоотношение, възникнало от
трудов договор. За същия период ищецът е бил на разположение, факт, обявен за
безспорен между страните, поради което в негова полза е възникнало вземане за
заплащане на възнаграждение в договорения размер. В рамките на два месеца от
периода ищецът не е отработил пълния брой работни дни, а в други два е ползвал
отпуск по болест. Общо за периода брутния размер на дължимото му трудово
възнаграждение е 538,40 лв., от които ищецът търси заплащането на 486,00 лв.
Ответникът е навел възражения за
погасяване на задълженията по трудовото правоотношение чрез прихваща с насрещни
вземания по заемно правоотношение. По делото не е проведеното доказване между
страните да са съществували замени правоотношения, по които ответникът да е
имал вземания, с които да прихване. Ангажирани са ведомости за заплати за
установяване факта на плащане, но същите са изключени от доказателствения
материал, като неавтентични.
Факта на плащане на начислените на
ищеца трудови възнаграждения не е доказан от ответника, комуто е тежестта на
доказване, поради което съдът следва да приеме на основание чл. 154 ГПК, че той
не се е осъществил.
С оглед на изложеното, искът за
заплащате на неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен до размер
на сумата от 486,00 лв. /брутен размер/, в едно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /28.01.2013 г./ до изплащане на вземането.
Съгласно правилото на чл. 23, ал. 2
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят, който
работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време),
има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава
за трудов стаж. В рамките на процесния период ищецът е отработил 210 часа, равняващи
се 52,50 дни при изработени най - малко половината от максимално установената с
Кодекса на труда нормална дневна
продължителност на работното време /чл. 9, ал. 1 Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж/. Продължителността на един месец при петдневна продължителност
на работната седмица е 21 дни /чл. 9, ал. 3 НТСТК/. С оглед на изложеното
ищецът е отработил 2,5 месеца, за които има право на отпуск в рамките на четири
работни дни /20/12х2,5/. По делото не се събраха доказателства за ползван от
ищеца платен годишен отпуск. Подневната ставка, определена съгласно правилото
на чл. 177 КТр, е 4,91 лв. или за периода на съществуване на трудовата връзка
ищецът има право на обезщетение в размер на 19,64 лв. До този размер искът
следва да бъде уважен, в едно със законната лихва върху вземането от подаване
на исковата молба /28.01.2013 г./ до изплащане на вземането, а за горницата до 43,20
лв. искът се отхвърли.
Страните са заявили, искания за
разноски, които при изхода на делото /частично уважени и частично отхвърлени
искове/, следва да бъдат уважени.
Ищецът не е ангажирал списък на
разноските. По делото са налице доказателства за сторени разноски в размер на
250,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Последното е договорено общо,
без да се посочва в разбивка по отделните видови искове. По делото са предявени
множество искове /оценяеми и неоценяеми/, част от които са уважени изяло, а
други частично. Доколкото възнаграждението по всички от тях е договорено общо,
то същото следва в цялост да се възложи за заплащане на ответника.
Ответникът е представил списък на
разноските в размер на 742,00 лв. От тях в негова полза в цялост следва да се
възложи на ищеца вземането за адвокатско възнаграждение от 700,00 лв.
договорено общо за представителство по всички искове, поради което същото не
може да се разпредели на база уважена и отхвърлена част и 6,30 лв. разноски във
връзка с назначената съдебно – счетоводна експертиза, с оглед уважената част от
заявените оценяеми искове /последната обслужва и трите/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК на
ответника следва да се възложи за заплащане държавна такса в размер на 200,00
лв. /50,00 лв. по неоценяемия иск и по 50,00 лв. по всеки от оценяемите искове
при минимума, посочен в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК/ и разноски в размер на 80,00 лв. /възнаграждение
на вещото лице по допусната съдебно – почеркова експертиза/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр за НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на А.Т.Г., с ЕГН
**********, извършено със Заповед № 18/27.12.2013 г. издадени от управителя на
“К.” ЕООД и я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 225, ал. 1 КТр “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Троян,
ул. “Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. да заплати на А.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес:***, мах. “Голяма Рибна” № 5 сумата от 78,56 лв.
/седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ обезщетение за оставане без
работа в резултата на незаконно уволнение за периода 17.01.2013 г. до 11.02.2013
г., в едно със законната лихва, начиная от 28.01.2013 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 162,00 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТр “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес: гр.Троян, ул. “Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. да
заплати на А.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес:***, мах. “Голяма Рибна” № 5
сумата от 486,00 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/ брутно трудово
възнаграждение за периода 12.07.2012 г. до 27.12.2012 г., в едно със законната лихва,
начиная от 28.01.2013 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл. 224 КТр “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Троян, ул.
“Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. да заплати на А.Т.Г., с ЕГН **********,
с адрес:***, мах. “Голяма Рибна” № 5 сумата от 19,64 лв. /деветнадесет лева и
шестдесет и четири стотинки – обезщетение за неизползван отпуск, в едно със
законната лихва, начиная от 28.01.2013 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
искът за горницата до 43,20 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Троян,
ул. “Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. да заплати на А.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес:***, мах. “Голяма Рибна” № 5 сумата от 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/ разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес:***, мах.
“Голяма Рибна” № 5 да заплати на “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Троян,
ул. “Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. на сумата от 706,30 лв.
/седемстотин и шест лева и тридесет стотинки/ разноски в производството по
делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “К.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.Троян,
ул. “Пряспа” № 27, представлявано от управителя К.И.К. да заплати в полза на
Районен съд Ловеч държавна такса в размера на 200,00 лв. /двеста лева/ и 80,00
лв. /четиридесет лева/ разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Ловеч.
Съобщението
до ищеца да се адресира до адв. Апостол Ч. *** и към него се приложи препис от
решението.
Съобщението
до ответника да се адресира до адв. В.Н. *** и към него се приложи препис от
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: