РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кирил Гр. С.ов
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20242000500056 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Е. Ж. П.
от гр.Б., чрез пълномощника адв. К. К., против решение № 1281 от
12.12.2023г. по гр.д. № 897/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отхвърлен искът му против С. Г. Г. от гр.Б. по чл.240 ЗЗД за сумата от 90000
лв. – вземане по договор за заем от 29.06.2018г. между Й. П. като заемодател
и ответника С. Г. като заемател, ведно със сумата от 22775 лв. – обезщетение
за забава за периода 02.12.2020 – 15.05.2023г., както и сумата от 90000 лв.-
вземане по договор за заем от 29.06.2018г. между Т. П. -заемодател и
ответника С. Г. - заемател, ведно със сумата от 22775 лв. – обезщетение за
забава за периода 02.12.2020 – 15.05.2023г., които парични вземания са
цедирани на ищеца от заемодателите с договори за цесия от 21-ви и
22.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
подаване на исковата молба на 17.05.2023г. до пълното им изплащане, а така
също е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск по чл.55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за същите суми по договорите за цесия, дължими от
ответника като получени без правно основание, в едно със съответните лихви,
а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 15600 лв., съдебни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано
от събраните по делото доказателства, на които е придадено превратно
правно значение. Сочи се немотивираност на съдебния акт, без заявена ясно
1
позиция на съда с надлежни фактически и правни доводи. Изложени са
подробно фактическите обстоятелства по спора – сключено съглашение от
28.06.2018г. между „К. С.“ ЕООД и съсобствениците на поземлен имот с
идент. * - Й. П., Е. П., С. Г. и Т. П., при условие, че се постигне обединяване
със съседен имот * и на дружеството бъде учредена суперфиция и при
подробно описани други условия, същото е поело задължение да изгради за
себе си и за собствениците сграда със смесено предназначение; изкупен
съсобствен дял на Община Бургас от дружеството и съсобствениците в ПИ
07079.610.425 - С. Г. и съпругата му по онова време С. Г., при заплатени от
фирмата, но за сметка на Г. 540000 лв., към които били добавени и дадените
от П. и П. в заем на С. Г. 180000 лв., получени от първите от дружеството
като възнаграждение за учреденото вещно право на ползване за 12 г.; всички
разходи по организиране и осъществяване на проекта по съглашението се
поемат и извършват от инвеститора – раздел II, чл.2 и чл.3 от договора от
28.06.2018г. Заявено е, че нито в писмените споразумения, нито в
свидетелските показания се съдържат данни за задължение на П. и П. да
предадат получените от дружеството средства на ответника С. Г.. Няма
уговорка за подобно безвъзмездно задължение. Г. не е разполагал със
средства да заплати дела на общината, за което е получил от дружеството
540000 лв., като сумата е допълнена със дадените в заем процесни суми.
Причината за предоставяне на средствата е реализирането на проекта по
съглашението, но основанието за това е посоченото в банковите преводи –
заем. Наведен е доводът, че приемайки нотариално завереното изявление на
Т. П., оспорено от въззивника, както и при неправилната интерпретация на
свидетелските показания, решаващият съд е приел наличието на прикрита
сделка в отношенията между цедентите и ищеца от една страна и ответника
от друга, без да изясни параметрите на въпросната тайнствена сделка, за
каквато липсва пълно и главно доказване. По отношение на иска за
неоснователно обогатяване се изтъква отново неправилното кредитиране на
декларацията на П. и изслушаните по делото свидетелски показания.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което исковете да бъдат уважени, в едно с присъждане на съдебните
разноски пред двете инстанции.
В отговор, въззиваемият ответник С. Г. е оспорил въззивната жалба
като неоснователна и е заявил искане за оставянето и без уважение. Твърди,
че ищецът не е доказал постигнато между страните съгласие за предоставяне
на заем, като липсва и подписан договор в този смисъл. Не е установено
поемането на задължение за връщане на преведената сума. Събраните по
делото доказателства сочат, че същата е заплатена от „К. И. С.“ ЕООД по
договор за учредяване право на ползване, за да послужи за закупуване на
общински ид.части от земята и е част от инвестиционните разходи на
дружеството. Връщането им е свързано с експлоатацията на имота в
съответния срок. Това е действителната воля на страните, прикрита като
продажна цена за 210 кв.м. от имот 425 и договор за заем, а причината за
2
прикриването е уговореното като обезпечение право на ползване по
нотариален акт № 72 от 28.06.2018г. Действителната сделка е инвестиция,
привидните – обезпечение и заем. Развити са доводи в подкрепа на
постановеното от първата инстанция отхвърлително решение.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
с право на жалба, което сочи на допустимост.
Страните по делото не навеждат доводи, досежно нередовности,
засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази
насока, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна
проверка, не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или
недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт.
По съществото на спора, като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира следното:
Е. П. е заявил в исковата си молба и уточняващи молби, че на
29.06.2018г. Й. П. и Т. П. са предоставили на ответника С. Г. сумите от по
90000 лв. чрез превод по банкова сметка в „Общинска банка“ АД. Средствата
са предоставени са реализиране на инвестиционни намерения на ответника,
като заемите е следвало да бъдат върнати при условията на чл.240, ал.3 ЗЗД в
рамките на месец от получаване на поканата за това. С нотариална покана,
получена от Г. на 02.12.2020г., същият е поканен да върне паричните заеми,
което не е сторил. На 21 и 22.04.2022г. Й. П. и Т. П. прехвърлили възмездно с
договори за цесия вземанията си по предоставените на Г. заеми, за което на
последния са изпратени уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД. Ищецът също е
поканил ответника да плати дължимите суми, но не последвало плащане.
Заявено е искане към съда, да осъди С. Г. да заплати исковите суми,
представляващи неизпълнение по договор за заем, които вземания са
цедирани на ищеца, в едно със съответните лихви и съдебни разноски. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че не съществуват отношения по
договор за заем, ищецът претендира исковите суми да му бъдат присъдени
като платена без основание при условията на чл.55 и сл. ЗЗД.
В отговор на исковата молба, С. Г. оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че сумите от по 90000 лв. не са му предоставени в
заем от Й. П. и Т. П.. Между посочените лица не са налице възникнали
облигационни отношения по договори за заем и той не е поемал задължение
за връщане на получените суми, тъй като същите са платени по
предварителен договор. Такъв е сключен на 28.06.2018г. между ищеца,
ответника и останалите собственици на недвижими имоти с „К. С.“ ЕООД,
гр.В.. На същата дата е подписан втори договор за обезпечаване изпълнението
на първия. В изпълнение на договора е получена сумата от 180000 лв., която
е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Връщането на
тези разходи е свързано с експлоатацията на имота в определен срок. Тази
воля на страните е прикрита като продажна цена за 210 кв.м. от имот 425 и
договор за заем. Причината за прикриването е уговореното право на ползване
като обезпечение, учредено с нотариален акт № 72 от 28.06.2018г. на
3
нотариус В. Д.. Действителната вола на страните е сделка за инвестиция, а
привидните са обезпечение и заем. Сумата е разходвана съобразно целите на
договора в общ интерес на страните за изграждането на бъдещата сграда.
Привидността се разкрива с нотариално заверена декларация на Тодор
Пилидов. Направено е възражение за давност по отношение на дължимите
лихви.
Във връзка с фактическите твърдения в отговора на исковата молба,
ищецът П. е оспорил същите. Заявил е, че договорът с инвеститора „К. С.“
ЕООД касае само отношенията между дружеството и съсобствениците на
съответните два поземлени имота, но по никакъв начин не уреждат
отношенията между самите съсобственици. По твърдението за привидност на
предоставените заеми прикриващи инвестиция, се твърди необоснованост и
липса на житейска логика. В договора липсва уговорена инвестиция от страна
на собствениците на имотите. Ответникът е закупил общински дял /275,6
кв.м. ид.ч./ в имот 425 със средства на инвеститора и с предоставените му от
П. и П. общо 180000 лв., като в последствие е продал 210 кв.м. ид.ч. на
инвеститора и е придобил останалите 65,6 кв.м. ид.ч. с чужди средства,
съответно на които ще претендира допълнително дял в построеното, без да е
инвестирал каквито и да било средства. Като причина да не бъдат уредени
заемите в писмен вид са посочени близките семейни отношения,
съществували тогава между страните. Но на уговорките във връзка с
процесните суми са присъствали трети лица. Досежно нотариалната
декларация на Т. П. е заявено, че е съставена под натиск от страна на
ответника.
