Решение по дело №1228/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 191
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20181810101228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                       191     

                   Ботевград, 24.07.2019г.

                    

 

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-М.Й.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1228 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

   Р.М.С. *** с ЕГН:********** моли да бъде признато за установено по отношение на Т.Н.Т. с ЕГН: ********** и на М.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, че ищцата Р.М.С. е собственик на недвижим имот, който е придобила по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за себе си, считано от 2002г., а именно върху: поземлен имот от 268кв.м., съставляващ южната част от имот пл.№ 534 с обща площ от 1227кв.м. по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**, заедно с построените в него: вилна сграда, със застроена площ от 55,9кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7кв.м., гараж със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4кв.м. и паянтова сграда-склад с площ от 8,70кв.м. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.124/.

     В съдебно заседание ищцата Р.М.С. лично и чрез пълномощници адв. П.А. от САК и адв.М.И.от САК /пълномощно от 04.02.2019г.-л.67/ поддържат предявения иск.

     Ответниците-Т.Н.Т. и М.Д.Т. ***, чрез пълномощник адвокат  Г.Д. от САК /пълномощно от 07.10.2018г.-л.39/, са направили възражения по иска и са представили писмен отговор с вх.№6824/22.10.2018г., изпратен по пощата с п.кл. на 19.10.2018г., в предвидения в закона срок.

     В писмения отговор ответниците оспорват предявения иск, заявяват, че те са собственици на имота като се легитимират с констативен нотариален акт №186, том І, рег. № 2208, дело № 167 от 20.09.2010г. на нотариус № ***-Т.Ф.. Заявяват, че са придобили собствеността върху имота още през 1995г. с договор за продажба, отразен в нотариален акт № 195/1995г. на нотариус при РС-Ботевград. От 1995г. до сега ответниците твърдят, че са установили владение върху поземлен имот № ******по картата на землището на с.В. заедно с изградените в него паянтови постройки, находящи се на административен адрес: с.В., ул.Г.п. №** без владението им да е смущавано. Заявяват, че ищцата никога не е установявала владение върху постройките, описани в исковата молба, които са изградени без строителни книжа. Имотът е ограден с ограда, има поставена порта с катинар от ответниците от 1995г. Ответникът М.Т. е разрешила на ищцата да ползва за няколко седмици през летния период вилната сграда и й е дала ключ от външната порта. Ответниците не са предоставяли владение на ищцата върху имота и изградените върху него постройки. В резултат на започнало строителство в имота от ответниците през 2016г. същите са я уведомили, че няма да я допускат в имота и няма да й разрешават да го посещава през летния сезон. Освен това така описаните в исковата молба недвижими имоти не са годни самостоятелни обекти на правото на собственост, за което за тях не може да възникне и да се придобие право на собственост. Моли да се отхвърли иска и да им се присъдят направените по делото разноски.

      В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника им адв.Д. оспорват иска и поддържат направените възражения в писмения отговор. Молят да се отхвърли иска и им се присъдят направените по делото разноски, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК. Представят писмени бележки с вх.№ 4573 от 01.07.2019г.

    От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

     ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

     Ищцата Р.М.С. и ответникът М.Т.Д. са първи братовчеди, тъй като бащата на ищцата М.П.С.и майката на ответницата Ц.П.Й. са брат и сестра и техният баща е П.С.Д., б.ж. на село В., починал на 16.11.1988г.

      Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на П.С.Д., издадено от Кметство с.В. и показанията на разпитания по делото свидетел Ц.П.Й., майка на ответницата М.Т..

      От  приложеното копие от административна преписка с изх.№ ПО—5-100/14.11.2018г. на ОСЗ-Ботевград/л.69-78/, се установява, че по заявление от 12.02.1992г. на С.П.Д. като наследник на П.С.Д., б.ж. на село В., починал на 16.11.1988г., с Решение № 1298* от 18.03.1993г. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/, стари, реални граници върху  нива от 1.175дка, находяща се в землището на село В., имот № 534 от кадастралния план, изработен през 1963г., при съседи: н-ци на М.Ц., н-ци на П.Л., н-ци на Н.Р.. С договор за доброволна делба от 16.09.1993г. с нотариална заверка на подписите на съделителите под № 2409 от 1993г., вписан  на 16.09.1993г., н-ците на П.С.Д. са се съгласили майката на ответницата или Ц.П.Й. да получил в дял и да стане изключителен собственик на празно дворно място/нива/ от 1175кв.м., находящо се в границите на село В., съставляващо имот пл.№ 534 по кадастралния план от 1963г., като за уравнение на дяловете тази съделителка е заплатила парично уравнение на другите съделители, включително и на ищцата Р.М.С., която е участвала като страна по договора за делба.

      От приложеното копие от нотариален акт № 195, том ІV, дело № 1703 от 22.12.1995г. на нотариус при РС-Ботевград, се установява, че Ц.П.Й. и съпруга й Д.М.Й.са продали на дъщеря им М.Д.Т. описания по-горе имот, отразен като дворно място/нива/, незастроено от 1175кв.м. в с.В.. От приложеното копие от констативен нотариален акт № 186, том І, рег.№ 2208, дело № 167 от 20.09.2010г. на нотариус № ***-Т.Ф., с район на действие РС-Ботевград, ответниците са признати за собственици на поземлен имот, с начин на трайно ползване-нива, с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващо имот №******по картата на землището на с.В., ЕКАТТЕ *****, община Ботевград, при съседи: им. № *****-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, им. № 357099-полски път на община Ботевград, им. № ******-нива на М.Т. Ц., имот № ******- нива на н-ци на Н.Х.Р., имот № ******-нива на н-ци на И.Х.Р.. Приложена е и скица № Ф00733 от 14.04.2011г. на ОСЗ-Ботевград, на която е отразен описания по-горе земеделски имот, собственост на ответниците.

        Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели-А.А.Б.и Г. Х.Д., които живеят в близост до процесния имот в село В., се установява, че имотът е бил ливада, засаждали са царевица и е имало стара къща, собственост на П.Д.и съпругата му Р.Д.. Собствениците П.Д.и Р.Д. съборили къщата и се преместили да живеят на друго място в селото. През 1980г. бащата на ищцата М.Д.решил да се премести да живее в село В. и започнал да застроява този имот като построил сега съществуващата на място вила, която е с четири стаи, отвън дървена, а отвътре има вата и стиропор, обзаведена и заживял там, направил гараж и допълнителни постройки. При строежа му помагали роднините по бащина линия и съседите. Бащата на ищцата живял в тази вила до смъртта си. След това вилата е ползвана от ищцата и брат й, който след 2001г. преустановил идването си в имота и в разговор със св.Г. Д.му споделил, че си купил имот в с.Л.и този на В. остава за сестра му или ищцата по делото. От 2002г. до 2016г. ищцата е ползвала сградите, построени от баща й, които са електроснабдени без противопоставяне от ответниците, които наели фирма и преди 4-5 години си построили вила в другата част от имота. През 2016г. ответникът Т.Т. с чук разбил вратата на вилата, за да върже ток от ел. таблото. Извикали полиция и ответникът признал, че няма ключ, за това разбил вратата и от тогава започнали спорове с ищцата и ответниците, които искали тя да напусне имота и да не ползва сградите, построени от баща й, за което водили дело. Ищцата била въведена във владение от съдия-изпълнител отново в сградите, които са предмет и на настоящия иск за собственост.

        От направена от съда служебна справка в Деловодната програма на РС-Ботевград, се установява, че със съдебно решение № 159 от 30.07.2018г. по гр.д.№ 1499/2016г. по описа на РС-Ботевград, потвърдено с Решение № 158 от 03.05.2019г. по гр.д.№ 57/2019г. по описа на ОС-София, ответникът Т.Н.Т. е осъден на основание чл.76 от ЗС да предаде на ищцата владението върху остъклена пристройка на вилната сграда, гараж и пристройка външна тоалетна, състояща се от баня и тоалетна, построени в южната част на имот пл.№ 534 по кадастралния план на село В., което й е отнето на 08.11.2016г. чрез насилие и по скрит начин чрез разбиване на вратата и поставяне на катинари, непозволяващи достъп до сградите.

         От показанията на св.Ц.П.Й., майка на ответницата М.Т. и леля на ищцата, се установява,че поземленият имот е бил собственост на баща й П.С.Д., като този имот е бил градина, която тя е получила и след това продала на дъщеря си, която направила вила от преди 3-4 години. Брат й Марин, който нарича Мичо е  строил в имота на своя глава, сам го е правил. Градината е извън регулацията на селото.

       Съгласно показанията на св. Николай Т.Т., който е син на ответниците, се установява, че има спомени от 1986-1987г., когато дядо му П.Д.му казал, че градината ще е за баба му Цвета. През 2004г.  е отишъл в имота с баща му и предупредили ищцата да приключи, т.е. да напусне имота. Тя поискала десет дни, за да си изнесе багажа. След десет дни ги посетила в дома им и поискала още десет дни, но не напуснала имота. Знае, че бащата на ищцата е правил в имота някаква сграда и кочина и го чувал, че казва на баба му, че знае, че няма нищо и когато му каже излиза от имота. Те имат построена къща в имота от преди 10 години и се посещава от баща му, сестра му и зет му.

       От приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 2016 от 18.03.2019г. заедно с приложените към нея скици, изготвени от в.л. П.В.П., както и от обясненията му, дадени в съдебно заседание, се установява, че проследявайки в годините статута на поземления имот, същият  е имот пл.№ 534 по плана на село В. от 1963г. с площ от 1154кв.м. в частта с неодобрена регулация, изключен е от строителния полигон на селото и по разписен лист се води двор, собственост на П.С.Д.. В плана не е отразено наличието на сгради. С решение № 1298 от 18.03.1993г. на ОСЗ/ПК/-Ботевград  се възстановява правото на собственост на наследниците на П.С.Д. върху нива с площ от 1175кв.м., съставляваща имот № 534 в с.В.. Наследниците на П.С.Д. сключват договор за доброволна дела на 16.09.1993г. и този имот остава в дял на Ц.П.Й.. Тя го продава на дъщеря си М.Т. съгласно отразеното в нотариален акт № 195/22.09.1995г. на нотариус при РС-Ботевград. С нотариален акт № 186/20.09.2010г.  на нотариус № *** ответниците са признати за собственици на поземлен имот с № ******по картата на землището на село В. с площ от 1227кв.м. От 1963година до 18.03.1993г. процесният имот представлява дворно място с кадастрален номер №534, а след тази дата и земеделски имот с обща площ от 1227кв.м. При проверка на документите в Община Ботевград и Кметство с.В. се установява, че за процесния имот няма издадени разрешителни за застрояване и няма официално приети с документи строежи и нанесени в кадастралния план на селото и в картата на възстановените имоти, но в действителност има извършено строителство на сгради, които вещото лице е заснело и нанесло на приложените скици. Построените от бащата на ищцата сгради през 1980г. са: вилна сграда, със застроена площ от 55,9кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7кв.м., гараж със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4кв.м. и паянтова сграда-склад с площ от 8,70кв.м. В северозападната част на имота  е построена през 2016г. масивна жилищна /вилна/ сграда на един етаж с площ от 44.9кв.м. и навесна част от 5.4кв.м. от ответниците. Площта, която е заключена между ограда, поставена на улицата, ограда, направена вътре в имота, мрежа до имот № 533, мрежа до имот № *** и на 3 метра от вилната сграда е 268кв.м., които са оцветени в син цвят на приложените скици към заключението на в.л. П. и са част от имот пл.№ 534 по плана на селото от 1963г. и от им. № ******с обща площ от 1227кв.м. по плана на възстановената собственост.

