Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Габрово,26.01.2011г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря ВИОЛЕТА Д.
и в присъствието на прокурора
........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова гр.д.№2369 по
описа за 2009 г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК.
В
исковата молба се твърди, че със Запис
на заповед от 26.10.2005г. Ц. П.Х.
се е задължил да заплати на ищцата сумата 30 000лв.. Падежът на
паричното задължение бил на
26.08.2006г.. На определената
дата не последвало плащане. Едва
на 27.09.2007г. издателят платил част
от дължимата по записа на
заповед сума в
размер на 20 000евро, за което представя
разписка. Не последвало плащане
за останалата част от сумата,
поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за незабавно
изпълнение, по което е образувано гр.д.№26080
по описа на СРС за
2009г.
Частичното плащане
по записа на заповед
е конклудентно
действие за признаване на дълг, произтичащ от записа
на заповед. Във възражението си по чл.420 от ГПК ответникът също
признава, че дължал по записа, но
е погасил цялото си задължение.
ИСКА
СЕ да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищцата съществува
вземане против ответника
в размер на 10 000евро, на основание запис
на заповед от 26.10.2005г.., както и на ищцата да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В законния срок е постъпил отговор от
ответника. Счита, че предявеният
иск е неоснователен. Възразява, че е привел на ищцата всички суми
по Записа на заповед
от 26.10.2005г.. Твърди, че не
дължи никакви суми на ищцата, и че е внесъл
повече от това, което дължи по записа на
заповед от 26.10.2005г..
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На основание заявление от Л.Д. К.
по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.26080/2009г. на Районен съд- гр.София е
издадена заповед от 25.06.2009г.
за изпълнение на парично задължение от
срещу длъжника Ц.П.Х. за сумата
10 000евро, на
основание запис на заповед, издаден на
26.10.2005г.
Длъжникът-
ответника по иска е
подал възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за
изпълнение в срок.
Видно от
приложеното ч. гр.д.№26080/2009г. по описа на Софийски районен съд, като писмено доказателство
по образуваното по заявление на ищцата
заповедно производство, е
прието фотокопие от запис на заповед, издаден на 26.10.2005г. в гр.Габрово от Ц.П.Х.,
с изявление на издателя, съобразно
което безусловно и
неотменимо се задължава да
заплати на Л.Д.К. сумата от 30 000евро, най-късно до 26.08.2006г., с място на
плащане в гр.София.
Предявен за плащане на 26.08.2006г..
По делото
не е представен оригиналният
екземпляр на записа на заповед
от 26.10.2005г..
За
успешното провеждане на
установителния иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК в
тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че ответникът е издал в негова полза валиден запис
на заповед, по силата
на който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати горепосочената сума,
както и настъпване на
падежа на задължението.
Тъй като ищцата не е представила оригинала на записа на
заповед от 26.08.2006г., то не може да се установи действителността на менителничния
ефект, от който тя черпи
правата си и съответно дали материализира валидно породено
вземане в нейна полза , чиято
изискуемост да е настъпила на посочения
падеж- 26.08.2006г.. Следователно
по делото не е
установено съществуването на парично вземане в
размер на 10 000 евро в полза на
ищцата против ответника към момента на
издаване на Заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№26080/2009г.
на Софийски районен
съд.
По
изложените съображения съдът
не следва да обсъжда останалите
събрани по делото
доказателства, които са
във връзка с възражението на ответника за
погасяване на вземането.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че в конкретния случай не са налице елементите
от фактическия състав на чл.422,
ал.1 от ГПК, поради което предявеният
на това основание иск
е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и приложените фактура и
вносни бележки общо в
размер на 1 976лв., на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422,ал.1 от ГПК от Л. Д. К., ЕГН********** ***, със съдебен адрес: гр.София, бул.********, адвокат Г.Х. и
адвокат Велислава Хорозова против Ц. П. Х., ЕГН********** ***, с искане ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза
на Л.Д. К. съществува парично вземане против Ц. П. Х. в
размер на сумата от 10 000 евро /десет хиляди евро/ по Запис на заповед
от 26.10.2005г., за което е
издадена Заповед за изпълнение от 25.06.2009г. по ч. гр. д. №26080/2009г. по описа на Софийски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Л. Д. К., ЕГН********** ***, със съдебен адрес: гр.София,бул.********, адвокат Г.Х. и
адвокат Велислава Хорозова да заплати на
Ц. П. Х., ЕГН********** *** направените разноски по
делото в размер
на 1 976лв./хиляда деветстотин
седемдесет и шест
лева/, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :