М О Т И В И:
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Плевен
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия И.К.А., с ЕГН: ********** ***
за това, че на 22.06.2016
г. в гр. Плевен, като управляващ и представляващ ***, гр. плевен, ЕИК ***, въз
основа на Пълномощно рег № ***г. на нотариус ***в 30 /тридесет/ дневен срок от
спиране на плащанията – 22.06.2016 г.
непоискал от съда – Окръжен съд – гр. плевен да открие производство по
несъстоятелност - престъпление по чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
РП – Плевен, редовно призована се
представлява от наблюдаващия делото прокурор ***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае обвиняемия И.К.А. за виновен, на осн. чл. 78а от НК
да му наложи административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият И.К.А. редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание. Присъединява се към становището на
представителя на РП – Плевен. Моли да му бъде наложено минимално наказание, тъй
като има финансови затруднения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Търговското дружество *** - гр. Плевен е регистрирано на 14.11.2011г., с
предмет на дейност покупка на стоки или други вещи, с цел продажба в
първоначален, преработен или обработен вид и т.н.
Едноличен собственик и управител на дружеството е свидетелката ***.
С пълномощно, с рег. № 96106 от 14.11.2011 г., на нотариус ***, свидетелката
*** упълномощила обвиняемия И.К.А. да извършва цялостната дейност, включена в
регистрирания предмет на дейност на фирмата, да сключва, изменя и прекратява
договори, да представлява дружеството пред банки, държавни, общински и други
органи, в тома число пред съдилищата. По същество именно обвиняемия И.К.А.
управлявал и представлявал дружеството.
В хода на осъществяваната търговска дейност, в периода 31.03.2016 г. -
07.04.2016 г. между *** - гр. Плевен и ***са сключени сделки за покупко-продажба
на плодове. Доставките по сделките са извършени от страна на продавача ***, за
което са издадени фактури - № ***на стойност 2403 лв. с ДДС; № *** на стойност
3135,11лв. с ДДС; ***г. на стойност 2670.00лв. с ДДС и ***на стойност 2063,50 лв.
с ДДС.
Въпреки коректното изпълнение на сключените сделки за покупко-продажба от
страна на продавача, плащания на дължимата продажна цена не било извършено от
страна на купувача ***. Затова от страна на ***, чрез неговия управител - свидетелят
***е заведено гражданско дело № 4073/2017г. по описа на Районен съд - гр.
Плевен и впоследствие издаден изпълнителен лист № 3699. Образувано е
изпълнително дело, по което също не са постъпвали плащания.
Междувременно, друг кредитор на *** – ***също завежда гражданско дело за
неизпълнение на парично задължение по фактура № *** в размер на 2500лв., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 645/2017г.
*** има и неплатени публични задължения към НАП в размер на 69563,95лв.,
като процесното дружество е титуляр на банкова сметка *** ***, както и
кредитополучател на овърдрафт с допустим размер 40000лв. Върху средствата на ***
в банковата сметка са наложени запори, както следва:
На 04.10.2016 г. е блокирана сума в размер на 845757,52 лв., на 10.07.2017 г.
е блокирана сума в размер на 3741,27 лв. по образувани изпълнителни дела.
Плащанията по кредита на дружеството също са просрочени и той е изискуем.
*** притежава сметки в още две банки - *** и ***, като средствата по тях
също са запорирани в периода 2014 - 2016г.,
Всички годишни финансови отчети на дружеството, представени в НАП за
периода 2015 - 2017г. са с нулева стойност. Данните от Годишните данъчни
декларации през същия период, подадени в приходната агенция сочат, че
дружеството ***реализира само загуби. Не са налице данни за налични материални
активи на дружеството, които да могат да послужат за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите.
При това фактическо финансово положение на дружеството ***, неговият
управляващ и представляващ - обвиняемият И.А. не предприел, предписаните по
закон действия да поиска от Окръжен съд - гр. Плевен да открие производство по
несъстоятелност.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от която е видно, че е налице спиране на плащанията от страна на ***
към негови кредитори, както следва:
-на 11.04.2016г към ***;
-на 22.06.2016г. към ***.
От свидетелството за съдимост на
обвиняемия И.К.А. е видно, че същият не е осъждан, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
По
доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от всички писмените доказателства, находящи се в досъдебно
производство № Д-1344/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен,
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно
производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между
си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на
доказване.
По делото
не е събран доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Съгласно
задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на
търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по
чл. 227б, ал. 2 от НК
и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За
изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от
колективен орган на управление.
Разпоредбата
на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да е
управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не
е необходимо да са настъпили вредни последици от него.
Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията,
като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
Видно от удостоверение за
актуално състояние и учредителни актове и протоколи за приемането им, към
процесната дата 22.06.2016 г. едноличен
собственик, управител и представляващ дружеството е бил обвиняемият И.К.А..
От фактическа страна по делото се
установи, че към 22.06.2016 г. *** не е могло
да изпълнява свои изискуеми, безспорни по основание и размер и ликвидни парични
задължения към кредитори, като според изготвената съдебно-икономическа
експертиза 22.06.2016 г. следва да се определи като дата на изпадане в
неплатежоспособност на дружеството. Следователно от тази дата е започнал да
тече, предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемият
е следвало да поиска от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
От данните по делото се установява, че в
този срок обвиняемият в качеството си на управител е бездействал и не е
изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по
несъстоятелност.
Налице е и субективната
страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал тяхното настъпване.
Обвиняемият в качеството си
на управител е съзнавал, че дружеството, което представлява не е имало
възможност да изпълнява свои парични задължения към кредитори.
Обвиняемият е съзнавал, че
дружеството е натрупало задължения.
Обвиняемият като управител е
знаел, че дружеството не е разполагало с
достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си
задължения и въпреки това е бездействал и не е сезирал съда за откриване на
производство по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
В чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева.
Както се
установи по-горе в изложението обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност към момента на извършване на деянието.
От
престъплението не са причинени имуществени вреди.
С тези
мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС,
според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва
бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв.
Обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и
самият той следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от
настоящата инстанция.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. Налага се извод,
че при отчитане на изискванията на чл. 27 ЗАНН, и при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и при ниската тежест на извършеното от
обвиняемия престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума,
предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни
и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
По изложените съображения и с оглед вътрешното
убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: