Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28 19.02.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд Търговище касационен състав
На осемнадесети февруари година 2020
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от съдията Иванка Иванова
КНАХД № 13 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.С.С. ЕГН **********,
чрез а.. И. ***, със съдебен адрес:***01 против Решение № 117/ 20.12.2019 г., постановено
по НАХД № 169/ 2019 г. по описа на РС- Омуртаг, с което е изменено НП № 456224-F498741/12.08.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което на касатора
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС е наложено
адм. наказание „глоба” в размер на 200 лв., като е намален размера на
наложеното наказание от 200 на 100 лв. В жалбата е посочено като касационно
основание нарушение на материалния закон. В с.з. касаторът, редовно призован се
представлява от а.. И. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано
становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – ЦУ на НАП, отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, редовно призован се представлява от гл.
юрисконсулт Д., която счита жалбата за неоснователна. Същата пледира за
присъждане на разноски по делото в минимален размер за юрк. възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а
решението е законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
За да измени процесното НП, въззивният съд е приел от
фактическа страна, че при извършена на 25.06.2019 г. проверка на закусвалня,
находяща се в гр. Омуртаг на ул. „Цар Освободител“ № 32, стопанисвана от ЕТ
„Лео – Х. Х.“, ЕИК *********, със законен представител Х. Х. Х., една от констатациите
е, че при извършена контролна покупка на 2 бр. милинки, всяка на стойност 0.10
лева, общо на стойност 0.20 лева и 1 бр. айран, на стойност 1.00 лева, всичко
на обща стойност 1.20 лева и платена продажна цена в брой, с монети от 1.00 лев
и двадесет стотинки, не бил издаден фискален бон от продавача в обект – Л.С.С..
Приложени са Дневен отчет от 25.06.2019 г. – и в оригинал, Печат КЛЕН от
25.06.2019 г. – и в оригинал, Дневен финансов отчет от 25.06.2019 г. – и в
оригинал, Въпросен лист към протокол за извършена проверка, заверено копие от
Опис на касовата наличност от 25.06.2019 г. По цитирания протокол против
жалбоподателя е съставен АУАН № F498741/09.07.2019 г., за извършено нарушение
по чл. 118, ал. 1, от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 25.06.2019
г., в търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Омуртаг на ул. „Цар
Освободител“ № 32, стопанисвана от ЕТ „Лео – Х. Х.“, ЕИК *********, за
извършена покупка на 2 бр. милинки, всяка на стойност 0.10 лева, общо на
стойност 0.20 лева и 1 бр. айран, на стойност 1.00 лева, всичко на обща
стойност 1.20 лева, платени в брой, касаторът Л.С.С., продавач в ЕТ „Лео – Х.
Х.“, ЕИК *********, не издал касова бележка от наличното работещо и въведено в
експлоатация фискално устройство, модел „TREMOL“, с ИН на ФУ № ZК032671 и ФП №
50180119, като за установените факти бил съставен ПИП № АА0385455/25.06.2019г.
АУАН е подписан от актосъставителя, двама свидетели и законния представител на касатора,
като на последния е връчен и препис от акта. Въз основа на цитирания АУАН е издадено обжалваното НП № 456224-F498741 от 12.08.2019 г. на началника
на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на касатора
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, на основание
чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, за нарушение по чл. 118, ал. 1, от ЗДДС. В процесното
НП описанието на нарушението е идентично с описанието му в АУАН. Екземпляр от
НП е връчено на законния представител на касатора. Към АНП е приложена Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г на ИД на НАП удостоверяващи материалната компетентност
на АНО. По делото като свидетел е бил разпитан Ст. Й. Ст. – актосъставител, който е потвърждил
констатациите по АУАН, като е описал извършването на проверката и е уточнил, че
последната била извършена от него и колегата му М. Г. По отношение на
приложения фискален бон, издаден за сумата от 1.20 лева свидетелят е описал, че
е закупил два броя милинки и един брой айран на обща стойност 1.20 лева и е напуснал
за 2-3 минути търговския обект, след което се върнали заедно с колегата си Георгиев и последният е извършил покупка на един брой
„Сникърс“, на стойност 1.20 лева и за тази покупка му бил издаден касов бон №
114, в 9.33 часа, след което се легитимирали и са започнали проверката.
От правна страна въззивният съд е намерил жалбата за частично основателна. При разглеждане
на съставения АУАН по повод описаното нарушение и издаденото въз основа на него
НП, съдът не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН
е издаден от компетентно лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН
и съдържа изискуемите от закона реквизити. НП е издадено в съответствие с
административно-производствените правила от лице, снабдено със съответната
материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени
на законния представител на жалбоподателя. По изложените
съображения за маловажност на нарушението, съдът е счел, че в процесния случай
жалбоподателят е санкциониран за административно нарушение, което се счита за
извършено с факта на неиздаването на фискалния касов бон, като стойността на
покупката не е от значение за съставомерността на нарушението. Последното
засяга обществени отношения, касаещи фиска и свързаната с това данъчна
дисциплина на търговците. Законодателят е категоричен, че за всяка продажба
следва да се издава фискален касов бон от работещото в обекта фискално
устройство. Неиздаването на касов бон е нарушение, което създава предпоставки
за неотразяване на приходи, а оттам и за неплащане на дължими данъци. Това
нарушение накърнява не само правата на конкретния потребител, но и на всички
останали граждани, като уврежда и фискалната политика на държавата. Разгледано
по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно. От
събраните в хода на делото доказателства, се доказа по несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в акта и издаденото въз основа на него НП. Не
са ангажирани никакви доказателства от страна на касатора в подкрепа на
оспорването на фактите изложени в АУАН и обжалваното НП. Съдът е намерил, че
следва да кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, които са
логични, последователни и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по същия закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Безспорно се установи в случая, че при извършената проверка в закусвалнята,
в която е работил жалбоподателя към датата на проверката, при извършена
контролна покупка, след като проверяващия е заплатил продажната цена на
закупените стоки, С. не е издал фискален касов бон от наличното в обекта и
работещо фискално устройство. Последният безспорно е сред лицата визирани в чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и следователно за него е налице задължение да издава
фискален касов бон при всяка продажба извършена в обекта, в който е работил.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда отговорност както за
физически лица, така и за ЕТ и ЮЛ. В чл. 185, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че в
случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде
фискална касова бележка и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се
наказва с глоба от 100 до 500 лева. Следователно предвидената санкция за
търговеца по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС не изключва санкционирането по чл. 185, ал.
3 от ЗДДС на фактическия извършител, т. е. конкретният продавач. Предвид
събраните по делото доказателства нарушението се явява безспорно доказано и
правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на касатора
за извършено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния
случай на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 лева, т. е. над регламентирания минимум, без АНО да е изложил
съображения, поради които е счел, че санкцията следва да бъде в този размер. В
административно-наказателната преписка не се съдържат данни за това касаторът
да е санкциониран и в други случаи за нарушаване на задълженията му по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Предвид това съдът е намерил, че обжалваното по настоящото дело НП
следва да бъде изменено досежно размера на наложеното на касатора
административно наказание, като същото следва да се определи в минимален
размер, а именно: глоба в размер на 100.00 лева.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е
мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички направени възражения от страните по
делото. По доводите в касационната жалбата следва да се отбележи, че случаят не
е маловажен. Данъчното законодателство по ЗДДС в страната е строго и предвижда
адм. наказание не само за юридическото лице, но и за физическото лице, неиздало
касов бон. Законодателната политика в тази област цели прекратяване на
укриването на приходи и ощетяването на фиска. В тази връзка и налаганите адм.
наказание са сравнително високи. Като не е издало документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС при извършено плащане /в случая касов бон/, наказаното лице приело плащането е
осъществило състав на административно нарушение по чл.185, ал. 3 от ЗДДС – на 25.06.2019г.
в гр.Омуртаг. С оглед на това, правилно
на това основание е ангажирана отговорността на касатора. Тази
отговорност е обективна и безвиновна, предвидена отделно и независимо от отговорността, която
ЗДДС предвижда за търговеца.
Предвид обстоятелството, че нарушението
е първо по ред, правилно санкцията е изменена от въззивния съд в минималния,
предвиден от закона размер.
Възраженията
на касатора в жалбата съдът счита за такива касаещи необосноваността на
постановения съдебен акт. Необосноваността на първоинстанционния съдебен акт не
е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормите на
чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.
Съдът направи служебно проверка на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК и счита оспореното съдебно решение за валидно и
допустимо. Не се констатира нарушение на материалния закон.
При изложеното
оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изхода
от оспорването и претенцията на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото съдът счита, че на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП на ответника следва да бъдат
възстановени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк.
възнаграждение.
Воден от горното
и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП , съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 117 от 20.12.2019 г. постановено по НАХД № 169/ 2019 г. по описа на
РС – Омуртаг.
ОСЪЖДА Л.С.С. ЕГН ********** *** да възстанови на отдел „Оперативни дейности“ – Варна
при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕСЕДАТЕЛ:……….. ЧЛЕНОВЕ:….…….
.….…….