Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2019
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА С.
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на
07.11.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и
с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа докладваното от съдия Г. С. КНАХД № 2157/2019
по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 1119/07.06.2019 год.,
постановено от ХХVІІІ –ми състав при ВРС
по НАХД № 5374/2018, с което е отменено издаденото от касатора НП № 03-010402 от
19.09.2018 год.
Със
същото на „РИЧ 5“ЕООД ЕИК ******,
представлявано от С. К.С., за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.
1, ал.2 и чл. 61, яал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 от същия кодекс е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 5000 лв.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните
доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството е индивидуализирано в
достатъчна степен, позволяваща наказаното лице да разбередза какво точно е
санкционирано.
Счита,
че събраните доказателства са достатъчни да установят наличието на всички
елементи на възникнало и съществуващо
към момента на проверката трудово правоотношение
Въз
основа на изложеното е формиран петитум
с искане за отмяна решението на ВРС и
постановяване на друго, с което издаденото наказателно постановление да
се потвърди.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
представен по делото отговор на касационната жалба оспорва наведените в нея
доводи, счита я за неоснователна и моли
съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказателната
отговорност на „Рич 5“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството на работодател
е допуснало лицето М. Йорданов А. да полага труд в негова полза като строителен работник с определено работно
място и обект - реконструкция и основен ремонт на сградата на СУ „Димчо
Дебелянов“, в гр.Варна, ул. „Русе“ № 2, без да е налице сключен между страните
трудов договор.
Нарушението е установено на 27.08.2018 г. при
извършена проверка в обект „Реконструкция и основен ремонт на
сградата на СОУ „Димчо Дебелянов“ в гр.Варна, ул. „Русе № 2, на който
дружеството изпълнява СМР. На обекта контролните органи установили присъствието на М. А., който попълнил декларация по чл. 402 от КТ, в която посочил, че няма сключен трудов договор, няма
и граждански договор. Писмено заявил че на датата на проверката дошъл пробно.
При
документална проверка се констатирало, че
между М.А. и „РИЧ 5“ЕООД няма
сключен ТД .
Установеното,
според съдържанието на съставен АУАН№03-101402/13.09.2018 г. било квалифицирано
от проверяващите като административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във
връзка с чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от
КТ. Актът е връчен на представител на
дружеството на 13.09.2019 г. В законоустановения срок са депозирани писмени
възражения, които АНО счел за неоснователни и издал процесното наказателно
постановление.
Относно
представения от дружеството-работодател граждански договор АНО приел, че
данните в него са в противоречие с лично декларираните от работника факти и
обстоятелства в подписаната декларация по чл. 402 от КТ.
Въззивният
съд приел за безспорно установена фактическата обстановка, описана от АНО в оспореното НП, която се
потвърждава от събраните доказателства.
Кредитирал както събраните гласни доказателства, така и подписаната от М.А.
декларация. Приел, че при провеждане на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като и че ясно описаните
факти са относими към съставомерните
признаци на нарушението.
Въпреки
горното въззивният съд отменил наказателното постановление, като приел, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството
материалният закон бил неправилно приложен,
тъй като извършването на нарушението не било безспорно доказано. Този си извод аргументирал единствено с
обстоятелството, че в подписаната от А. декларация същият посочил работно време
от 9.00 ч до 11.00 часа. Според въззивния съд: 1. такова работно време само от
два часа било напълно несъвместимо с
представата са ТПО; 2. За да е налице неизпълнение на изискването на закона за
писмен ТД, първо следвало между страните да има договореност по клаузите
на ТПО, което в конкретния случай не
било установено; 3. Присъствието на
лицето на обекта, включително и това, че качвало кофи със строителен материал,
че имало работно време от два часа и дневно възнаграждение не било достатъчно да се приеме, че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ.
Тези
изводи са неправилни, не кореспондират с доказателствата по делото, освен това
решението носи известно вътрешно противоречие.
Настоящият състав на касационната инстанция счита,
че извършеното от „РИЧ 5“ЕООД деяние осъществява напълно съставомерните
признаци на нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ. Доказа по категоричен начин от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Разпитаните служители на
Д“ИТ“ Варна дават еднозначни отговори че всички
заварени на обекта лица в началния момент на проверката са работили.
За
да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна
норма следва да е установено престирането на труд от лице, допуснато до работа.
Забраната, въведена с чл. 63, ал.2 от КТ има особено важно значение, тя е една
гаранция за спазване на трудовите права на работника в момента на възникване на трудовите правоотношения, но
преди началото на престиране на труд, т.е. преди да е започнало изпълнението на
длъжността. Всяко установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече
административнонаказателна отговорност на работодателя.
В
разглеждания случай АНО се е справил с доказателствената тежест да установи полагането
на труд от страна на М. А., което води до извод за законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Рич 5“ ЕООД, при
правилно проведено АНП и точно
приложение на закона.
Не се споделя изводът на въззивния
съд по т.1 – за несъвместимостта на работно време от 2 часа с представата за
ТПО. Съгласно Чл. 138. от КТ (ДВ, бр. 25 от 2001
г.) страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от
законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези
случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
Волята на законодателя е пределно ясна,
не въвежда минимален праг за продължителност на работното време, при договарянето под който правоотношенията
да губят статута си на трудови такива.
Относно представения граждански
договор.
Според
възприетото
в правната теория определение договорът за извършване на работа чрез личен
труд, какъвто е сключеният между „РИЧ 5“
ЕООД и А.договор има за предмет с насрещните задължения да се извърши
определена услуга, или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде
заплатено възнаграждение. Поради неговия очевидно двустранен и възмезден
характер и преди всичко поради вида на основната престация, договорът за услуга
стои най-близо до трудовия договор от една страна, а от друга - до договора за
изработка. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се
състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника
при трудовия договор, докато при договора за услуги изпълнителят е независим от
насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат.
Разликата между
договора за изработка и договора за услуги пък се състои в това дали
изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При договора
за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение
само ако е престирал уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този
резултат останат напразни, за него не възниква право на възнаграждение. При
договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат
не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги (пак в
отлика от договора за изработка) се дължи единствено осъществяването на определена дейност - не овеществения краен
резултат от тази дейност. Разглежданите отношения като краен резултат предвиждат именно престиране на труд за осъществяване на
конкретно определена дейност от М.А. – (престиране на труд) изработка и
монтаж на кофражи на обект (работно място)
СУ „Д.Дебелянов“. Именно в този граждански договор е посочен срокът му
на действие -от 13.08.2018 г. до
14.09.2018 г., както и че възложителят изплаща на изпълнителя месечно
възнаграждение в размер от 530 лв., което насочва на елемент от ТПО.
При направения коментар изцяло основателно се явява
възражението на касатора - въззивното
решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото, което налага
неговата отмяна и съответно потвърждаване на издаденото срещу „РИЧ 5“ЕООД
наказателно постановление. Административнонаказателната
му отговорност е ангажирана правилно.
Касационната
жалба е основателна. Постановеното от
ВРС съдебно решение следва да се отмени, а издаденото от касатора наказателно
постановление следва
да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, втори касационен състав при АС Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1119/07.06.2019 год.,
постановено от ХХVІІІ –ми състав при ВРС
по НАХД № 5374/2018, с което е отменено издаденото от касатора НП № 03-010402 от
19.09.2018 год..
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-010402 от 19.09.2018 год. Издадено от Директора на
Д“ИТ“ Варна, с което на „РИЧ 5“ЕООД ЕИК *****, представлявано от С. К.С., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ,
на основание чл. 416, ал.5 от същия кодекс е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер от 5000 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.