Р Е
Ш Е Н
И Е № 220
Гр. Стара Загора, 10.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н. дело № 171 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Х.И.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Ястребово, общ. Стара Загора, представлявано от Д.И.А., против Решение № 194/05.05.2022
г., постановено по АНД № 2963/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 599529-F621211
от 10.09.2021 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в
ЦУ на НАП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд
за извършено нарушение по чл.7 ал.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ от санкционираното лице. Направено е искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител по делото в писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на касатора и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши
служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Х.И.Ч.“ ЕООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление № 599529-F621211 от 10.09.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F621211 от 27.07.2021г., на „Х.И.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
извършена на 08.07.2021 г. оперативна проверка в 11.52 ч. на обект – кафе
автомат на самообслужване, находящ се в гр. ***, стопанисван от „Х.И.Ч.“ ЕООД, ЕИК
*********, при която са констатирани извършвани от обекта продажби без да е
монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУВАС
/фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/. При извършена
контролна покупка на 08.07.2021 г. в 11:36 ч. на 1 бр. чаша на стойност 0.10
лв., не е визуализирана и регистрирана продажбата поради липса на ФУВАС. При
отваряне на кафе автомата е констатирана липса на ФУВАС в машината. При
проверка в регистъра на фискалните устройства на НАП не са установени данни за
регистрирано в НАП ФУВАС за посочения обект, на което да се отчитат оборотите
от извършените продажби. Нарушението е констатирано при извършена проверка,
документирана с ПИП /протокол за извършена проверка/ № 0012132/08.07.2021г. и
води до неотразяване на приходи. Нарушението е за първи път.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна
страна административно наказателното
обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства е направен извод за доказана по безспорен и
несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Търговецът
е извършил нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което е наложена по чл.185, ал.2 от ЗДДС на
нарушителя предвидената в закона санкция, определена в нормативно
регламентирания минимален размер. Изложени са мотиви защо случаят не е
маловажен и защо наличната не голяма по размер сума в кафе автомата не може да
изключи по съображения за маловажност налагането на административно наказание.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
именно санкционираното лице е извършило нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, като нарушението е установено и доказано по
безспорен начин, както и че за това деяние правилно е наложена санкцията по
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за
закупуване на машината от физическо лице, поради което не следва да се ангажира
отговорността на дружеството. Кафе автоматът е деклариран като търговски обект от
„Х.И.Ч.“ ЕООД, съгласно декларации за стопанисвани обекти от задължено лице на
л. 10 и л.13 от АНД № 2963/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели също еднозначно подкрепят
приетите за установени в АУАН и НП факти. Районният съд е обсъдил подробно
доказателствените източници и е дал мотивиран отговор на възраженията на
жалбоподателя, идентични с наведените доводи в касационната жалба. Тези
съображения на въззивния съд, подробни и изчерпателни, не е необходимо да бъдат
преповтаряни, а на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящият състав
препраща към мотивите на въззивния съд. В допълнение следва да се отбележи, че
приобщените доказателства – писмени и гласни, не оставят съмнение, че кафе
автоматът е стопанисван именно от жалбоподателя – тоест този обект е търговски
обект за него – арг. от §1 т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно който "търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. Не е спорен фактът, че в процесния кафе автомат не е
било монтирано и въведено в експлоатация изискуемото се фискално устройство, съгласно
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
При установената
фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административно наказателното
обвинение за допуснато от „Х.И.Ч.“ ЕООД нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като основание за
налагане на административна санкция по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление и наложената имуществена санкция на търговеца, определена в
законово регламентирания минимален размер. Въззивният съд е извършил цялостна
проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление,
като е направил обоснован извод за издаването му при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с приложимия материален закон. Не са допуснати
нарушения на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал. При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения, не
са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 05.05.2022 г., постановено по АНД № 2963/2021 г. по описа
на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „Х.И.Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Ястребово, общ. Стара Загора, представлявано от Д.И.А., да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 171/2022 г.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.