РЕШЕНИЕ
№ 604 дата 05 май 2022 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 14 април 2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И.Л.
Прокурор: Христо К.
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 276 по описа за 2022г. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция против Решение №
45/13.01.2022г. постановено по НАХД № 4830/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-225/07.09.2021г.,
с което, на ответника по касация – инж.Г.Й.Т. ***, на длъжност изпълнителен
директор на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, за нарушение на чл.13, ал.3, т.1 вр. с чл.2,
ал.2, т.8 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор
(ЗФУКПС), на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 500 лева.
Съдебното решение се
обжалва като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора
процесното НП е законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните и материални
разпоредби, а наложеното наказание е съобразено с целта на закона. Не споделя
изводите на съда, за отмяна на НП поради неспазване срока на чл.34, ал.2 от ЗАНН. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата, поради което
неправилно е определил от кога започва да тече шестмесечния срок за образуване
на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на
сочените в нея основания.
Ответникът по касация
не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за отмяна на съдебния акт поради погрешни
изводи на съда за нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а
разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд
обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Ответника по касация е
санкциониран за това, че към 31.12.2019г., в качеството си на изпълнителен
директор и ръководител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас –
организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, не е
приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на договори
в периода от 16.02.2019г. до 31.12.2019г., с които е поел финансови задължения
за дружеството и са извършени плащания към доставчици по банков път, на обща
стойност 33 418 392,15 лева, без същите да са подписани от лице,
отговорно за счетоводните записвания в дружеството. За установеното деяние, квалифицирано
като нарушение на чл.13, ал.3, т.1 вр. с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС е съставен
АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП. За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно административно-наказателното
производство е образувано след изтичане на шестмесечния давностен срок по
чл.34, ал.2 от ЗАНН. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. на
ВАС и анализирайки наличния по делото доказателствен материал, съдът е
обосновал извод, че на 06.08.2020г. (според съда първоначално определения срок
за извършване на финансовата инспекция) нарушителят е бил установен по смисъла
на ЗАНН, доколкото от тази дата и на база постъпилите в АДФИ документи е било
обективно възможно съответното длъжностно лице да изгради своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и деянието. Сочи, че
още на 30.04.2020г. са постъпили данни за отговорните лица и вътрешните правила
за изграждане на системи за финансово управление и контрол във „ВиК“ ЕАД –
Бургас и системата за двоен подпис – част от Вътрешните правила за
осъществяване на предварителен контрол във „ВиК“ ЕАД, като до 01.03.2021г.
органите не са изискали никакви други документи, не са правени никакви проверки
на място и т.н. Съдът приема, че при
тези обстоятелства шестмесечния срок за издаване на АУАН е изтекъл на
06.02.2021г. На следващо място въззивният съд е установил несъответствие между
фактически описаното нарушение в АУАН и НП и констатациите отразени в
констативния протокол, доколкото в акта и НП нарушението е описано като
неприлагане на контрол на „система за двоен подпис“ от 16.02.2019г. до
31.12.2019г., а в констативния протокол са посочени конкретни дати и
съответстващите им 11 броя договори. Намерил е, че в случая не става ясно кога
е реализирано твърдяното нарушение и каква е неговата конкретика от обективна
страна относно всяко едно от поетите финансови задължения, тъй като в НП е
описано едно нарушение, съотнесено към периода 16.02.2019г. – 31.12.2018г. и за
него е наложена една санкция, а според констативния протокол се касае за
единадесет деятелности, на които са установени конкретните дати. Приел е, че
неправилно в случая за време на извършване на нарушението е приет период, в
който дори не става ясно дали така установените 11 бр. финансови задължения без
„система за двоен подпис“ попадат в него, а и не се разбира дали в този период
не попадат и други финансови задължения, за които не са установени
закононарушения и за които не следва да се ангажира отговорност.
Решението е правилно
като краен резултат, но следва да се имат предвид следните допълнителни
съображения:
Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя безспорно е предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. От своя страна обаче,
неспазването на същите представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна. В тази връзка не се
споделят изложените от въззивния съд изводи, с които същият е определил
началната дата, от която започва да тече шест месечния срок за съставяне на
АУАН, съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН – 06.08.2020г.. Ако действително съдът
приема, че още към 30.04.2020г. органа е разполагал с всички обстоятелства, от
значение за ангажиране отговорността на нарушителя и след тази дата не са
извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други доказателства,
то срока за съставяне на АУАН следва, че започва да тече още от 30.04.2020 г.,
а не на 06.08.2020г., както приема съдът. Отделно от това, по делото няма
данни, кога са постъпили представените пред компетентните органи документи, а
именно справка за отговорните длъжностни лица при „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр.Бургас (л.27 от първоинстанционното дело) и Заповед
РД-09-181-1/28.02.2019г. (л.28 от делото), т.е няма данни дали действително към 30.04.2020г. проверяващите са разполагали
с информацията, която същите обективират. Предвид това, няма как да се приеме,
че органът е разполагал с информация за нарушителя и на 06.08.2020г.
Пъровинстанционният съд е изградил тази своя теза на база предположение, без
конкретно да са налице каквито и да е доказателства за тези негови съждения.
Сами по себе си данните, които се съдържат в цитираните по-горе документи, не
са достатъчни да се установи нарушението, за което е ангажирана отговорността
на ответника. Т.е не би могло да се говори, че към 30.04.2020г. респ.
06.08.2020г., нарушителят е бил
„открит“. Също следва да се
посочи, че първоначално определеният срок за извършване на инспекцията е
08.06.2020г., а не както приема и посочва районният съд – 06.08.2020г.
От приложените по
делото доказателства се установява също, че въпреки многобройното спиране и
възобновяване на назначената със заповед № ФК-10-557/22.04.2020г. финансова
инспекция, преди крайната дата на нейното приключване (24.03.2021г.), все пак
са извършени и други процесуални действия, а именно с писмо вх.№
К-1053-55/01.03.2021г. (л.29 от делото) от изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас са изискани писмени обяснения
относно въпроси, касаещи Системите за финансово управление и контрол в
дружеството. От така установеното
следва, че след 30.04.2020г. респ. след 06.08.2020г., проверяващият орган е
извършил и други процесуални действия, противно на изложеното в оспорения
съдебен акт, с цел събиране на информация за изясняване на обстоятелствата от
значение за съставомерността на деянието.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че към 01.03.2021г. компетентният орган е разполагал с данните,
въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
АУАН е съставен на 09.03.2021г., т.е срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН е спазен.
Спазен е и срока на ал.3 от същата разпоредба, доколкото процесното НП е
издадено на 07.09.2021г., т.е преди да са изтекли шест месеца от съставяне на
АУАН.
Отговорността на инж. Г.Й.Т.,
на длъжност изпълнителен директор на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, е ангажирана за това,
че към 31.12.2019г., в качеството си на изпълнителен директор и ръководител на
„ВиК“ ЕАД гр.Бургас – организация от публичния сектор по смисъла на чл.2, ал.2,
т.8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС),
не е приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на
договори в периода от 16.02.2019г. до 31.12.2019г., с които е поел финансови задължения
за дружеството и са извършени плащания към доставчици по банков път, на обща
стойност 33 418 392,15 лева, без същите да са подписани от лице,
отговорно за счетоводните записвания в дружеството.
Според изложените в
оспореното съдебно решение мотиви, в случая неправилно наказващия орган е
описал в акта и НП едно нарушение, отнесено за периода 16.02.2019г. –
31.12.2019г., доколкото от преписката се установяват единадесет деятелности, на
които са установени конкретните дати. От представената по делото преписка, в
частност констативен протокол от 01.03.2021г. (л.35 от делото), безспорно се
установява, че при извършената проверка органът е констатирал, че поетите
задължения, за които не е приложена контролна дейност – система за двоен
подпис, е по отношение на 11 броя договори, сключени в резултат на проведени
процедури по ЗОП, при подписването на които е установен само подписа на
изпълнителния директор, но не е установен подписа на лице, отговорно за
счетоводните записвания. Тези 11 броя договори не са посочени от наказващия
орган нито в АУАН, нито в НП, не са приложени и в представената по делото
административнонаказателна преписка, най-малкото за да се провери дали
действително липсва изискуемият втори подпис.. Правилни са изводите на
въззивния съд, че липсата на конкретика в описанието на нарушението и
доказателствената недостатъчност по преписката води до невъзможност да се
установи по безспорен начин в какво точно се изразява нарушението и при какви
обстоятелства е извършено то.
Следва да се приеме, че щом е
установено, че по 11 броя договори не е била приложена изискуемата система за
контрол, то е налице не едно, а единадесет на брой отделни административни
нарушения, доколкото при сключването на всеки един от тези договори, които са
през различен период от време, ответникът е имал задължението да приложи
контролна дейност „система за двоен подпис“. Предвид това и на основание чл. 18
от ЗАНН е следвало органът да наложи отделно административно наказание за всеки
един от тях или ако се налага едно наказание - да се опише за кой точно договор
се налага то. Следва да се посочи, че ЗАНН не урежда хипотезата на
"продължавано" административно нарушение по аналогия с продължаваното
престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Когато деянието е извършвано при една и съща
обстановка, многократно и осъществява състава на едно и също нарушение, то се
доближава до т. н. "продължавано престъпление" по смисъла на чл.26 от НК, но разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
изключва приложимостта в административнонаказателното право на институтите
"множество престъпления" или "продължавано престъпление“.
Предвид изложеното, настоящия съдебен
състав счете касационната жалба за неоснователна и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила.
На основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
45/13.01.2022г. постановено по НАХД № 4830/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: