Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на четиринадесети декември 2022
г.,
в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 2627 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на „ЕС СТ**“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 36, вх. 1, ет. 3, ап. 10, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0851-000400/11.10.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Добрич.
С
доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването ѝ в
противоречие с материалноправните разпоредби и при липса на мотиви се отправя
искане за нейната отмяна.
Обстойни
съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ са изложени в депозирани
допълнителни писмени доводи.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез представляващия дружеството Е.С.,
поддържа жалбата, моли за отмяната на оспорения акт. Сочи че към момента на
проверката е представил освен издаденото му в Обединеното кралство СУМПС и
международно свидетелство за правоуправление на МПС.
Ответникът
– Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, в придружителното писмо
към административната преписка изразява становище за неоснователност на
жалбата.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките
на задължителната проверка по чл.
168 от АПК, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената
форма, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За
да издаде оспорения акт, административният орган е констатирал, че на 11.10.2022
г. товарен автомобил ВОЛВО ФЕ с рег. № В***С, собственост на „ЕС СТ**“ ООД, е
управляван от Е.Л.С. с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено
след пребиваване повече от три месеца. Установил е, че за осъщественото от
водача деяние срещу него е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за нарушение на 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин
управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след
пребиваване повече от 3 месеца. При тези констатации Началникът сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Добрич е издал обжалваната ЗППАМ № 22-0851-000400/11.10.2022
г., с която, на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, на „ЕС СТ**“ ООД е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за 185 дни и са отнети
СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели № В***С.
Като
доказателства по делото са приети и приложени представените от ответника
Резолюция на Европейския парламент от 28 юни 2016 г. относно решението за
напускане на ЕС в резултат на референдума в Обединеното кралство и Декларация
на Европейския съюз, направена в съответствие с член 185, трета алинея от
Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, както и
представените от представляващия жалбоподателя СУМПС издадено от Обединеното кралство
и международно свидетелство за правоуправление на МПС.
Съдът
намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на
предвидената в чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП форма и в противоречие с
материалноправните разпоредби – основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК.
Императивната
норма на чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП повелява, че ПАМ от вида на
процесната /по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП/ се прилагат с мотивирана
заповед. Мотивите представляват фактическите и правните основания за издаване
на административния акт. Това са конкретните съображения на органа, обосновали
издаването на акта. В случая в обжалваната ЗППАМ, която безспорно представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, не се
съдържа пълно описание на нарушението, довело до налагане на ПАМ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено единствено, че водачът е управлявал процесния автомобил с
чуждестранно национално свидетелство, което не е подменено след пребиваване
повече от три месеца. Липсва обаче отбелязване в акта от коя държава е издадено
свидетелството за управление на С. и коя правна норма органът приема за
нарушена, като не е посочено кога е изтекъл тримесечният срок, след който
момент е трябвало свидетелството за управление да бъде подменено. Такива данни
се извличат от съставения срещу водача АУАН № 574206/11.10.2022 г., от който се
установява, че Е.С., в нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, управлява процесния
автомобил с английско свидетелство за управление на МПС, като същият е влязъл в
България на 19.02.2022 година. Посоченият АУАН не е част от административното
производство и не е основание за издаване на обжалваната ЗППАМ. Същият поставя
началото на друго производство – административнонаказателно, поради което не
може да послужи за мотивиране на оспорената заповед. Липсата на мотиви
препятства ефективното осъществяване на съдебната проверка и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт – аргумент от чл.
146, т. 2 от АПК.
Обжалваната
ЗППАМ е издадена и в нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на чл.
171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От
анализа на цитираната разпоредба може да се направи извод, че обективираната в
нея ПАМ се налага при констатирана нередовност във връзка с правоспособността
на водача да управлява МПС. В разглеждания случай от обстоятелствената част на
ЗППАМ, е видно, че процесната ПАМ е наложена във връзка с управление на
автомобил от водач с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено
след пребиваване повече от три месеца. От съвкупната преценка на описаните в
заповедта и в приложения по административната преписка АУАН № 574206/11.10.2022
г., съставен срещу водача на автомобила, се установява, че фактическите
установявания на органа се подвеждат под правната норма на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз,
или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. По аргумент за противното и по силата на чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава – членка
на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151.