В последвало становище ответникът С. Г. поддържа, че превеждането
на процесните суми е част от договорките по подписания с дружество-
инвеститор предварителен договор, който е сложен комплекс от
правоотношения с крайна цел - застрояване на обединен имот, преминавайки
през изкупуване на общинска ид. част, обединяване на съответните два имота,
постигане на увеличени показатели за имота, застрояване по удовлетворяващ
инвеститора начин, като всяка страна получи по-голям обем застроена площ,
осигуряване на средства за постигане на целта.
При така изложените твърдения на страните по фактите, безспорно е
по делото, че на 29.06.2018г. Й. П. и Т. П. са превели по банков път сумите от
по 90000 лв. на ответника С. Г., като основание за преводите е посочено
„заем“. С нотариална покана, получена от Г. на 02.12.2020г., П. и П. са
поканили Г. да върне дадените му в заем суми в седмодневен срок, което не е
сторено. По-късно П. и П. са сключили договори за цесия, съгласно които
прехвърлят вземанията си към С. Г. на ищеца Е. П., както следва: Т. П. - с
договор от 21.04.2022г. за цялото вземане от 90000 лв. и Й. П. - с договор от
21.04.2022г. частично за сумата от 60000 лв. и с договор от 22.04.2022г. за
останалата част от 30000 лв. Ответникът е уведомен за прехвърлянето на
вземанията. Последвала е покана от ищеца към С. Г. за плащане на
цедираните вземания, без резултат.
4
Не се оспорват договорите за цесия. Спорен е въпросът за наличие на
цедираните вземания, като дължими по договори за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
В случая няма спор за наличие на първия елемент от състава на
цитираната разпоредба - предаване на процесните суми на ответника. Оспорва
се основанието за извършените преводи. В отговора на исковата молба
ответникът признава, че преводът на сумите е извършен с основание договор
за заем, както е посочено и по банковите преводи, но оспорва заемът като
привиден, като действителната воля на страните е инвестиция по
предварителния договор от 28.06.2018г., по който сумите са предоставени за
инвестиционни разходи от инвеститора - „К. И. С.“ ЕООД.
Безспорно е, че с предварителен договор от 28.06.2018г. за учредяване
на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, „К. И. С.“
ЕООД, гр.В., чрез пълномощник Х. Д. Х., като собственик на 210 кв.м. ид.ч.
от поземлен имот с ид. 07079.610.425 с адрес: гр.Б., ул.„К. Ф.“ № *, целият с
площ от 416 кв.м.,от една страна като инвеститор, и С. Г. и съпругата му С.
Г., като собственици на 206 кв.м. ид.ч. от същия поземлен имот, Й. П., С. Г.,
Е. П. и Т. П., съсобственици съответно на 4/12, 1/12, 1/12 и 6/12 ид.ч. от ПИ с
ид. 07079.610.213 от друга страна като учредители, са се съгласили да
обединят собствените им два съседни УПИ на ул.“К.Ф.“ № * и ул. „А. Б.“ №
* в един УПИ, с цел построяване на нова сграда при по-добри показатели на
застрояване, а съществуващите постройки да бъдат премахнати.
Инвеститорът е с инвестиционно намерение да финансира със свои средства
построяването на сградата, но при следните условия: 1. Да се извърши
обединяване на посочените ПИ; 2. Да бъдат одобрени проекти и издадено
разрешение за строеж при параметри за застрояване в настоящия договор; 3.
Между страните да се сключи нотариална сделка за учредяване на право на
строеж в полза на инвеститора в описаната в договора част от бъдещата
сграда. В договора е посочено, че дружеството е закупило от С. и С. Г. 210
кв.м. ид.ч. от ПИ 425 за сумата от 540000 лв. с цел реализиране на
строителството. При нереализиране на инвестиционното намерение „К. И. С.“
ЕООД има интерес, като компенсация за пропуснати ползи от нереализирани
приходи от стопанска дейност в непостроената сграда и др., както и за
сторените разходи по инвестиционно проучване и проектиране на сградата, да
получи право на безвъзмездно ползване на част от ПИ 425 като градина към
ресторанта, намиращ се в ПИ 213, върху който дружеството има учредено
право на ползване за 12 години. Учредителите са се задължили да учредят в
полза на инвеститора право на строеж за срок от 15 години /или по-дълго в
зависимост от инвестиционните разходи на инвеститора/ върху обединения
УПИ за построяването на сграда и придобиването в собственост от
дружеството на ресторант с площ от 2000 кв.м. на първите два етажа от
5
сградата, от кота 0 до 7,60 м. Учредителите си запазват правото на строеж и
на собственост върху останалите обекти в бъдещата сграда, при бъдещо
разпределение на обектите, пропорционално на идеалните части от площта на
новия УПИ. Посочени са следните инвестиционни разходи: 540000 лв.-
заплатена цена за 210 кв.м.ид.ч. от ПИ 425; 180000 лв. – заплатена цена за
придобиване на право на ползване за срок от 12 г. върху самостоятелен обект
в сграда с ид. 07079.610.213.1.2, с площ от 37 кв.м. – за обществено хранене
на ул.„А. Б. № *; всички разходи за заплатени нотариални такси, местни
данъци и такси, консултантски договори, адвокатски хонорари, такси за
издаване разрешение за строеж, всякакви заплатени такси и хонорари в
процедурата по обединяване на имотите, изготвяне и одобрявана на планове и
проекти, финансиране на строителството и др.
Също на 28.06.2018г. е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот между С. Г. и С. Г., като продавачи и „К. И. С.“
ЕООД, като купувач, с който е посочено, че продавачите са собственици на
139 кв.м. ид.ц. от ПИ 07079.610.425, целият с площ о 416 кв.м., като
собственик на останалите части /277 кв.м. ид.ч./ е Община Бургас. Със
заповед на Кмета на общината от 04.10.2017г. е разпоредено да се прекрати
съсобствеността като продавачите следва да изкупят дела на общината за
сумата от 566650 лв. без ДДС. Дружеството-купувач желае да закупи от
продавачите 210 кв.м. от горния ПИ, като останалите 71 кв.м. /грешно
изчислени, като правилното е 416-139-210=67/ид.ч. от имота ще бъдат
придобити от продавачите от общината. Дружеството ще заплати за 210 кв.м.
ид.ч. сумата от 540000 лв., която директно ще бъде преведена на Община
Бургас, като част от дължимата цена за изкупуване дела на общината. В
едномесечен срок страните се задължават да сключат договор за покупко-
продажба в нотариална форма. Едновременно със сключване на окончателния
договор, „К. И.т С.“ ЕООД се е задължило да подпише предварителен
договор за обратно изкупуване на 210 кв.м. ид.ч. от имот 425 за сумата на
придобиване и със срок на сключване на окончателен договор момента на
учредяване на право на строеж на сграда в съответното УПИ.
На същата дата, 28.06.2018г., е изповядан нотариален акт № 72 на
нотариус В.Д., рег. № 491 на НК, с който Й. П., С. Г., Е. П., Т. П. и В. П. са
учредили в полза на „К. И. С.“ ЕООД вещно право на ползване за срок от 12
години върху два недвижими имота, самостоятелен обект в сграда с ид.
07079.610.213.1.2 – за обществено хранене, с посочена в документа площ от
92,25 кв.м. и сграда с ид. 07079.610.213.2 на площ от 37 кв.м. – за обществено
хранене, срещу заплащане на сумата от 180000 лв., която сума учредителите
са се съгласили да получат от ползвателя в срок до 29.06.2028 г., както
следва: сумата от 90000 лв. ще бъде заплатена на И. П., С. Г. и Е. П. чрез
банкова сметка на И. П., а останалите 90000 лв. – на Т. П. и В. П. по банкова
сметка на Т. П.. В нотариалния акт е изразено съгласие на учредителите
дружеството да ползва и площи от съседния имот 425 за градина към
ресторанта.
6
В последствие с договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 30.07.2018г. Община Бургас е продала на С. Г. и С.
Г. недвижим имот, представляващ 275,6/414,5 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-1874 в
кв.39 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр.Бургас, в едно с подобренията в имота, целият с
площ от 414 кв.м., отреден за жилищно строителство, съответен на ПИ с ид. *
с площ от 216 кв.м. по КККР на гр. Бургас, за сумата от 566650 лв., без ДДС.
Видно от договора, плащането на цената е извършено с преводни нареждания
от 29.06.2018г., едното за сумата от 540000 лв. и второто за сумата от 139980
лв., с включен ДДС. Освен това са заплатени и сумите от 16999,50 лв.- местен
данък по чл.47 ЗМДТ, както и 11333 лв. – общинска такса.
На 24.08.2018г., пред нотариус В. Д. е сключена сделка с нотариален
акт № 194 за покупко-продажба на недвижим имот, с който С. Г. и С. Г. са
продали на „К. И. С.“ ЕООД 210 ид.ч. от ПИ 425 за сумата от 540000 лв.,
платена на продавачите на 29.06.2018г. на Община Бургас, в изпълнение на
чл.2, ал.1 от предварителния договор от 28.06.2018г.
На горната дата - 24.08.2018г., с нотариална заверка при същия
нотариус, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който „К. И. С.“ ЕООД като продавач и С. Г. и С. Г. като
купувачи, предвид предварителния договор от 28.06.2018г. и нотариалния
акт, с който дружеството е закупило от Г.и 210 кв.м. ид.ч. от ПИ 425, с цел да
реализира своето инвестиционно намерение, като при окончателното
учредяване право на строеж за инвеститора ще е налице интерес да прехвърли
обратно на Г.и тези 210 кв.м. ид.ч. срещу същата цена, а за Г.и ще бъде
налице интерес да закупят обратно въпросните ид.части, а при нереализиране
на инвестиционните намерения на дружеството, пропуснатите ползи и
сторените от него разходи ще се компенсират със запазване правото на
собственост върху закупените 210 кв.м. ид.ч. и безвъзмездно ползване на част
от имот 425 като градина към ресторанта в имот 213, върху който
дружеството има учредено право на ползване за 12 години, са се задължили
да сключат окончателен договор за продажба на гореописания имот /обратна
продажба/.
Видно от споразумение от 16.05.2022г. между С П. /Г./ и С. Г., след
прекратяване на брака им бившите съпрузи са се договорили частта от
процесните имоти, притежавани от тях в СИО, да останат в полза на Г..
Съгласно справка от Агенцията по вписвания, с нотариален акт
№183/24.02.2023г. С. П. е прехвърлила имотите на С. Г..
С нотариален акт №173/2023г., вписан на 24.02.2023г. /вж. справка от
Агенция по вписванията/ Т. П. и В. П. са продали на С. Г. собствеността си в
терена и сградите в процесния ПИ 213.
Ответникът е представил декларация от Т. П., нотариално заверена на
23.02.2023г., в която е посочено, че платените на С. Г. на 29.06.2018г. 180000
лв. са преведени на привидно правно основание като договор за заем, при
действително основание – предварителния договор от 28.06.2018г. и втория
договор от същата дата, който обезпечава изпълнението на първия. Съгласно
7
договора била получена сумата от 180000 лв., която е част от
инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Действителната сделка
е инвестиция, привидните са обезпечение и заем. Получените суми на
основание подписания предварителен договор са разходвани съобразно
целите на договора в общ интерес. С. Г. не дължи връщането им.
По делото са разпитани свидетелите Т. П., Й. П. и Х. Х..
Първият е бил поканен от Г. за консултиране относно данъчните
ефекти на сделката с инвеститора. Свидетелят, като счетоводител, провел
разговори със счетоводителя на „К. И. С.“ ЕООД, В. Л.. Предложението за
схемата на сложната комплексна сделка било на дружеството. Процесните
180000 лв. били необходими инвестиционни разходи, които трябвало да бъдат
направени от Г., съпругата му, семейство П. и братът на С. /не е известен
такъв/. Сумата трябвало да бъде платена от посочените лица като разходи за
обединяване на двата имота, за проектиране, за местни данъци и др. Г.
трябвало да ги получи, за да извърши тези плащания. Дружеството не искало
да плати тази сума без гаранции, че ще се разходва по предназначение. По
предварителния договор инвеститорът трябвало да плати 540000 лв. на С. и С.
за закупуване от общината на общинските ид. части в имота им, а сумата от
180000 лв. била за покриване на разходите по тази сделка. Дружеството
трябвало да предаде последната сума на Г.. Като обезпечение за тази сума „К.
И. С.“ ЕООД предложили да бъде учредено право на ползване върху
съществуващия ресторант и сумата била платена като цена на учреденото
вещно право. Тази сделка била гаранционна, тъй като страните по договора
знаели, че скоро ресторантът ще бъде съборен. Други обстоятелства
впоследствие осуетили това събаряне и ресторантът съществува и досега.
Свидетелят не знае каква ид. част е закупена от общината и каква в
последствие е прехвърлена на „К. И. С. ЕООД. Присъствал е на подписване на
договорите от 28.06.2018г.
Свидетелката Й. П. е майка на ищеца Е. П., а ответникът С. Г. е бивш
съпруг на дъщеря и С. П.. Заявява, че през лятото на 2018г., тя и брат и Т. П.,
получили от „К. И. С.“ ЕООД общо 180000 лв., по 90000 лв. за всеки, които
фирмата им съобщила, че трябва да дадат в заем на С. Г., за да доплати цената
по сделката с Община Бургас, без определен срок за връщане. Общата
дължима сума била около 740000 лв. Купувачи били двамата с дъщеря и, но
след това той не и дал нищо от имота. В последствие били прехвърлени 210
кв.м. на „К. И. С.“ ЕООД. Свидетелката не знае каква част е била закупена от
общината. Сумата от 180000 лв. била преведена по банков път като заем, като
при извършване на банковите преводи присъствали свидетелката, брат и
/Т.П./ и С.. Не сключили писмен договор, защото вярвали на С., като техен
зет. Г.и се развели през 2020г. С. им казал, че ще връща заема от наема за
ресторанта. Уговорката била С. да го ползва и да плаща наем за погасяване на
заема. Ако новият строеж бил започнал, дружеството нямало да иска връщане
на сумата от 180000 лв., но строежът не започнал и фирмата не ги уведомила
кога трябва да връщат сумата. С. бил във връзка с фирмата, той ги уведомил,
8
че двамата с брат и ще получат сумите от по 90000 лв. и трябва да му дадат
парите след като ги получат от „К. И. С.“ ЕООД. Преди да получат сумите не
е имало разговори със С. да му дават заем. Двамата с брат си са поискали от
Г. връщане на заема някъде 3-4 месеца след предоставянето му, но не
получили изпълнение.
Свидетелката Х. Х. е адвокат, познава страните и е подписала
предварителния договор от 28.06.2018г., който бил сложна сделка. Първо
трябвало да се изкупи общинският дял в терена и сумите да това са
предоставени изцяло от дружеството-инвеститор. За обезпечение на
инвестираните средства в размера от 180000 лв., в случай че строителството в
новия парцел не се реализира, в полза на „К. И. С.“ ЕООД било учредено
право на ползване на цената на инвестицията. Сумата била преведена на Г.,
който трябвало да плати идеалните части на общината. Освен свидетелката,
тези обстоятелства са били известни на С., счетоводителят му Т.П. и адвокат
М. С., който представлявал С. Х. не знае как са били уведомени за това Й. и
брат и.
При горните безспорни между страните фактически обстоятелства и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, се налага изводът за
доказани сключени на 29.06.2018г. два привидни договора за заем между
ищците Т. П. и И. П., поотделно като заемодатели, и ответника С. Г. като
заемател за сумите от по 90000 лв., предадени на посочената дата по банков
път. Страните не са имали воля да бъдат обвързани със заемни
правоотношения, а са сключили формално сделката, само за да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели.
Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, привидните договори са нищожни.
В случая е налице изискуемия по чл.165, ал.2 ГПК писмен документ
/обратно писмо/ - декларация от заемодателя Т. П., в която е заявено, че
сумата от 180000 лв. е преведена на привидно правно основание като договор
за заем и С. Г. не дължи нейното връщане. Същата е дадена във връзка с
предварителния договор с „К. И. С.“ ЕООД от 28.06.2018г. и втория договор
от същата дата, обезпечаващ изпълнението на първия и е част от
инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Инвестицията е
действително желаната от страните, а привидни са обезпечението и заема.
Твърдението на въззиваемия ищец, че декларацията е дадена под натиск, е
голословно и недоказано. Според съдебната практика, без значение за
валидността на писмения документ по чл.165, ал.2 ГПК е обстоятелството
дали той е даден преди, едновременно или след сключването на привидната
сделка. С въпросната декларация твърдяната от ответника симулация е ясно и
категорично призната от заемодателя П. и този документ съставлява обратно
писмо, с което привидността е разкрита по отношение на дадените от него
90000 лв. под формата на заем. Като привиден, договорът за заем е нищожен
и ответникът не дължи връщане на сумата. Т. П. е прехвърлил на ищеца Е. П.
с договора за цесия от 21.04.2022г. несъществуващо вземане от паричен заем
в размер на 90000 лв., поради което искът на П. против С. Г. по чл.240, във вр.
9
с чл.99 ЗЗД за заплащане на посочената сума, като дължима по цедирано
вземане, основано на договор за заем, е неоснователен.
По отношение на заемодателя Й. П. е налице начало на писмено
доказателство, а именно предварителният договор от 28.06.2018г. за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, в
който П., заедно с останалите съсобственици на ПИ 213 – дъщеря и С. Г.,
синът и Е. П. и брат и Т. П., както и собствениците на ПИ 425 – С. Г. и
съпругата му С. Га /след развода – П./ са се договорили с инвеститора „К. И.
С.“ ЕООД да се извърши обединяване на съсобствените на учредителите
съседни имоти в един УПИ за построяване на нова сграда при по-добри
показатели, а съществуващите постройки да бъдат премахнати; дружеството
да финансира строежа, ако се извърши обединяването; при одобрени проекти
и строително разрешение и учредено право на строеж в негова полза за
описаната част от бъдещата сграда. В договора, като инвестиционни разходи
на изпълнителя е посочена и сумата от 180 000 лв., заплатена цена за
придобиване от дружеството на вещно право на ползване за срок от 12 години
върху съществуващи две сгради в ПИ 213, в какъвто смисъл е нотариален акт
№72 от същата дата, изповядан с участието и на И. П.. В посочените
предварителен договор и нотариален акт, носещи подписа на Й. П.а, се
съдържа изявление за инвестиция на „К. И. С.“ ЕООД на сумата от 180000
лв., както и описание на начина на заплащане на сумите от по 90000 лв., в
срок до 29.06.2018г., чрез банков превод по сметки на Й. П. и Т. П., открити в
съответната банка. Тази част от въпросните писмени доказателства, заедно с
банковите документи за извършените на 29.06.2018г. преводи на процесните
суми от Й. П. и Т. П. в полза на С. Г., сочат на писмени доказателства, които
правят вероятно твърдението на ответника за привидност на посоченото при
банковите преводи основание „заем“, както и на прикрити действителни
отношения във връзка с инвестиции по предварителния договор за
суперцфиция и строителство. Следователно, налице са основанията на чл.165,
ал.2 ГПК за допустимост на свидетелските показания.
Видно от заявеното от св. П.а, процесните 180000 лв. са именно
договорените като инвестиция на „К. И. С.“ ЕООД по предварителния
договор от 28.06.2018г. С. Г., тогава неин зет, е осъществявал връзка с
фирмата. Тя била уведомена, че ще получи 90000 лв., а също толкова и брат
и, които суми трябвало да предадат на ответника за изкупуване дела на
общината в ПИ 425, притежаван в СИО от С. и С. Г.. Свидетелката заявява: …
„К. И. С.“ ЕООД ни съобщи, че трябва да ги предадем като заем на
ответника“ и също: „Преди да получим сумата от 180000 лв. не сме имали
разговори със С. да му даваме заем“. Предвид изложеното, се налага изводът
за предаване на процесните 90000 лв. от Й. П. на С. Г. като привиден заем, без
да са възникнали между тях заемни правоотношения, а основанието за
предоставяне на сумата е било инвестиция на изпълнителя по предварителния
договор от 28.06.2018г., договорена за разходите по изкупуване на общинския
дял в имота на С. и С Г.. Без съмнение, всички участници като страни по
10
предварителния договор и по предоставеното право на ползване са били
наясно с основанието за предаване на исковите суми от по 90000 лв. в
изпълнение на целите по предварителния договор за изкупуване на общински
дял, обединяване на двата съседни поземлени имота и застрояването им при
най-благоприятни параметри, и всичко това финансирано изцяло от
дружеството-инвеститор, срещу учредяване право на строеж за обект в новата
сграда – ресторант на два етажа с разгърната застроена площ от ок. 2000 кв.м.
В тази насока са и показанията на свидетелите Т П. и Х. Х.
При горния анализ на доказателствата по делото, несъстоятелно е
твърдението във въззивната жалба, че собствениците на ПИ 425 – С. и С. Г.,
след като са получили сумата от 540000 лв. от „К. И. С.“ ЕООД за изкупуване
на общинския дял от имота, не са имали достатъчно средства за реализиране
на сделката и недостигът на средства е бил изцяло техен проблем, без
задължение на собствениците на ПИ 213 да им предадат получените суми
като цена за учреденото право на ползване в полза на „К. И. С.“ ЕООД.
Категорично е установено по делото, че общо сумата от 180000 лв. е
предадена на Г. проформа като заем, без да е налице договореност за
връщането и, а е преведена като част от инвестициите на изпълнителя по
предварителния договор от 28.06.2018г. Това основание е и житейски най-
логично и оправдано, като се има предвид, че сумите се дават на семейството
на дъщеря и племенница, която е и получател на съответната част от цената
по нот. акт №72 от 28.06.2018г., съответна на дела и в ПИ 213. Очевидно,
претенциите за връщане на сумите са свързани с развода на Г. през 2020г.
Предвид горпосоченото, извършения банков превод на сумата от 90000
лв. от Й. П. на С. Г. като предоставен заем съставлява привидна сделка, при
която страните не са имали волята и съгласието да бъдат обвързани със
заемно правоотношение, а са действали в изпълнение на съглашение за
инвестиция на „К. И. С.“ ЕООД по предварителен договор от 28.06.2018г. за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда,
сключен с участието и на страните по привидния договор. Привидността на
договора за заем води до неговата нищожност, съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД. Ерго,
последвалите договори за цесия от 21.04.2022г. за сумата от 60000 лв. и от
22.04.2022г. за сумата от 30000 лв. касаят несъществуващо взимане по
нищожен договор за заем и ответникът С. Г. не дължи плащане на цедираното
в полза на ищеца от И. П.а вземане от 90000 лв., като дължимо на основание
чл.240, вр. чл.99 ЗЗД.
При изложените съображения, искът на Е. П. против С. Г. за заплащане
на сумата от 180000 лв., дължими по договор за заем, което задължение е
прехвърлено на ищеца с договори за цесия, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и предявеният при условията на евентуалност иск по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на исковата сума, като предадена в
съответните части от Й. П. и Т. П. на С. Г. без основание. Както се посочи по-
горе, от доказателствата по делото е установено основанието, на което сумите
11
от по 90000 лв. са получени и веднага преведени по банкова сметка на
ответника – във връзка с предварителния договор от 28.06.2018г. като
съставляващи в общия им размер от 180000 лв. част от инвестициите на „К.
И. С.“ ЕООД за разходи по изкупуване на общински дял от собствен
поземлен имот на С. и С. Г.. Поради това, евентуално предявеният иск за
неоснователно обогатяване в разглежданата хипотеза следва да бъде
отхвърлен.
Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил предявените искове,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което е
обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон.
Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно крайния резултат по спора, на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените по делото съдебно разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция. Същите се доказват от
приложения договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно
нареждане. Сочат на заплатен адвокатски хонорар от 15600 лв., с включен
ДДС. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника е направил
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. При минимум от 11850 лв.
по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а с включен ДДС – 14220
лв., възнаграждението от 15600 лв. съответства на фактическата и правна
сложност на разглеждания казус. Не е налице прекомерност по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК и претендираните разноски следва да бъдат присъдени в
пълния им размер. Това е така, тъй като делото е с усложнена фактическа
обстановка със сложни взаимоотношение между множество субекти, което
води и до утежнение при правните изводи, като ангажираният адвокат е
участвал пълноценно във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1281 от 12.12.2023г., постановено по
гр.д. № 897/2023г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Ж. П. от гр.Бургас да заплати на С. Г. Г. от същия град
сумата от 5600 лв., представляващи направени от последния съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13