     От приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 3163 от 07.05.2019г. заедно със скица, изготвени от в.л. П.В.П., се установява, че заснетия от в.л. имот от 268кв.м., с лице към улицата от 12.7м. и наклон 10% отговаря на минимално допустимите размери на самостоятелен поземлен имот с преобладаващо стръмен терен, за който има изискване за лице от 9.6м. и площ от 200кв.м. От обясненията на в.л.П., дадени в с.з. се установява, че останалата част от имота най-вероятно, тъй като не е стръмен терен, няма да има лице за самостоятелен поземлен имот.

    Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт № 76 от 01.05.1993г. на Столична община, се установява, че бащата на ищцата или М.П.С.е починал на 29.04.1993г. с местожителство:***.

    Съгласно приложеното удостоверение от 02.02.2017г., издадено от Ч.Б.ЕАД, се установява, че на адрес: с.В., ул.Г.п. № 31, обект вила, съществува електромер с клиент ищцата.

     От приложеното удостоверение за данъчна оценка от 08.06.2018г. на община Ботевград, се установява, че ищцата е декларирала като собственик ½ идеална част от жилище на 1 етаж и  ½ ид. ч. от навес с оградни стени на един етаж, находящи се с.В., ул.Г.п. № 31.           

      ОТ ПРАВНА СТРАНА:

      Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет недвижим имот от 268кв.м., представляващ част от поземлен имот, находящ се в землището на село В., съставляващ имот пл.№ 534 с обща площ от 1227кв.м. по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**, заедно с построените в него: вилна сграда, със застроена площ от 55,9кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7кв.м., гараж със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4кв.м. и паянтова сграда-склад с площ от 8,70кв.м. е допустим, тъй като ищцата, която владее този имот заявява, че е собственик на същия, тъй като го е придобила по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение от 2002г. до 08.11.2016г. Правният интерес от предявяване на иска е, че ответниците оспорват собствеността на ищцата върху същия имот, легитимирайки се като собственици на целия поземлен имот, който са придобили чрез договор за продажба, отразен в нотариален акт № 195/22.12.1995г. на нотариус при РС-Ботевград, т.е. страните по делото спорят относно собствеността върху един и същи поземлен имот на кого принадлежи, както и за собствеността на част от построените върху него сгради.

        Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е частично основателен и следва да се уважи като доказан само по отношение на сградите, а именно: вилна сграда, със застроена площ от 55,9кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7кв.м., гараж със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4кв.м. и паянтова сграда-склад с площ от 8,70кв.м., които са построени в южната част от имот пл.№ 534 по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., сега поземлен имот-нива с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващ имот. №******по картата на землището на село В., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**, по следните правни съображения:

        Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

        При установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на доказване на ищцата е да установи, че тя е собственик на вещта, която владее.

        Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

         По настоящето дело ищцата се позовава на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода от 2002г. до 08.11.2016г. върху описаните по-горе сгради, когато ответникът Т.Т. й е отнел владението чрез разбиване на вратата на вилната сграда и смяна на катинарите, за което е осъден на основание чл.76 от ЗС с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1499/2016г. по описа на РС-Ботевград и владението на ищцата върху сградите е възстановено.

         Основните признаци на владението са обективен и субективен.

         Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

         С оглед на горното съдът приема, че по делото се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели-А.А.Б.и Г. Д., които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и безпристрастни, тъй като нямат родство със страните по делото, че процесните сгради, които сега владее ищцата са построени през 1980г. от нейния баща М.П.С.и същият ги е ползвал като свой, тъй като е живял в тях до смъртта си на 29.04.1993г. Праводателката Ц.Й., която е сестра на М.Петков Стоянов, разпитана като свидетел по настоящето дело, признава, че същият е построил сгради в имота, който имот по-късно същата е получила в дял.

         Процесните сгради са построени докато е бил жив собственика на терена или това е П.С.Д., починал на 16.11.1988г.

         От приетата основна СТЕ, изготвена от в.л. П.П., се установява, че за периода от 1963г. до 18.03.1993г. теренът е дворно място като имот с кадастрален № 534 по плана на село В. в частта с неодобрена регулация и изключен от строителния полигон на селото. В този период от време това дворно място е застроено от бащата на ищцата с процесните сгради, за които няма издадени строителни книжа. Съдът приема, че те са построени преди 07.04.1987г. и са търпими строежи съгласно параграф 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като към настоящият момент реално съществуват и няма открита процедура за тяхното премахване, за което представляват обект на правото на собственост. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 1065/08 от 16.03.2009г. по гр.д.№ 3428/2007г. по описа на ВКС, ІV г.о., Решение № 229 от 21.10.2010г. по гр.д.№ 195/2009г. по описа на ВКС, ІІ г.о.

        С Решение № 1298* от 18.03.1993г. е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/, стари, реални граници на наследниците на П.С.Д. върху  нива от 1.175дка, находяща се в землището на село В., имот № 534 от кадастралния план, изработен през 1963г., т.е. от 18.03.1993г. теренът е земеделски имот, върху който съществуват процесните сгради, построени преди реституцията по ЗСПЗЗ.

        С договор за доброволна делба от 16.09.1993г. с нотариална заверка на подписите на съделителите под № 2409 от 1993г., вписан  на 16.09.1993г., н-ците на П.С.Д. са се съгласили майката на ответницата или Ц.П.Й. да получил в дял и да стане изключителен собственик на празно дворно място/нива/ от 1175кв.м., находящо се в границите на село В., съставляващо имот пл.№ 534 по кадастралния план от 1963г., като за уравнение на дяловете тази съделителка е заплатила парично уравнение на другите съделители, включително и на ищцата Р.М.С., която е участвала като страна по договора за делба. Предмет на договора за делба е само поземления имот без построените в него сгради, тъй като е описан като незастроен и съществуващите сгради не са описани по вид и площ, т.е. същите не са предмет на договора за доброволна делба. С оглед на това ищцата е продължила да ги владее като собствени до 08.11.2016г., когато ответникът е прекъснал достъпа й до тях. Съдът приема, че от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата самостоятелно, т.е. само за себе си е владяла процесните сгради, построени от баща й преди възстановяване на терена по ЗСПЗЗ, а именно в периода от 2002г. до 2012г., за което същата ги е придобила по давност на основание чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като ответниците са се противопоставили на владението й върху сградите едва на 08.11.2016г., когато вече същата е била техен собственик, тъй като ги е придобила по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години. Същата е манифестирала собственическите си намерения върху процесните сгради с декларирането им, както и електрифицирането, поставяне на електромер и откриване на партида на нейно име. Същата е защитила владението си върху сградите чрез предявяване на иск по чл.76 от ЗС срещу ответника Т.Т., който иск е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1499/2016г. по описа на РС-Ботевград.

      Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на собственост на ищцата върху поземлен имот от 268кв.м., представляващ южната част от имот пл.№ 534 по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**, сега поземлен имот-нива с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващ имот. №******по картата на землището на село В., е неоснователен  и следва да се отхвърли като недоказан, по следните правни съображения:

     От приетите по делото СТЕ, изготвени от в.л. П.П. се установява, че при анализ на статута на описания по-горе поземлен имот, се установява, че е част от поземлен имот с пл.№ 534 по кадастралния план на селото от 1963г., който сега е част от сега съществуващата карта на възстановената собственост за землището като им. №******, т.е. не са касае за съседен имот и различен от този, описан в договор за доброволна делба на недвижим имот от 16.09.1993г., по който страна е ищцата и която се е съгласила собствеността да остане за праводателя на ответниците, а именно за Ц.Й.. Следователно фактическото владение, което ищцата е осъществявала върху имота е само дотолкова, доколкото да ползва сградите, построени в него от баща й преди сключване на договора за доброволна делба през 1993г., а не да придобива по давност реална част от поземления имот. При ищцата липсва субективния елемент от владението на реална част от поземления имот за себе си, тъй като същата е участвала като страна в договор за делба, при който имотът е останал за леля й- св.Ц.Й.. Не се установи в периода от 2002г. до 2016г. същата да е променила основанието на владението си върху тази част от поземления имот само за себе си, напротив установи се, че същата е декларирала като нейна собственост само построените от баща й сгради върху имота, но не и част от поземления имот. Предявеният от нея иск по чл.76 от ЗС по гр.д.№ 1499/2016г. по описа на РС-Ботевград е пак само по отношение на сградите.

      Съдът приема, че ответниците установиха с представените от тях писмени доказателства-договор за продажба, отразен в отразен в нотариален акт № 195/1995г. на нотариус при РС-Ботевград и констативен нотариален акт № 186/2010г. на нотариус № ***, с район на действие РС-Ботевград, че са собственици на целия поземлен имот с обща площ от 1 227кв.м.

      Освен това процесния поземлен имот от 268кв.м. не може да се приеме като самостоятелен обект на право на собственост, тъй като няма данни по делото останалата част от имота за разликата над 268кв.м. до 1227кв.м. дали представлява самостоятелен обект на право на собственост с оглед лице на имота по обясненията на в.л.П.П., дадени в с.з.

       Поради гореизложеното съдът приема, че ищцата не е придобила по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, считано от 2002г., правото на собственост върху поземлен имот от 268кв.м., представляващ част от им. № 534 по кадастралния план на село В. през 1963г., сега поземлен имот-нива с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващ имот №******по картата на землището на село В. и искът за поземления имот следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

        ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

        С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищцата сумата от 175лв. за направени от нея разноски по делото съобразно уважената част от иска, тъй като по делото са представени писмени доказателства за платена държавна такса от 50лв. и 300лв. за депозити за вещо лице. Няма представени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответниците сумата от 200лв. за направени от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие/л.38/ съразмерно с отхвърлената част от иска.

          Водим от горното съдът

 

                              Р    Е    Ш   И:

 

     На основание чл.124, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Т.Н.Т. с ЕГН: ********** и на М.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, че Р.М.С. *** с ЕГН:********** е собственик на основание чл.79, ал.1 от ЗС или по давностно владение, изразяващо се в непрекъснато владение за период от 10 години,  считано от 2002г. само върху следните сгради: вилна сграда, със застроена площ от 55,9кв.м., състояща се от три спални, хол, кухня и склад, с пристройка от 8.7кв.м., гараж със застроена площ от 15,6 кв.м., пристройка-външна тоалетна и баня от 8,4кв.м. и паянтова сграда-склад с площ от 8,70кв.м., построени  в поземлен имот, съставляващ южната част от имот пл.№ 534 по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., сега поземлен имот-нива с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващ имот №******по картата на землището на село В., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**.

   ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Р.М.С. *** с ЕГН:********** срещу Т.Н.Т. с ЕГН: ********** и М.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, за признаване на установено, че Р.М.С. *** с ЕГН:********** е собственик на основание чл.79, ал.1 от ЗС или по давностно владение, изразяващо се в непрекъснато владение за период от 10 години, считано от 2002г. върху поземлен имот от 268кв.м., съставляващ южната част от имот пл.№ 534 с обща площ от 1227кв.м. по кадастралния план на село В., община Ботевград, изготвен през 1963г., сега поземлен имот-нива с площ от 1.227дка, пета категория, м. О., представляващ имот №******по картата на землището на село В., при граници: улица Г.п., имот пл.№ ***и имот пл.№ ***, с административен адрес: село В., община Ботевград, ул.Г.п.“№**, като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА Т.Н.Т. с ЕГН: ********** и М.Д.Т. с ЕГН: ********** *** да заплатят на Р.М.С. *** с ЕГН:**********  сумата от 175лв./сто седемдесет и пет лева/ за направени разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

        ОСЪЖДА Р.М.С. *** с ЕГН:********** да заплати на Т.Н.Т. с ЕГН: ********** и на М.Д.Т. с ЕГН: ********** *** сумата от 200лв./двеста лева/ за направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/