Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1537
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от синдиците на “К.т.б.”
АД /в несъстоятелност/ срещу ответника „А.“ АД, с която са предявени главни
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално съединени с
искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Ищецът
твърди, че между ответника и банката в несъстоятелност има сключени четири
договора за банков кредит, съответно от 09.01.2012 г.; 21.12.2012 г.;
14.01.2013 г. и 18.12.2013 г.
Посочва, че
на 30.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за
извършена цесия с вх. № 10084/30.10.2014 г., което е дублирано с уведомление с
вх. № 10177/30.10.2014 г., съгласно което Л.И.М., на основание чл. 99, ал. З от ЗЗД съобщава на КТБ АД /н./, че с договор за цесия е прехвърлила на „А.“ АД
свое вземане по банкова сметка *** ***, открита по силата на анекс № 95169 от
24.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка *** “Плюс“, в размер на 8 642 784.44 лева /осем милиона
шестстотин четиридесет и две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки/. На 30.10.2014 г. в деловодството на банката е
постъпило изявление за прихващане с вх. № 10087/30.10.2014 г., с което „А.“ АД
уведомява банката за придобитото и описано по-горе вземане в размер на 8
642 784.44 лева. Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото
вземане в размер на 8 642 784.44 лева срещу свое ликвидно задължение към
КТБ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2012 г., договор за банков кредит от 21.12.2012
г., договор за банков кредит от 14.01.2013
г. и анекс № 1 и № 2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.
На 30.10.2014
г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършена цесия с вх.
№ 10085/30.10.2014 г., което е дублирано с Уведомление с вх. № 10178/30.10.2014
г., съгласно което П.П.М., на основание чл. 99, ал. З от ЗЗД съобщава на
КТБ АД /н./, че с договор за цесия е прехвърлил на „А.“ АД свое вземане в по
банкова сметка ***, открита по силата на анекс № 107166 от 23.05.2013 г. към
Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
*** “Плюс“, в размер на 642 509.20 лева /шестстотин четиридесет и две
хиляди петстотин и девет лева и двадесет
стотинки/. На 30.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило Изявление за
прихващане с вх. № 10089/30.10.2014 г., с което „А.“ АД уведомява банката за
придобитото и описано по-горе вземане в размер на 642 509.20 лева.
Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на
642 509.20 лева срещу свое ликвидно
задължение към КТБ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от
09.01.2012 г., договор за банков
кредит от 21.12.2012 г., договор за банков кредит от 14.01.2013 г. и анекс № 1
и № 2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.
На 30.10.2014
г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършена цесия с вх.
№ 10083/30.10.2014 г., което е дублирано с Уведомление с вх. № 10738/04.11.2014
г., съгласно което И.П.М., на основание
чл. 99, ал. З от ЗЗД съобщава на КТБ АД /н./, че с договор за цесия е
прехвърлила на „А.“ АД свое вземане по банкова сметка *** ***, открита по
силата на анекс № 101012 от 15.03.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс“, в размер на
45 000.00 /четиридесет и пет хиляди/ лева. На 30.10.2014 г. в
деловодството на банката е постъпило Изявление за прихващане с вх. №
10093/30.10.2014 г., с което „А.“ АД уведомява банката за придобитото и описано
по- горе вземане в размер на 45 000.00 лева. Ответникът отправя изявление
за прихващане на придобитото вземане в размер на 45 000,00 лева срещу свое
ликвидно задължение към КТБ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от
09.01.2012 г., договор за банков кредит от 21.12.2012 г., договор за банков
кредит от 14.01.2013 г. и анекс № 1 и №
2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.
На 04.11.2014
г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършена цесия с вх.
№ 10725/04.11.2014 г., съгласно което В.С.Д., на основание чл. 99, ал. З от ЗЗД
съобщава на КТБ АД /н./, че с договор за цесия е прехвърлил на „А.“ АД свое
вземане по банкова сметка *** ***, произтичащо от договор за преференциален
безсрочен депозит , № 23884 от 01.08.2007 г., в размер на 47 000.00
/четиридесет и седем хиляди/ евро. На 05.11.2014 г. в деловодството на банката
е постъпило изявление за
прихващане с вх. № 10968/05.11.2014 г., с което „А.“ АД уведомява банката за
придобитото и описано по- горе вземане в размер на 47 000.00 евро.
Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на
47 000.00 евро срещу свое ликвидно задължение към КТБ АД /н./, произтичащо
от договор за банков кредит от 09.01.2012
г., договор за банков кредит от 21.12.2012 г., договор за банков кредит от
14.01.2013 г. и анекс № 1 и № 2 към
него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.
На 04.11.2014
г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършена цесия с вх.
№10724/04.11.2014 г., съгласно което И.Г.Д., на основание чл. 99, ал. З от ЗЗД
съобщава на КТБ АД /н./, че с договор за
цесия е прехвърлила на „А.“ АД следните
свои вземания в общ размер на 762 314.84 лева /седемстотин
шестдесет и две хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет и четири стотинки/: вземане по
банкова сметка *** ***, произтичащо от договор за преференциален безсрочен
депозит № 18727 от 10.10.2006 г., в размер на 566
314,84 лева и вземане по банкова сметка *** *** /стар номер на сметката №
220922074001064814/, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит
№ 617 от 29.12.2002 г., в размер на 196 000.00 лева. На 05.11.2014 г. в деловодството на банката е постъпило изявление за
прихващане с вх. № 10971/05.11.2014 г., с което „А.“ АД уведомява банката за
придобитото и описано по- горе вземане с общ размер 762 314. 84 евро.
Ответникът отправя изявление за прихващане на придобитото вземане с общ размер
762 314.84 лева срещу свое ликвидно задължение към КТБ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 09.01.2012 г., договор за банков кредит от 21.12.2012 г.,
договор за банков кредит от 14.01.2013
г. и анекс № 1 и № 2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.
Поддържа, че
спрямо горепосочените пет изявления за прихващане следва да се приложи
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно изм. обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014
г. Поддържа, че дори да се приеме, че нормата е неприложима в тази редакция към
настоящия случай, то процесните прихващания са
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността и при старата
редакция на тази разпоредба. При условията на евентуалност поддържа, че към
датата на придобиване на вземанията от страна на ответника, последният е знаел
за настъпилата неплатежоспособност на банката, поради което счита, че е налице
хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН и изявленията за прихващане са относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ето защо иска
от съда да обяви за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД
/в несъстоятелност/ горепосочените прихващания, на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, евентуално на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1
ЗБН. Претендира направените в
производството разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответинка
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „А.“
АД подава отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения за наличието
на договорни отношения по договори за кредит и договори за цесия, както и
изпратените да банката уведомления и
изявления за прихващане. Поддържа, че извършените цесии и прихващания са
породили валидно правно действие по отношение на всички лица, тъй като са осчетоводени
от банката и съответно задължението на ответника по договорите за кредит е
намалено с размера на прехвърлените му вземания. Поддържа, че нормата на чл.
59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно
изм. обн. в
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. е неприложима по
отношение на процесните прихващания, тъй като тази
редакция действа само занапред във времето и е неприложима да правоотношения,
възникнали преди влизането й в сила. Оспорва да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията срещу
банката.
По делото са конституирани
трети лица-помагачи на страната на ответника, а именно: Л.И.М., ЕГН **********, П.П.М., ЕГН **********, И.П.М., ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН **********
и И.Г.Д., ЕГН **********.
Третите лица Л.И.М., П.П.М. и И.П.М. не
вземат становище по предявените искове.
Третите лица В.С.Д. и И.Г.Д. излагат доводи за неоснователност на
исковете, поради което искат от съда да ге отхвърли.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема следното:
С решение №
73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка /БНБ/,
„КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са
квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. Това
решение е обявено в Търговския регистър на 23.06.2014 г. С решение
№ 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът
за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 6.11.2014 г. на
управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова
дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на
7.11.2014 година.
С решение № 664 от
22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, Съдът е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД, като е определил начална дата на
неплатежоспособността 6.11.2014 г. Със същото решение Съдът е открил
производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /н/, обявил е банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на
органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от
правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН е обявено в
ТР-АВ на 22.04.2015 г. С решение № 1443 от 3.07.2015 г.
на Софийски апелативен съд, постановено по т. д. 2218/2015 г. по описа
на САС, е отменено решението на СГС в частта относно определената дата на
неплатежоспособност, като вместо това е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.
Горните обстоятелства се
установяват от приетите по делото писмени доказателства и служебно извършената
от съда справка в ТР.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са обявени обстоятелствата
по наличието на посочените в исковата молба договори
за кредит; договорите, сключени между цедентите и
банката, договорите за цесия, както и изпратените до банката уведомления и изявления за прихващане.
По предявените главни искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Ищецът иска да бъде установена недействителността на процесните изявления
за прихващане по реда на чл. 59, ал. 5
от ЗБН, поради извършването им от кредитора на
банката след началната дата на неплатежоспособността на банката и след
поставянето й под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
Съгласно чл. 59, ал. 5 от ЗБН /в
редакцията, след изм. с ДВ, бр.
98/24.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката освен за частта,
която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е
всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако
тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката.
Спорно между страните е обстоятелството
относно приложимостта на горецитираната редакция на
разпоредбата по отношение действителността на прихващания, извършени преди
влизането в сила на изменението. В случая безспорно процесните
изявления за прихващания, съответно от 30.10.2014 г. и 05.11.2014 г. са
извършени преди влизане в сила на изменението на ал. 5 на чл. 59 от ЗБН,
обнародвано с ДВ, бр. 98/2014 г.
Изменението
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е въведено с § 9 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за дължавния бюджет на Република България, като
с този закон не е предвидено обратно действие на изменената материалноправна
норма от Закона за банковата несъстоятелност.
С последващо изменение на Закона за банковата
несъстоятелност, обн. в ДВ, бр. 22/2018 г., е
предвидено такова обратно действие на нормата, като съгласно § 8 от
ЗИДЗБН, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат
от 20.06.2014 г. Предвид придаденото с изрична правна норма обратно действие на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, то следва да се приеме, че преценката за
относителната недействителност на процесните
прихващания следва да бъде извършена, съобразно редакцията на нормата, след
изм. с ДВ, бр. 98/2014 г. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39/02.07.2019 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 1283/2018 г.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни наведените от ответника и третите лица В.
и И. Д.доводи, че така придаденото обратно действие на разпоредбата противоречи
на Конституцията на Република България и норми на общностното
право.
Обосновани са
твърденията на ответника и третите лица Д., че обикновено правните норми действат за напред /ex nunc/, което е гаранция за предвидимост
на правния ред и осигуряване на правна
сигурност. Това принципно положение е установено и в Конституцията на Република
България /КРБ/, като в чл. 5, ал. 5 е посочено, че всички нормативни актове
подлежат на обнародване и влизат в сила три дни след обнародването, освен
когато в тях е определен друг срок. Следователно този тридневен срок може да
бъде, както удължаван, така и скъсяван. Извън тези хипотези, съществува и
възможността на общите правни норми да бъде придадено обратно действие /ex tunc/. При обратното
действие една обща правна норма преурежда правните
последици от факти, които са се реализирали преди нейното влизане в сила.
Случаите, при които с правната норма се придават правни последици на факт,
който се е реализирал като факт без правни последици преди влизане в сила на
нормата и случаите, при които правната норма превръща един факт, който се е
реализирал преди нейното влизане в сила
от релевантен в ирелевантен за правото факт,
определяме като същинско обратно действие. В случая, противно на поддържането
от процесуалния представител на третите лица Д., уреденото с § 8 от ПЗР на ЗБН
обратно действие е несъщинско или нетипично. При несъщинската обратна сила на
закона, правната норма, нито придава правни последици на реализирал се в
миналото ирелевантен факт, нито отрича правните
последици от настъпил в миналото релевантен за правото факт, а запазва правния
характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила, но преурежда неговите правни последици. Съгласно чл. 14 от
Закона за нормативните актове, обратна сила на
нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба,
като не е допустимо да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат
санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Изрична забрана за обратно
действие е установена в чл. 5, ал. 3 от КРБ, която норма гласи, че никой не
може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от
закона за престъпление към момента на извършването му. Следователно обратното
действие на закона извън изрично посочените случаи е допустимо. В този смисъл
са и произнасянията на Конституционния съд /решение № 9, по конст.
д. № 4/1992 г.; решение № 10, по конст. д. № 8/2013
г. и решение № 5, по конст. д. № 12/2016 г./. Всяко ретроактивно действие засяга по някакъв начин изискванията
за предвидимост и правна сигурност, но същото е
допустимо, когато конкуренцията на ценности показва, че постигнатият чрез
придаването на обратно действие резултат, е свързан с възстановяване на справедливостта.
Правният ефект от въвеждане на обратното действие е, че синдиците на банката,
ФГВБ или кредитор на несъстоятелността може да предявят иск за установяване
относителната недействителност на изявлението за прихващане, направено
след посочения в закона момент. Определянето
на този момент, съвпадащ с началната дата на неплатежоспособност на банката и
поставянето й под специален надзор е обосновано с постигане на прогласените в
чл. 2 от ЗБН цели на производството по несъстоятелност на банка - да се осигури
във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и
другите кредитори на банката, при което се вземат предвид интересите на
вложителите и на останалите кредитори на банката, както и общественият интерес,
свързан със стабилността и доверието в банковата система. От момента на
изпадане на банката в несъстоятелност, възниква необходимостта от уреждане на
отношенията между банката и нейните кредитори, по начин, който да гарантира равнопоставеност
между кредиторите и да даде еднаква защита на техните интереси да получат
справедливо удовлетворяване на вземанията си във фазата на осребряване имуществото на
банката. Затова с придаването на обратно действие на нормата се цели да не се
стигне до поставяне на определени кредитори в привилегировано положение спрямо
останалите, като се предотврати възможността те да получат изпълнение на
вземанията си към банката преди окриване на
производството по несъстоятелност, съответно да получат удовлетворяване на
вземанията си с привилегия, каквато по закон не им се следва. Същевременно
правата на титуляра на вземанията към банката,
отправил изявлението за прихващане, също
получават правна защита, тъй като с допълнението на § 8 от ЗИДБН /ДВ, бр. 33 от
2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ е предвидено същите да бъдат включени
служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, независимо, че срокът за
предявяване на вземанията, установен в чл. 65, ал. 1 от ЗБН е изтекъл. Затова
не може да се приеме, че правният ефект от обратното действие води до разместване
на имущество между правните субекти, без да е дадената възможност за оспорване
на това разместване от ощетената страна.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че предвиденото обратно действие на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН не противоречи на конституционно установените принципи, нито
нарушава посочените от ответника в
писмената защита норми на общностното право.
По делото се доказа
наличието на всички елементи от фактически състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – процесните прихващания от 30.10.2014 г. и 05.11.2014 г. са извършени след началната дата на неплатежеспособността
- 20.06.2014 г., която дата предхожда поставянето на банката под специален
надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в
Търговския регистър по делото на банката на 23.06.2014 г.
С оглед
гореизложеното предявените главни искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед
уважаването на предявените главни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, съдът не дължи произнасяне по заявените при условията на евентуалност искове
с правна квалификация чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, тъй като не е настъпило посоченото от ищеца
вътрешно-процесуално условие за това.
При този
изход на спора, ищецът има право на направените в поризводството
разноски – арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото не
са представени доказателства за извършени от ищеца разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в
размер на 407381.30 лева, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, по искове с правна квалификация чл. 59,
ал. 3 от ЗБН, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
срещу „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ на прихващания, извършени от „А.“ АД с изявления към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, както
следва:
с
вх. № 10087/30.10.2014 г. по отношение на вземането на Л.И.М. към „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност за получаване на сума
в общ размер от 8 642 784.44 лева, дължима по банкова сметка *** ***, открита
по силата на анекс № 95169 от 24.01.2013 г. към Рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс“, което вземане
е прехвърлено на „А.“ АД с договор за цесия от 29.10.2014 г., срещу
задълженията на „А.“ АД към “К.т.б.” АД
/в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 09.01.2012 г., договор за банков кредит от 21.12.2012
г., договор за банков кредит от 14.01.2013
г. и анекс № 1 и № 2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.;
с вх. № 10089/30.10.2014 г. по отношение
на вземането на П.П.М. към „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност за получаване на сума в
общ размер от 642 509.20 лева, дължима по банкова сметка ***, открита по
силата на анекс № 107166 от 23.05.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка *** “Плюс“, което вземане е
прехвърлено на „А.“ АД с договор за цесия от 29.10.2014 г., срещу задълженията
на „А.“ АД към “К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 09.01.2012 г., договор за банков кредит от 21.12.2012
г., договор за банков кредит от 14.01.2013
г. и анекс № 1 и № 2 към него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.;
с вх. № 10093/30.10.2014 г. по отношение
на вземането на И.П.М. към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 45 000
лева, дължима по банкова сметка *** ***, открита по силата на анекс № 101012 от
15.03.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка *** “Плюс“, което вземане е прехвърлено на „А.“ АД с договор
за цесия от 29.10.2014 г., срещу задълженията на „А.“ АД към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор
за банков кредит от 09.01.2012 г.,
договор за банков кредит от 21.12.2012 г., договор за банков кредит от
14.01.2013 г. и анекс № 1 и № 2 към
него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.;
с вх. № 10968/05.11.2014 г. по отношение
на вземането на В.С.Д. към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 47 000 евро,
дължима по банкова сметка *** ***, произтичащо от договор за преференциален
безсрочен депозит , № 23884 от 01.08.2007 г., което вземане е прехвърлено на „А.“
АД с договор за цесия от 04.11.2014 г., срещу задълженията на „А.“ АД към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор
за банков кредит от 09.01.2012 г.,
договор за банков кредит от 21.12.2012 г., договор за банков кредит от
14.01.2013 г. и анекс № 1 и № 2 към
него и договор за банков кредит от 18.12.2013 г.;
с вх. № 10971/05.11.2014 г. по отношение
на вземането на И.Г.Д. към „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от в общ
размер на 762 314.84 лева, в това число вземане по банкова сметка *** ***, произтичащо
от договор за преференциален безсрочен депозит № 18727 от 10.10.2006 г. в размер на 566 314.84 лева и вземане по
банкова сметка *** *** /стар номер на сметката № 220922074001064814/,
произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 617 от 29.12.2002
г., в размер на 196 000.00 лева, което вземане е прехвърлено на „А.“ АД с
договор за цесия от 04.11.2014 г., срещу задълженията на „А.“ АД към “К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ по договор
за банков кредит от 09.01.2012 г.,
договор за банков кредит от 21.12.2012 г., договор за банков кредит от 14.01.2013 г. и анекс № 1 и № 2 към него и договор
за банков кредит от 18.12.2013 г.
ОСЪЖДА
„А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 407381.30 лева, представляваща дължимата държавна такса по делото.
Решението
е постановено при участието на Л.И.М., ЕГН **********,
П.П.М., ЕГН **********, И.П.М., ЕГН **********, В.С.Д.,
ЕГН ********** и И.Г.Д., ЕГН **********, в качеството
им на трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: