Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                     26.11.2018 г.                           гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на тридесети октомври                                          две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1103 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** против Д.С.Й., ЕГН ********** и С.М.Й., ЕГН **********, с която се иска съдът да приеме за установено, че ищците са собственици на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, на 1/2 ид. ч. от мазата и тавана в жилищната сграда, както и на 1/3 ид. ч. от УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, заедно с построените в западната част на имота постройки, и да осъди ответниците да им предадат владението върху процесните имоти.

В молбата се сочи, че ищците са наследници на Т. Д.Й., починал на 3.6.2010 г. и на М. И.Й., починала на 2.1.2013 г., както и че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 88 от 30.8.1972 г. бащата на Т. Д.Й. - Д.Й. Д.е признат за собственик на недвижим имот, а именно: дворно място в с. Присово, с площ от около 480.00 кв. м., а според тогавашното измерване по скица - с площ от около 675.00 кв.м., ведно с построените в него къща и навес, съставляващо парцел VIII-275 в кв. 65 по регулационния план на с. Присово. Твърди се, че с Нотариален акт за дарение на право на строеж върху чужда земя № 154 от 30.8.1972 г. на Д.Й. Д.е дарил на синовете си С. Д. Й. и Т. Д.Й. право на строеж на нова двуетажна жилищна сграда върху дворното място, описано по-горе, както и че след изграждането на двуетажната сграда с решение по гр.д. № 373/1978 г. на ВТРС е извършена делба на правото на строеж, като в дял на Т. Й. и съпругата му М. Й. е възложен втория жилищен етаж, заедно с 1/2 ид. ч. от мазата и тавана в новопостроената жилищна сграда, а в дял на С. Д. Й. и съпругата му С.М.Й. - първия жилищен етаж, заедно с 1/2 ид. ч. от мазата и тавана. Заявява се, че след смъртта Д. Д.през 1975 г., дворното място, заедно със старите постройки в него - къща и навес, е придобито по наследство при равни дялове - по 1/3 ид. ч. от трите му деца - Т. Д.Й., С. Д. Й. и М. Д. Б., както и че по силата на наследственото правоприемство вторият жилищен етаж, заедно с 1/2 ид. ч. от мазата и тавана в построената жилищна сграда, както и 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с намиращите се в него стари постройки - къща и навес, е собственост на ищците. Сочи се, че след справка в Имотния регистър последните са установили, че с Нотариален акт за собственост на недвижими имот № 50 от 17.10.2017 г. на Нотариус Д. Т.Д.С.Й. - син на С. Д. Й. е признат за собственик по давностно владение на целия имот в с. Присово, а именно - на УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, с площ от 740 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, маза и таван, заедно с реално обособените баня и тоалетна, долепени до северната страна на първия етаж на къщата, заедно с построените в имота постройки в западната част на УПИ VI-389, както и че с Нотариален акт № 144 от 10.11.2017 г. на нотариус Д. Т.Д.Й. е учредил в полза на С.Й. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху целия недвижим имот. Заявява се, че Д.Й. никога не е владял и не е осъществявал фактическа власт върху собствената на ищците идеална част от имота, че до смъртта си единствено родителите на ищците са го стопанисвали и поддържали, заплащали са дължимите данъци, а след това този ангажимент е поет от ищците, както и че достъп до втория етаж на жилищната сграда са имали само ищците, а преди това - техните родители. Сочи се, че първият ответник никога не е демонстрирал пред ищците намерението си за своене на жилищната сграда, респ. не е извършвал действия, с които да отрече правата на същите върху имота, като дори извънсъдебно е признал обстоятелството, че не упражнява фактическа власт върху имота и не отрича правото на собственост на ищците. Твърди се, че доколкото понастоящем целият имот се владее от ответниците, за ищците е налице интерес от предявяване на исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответника Д.С.Й., в който се изразява становище за неоснователност на иска. Заявява се, че ищците нямат права върху процесния имот, доколкото С.Й. и Д.Й. са лицата, които са владели същия, а Т. Й. и неговите деца никога не са живели в него. Твърди се, че именно С.Й. е единствен собственик на имота, както и че ответникът Д.Й. се е снабдил с нотариален акт, тъй като последната му е заявила, че така или иначе имотът ще остане за него.  

Ответницата С.М.Й. също изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че повече от 40 години владее имота, че има съзнанието да е единствен собственик на имота, както и че е довела това свое субективно отношение до знанието на всички заинтересовани лица. Заявява, че е придобила имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, като не оспорва, че с решение по гр. д. № 373/1978 г. на ВТРС по отношение на същия е извършена делба, но заявява, че в тежест на Т. и M. Й. е определено заплащане на парично уравнение, което не е било заплатено. В тази връзка сочи, че решението по делбеното дело е обезсилено по право, като моли на основание чл. 288, ал. 7 ГПК имотът да й бъде възложен.

С отговора на исковата молба от страна на ответницата С.М.Й. е предявен насрещен иск срещу ищците, а именно - в случай на положително произнасяне по главната претенция ищците по първоначалната искова молба да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 3 000.00 лева, представляваща разноските, направени за запазването и подобрението на имота.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Твърди се, че разноски по отношение съсобствените части от имота не са извършвани, а дори да са извършени - те не са представляват необходими разноски. Заявява се, че полезни разноски по отношение съсобствените части от имота не са извършвани от ищцата, а дори да са извършени - то това е станало без знанието и съгласието на ответниците. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на иска и се заявява, че не са налице условията за солидарната отговорност на ответниците по насрещната искова молба.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените удостоверения, че страните са наследници на общия наследодател Д.Й. Д., починал на 3.3.1975 г., като ищците са наследници на Т. Д.Й., починал на 3.6.2010 г. – син на Д. Д., а ответниците – на С. Д. Й., починал на 8.7.2003 г. – също син на Д. Д..

Установява се от представения Нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот по давност (л. 14), че Д. Д.е притежавал дворно място, находящо се в с. Присово, с площ от около 480.00 кв.м., а по скица - от около 675.00 кв.м., както и построените в него къща и навес, което дворно място представлява парцел VIII-275 в кв. 65 по регулационния план на с. Присово. Установява се също, че с Нотариален акт за дарение на право на строеж върху чужда земя от 30.8.1972 г. (л. 15) Д.Й. Д.е дарил на синовете си Т. Д.Й. и С. Д. Й. правото на строеж на нова двуетажна жилищна сграда върху горепосоченото дворно място в с. Присово.

Видно е от представения заверен препис от решение по гр. д. № 373/1978 г. на ВТРС (л. 16), че в дял на Т. Д.Й. и М. И.Й. е поставен втория жилищен етаж от построената впоследствие в имота сграда, заедно с ½ ид. ч. от мазата и тавана, а в дял на С. Д. Й. и С.М.Й. е поставен първия жилищен етаж, заедно с ½ ид. ч. от мазата и тавана. За уравнение на дяловете Т. Й. и М. Й. са осъдени да заплатят на С. Й. и С.Й. сумата от 100.00 лева.

Не се спори, че с НА № 50/17.10.2017 г. на Нотариус Д. Т. (л. 18) Д.С.Й. е признат за собственик по давностно владение на процесния имот в с. Присово, а именно - на УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, с площ от 740 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, маза и таван, заедно с реално обособените баня и тоалетна, долепени до северната страна на първия етаж от къщата, заедно с построените постройки в западната част на УПИ VI-389.

Не се спори също, че с НА № 144/10.11.2017 г. на нотариус Д. Т. (л. 19) Д.С.Й. е учредил в полза на С.М.Й. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху целия недвижим имот.

Основният спорен момент по делото се явява обстоятелството дали ответницата С.Й. е придобила собствеността върху имота на ищците, владеейки същия непрекъснато и несмущавано на годно правно основание.

Според съда доказване на обстоятелството, че С.Й. е осъществявала владение върху процесния имот в неговата цялост, включително върху частта на ищците, остана недоказано по делото. Напротив, според протокола за разпит, приложен по нотариално дело № 492/2017 г. на нотариус Д. Т. (л. 110), разпитаните в това производство свидетели са заявили под страх от наказателна отговорност, че не С.Й., а нейният син – ответникът Д.Й. владее имота от повече от десет години, за което на последния е издаден НА за собственост на недвижим имот № 50/17.10.2017 г. От своя страна, самият Д.Й. заявява в отговора на исковата молба, че майка му С.Й. е единствен собственик на имота, както и че той се е снабдил с нотариален акт, доколкото последната му е заявила, че така или иначе имотът ще остане за него. В съдебно заседание св. Д. К., която е разпитана и в производството по издаване на НА № 50/17.10.2017 г., твърди, че заявеното от нея пред нотариуса е в смисъл, че С. и Д. Й. са се „грижили за имота”, като пред съда в настоящото производство св. К. заявява, че последните „поддържат имота”. От друга страна, в производството по издаване на НА № 50/17.10.2017 г. св. К. е заявила, че Д.Й. притежава и ползва имота, както и че само него въпросната свидетелката знае като собственик. Предвид на горното, съдът намира, че показанията на св. К. не следва да бъдат приемани за обективни и достоверни, а напротив – същите, както междувпрочем и тези, дадени от св. К. в производството по издаване на НА № 50/17.10.2017 г., очевидно са дадени с цел обслужване тезата на ответниците по делото. На следващо място, дори показанията на св. К. да бъда ценени, същите по никакъв начин не доказват, че някой от ответниците е владеел имота с намерението да придобие същия в неговата цялост. От изложеното от свидетелката става ясно, че ответниците са поддържали и полагали грижи за имота, в който самите те самите живеят и понастоящем, което обаче съвсем не означава, че са упражнявали фактическата власт върху целия имот, включително притежаваната от ищците част, която да са държели като своя. От показанията на св. М. също не може да бъде направен извод за осъществявано от ответниците владение върху имота на ищците, като този свидетел твърди единствено, че е участвал в извършването на строително-монтажни работи, инициирани от С. и Д. Й., които СМР са извършвани в общи части на жилищната постройка, във второстепенната постройка и в дворното място. В обобщение следва да се посочи, че нито св. К., нито св. М., излагат твърдения, от които може да се направи извод, още по-малко категоричен такъв, че ответниците са осъществявали владение върху втория етаж от жилищната сграда, върху второстепенната постройка и върху дворното място.  

От друга страна, от показанията на св. Ч. става ясно, че през 2015 г. същият по възлагане от ищеца И.Й. е извършил смяна на дограмата на два от прозорците на втория етаж от жилищната сграда, който етаж, съдейки по състоянието му, от години е бил необитаем. Св. Ч. заявява, че когато е отишъл с ищеца на място на първия етаж от жилищната сграда е заварил ответницата и младо семейство с две деца, като никой от тях не им е попречил да се качат на втория етаж, противно на изложеното в отговора на Д.Й.. Напротив – според св. Ч. и при следващите му посещения в къщата живущите на първия етаж, т.е. семейството на ответниците, са били много любезни, като С.Й. дори се качила с него на втория етаж.

Съдът намира, че по отношение твърдяното от ответниците владение на имота от страна на С.Й. следва да се има в предвид и молбата на Д.Й. *** (л. 22-23), в която този ответник сам признава, че вторият етаж от сградата е собственост на ищеца И.Й.. Становището на ответника, че тази молба е писана, тъй като ищецът е започнал да предявява претенции към имота не може да бъде споделено, тъй като същото се опровергава от самото съдържание на молбата - в нея се сочи, че ответниците нямат никаква връзка с ищеца, който от 40 години не се е появявал в имота. Изявленията в коментираната молба представляват извънсъдебно признание на неизгоден факт и следва да се ценят съгласно чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото - в случая с оглед показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели.

По повод твърдението, че решението по гр. д. № 373/1978 г. на ВТРС е обезсилено по право, следва да се има в предвид, че тълкуването на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), направено в отговора на С.Й., е некоректно. Това е така, доколкото цитираната разпоредба касае възлагане на имот по реда на ал. 2 и ал. 3 от чл. 288 ГПК (отм.) - когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, или жилище, в което при откриване на наследството е живял в някой от съделителите. Т.е. чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) разглежда хипотеза, при която цялото жилище, което преди това е било СИО или е придобито по наследство, е било възложено на някой от съделителите. Разглежданият понастоящем случай не е такъв, доколкото имотът не е бил нито жилище, притежавано в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, нито жилище, в което при откриване на наследството е живял в някой от съделителите, имайки в предвид, че правото на собственост върху него е придобито от наследодателите на страните в резултат на реализираното право на строеж, а не по наследство от Д. Д.. В този смисъл, за ответницата и за нейния покоен съпруг е възникнало единствено облигационно вземане срещу родителите на ответниците за уравнение на дела им. Но дори да бъде споделено становището на ответницата и да се приеме, че решението по делбата е обезсилено по право, то жилищната сграда, второстепенните постройки и дворното място отново биха били съсобствени между страните, все едно делба въобще да не е била извършена. 

 За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, следва да бъде установено правото на собственост на ищците върху имота, както и че същият се намира във владение или държане на ответниците, които го владеят или държат без основание.

По изложените по-горе съображения, съдът намира за установено правото на собственост на ищците върху втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, върху 1/2  ид. ч. от мазата и тавана в жилищната сграда, както и върху 1/3 ид. ч. от поземления имот, заедно с построените в западната част на същия постройки.

По отношение владението и държането на имота следва да се съобразят твърденията на самите ответници, първият от които заявява, че е единствен владелец на имота и ползва същия и понастоящем, а вторият – че ползва имота и по заръка на другия ответник не пуска ответниците в него.

При горните съображения съдът намира предявения ревандикационен иск за доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид основателността на предявения ревандикационен иск, съдът следва да се отмени издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт, легитимиращ собствеността на ответника Д.Й., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

По еветуалния иск.

Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. В случая претендираните разноски са за извършени СМР в общи части на имота, като в тежест на ищцата беше да установи какво е било състоянието на тези общи части към момента на започване на СМР, респ. че състоянието им е налагало извършването на ремонт. В заключението си вещото лице по техническата експертиза сочи, че СМР са извършени, като е определена и стойност им, но не и (като вещото лице не е имало и такава задача) дали извършените дейности са били наложителни. Т.е. заключението, само по себе си, не доказва наложителността на извършените СМР. От показанията на св. М. обаче може да бъде направен извод за наложителността на част от извършените СМР, а именно – за необходимостта от ремонт на покрива на жилищната сграда, за поставянето на отводнителни съоръжения на мазата, за изпълването на дренаж, както и за подмазването фасадата на къщата и на капаците. Така в своите показания св. М. заявява, че част от циглите на покрива са били начупени и в къщата е влизала вода, в мазата е имало влага, а бетонът в долната част на сградата е бил напукан и се е виждала арматурата, което налагало извършването на ремонтите. Предвид на това, съдът намира, че е налице именно хипотеза на необходимост от текущ ремонт, продиктуван от износване и овехтяване на сградата, без извършването на който би се влошило съществено състоянието й. Според заключението на вещото лице стойността на конкретните ремонтни работи възлиза на сумата от 1 024.76 лева, от която 74.50 лева – подмяна на керемиди и капаци, 171.63 лева – подмазване на фасада и капаци, 208.78 лева – поставянето на отводнителни съоръжения и 569.85 лева – дренаж на къщата. Доказателства за необходимостта от направата на нов покрив на второстепенната постройка, както и такива за подмазването на мазата, не бяха ангажирани.

Предвид на горното, съдът намира, че претенцията на С.М. за осъждане на ответниците по евентуалния иск да й заплатят направените разноски за запазването на имота се явява частично основателна. Неоснователно обаче е искането за солидарното осъждане на ответниците по евентуалния иск, доколкото същите отговарят не солидарно, а разделно. Тук следва да се отбележи, че се касае за разноски, необходими за запазването на жилищната сграда, в която М. Д. Б., респ. нейните наследници, нямат дял, поради което всеки от ответниците следва да заплати на ищцата ¼ от стойността на направените разноски, т.е. по 256.19 лева.

Неоснователно е възражението на ответниците по евентуалния иск, че вземането за необходими разноски е погасено по давност, доколкото от показанията на св. М. става ясно, че ремонтите, по повод на които са направени разноските, са извършени през миналата година.

По разноските.

С оглед изхода на спора по първоначалния иск, право на присъждане на разноски възниква за ищците по този иск, които са доказали извършени такива в общ размер от 591.96 лева, съгласно представения списък, които следва да се възложат в тежест на ответниците по този иск.

Предвид частичното уважаване на евентуалния иск, право на присъждане на разноски възниква и за ищеца по този иск, който е доказал извършени такива в общ размер от 600.00 лева, съгласно представения списък, част от които, а именно сумата от 190.95 лева следва да се възложат в тежест на ответниците. В ползва на ответниците по евентуалния иск следва да се присъди сумата от 299.97 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Й., ЕГН ********** и по отношение на С.М.Й., ЕГН **********, че И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** са собственици на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, на 1/2 ид. ч. от мазата и тавана в сградата, както и на 1/3 ид. ч. от УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово и на построените в западната му част постройки, като ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН ********** и С.М.Й., ЕГН ********** да предадат на И.Т.Й., ЕГН ********** и на Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** владението върху втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, върху 1/2 ид. ч. от мазата и тавана в сградата, както и върху 1/3 ид. ч. от УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, заедно с 1/3 ид. ч. от построените в западната част на имота постройки.

ОТМЕНЯ Нотариален акт № 50 от 17.10.2017 г., том V, рег. № 7102, дело № 492 на нотариус Д. Т..

ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН ********** и С.М.Й., ЕГН ********** да заплатят на И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** сумата от 591.96 (петстотин деветдесет и един лева и деветдесет и шест ст.) лева, представляваща направените по първоначалния иск разноски.

ОСЪЖДА всеки от И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** да заплати на С.М.Й., ЕГН ********** сумата от по 256.19 (двеста петдесет и шест лева и деветнадесет ст.) лева, представляваща направените разноски за запазването на двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-389 в кв. 40 по устройствения план на с. Присово, като отхвърля исковете за разликата до пълния претендиран размер от 1 610.00 лева, както и искането за солидарното осъждане ответниците.

ОСЪЖДА И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** да заплатят на С.М.Й., ЕГН ********** сумата от 190.95 (сто и деветдесет лева и деветдесет и пет ст.) лева, представляваща направените разноски съразмерно с уважената част от предявения евентуален иск.

ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН ********** да заплати на И.Т.Й., ЕГН ********** и Т.Т.Й.-В., ЕГН ********** сумата от 299.97 (двеста деветдесет и седем лева и деветдесет и седем ст.) лева, представляваща направените разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения евентуален иск.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: