О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…...07.2020 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди
и двадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА М.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Павлова
частно търговско
дело № 834 по описа за 2020год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Г.М. срещу определение № 381 от 08.01.2020
год. на ВРС, постановено по ч.гр.д. № 13625/2019 год. на 10-ти състав, с което се оставя без уважение
молбата на частна жалбоподателка за изменение на
постановеното определение в частта за разноските.
Излагат се доводи за
неправилност на обжалваното определение като се излага, че не става ясно как са
определени разноските, както и и как за предявената искова претенция разноските
са в размер на 135 лв. Навежда се оплакване и за непроизнасяне на съда относно
довода на страната за дължимия съдебен акт.
Насрещната страна по
частната жалба не изразява становище по жалбата.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано предявени от „Топлофикация –
Враца“ ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено, че Т.Г.М. дължи на ищеца сумата от 121.12 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия, както
и сумата от 14.59 лева, представляваща размер на обезщетение за забавено
плащане, за които суми е издадена заповед № 5286/08.07.2019 год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
С влязло в сила
определение на първостепенния съд, производството по установителния
иск е било прекратено, поради оттегляне на исковата претенция от страна на
ищеца, но доколкото ответницата е дала повод за завеждане на иска /депозирано
възражение по чл.414 ГПК и и извършено след образувано на исковото производство
плащане на претендираните като главница и лихви
суми/, съдът се е произнесъл за дължимостта както на
разноските в заповедното производство / т.12 от ТРОСГТК 4/2013 год./, така и в исковото, като е определил техния размер на общо от 200 лв., при
установен общ размер на разноските в заповедното производство от 75 лева.
Подадената от
ответницата молба по чл.248 ГПК, наименована частна жалба, е оставена без
уважение с обжалвания съдебен акт.
Определението е
правилно. Видно от сезиралата съда искова молба предмет на установяване са
претенции за главница и лихва, за които минималната дължима държавна такса,
определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата е в размер на 100 лева. При внесена в заповедното производство,
държавна такса от 25 лева, вместо 50 лева, съставляваща 2 % от цената на иска,
подлежаща на досъбиране в исковото такова е сумата от 75 лева. Именно това е и
размерът на внесената от ищеца държавна такса, подлежаща на репариране.
Разликата до определения за исковото производство размер от 125 лева е претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда дори в по-несък от минималния размер – 50
лева.
Налага се извод
за неоснователност на оплакванията, като за несъстоятелни са и доводите за
неспазена от първоинстанционния съд разпоредба на
чл.252 ГПК за формата на съдебния акт. Поради прекратяване на производството
дължимият акт е именно определение, какъвто характер има всякога и
произнасянето в частта за разноските.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен
съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
381 от 08.01.2020 год. на ВРС, постановено по ч.гр.д. № 13625/2019 год. на
10-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: