РЕШЕНИЕ
№ 2546
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110101267 по описа за 2023 година
Ищецът Ж.К. твърди, че е придобил правото на собственост върху
реална част от ПИ с идентификатор 10135.*** по КК и КР на гр.Варна,
одобрен със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ
553кв.м., целият с площ 1049 кв.м. при граници: ПИ ***, актуван с АЧОС
№2653 от 07.05.3003г. по чл.2, ал.1, т.4, т.б и т.9 от 30бС. представляващ
бивш имот №*** по плана на м."Франга дере и Кокарджа" бивш имот ЧДС
№***/08.06.1981г. и ПИ10135.***, по ККР на гр.Варна, одобрени с Заповед
№РД-18-92/24.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК no КККР на
гр.Варна, с площ 1064кв.м. при граници ПИ ***, като за втория имот има
съставен акт за ЧОС №67/15.09.2ООЗг. по КП от 2000г. като имотът е с номер
*** и с площ 1067кв.м.
Твърди, че е придобил имотите по силата на изтекла придобивна
давност повече от 25 години, като от 1996г. са владяни и двата, като един общ
без граница между двата имота още от неговия баща К. Г. К. ЕГН**********,
бивш- жител на гр.Варна установил владението от 1996г. до неговата смърт -
01.06.2000г., след която дата продължил владението на процесния имот
неговия син Ж. К. К. до момента на подаването на исковата молба. Твърди, че
владението е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до
настоящия момент, като е плащал данъците на имотите повече от 10 години.
През месец май 2022г. ищеца предприел действия за снабдяване с КНА за
обстоятелствена проверка за процесиите имоти. Тогава узнал, че ответника
Община Варна е съставила АЧОС, като е актувала имотите на
осн.чл.2,ал.1,т.4,6 и 9 ЗОС, но счита, че тя не е придобила собствеността
върху имотите на никое основание.
1
Ищецът твърди, че до настоящия момент владее непрекъснато,
необезпокоявано, несъмнено, явно, спокойно ползва имотите като свои, без
някой да е попречил да упражнява владението си до подаване на исковата
молба.
Оспорва, правото на собственост на ответника Община Варна, като
твърди, че Ж.К. е придобил собствеността на процесните имоти по давност,
като отначало е установил фактическа власт баща му от 1996г. до смъртта си -
до 26.10.2000г.,ПИ 10135.*** с площ 1064кв.м. и на реална част от ПИ
10135.*** с площ 553кв.м., като между двата имота няма ограда ползвали са
се заедно, като един имот до момента, след което ищеца, като негов
правоприемник продължава владението повече от 10 години, като е придобил
собствеността по давност върху ПИ с идентификатор 10135.*** и на реална
част от ПИ с идентификатор 10135.***, с площ 553 кв.м. по ИК и КР на
гр.Варна повдигната в цвят на представена по делото скица.
Моли съда, да признае за установено в отношенията между страните, че
Община Варна не е собственик на 553кв.м. реална част от имот с
идентификатор 10135.*** съгласно повдигнатото и защриховано в челвен
цвят на представената по делото л.21 скица и ПИ с идентификатор 10135.***,
целият с площ 1064кв.м. находящи се в гр.Варна, местност „Франга Дере" и
„Кокарджа" по КККР на гр.Варна, одобрени с Заповед №РД18092/14.10.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията
урбанизирана и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна Общ.Варна в срока по ч.131 от ГПК е подала отговор
в който сочи, че оспорва изцяло настоящата искова претенция, като счита
наведените в същата твърдения за неоснователни и недоказани. Община
Варна е придобила правото на собственост върху процесиите имот на
основание чл.2, ал.1, т.4, т.б и т.9 от ЗОС, съгласно АОС №2652/07.05.2003г.,
във връзка със заповед от 2003г.на Областния управител на Област Варна.
Съгласно чл.5 от ЗОС, акта за общинска собственост е официален документ,
имащ констативно действие и се ползва с формална доказателствена сила.
Дейността по актуване на имотите има вътрешно служебен характер и не
засяга права и законни интереси на граждани или организация. За сведение
представя преписката по АЧОС №10469/24.09.2020г.
Оспорва наведените твърдения за осъществен фактически състав на
придобивната давност, визиран в императивната разпоредба на чл.79 от ЗС.
Счита, че от изложеното в исковата молба не се установява трайна и
необезпокоявано владение на имотите. Освен това, предпоставка за
придобиване на имота по давност е и същият да представлява годен обект на
давностно владение, съответно липсата на законово ограничение да тече
придобивен давностен срок в твърдения период на упражняване на
владението, предвид редица законови разпоредби чл.86 от ЗС, пар.1 от ЗД на
ЗС, чл. 29 от ЗСГ (отм.), чл.59 от ЗТСУ (отм.), чл. 200 от ЗУТ, чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ и др. са предвидени законови ограничения и забрани за
придобиване на имоти на основание давностно владение. Всички забрани
изхождат от защитата на публичния интерес и са императивни
материалноправни норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда,
според т.1 и т.З от TP №1/09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело №1/2013г. на
ОСГК.
2
Съгласно Конституцията от 1947г. собствеността е могла да
принадлежи само на държавата, на кооперациите и на частни лица, като
общината е изключена като носител на правото на собственост, каквото е
притежавала по отменения ЗИСС. Общинската собственост не е била
закрепена и в Конституцията от 1971г., като за първи път с едно изменение от
1990г. отново било прокламирано разделението на собствеността на
държавна и общинска, включено впоследствие като принцип и в новата
Конституция от 1991г. На законодателя е възложено със закон да определи
обектите на държавната и общинска собственост, което е станало с
приемането на едноименните закони през 1996г. - ДВ бр.44/21.05.1996г., в
сила от 1.06.1996г. Следователно въпросният 10г. давностен срок, обуславящ
претендираната придобивна давност не е изтекъл. В тази връзка съгласно
чл.86 от ЗС във всичките й редакции и приложение на § 1 от ЗИД на ЗС (Изм.
- ДВ, бр.105/2006г., бр.113/2007г., бр.109/2008г., в сила от 31.12.2008г.,
бр.105/2011г., в сила от 31.12.2011г.) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., последна редакция ДВ бр.7/2018г.) е
въведен мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска
собственост до 31.12.2022г., считано от 01.06.2006г. Съгласно последно
изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр.7 от
19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г., „Давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. С
оглед цитираната разпоредба счита, че съществува и забрана за придобиване
по давност на процесния имот.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.124 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
следното:
Страните не спорят относно допустимостта на иска, като правният
интерес на ищеца се обуславя от представените от него доказателства за
извършвани през годините плащания на дължими се данъци за имотите.
По отношение основателността на претенцията следва да се има
предвид, че характера на предявеният иск възлага изцяло върху ответника
задължението да докаже, че е собственик на имот, а ищецът носи
доказателствена тежест само за твърдението си за осъществено владение като
собственик при условията на присъединяване на същото от неговия баща.
За доказване качеството си на собственик ответника е представил
доказателства за проведена отчуждителна процедура, като ищцовата страна
не е оспорила същите. Съгласно представената Заповед №2552/7.10.1979г. на
Председателят на ИК на Об.НС Варна са отчуждени имоти 32**, 32** и
32**а, като съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ
процесните имоти попадат изцяло в отчужденият имот 32** и в имот 32**,
който е отчужден със Заповед 2126/27.07.1979г. на Председателя на ИК на
Общ.Народен съвет Варна.
Съдът намира, че липсата на спор между страните и представените
доказателства за отчуждавана са достатъчно основание да се приеме, че
процесните два имота са собственост на ответника-Община Варна.
3
Подлежащ на задълбочено изследване е въпросът осъществявали ли са
ищецът и неговият баща при условията на приемственост явно и
необезпокоявано владение като собственици върху имотите. По делото са
разпитани двама свидетели на ищеца които дават оскъдни сведения. Свид.Д.
сочи, че е посетил имота през 2010г., като не помни имал ли е ограда имота.
Същият свидетел сочи, че последно е посетил имота преди около 4-5 години,
както и че ищецът се е държал като собственик на имота. Този свидетел обаче
сочи и това, че ищецът държи сервиз под наем, като сочи че сервизът е в
кв.Левски, за който съдът намира, че следва да уточни, че частично се
припокрива с кв.Изгрев в схващанията на жителите на гр.Варна. Вторият
ищцов свидетел Д.Н. сочи, че знае, че ищецът държи имота от 2010г.-2011г.,
като същият свидетел сочи, че ищецът е имал сервиз и тези му показания
кореспондират с показанията на първия свидетел от които се установява, че
сервизът е нает от ищеца под наем. Този второ свидетел сочи, че имотът е
ограден и също сочи, че не му е известно други лица да са имали претенции за
имота. Настоящият състав намира, че събраните свидетелски показания са
твърде недостатъчни за да установят, че ищецът е осъществявал владение
върху процесните имоти като собствени, напротив от тях се установява, че
той е бил наемател на сграда ползвана за сервиз и е разполагал автомобилите
на клиентите си в процесната площ.
На следващо място съдът намира, че за категорично установен начален
момент на установено владение от ищеца върху имота следва да се приема
2010г., към него момент обаче е бил действащ пар.1, ал.1 от ЗР към ЗДЗС ДВ
бр.105/2006г. в сила от 1.06.2006г., който спира давността в случаите когато е
започнала да тече такава. При настоящия случай обаче доколкото
установяването на владението е настъпило след тази дата, то следва да се
приеме, че давност въобще не е започнала да тече от 2010г., такава е
започнала едва на 1.01.2018г. и е продължила до 18.01.2018г. за който период
действието на мораториума е било спряло и е започнала да тече отново едва
от обявяване на текста за противоконституционен с РКС №3 от 2022г. - ДВ,
бр.18 от 2022г. След отмяната на забраната за придобиване по давност, тя е
продължила да тече считано от 28.02.2022г., като към момента на сезиране на
съда с настоящата претенция не се установява при сборуване на изтеклата
давност от прекъсването на мораториума и след него да са изтекли общо
десет години на владение. Казано иначе претенцията се явява
преждевременно предявена като придобивната давност за ищеца ако се запази
състоянието на необезпокоявано владение би изтекла през 2032г. и поради
това предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до твърдението
за присъединено владение осъществявано от бащата на ищеца, съдът намира,
че същото е останало абсолютно недоказано.
Предвид извода за неоснователност на претенцията и направеното
искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 6 684.12лв. за осъществената процесуална защита от юрисконсулт.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, ***
срещу Община Варна БУЛСТАТ *** с адрес гр.Варна, *** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на
553кв.м. реална част от имот с идентификатор 10135.*** съгласно
повдигнатото и защриховано в червен цвят на представената по делото на
л.21 скица и ПИ с идентификатор 10135.***, целият с площ 1064кв.м.
находящи се в гр.Варна, местност „Франга Дере" и „Кокарджа" по КККР на
гр.Варна, одобрени с Заповед №РД18092/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, трайно предназначение на територията урбанизирана, на
осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Община Варна БУЛСТАТ *** с адрес гр.Варна, *** сумата от 6 684.12лв. за
осъществено процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5