РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7177/30.07.2021г. от Г. Д. Г., ЕГН **********
против решение № 260078 от 14.04.2021г., постановено по гр. д. № 461 по описа за 2020г. на
Карловски районен съд, с което се отхвърля иска за делба, предявен от Г. Д. Г., ЕГН
********** чрез пълномощника адв. Е.П. против М. П. Н., ЕГН **********, М. С. Н.,
********** и А. С. Н., ЕГН ********** на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2420 по КККР на гр. Карлово, Община Карлово, Област Пловдив,
адрес на имота: гр. Карлово, ул. ***, вид собственост: съсобственост; вид територия:
урбанизирана; НТП: ниско застрояване (до 10 м); площ 448 кв. м., стар номер 2420, квартал
21, парцел I-3410, при следните квоти: 135/405 ид. части за М. П. Н., 135/405 ид. части за М.
С. Н., 126/405 ид. части за А. С. Н. и 9/405 ид. части за ищеца, като неоснователен.С
решението се осъжда Г. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на М. П. Н., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1000 лева за реализирано адвокатско
възнаграждение.Осъжда се Г. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на М. С. Н., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 1000 лева за реализирано
адвокатско възнаграждение.Осъжда се Г. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на А. С. Н., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 1000 лева за реализирано
адвокатско възнаграждение.
1
С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено
при незадълбочено и тенденциозно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени
доказателства.Прави се оплакване, че районният съд неправилно е изключил от продажната
цена на имота разходите за оценката му, режийните разноски, за местен данък и такса за
производство по прекратяване на съсобствеността.Оспорва се като неправилен извода на
районния съд, че сумите, заплатени по сделката, извън продажната цена, не следвало да
бъдат взети предвид.Оспорва се и възприетото от районния съд, че след като продажната
цена на имота е внесена в Община Карлово от едната ответница, то това е било сторено с
изключително нейни средства, както и извода, че ответницата А.Н. е оборила при условията
на пълно и главно доказване презумпцията за съвместен принос.Моли се обжалваното
решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което да се
допусне до делба процесния имот.Претендират се направените в настоящето производство
разноски.
С допълнение към въззивната жалба, в срока за обжалване, въззивникът е оспорил като
неправилно и приетото от районния съд, че възражението за недействителност на
направения от страна на ответницата А. С. Н. отказ от наследство, било направено
несвоевременно, тъй като същото било заявено още в първото съдебно заседание от
пълномощника му.
С отговора по чл. 263 от ГПК ответницата А.Н. чрез пълномощника си излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба и моли решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за настоящето
производство.
Ответницата М.Н. чрез пълномощника си също изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба, респ. моли решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М. П. Н. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба като
неоснователна.Моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендира направените по делото разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С исковата молба е предявен иск за делба на Поземлен имот с идентификатор
36498.504.2420 по КККР на гр. Карлово, Община Карлово, Област Пловдив, адрес на имота:
гр. Карлово, ул. ***, вид собственост: съсобственост; вид територия: урбанизирана; НТП:
ниско застрояване (до 10 м.); площ 448 кв. м., стар номер 2420, квартал 21, парцел I-3410,
при следните квоти: 135/405 ид. части за М. П. Н., 135/405 ид. части за М. С. Н., 126/405 ид.
части за А. С. Н. и 9/405 ид. части за ищеца.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че трите ответници са били
2
съсобственици с Община Карлово на дворното място, предмет на делба, като
съсобствеността е възникнала между техен наследодател и общината вследствие на
отчуждаване на реална част от терена през 1985г.Трите ответници са купили 55/405
идеалните части от дворното място от Община Карлово през 2010г., като по време на
сключване на договора ищецът и ответницата А. С. Н. са били съпрузи.Тези обстоятелства
не са спорни по делото, а се установяват и от събраните в първоинстанционното
производство доказателства.
Между страните не е спорно също, а и от приложените писмени доказателства е видно,
че процесната част от дворното място е заплатена фактически от ответницата М. П.
Н..Спорът е концентриран относно произхода на средствата за покупката – дали са изцяло
на тази ответница или са вложени и средства, предоставени от ответницата А.Н..
В тази насока като свидетел пред първата инстанция е разпитан Н. Ч., който живеел в
съседство с М. П. Н..Същият е посочил в показанията си, че през 70-те години на XX в. от
имотите на всички живеещи на ул. „***“ били отчуждени по 5 метра от долната страна на
улицата.През 2000г. с решение на Общински съвет тези места им били възстановени, като
той бил един от първите, който заплатил цената и си върнал мястото.След това у тях дошла
първата ответница и го питала каква е процедурата за възстановяване, но била финансово
притеснена и тъй като съпругът й приживе му бил помагал, св. Ч. предложил да й даде в
заем 1000 лева.През следващите месеци тя му връщала парите на части от заплатата си.
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана и Т. Г., майка на
ищеца.Същата е посочила, че знае за закупуването на имот по време на брака на сина й и
снаха й.Двамата коментирали в дома им, че ще закупуват имот, като половината ще заплати
майката на А., а другата половина ще заплатят те като семейство.Сочи, че през този период
те не са имали финансови затруднения.Св. Г. не знае каква е сумата, но твърди, че е била
там, когато снаха й отишла да даде пари на майка си.Това било в края на пролетта -
началото на лятото на 2011г.Говорили също, че сестрата на А. няма да участва.Св. Г. лично
видяла как сина й давал парите и при запитване от нейна страна й обяснили, че ще купуват
имот.Този имот бил съседен на имота, в който била къщата на ответниците.
При тези доказателства районният съд е приел, че третата ответница е оборила при
условията на пълно и главно доказване презумпцията за съвместен принос, установена с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 3 от СК.Приел е, че стойността на закупеното е
била заплатена само от ответницата М. П. Н., тъй като фактурата била издадена на нейно
име.В тази връзка са кредитирани и показанията на св. Ч..И след като майката е заплатила
изцяло стойността на придобитата част от имота, прието е, че същата безвъзмездно е
прехвърлила права на низходящите си, като се предполага дарствено намерение, респ. А.Н. е
станала изключителен собственик на придобитата част от имота, а приносът на съпруга й е
изключен.Цената на имота възлизала на 1375 лева без ДДС или 1650 лева с ДДС, като
разходите по сключване на договора – за оценка, режийни разноски, за местен данък и такса
за производство по прекратяване на собствеността, описани в договора, не представлявали
придобивна стойност на имота.Фактурата била издадена само на името на ответницата М. П.
3
Н., а същата нямала задължение да установява произхода на своите средства, които сторила
за част от тях.Такова задължение съществувало само за ответницата А.Н. във връзка с
възражението й за пълна трансформация – да установи, че имотът е закупен с лично нейни
средства, в случая предоставени от майка й.Показанията на св. Г., че синът й е предоставил
средствата или част от тях за закупуване на идеалната част от дворното място, като част от
съвместния принос на съпрузите за закупуване на имота, не са кредитирани от районния
съд.Прието е за доказано възражението за пълна трансформация на лични средства, а
законоустановената презумпция за оборена.Районният съд е направил извод, че ответницата
М. П. Н. е заплатила цялата дължима сума по договора за покупко-продажба, влагайки
средствата като дарение за двете си дъщери.Така ответницата А. С. Н. е придобила правото
на собственост върху 183 от 55/405 ид. части от процесното дворно място с лични средства,
поради което между нея и ищеца не е възникнала СИО.
Направените изводи от първоинстанционния съд в горепосочения смисъл се споделят и
от настоящия състав на съда, тъй като се базират и извеждат от събраните пред първата
инстанция доказателства – писмени и гласни – показанията на св. Ч., който не се намира в
роднински връзки със страните и няма данни да е заинтересован от изхода на
делото.Показанията на св. Г. от друга страна, че ищецът по делото, неин син, също е давал
средства за закупуването на имота, не са конкретизирани – същата не сочи размера на
сумата, която е заплатена, не сочи дали е осигурена от трудови доходи на единия или и на
двамата съпрузи, от общи спестени средства на семейството или им е дарена от трето
лице.Освен това показанията на посочената свидетелска са изолирани от останалия
доказателствен материал по делото, поради което и настоящият състав на съда намира, че не
следва да бъдат кредитирани.С оглед на това направените изводи от районния съд са
правилни.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че разходите за закупуване на
имота, неоснователно не са били взети предвид от районния съд.В тази насока от
приложените писмени доказателства по първоинстанционното дело – квитанция към ПКО №
85/30.06.2011г. за оценка на имота, приходна квитанция № 2146/30.06.2011г. за заплатен
местен данък, фактура № 13022/30.06.2011г. и приходна квитанция №
**********/24.09.2010г., находящи се на л. 98 до 103 от материалите, е видно, че всички
суми са заплатени и документите са издадени на името на М. П. Н..
В заключение районният съд е приел, че тъй като и трите ответници са заявили
изрично, че не желаят делба на имота, предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.Този извод не може да бъде споделен по отношение на ответниците, тъй като
решението, с което искът за делба се отхвърля по същество, като съдът се произнася, че
между страните не съществува имуществена общност, подлежаща на подялба, също се
ползва със сила на присъдено нещо и е пречка за нов иск за делба между тези страни, за
същия имот и на същото основание.
Поради това решението е правилно и следва да бъде потвърдено само в частта, с която
искът за делба на процесния имот е отхвърлен по отношение на съделителя Г. Д.
4
Г..Решението на районния съд следва да бъде обезсилено в частта, с която искът за делба на
процесния имот е отхвърлен по отношение на съделителките М. П. Н., М. С. Н. и А. С. Н. и
производството в тази част да бъде прекратено, тъй като никоя от тях не е заявила, че желае
делба на имота по съдебен ред, респ. не е налице надлежно упражняване на правото на иск,
респ. производството по отношение на тях е недопустимо.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноски се следват на
ответниците.Като взе предвид, че и трите въззиваеми се представляват от един
пълномощник, пред въззивната инстанция не са сочени и събирани нови доказателства,
съотв. като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира,
че направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на въззиваемите е основателно и следва да бъде уважено, като в полза на
всяка въззиваема се присъди минималното такова на основание чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1
то 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600
лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260078 от 14.04.2021г. на Районен съд Карлово,
постановено по гр. д. № 461 по описа за 2020г. на същия съд, III гр. с., в частта, с която
отхвърля иска за делба, предявен от Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Карлово, ул. *** чрез адв. Е.П. /пълномощник/ против М. П. Н., ЕГН **********, М. С. Н.,
ЕГН **********, двете от гр. Карлово, ул. *** и А. С. Н., ЕГН ********** от гр. София,
район ***, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 36498.504.2420 по
КККР на гр. Карлово, Община Карлово, Област Пловдив, адрес на имота: гр. Карлово, п. к.
4300, ул. ***; вид собственост: съсобственост; вид територия: урбанизирана; НТП: ниско
застрояване (до 10 м); площ 448 кв. м., стар номер 2420, квартал 21, парцел I-3410, при
следните квоти: 135/405 идеални части за М. П. Н., 135/405 идеални части за М. С. Н.,
126/405 идеални части за А. С. Н. и 9/405 идеални части за ищеца, по отношение на
съделителя Г. Д. Г., ЕГН **********, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260078 от 14.04.2021г. на Районен съд Карлово,
постановено по гр. д. № 461 по описа за 2020г. на същия съд, III гр. с., в частта, с която
отхвърля иска за делба, предявен от Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Карлово, ул. *** чрез адв. Е.П. /пълномощник/ против М. П. Н., ЕГН **********, М. С. Н.,
ЕГН **********, двете от гр. Карлово, ул. *** и А. С. Н., ЕГН ********** от гр. София,
район ***, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 36498.504.2420 по
КККР на гр. Карлово, Община Карлово, Област Пловдив, адрес на имота: гр. Карлово, п. к.
4300, ул. ***; вид собственост: съсобственост; вид територия: урбанизирана; НТП: ниско
застрояване (до 10 м); площ 448 кв. м., стар номер 2420, квартал 21, парцел I-3410, при
следните квоти: 135/405 идеални части за М. П. Н., 135/405 идеални части за М. С. Н.,
5
126/405 идеални части за А. С. Н. и 9/405 идеални части за ищеца, по отношение на
съделителките М. П. Н., ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН ********** и А. С. Н., ЕГН
**********, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Карлово, ул. *** чрез адв.
Е.П. /пълномощник/ да заплати на всяка от въззиваемите М. П. Н., ЕГН **********, М. С.
Н., ЕГН **********, двете от гр. Карлово, ул. *** и А. С. Н., ЕГН ********** от гр. София,
район *** по 600 лева – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6