Цитираната
нормативна уредба налага изследването на факта – притежаваното от Е.С. СУМПС издадено
ли е от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария. Не е спорно, че СУМПС не е издадено от Конфедерация Швейцария. От
данните по делото е установено, че същото е издадено от Великобритания, като
след неговото издаване по отношение на държавата – издател настъпва ново
обстоятелство – същата напуска Европейския съюз на 31 януари 2020
г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (2019/C 384 I/01)[1]. Но с напускането на Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия не са напуснали и Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Те са
негови членове съгласно текста на Споразумението за Европейското икономическо пространство
– Заключителен акт – Съвместни декларации – Декларации на правителствата на
държавите-членки на Общността и държавите от ЕАСТ – Договорености – Съгласувани
протоколи – Декларации на една или няколко от договарящите се страни на
Споразумението за европейско икономическо пространство (официален вестник
L 001, 3/01/1994 г. стр. 0003 – 0036)[2].
Както
беше посочено, с напускането на ЕС, Обединеното кралство не напуска
едновременно и ЕИП, доколкото членството й в двете международни структури е на
самостоятелни основания, по силата на подписани различни по същността си
международни договори. Налага се извод, че СУМПС е издадено от държава – членка
на Споразумението за ЕИП, и от това следва, че г-н С. притежава валидно СУМПС,
което му дава правоспособност да управлява МПС от съответната категория на
територията на Република България – аргумент от чл. 151а и чл. 161, т. 5,
предложение второ от ЗДВП.
Не
водят до различен от горния извод и представените по делото Резолюция на
Европейския парламент от 28 юни 2016 г. относно решението за напускане на ЕС в
резултат на референдума в Обединеното кралство и Декларация на Европейския
съюз, направена в съответствие с член 185, трета алинея от Споразумението за
оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. Тези документи са
свързани с прекратяването на членството на Обединеното кралство Великобритания
и Северна Ирландия в ЕС, но същите не касаят членството им в Споразумението за
Европейското икономическо пространство, което е на самостоятелно основание и
няма данни да е прекратено. С представянето на тези писмени доказателства
единствено се затвърждава разбирането на съда, че ответният административен
орган не прави разлика между членството на Обединеното кралство Великобритания
и Северна Ирландия в ЕС от една страна и в Споразумението за Европейското
икономическо пространство от друга, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че е налице порок и при
определяне размера на ПАМ. Съгласно обжалваната заповед наложената ПАМ е за
срок от 185 дни. В нормата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е
регламентирано, че ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
се налага за срок от 6 месеца до една година. Анализът на разпоредбата сочи, че
законодателят е предвидил срокът за налагане на ПАМ от вида на процесната да се
изчислява по месеци. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК, срокът се
изчислява по години, месеци, седмици и дни, т.е. нормотворецът разграничава
различни времеви периоди за изчисляване на сроковете, като в ал. 2-6 на чл. 60
от ГПК е посочено как се изчислява и кога изтича всеки един от тях. Налагайки
ПАМ за срок, определен по различен от предвидения в закона начин /изчислен по
дни, вместо по месеци съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП/,
административният орган е допуснал съществено нарушение при определяне на
размера на мярката, което е неотстранимо в хода на съдебното обжалване на
административния акт и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
Отделно от това липсват и мотиви за налагане на ПАМ именно в посочения в
заповедта срок, което препятства извършването на съдебен контрол относно
законосъобразното осъществяване на оперативната самостоятелност на органа /вж.
чл. 169 от АПК/, с каквато той разполага при определяне на срока, за който се
налага ПАМ.
На
горните съображения жалбата се явява основателна и следва Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0851-000400/11.10.2022 г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, да бъде отменена.
Не
е поискано присъждането на разноски от жалбоподателя, поради което съдът не обсъжда
такива.
Така мотивиран, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на „ЕС СТ**“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 36, вх. 1, ет. 3, ап. 10, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000400/11.10.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: