Решение по дело №49642/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3863
Дата: 4 март 2024 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110149642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3863
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110149642 по
описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ............, седалище и адрес на управление .............,
представляван заедно от ......... – главен изпълнителен директор и
Председател на УС и .......... – изпълнителен директор и чрен на УС, чрез
процесуалния представител .......... - юрисконсулт, твърди в исковата си
молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати
посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 26.08.2021 г. на път
......, на около 1 000 м. преди .......с участие на МПС, застраховани при ищеца
и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се
направените по делото разноски.
Ответника ......., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ........ – изпълнителни директори, чрез процесуалния си
представител адв. И. Ц. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е
подал писмен отговор до съда, в който оспорва
предявените искове, и моли съда да постанови решение, с
което да ги отхвърли, претендират се направените по делото
1
разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то
с протоколно определение от 08.12.2023 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната
действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск
по чл. 411 от ГПК /за същите са представени и писмени доказателства по
делото/:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на
МПС" относно лек автомобил .........с ищцовото дружество.
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил .......с ответното
дружество.
изплащането на сумата в размер на 52 097, 52 лева от страна на ищеца
на......в която е включена и сумата в размер на 244 лева, представляваща
дължима сума за репатриране на лекия автомобил
изплащането на сумата в размер на 312 лева от страна на ищеца на ........
изплащането на сумата в размер на 45 820, 13 лева от страна на ищеца на
........., представляваща определеното застрахователно обезщетение по
преписка
изплащането на сумата в размер на 26 848, 12 лева от страна на
ответника на ищеца въз основа на получаната регресна покана
2. По отношение на механизма на ПТП: С оглед оспорването от
страна на ответника на механизма на ПТП, отразен в представеният по делото
Протокол за ПТП, и причинно-следствената връзка между реализираното
ПТП и щетите, нанесени на лекия автомобил ........, съдът е приобщил
писмени доказателства. По делото е представен и приет като доказателство
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 189 от 26.08.2021 г.,
съставен от полицай ....... – дежурен ПТп при ОД на МВР ........ По делото е
допусната и назначена САТЕ, която е приета по делото без оспорване от
страна на ищеца и ответника, и която съдът кредитира напълно като
2
достатъчно обективна и ясна. В отговор на първата и втората си задача
експертизата описва механизма на ПТП, който приема за меродавен, и дава
заключение, че имуществените щети, нанесени на цитирания лек автомобил,
са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, вследствие на което те
са получени. С оглед всички така събрани и обсъдени доказателства съдът
приема за установен следния механизъм на ПТП: На 26.08.2021 г. на път .......
на около 1 000 м. преди ........, при движение по траектория десен завой,
водача на товарен автомобил "...... вследствие несъобразена скорост навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира ПТП с правомерно движещия се
товарен автомобил ....., като предизвиква ПТП с материални щети. Като
причини за настъпване на процесното ПТП се сочат движение с несъобразена
скорост по траектория десен завой от страна на водача на товарен автомобил
........, като вследствие на центробежните сили навлиза в съседната лента и
предизвиква ПТП.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
А. По отношение на главния иск по чл. 411 от КЗ:
С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
3
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи
риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер
на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както
и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата
и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС. Съгласно чл. 400, ал. 2 от КЗ възстановителната
застрахователна стойност при частична увреда е стойността на
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При съдебно предявено притезание за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи последното по
действителната стойност на вредите към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещо лице, но без да
е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката. Предвид това, при определяне на
обезщетението по чл. 411 от КЗ прилагането на Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение 1 към Наредба
24/2006 г. на КФН не е задължително – определеното застрахователното
обезщетение, въз основа на заключение на вещото лице, може да надвишава
минималната долна граница по чл.4 от това приложение, когато не са
представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът е бил
определен от застрахователя в съответствие с Наредба 24/08.03.2006 г. В
посочения смисъл е постановеното от ВКС, ТК, Първо отделение решение 52
от 08.07.2010 г. по т.д.652 по описа за 2009 г., постановено след допуснато
касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – поради
произнасяне във въззивното решение по материалноправен въпрос, който е от
значение за точното прилагане на закона. Посоченото решение е постановено
по новата уредба на касационното обжалване, ориентирана към обезпечаване
на основната функция на ВКС – осигуряване на единна съдебна практика чрез
ново основание за допускане до касация на въззивно решение, в което съдът
се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното
прилагане на закона. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че
4
следва да се съобрази със застъпеното в касационното решение становище
относно начина за определяне размера. Изрично в Методиката /чл. 4/ е
предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Т.е. в останалите случаи
остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително /В
този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т.
о., ТК и Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Настоящият случай очевидно не е
такъв, тъй като вредата е квалифицирана като „икономически тотал“, като
същото е заявено от вещото лице в отгоро на осма задача на САТЕ.
Определения от съдебноавтотехническата експертиза размер на щетите е в
размер на 46 376, 13 лева, които следва да бъдат намалени със стойността на
реализираните запазени части в размер на 5 300 лева, тоест сумаята в размер
на 41 076, 13 лева /отговор на девета задача на САТЕ/. Налице са
извършените разходи за репатрак, който да докара увредения автомобил до
сервиза, на стойност 244 лева. След настъпилото ПТП увреденият автомобил
не е можел да се придвижва на собствен ход и на същия е оказана пътна
помощ от .........е изваден от канавката и транспортиран първоначално от
местопроизшествието до КАТ, а след това от КАТ до автосервиз .......... За
извършените услуги от .......... е представена Фактура с № ........... от
04.04.2022г. на обща стойност 52097.52 лева, ведно със Справка за
обслужените автомобили. В Справката са включени разходите за репатриране
на ......... с per. № ......., които възлизат на общата сума от 244.00 лева. С
Преводно нареждане от 21,04.2022г. ........изплати на .......сумата от 52097.52
лева, в която е включена и сумата в размер на 244.00 лева, представляваща
дължимата сума по Фактура с № .......г. за репатрирането на........ На основание
сключената застраховка „Каско на МПС”, Полица № ...... с per. N° .......и след
постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в ....... е
образувана Ликвидационна преписка № ........ Извършени са огледи на
увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на щетите.
За определяне на вредите по ........ и на техния размер, увреденият автомобил е
разглобен в автосервиз .......От „......... е представена Проформа-фактура с №
5
...... г., съгласно която разходите за възстановяване на уврежданията по
процесния автомобил са в общ размер на 47680.00 лева с ДДС. Размерът на
ремонта, съгласно представената Проформа-фактура надхвърля 70% от
действителната стойност на процесния автомобил, с оглед на което вредата по
преписка № .....е квалифицирана като „икономически тотал”, съгласно чл.390,
ал.2 от Кодекса за застраховането и т.89 от Общите условия по застраховка
„Каско на МПС”, неразделна част от процесния застрахователен договор.
Ремонтът на процесния автомобил е икономически нецелесъобразен, а и без
гаранция за техническа възможност за цялостното му възстановяване до
предхождащото процесното ПТП състояние и годност за нормална и
безопасна употреба. За разоборудването на л.а. ........, огледа на същия и
определянето на стойността на вредите по автомобила от ........ е издадена
Фактура с № .......от ....... г. на стойност 312.00 лева. С Преводно нареждане от
20.12.2021 г. ......... изплати на ........... сумата от 312.00 лева, представляваща
дължимата сума по Фактура с № ......... от .......г. За възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил е определено обезщетение в размер на
45 820, 13 лева, представляващо застрахователната сума по процесния
договор в размер на 46 376, 13 лева, намалена с изплатените от ........ разходи
за разоборудване и определяне на стойността на вредите по л.а........ в размер
на 312 лева и разходите за репатриране на автомобила в размер на 244 лева. С
Преводно нареждане от 09.02.2022г. ищеца „.......изплатил на
правоимащия........сумата от 45 820, 13 лева, представляваща определеното
застрахователно обезщетение по преписка № ....... Във връзка с ликвидацията
на преписката ищцовото дружество реализира обичайни разноски в размер на
15 лева. Лизингодателят ........ предоставил във владение на застрахователя
........ в състоянието след катастрофата и надлежно го упълномощил да се
разпорежда с автомобила, като ищцовото дружгество успяло да продаде
останките на процесното МПС за сумата от 5300 лева. С изплащане на
застрахователното обезщетение .........встъпи в правата на застрахования
срещу ........в качеството му на застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на........ на
основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от 41 091, 13 лева,
представляваща:
1) изплатеното застрахователно обезщетение, намалено със стойността
на продадените останки на автомобила, в размер на 40 520, 13 лева
6
2) реализираните разходи за пътна помощ в размер на 244 лева
3) реализираните разходи за разоборудване на....... и определяне на
стойността на вредите в размер на 312 лева
4) направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15 лева
Не се оспорва изпращането от страна на ищеца на ответника на регресна
покана с изх. № .......от ....... г., за задължението му по преписка № ......и
документите по процесната преписка, като същата е получена от ...... на .....г.
Претенцията на ....... не била възстановена в пълен размер от .........., а била
заплатена частично сумата в размер на 26 848, 12 лева. С оглед горното съдът
счита, че следва главния иск да бъде уважен за сумата в размер на 14 243, 01
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Б. По отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Обезщетение за забава се дължи при просрочено задължение за главница
за периода на забавата, за периода от момента на наличие на изискуемост, или
30 дни след получаване на поканата за изплащане, до деня, предхождащ
подаване на исковата молба в съда. Мораторната лихва в случая следва да бъде
за периода за периода от 21.10.2022г. (датата, на която изтича указаният в
чл.412, ал. 3 от КЗ тридесетдневен срок за доброволно погасяване на
задължението) до 04.09.2023г. (датата, предхождаща датата на завеждане на
исковата молба). Размера, изчислен от съда с общодостъпен онлайн калкулатор
за законна лихва е 1 445, 24 лева. Ищеца е предявил иск за сумата в размер на 1
439, 98 лева, поради което същия следва да бъде уважен в посочения размер.
В. По отношение на разноските:
Предвид този изход на делото и уважаване на исковете, следва да бъде
уважено и искането за присъждане на направените по делото разноски от
страна на ищеца. Юрисконсултското възнаграждение съдът определи по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК към минималния размер, поради не особено високата
правна и фактическа сложност на делото. Следователно, общия размер на
разносикте възлиза на сумата в размер на 2 032, 32 лева, както следва
държавна такса в размер на 627, 32 лева, депозит за САТЕ в размер на 1 300
лева, 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение и 100 лева
7
юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
........, представлявано от ....... и .......И. – изпълнителни директори, да
заплати на ............, седалище и адрес на управление .............,
представляван заедно от ......... – главен изпълнителен директор и
Председател на УС и .......... – изпълнителен директор и чрен на УС,
сумата в размер на 14 243, 01 лева /четиринадесет хиляди двеста
четиридесет и три лева и една стотинка/, представляваща разликата между
изплатеното от „........ застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС" по преписка № ......, ведно с направените обичайни разноски за
определяне на обезщетението, разходите за репатриране на ...... и разходите за
разоборудване и определяне на стойността на вредите по ......., намалено със
стойността на продадените останки на автомобила, и доброволно
възстановената от ........ сума, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 1 439, 98 лева /хиляда четиристотин
тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху предявената главница за периода от 21.10.2022 г.
(датата, на която изтече указаният в чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за
доброволно погасяване на задължението) до 03.09.2023г. (датата,
предхождаща датата на завеждане на исковата молба), както и сумата в
размер на 2 032, 32 лева /две хиляди тридесет и два лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, както следва:
държавна такса в размер на 627, 32 лева, депозит за САТЕ в размер на 1 300
лева, 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.

Банкова сметка на ищеца:
IBAN: .......
8
BIC: ...........
..............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9