Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.01.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 804/2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени частични искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД за
сумата от по 26 000 лв., при пълни заявени размери от по 150 000 лв.
Ищците Д.А.Х. и В.Х.Х., чрез
своята майка и законен представител Д.А.Х. твърдят в исковата си молба, че са
съпруга и син на Х.В.Х., починал на 01.09.2015 г., вследствие на ПТП. Твърди
се, че на същата дата Х.Х. пътувал за дома си на път
„Югозападен обход“ за АМ „Тракия“, км 7+300 до кръстовището за гр. Карнобат
като управлявал лек автомобил с рег. № *****, при топло, ясно и слънчево време.
Твърди се, че при навлизане в ляв завой загубил контрол над управляваното от
него МПС, което навлязло в десния пътен банкет, където се ударило в началото на
предпазната ограда /мантинела/, която проникнала в
двигателния отсек на автомобила, след което
проникнала в купето и излизайки през задната врата му нанесла черепно-мозъчна
травма, несъвместима с живота. В исковата молба са наведени твърдения, че
единствената причина за леталния изход е необезопасена предпазна ограда /мантинела/, тъй като при правилно поставена, обезопасена и
поддържана мантинела и при идентични пътна
обстановка, механизъм и обстоятелства леталният изход е щял да бъде избегнат.
Твърди се, че ищците с оглед факта на смъртта на техния
съпруг и баща преживели тежък шок, постоянна мъка и страдания, които не могат
да преодолеят. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете
и искат от съда да осъди ответника да им заплати сумата от по 26 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от двамата, частични
претенции, при пълни заявени размери от по 150 000 лв. Претендират се законна
лихва и съдебни разноски.
Ответникът Агенция „П.И.“, редовно уведомен, оспорва иска
в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК по подробни възражения в
същия.
По делото като трети лица – помагачи на страната на
ответника са конституирани дружествата „П.Г.“ ЕАД и „П.Б.“ ЕООД, редовно
уведомени, оспорват исковете по съображения, изложени от процесуалните им
представители в писмени становища и в хода на съдебното производство.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И.А..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Кинчев
и юрк. Н..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.1 и ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници изх.
№ 1892/13.05.2016 г. на Община Айтос, от което се установява, че Х.В.Х. е
починал на 01.09.2015 г. и за свои наследници по закон е оставил Д.А.Х.
/преживяла съпруга/ и В.Х.Х. /син/.
По делото е представено постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 282 ЗМ 423/2015 г. от 04.02.2016 г. на ОП –
Бургас, от което се установява, че същото е образувано на 01.09.2015 г. за
това, че на 01.09.2015 г., около 15.00 ч.,
пострадалият Х. В.Х. управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ******със скорост от около 55-60 км/ч по югозападния обход на АМ “Тракия“, км
7+300 м, община Карнобат, при слънчево, топло и ясно време и суха пътна
настилка, при навлизане на автомобила в ляв завой, загубил контрол над него и
навлязъл в десния пътен банкет, където се ударил в началото на мантинелата. Същата проникнала в двигателния отсек на автомобила, след което в купето и излязла през
задната врата, като автомобила продължил движението си около 20 метра, след
навлизането на мантинелата, след което спрял на
място. В резултат на ПТП, пострадалият Х. починал на място.
По делото са представени Технически правила за приложение
на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа на МРРБ,
Агенция “П.И.“ от 2010 г.
Представена е техническа документация за стоманени
предпазни огради от 1997 г. на МРРБ, ГУП.
Представено по делото е разрешение за строеж №
РС-5/25.03.2003 г. на МРРБ, ИАП за извършване предвидените строителни и
монтажни работи, съгласно одобрения на 18.03.2003 г. технически проект и
другите условия за обект: проект АМ „Тракия“, Оризово – Бургас, ЛОТ 5, участък
„Карнобат – пътен възел Бургас – запад“.
Представен е и акт образец № 15 към чл. 7 ал.3 т. 15 от
Наредба № 3 на МРРБ за строеж АМ „Тракия“, ЛОТ 5 „Карнобат – п.в. Бургас –
запад“, с който е установена годността за приемане на строежа.
Представено е и разрешение за ползване №
СТ-12-515/27.06.2007 г. на МРРБ, ДНСК за ползване на строеж АМ „Тракия“ – ЛОТ
5, Първи етап „Карнобат – п.в. Бургас –Запад“.
Представени са доклади от Инспекцията по пътна
безопасност на второкласен път „Югозападен обход гр. Карнобат“ за периода
26.03.2014 г. – 24.09.2015 г.
Представен е договор за възлагане на обществена поръчка
за поддържане на 1 169.400 км републикански пътища, стопанисвани от АПИ –
ОПУ – Бургас, сключен на 28.11.2011 г. от АПИ, като възложител, и „Консорциум
Пътно строителство Бургас“ ДЗЗД, като изпълнител, като обединение на „П.Б.“
ЕООД и „Пътностроителна техника“ АД.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от д-р А.Т.М.. В
заключението си вещото лице е посочило, че по отношение на Х.В.Х. е установена
открита черепно-мозъчна травма, рани и охлузвания по лицето, многофрагментно и многолинейно счупване на черепа,
размачкване на мозъка в челните дялове, малки контузии по белите дробове, която
травма е несъвместима с живота и е причина за неговата смърт. Посочено е, че
описаните травматични увреди се дължат на действието на твърди тъпи предмети
със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при ПТП
като между уврежданията, получени при ПТП и причината за смъртта съществува
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от инж. А.Н.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че скоростта на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ в района на произшествието е била 50 км/ч, както и в момента
на удара. Посочено е, че при тази скорост и конкретните пътни условия опасната
зона за спиране е 34 метра. Посочено е, че причина за произшествието се явяват
субективните действия на водача на лекия автомобил, който не се е съобразил с
конкретните пътни условия навлизайки в хоризонтална крива наляво по посоката му
на движение като не е упражнил достатъчен контрол върху МПС, което управлява,
вследствие на което е напуснал пътното платно вдясно и е самокатастрофирал
в началото на недобре обезопасена метална предпазна ограда като същият от
техническа гледна точка е имал възможност да предотврати удара като
контролира управляваното от него МПС без
да напуска платното за движение. Посочено е, че при конкретната пътна
обстановка и така изградена и монтирана метална предпазна ограда от техническа
гледна точка и ако е била монтирана и
обезопасена по начин, показан на сн.1 в експертизата,
същата не би довела до летални последици, а само до материални щети по
автомобила и би запазила живота и здравето на водача, каквото е нейното
предназначение.
Изслушана е и допълнителна САТЕ, в която вещото лице е
посочило, че при създалата се ситуация водачът не е имал техническата
възможност при предприемане на аварийно спиране да спре и да избегне процесното ПТП. Обективиран е
извод, че от доказателствата по делото може да се приеме, че автомобилът е
напуснал пътното платно вдясно на около 11.00 метра преди началото на СПО, но
поради липса на точно фиксиране на неясната лява следа от техническа гледна
точка не може да се определи под какъв ъгъл и траектория, същият е напуснал
пътното платно, а липсата на замервания в началото на СПО и края на следата не
дава реална техническа възможност да се определи по-нататъшната траектория за
движение на автомобила.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. А.Р.Р.. Вещото лице е посочило, че
страничните СПО /стоманени предпазни огради/ осигуряват по-голяма безопасност
на пътниците и по-малко поражения върху МПС при евентуален удар в тях и
представляват механично предпазно средство, възпрепятстващо излизането на МПС
от пътното платно, чиито водач е изгубил контрол върху управлението му.
Посочено е, че физикомеханичните характеристики на материала, от който са
изпълнени, позволяват тяхната относително голяма деформация при удар без да се
разрушат като поемат част от енергията на МПС при удара в тях и неговото
негативно въздействие върху пътниците и автомобила се намалява значително. Вещото
лице е посочило, че към периода на проектиране и изпълнение на пътната отсечка
/2003 до 2006 г./ е нямало технически и нормативни изисквания, според които
оградата следва да се огъне, счупи или разруши. Вещото лице, проследявайки
техническите изисквания за СПО, действащи към момента на изграждане на
предпазната ограда е обосновало извод, че същите разрешават изпълнение на
начало и край на СПО чрез понижаване, както е изготвен и изпълнен проекта за
СПО. Посочено е, че проекта за монтажа на крайното стълбче на СПО е изготвен за
крайно стълбче чрез набиване и съответно то е монтирано в терена чрез набиване.
Вещото лице е посочило, че процесната мантинела е изградена и поддържана правилно. Посочено е, че
ако една мантинела е правилно изградена, поддържана и
в този смисъл безопасна, тя трябва да бъде заменяна при нарушена нейна цялост
и/или при възстановяването й, при основен ремонт, при реконструкция и при
решение на собственика на пътя извън тези случаи с цел безопасност. Посочено в
експертизата е, че засега няма нормативно изискване, което да задължава
подмяната на тези елементи за „начало“ и „край“, а съгласно правилата за
поддържане, при възстановяването на „начало“ и/или „край“ на оградата, това
трябва да става чрез зануляване под нивото на банкета.
По делото е допусната и изслушана и повторна СТЕ,
изготвена от ВЛ инж. В.А.П.. Вещото лице е посочило, че процесната
мантинела е изградена правилно. Посочено е, че
съгласно „Технически правила за поддържане на пътища“ от 2009 г. при
възстановяване на СПО по автомагистрали и пътища път втори и трети клас,
начало-край на оградата следва да се изпълняват чрез зануляване под нивото на
банкета. Обоснован е извод, че при процесната ограда
последната шина и крайния елемент са подменени като оградата не е занулена.
Вещото лице е посочило, че от снимковия материал към делото не може да се каже
засегнатия участък бил ли е деформиран непосредствено преди настъпване на ПТП
или не. Обоснован е извод, че процесната мантинела не е поддържана правилно.
В съдебно заседание от 24.06.2019 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М.А.А., брат
респ. вуйчо на ищците по делото.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи
от тази отговорност,
ако се установи,
че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни
или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът да
притежава качеството „възложител”. Не е част от спорния предмет по делото, че
участъкът от пътя, където е осъществено процесното
ПТП е част от републиканската пътна мрежа, поради което същият е изключителна
държавна собственост по арг. на чл. 8 ал.2 от Закона
за пътищата. Следва да се има предвид, че с оглед чл. 8 ал. 5 от ЗП вр. с чл. 5 ал.1 от ЗП собствеността се разпростира и върху
всички основни елементи – обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности. Съобразно дефинитивната норма на §1 т.4 от ДР на ЗП определяща
понятието „пътна принадлежност“ предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация
и регулиране на движението съставляват „пътна принадлежност“.
Управлението на републиканските
пътища с оглед нормата на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП е възложено на Агенция „П.И.“. Съобразно
разпоредбата на чл. 48 т. 1 б. “а“ от ППЗП организирането на дейностите по поддържане
на републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии отново е
възложено на Агенция „П.И.“. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1
от Наредба РД-02-20-19/12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл. 50 от
ППЗП, която възлага поддържането и текущия ремонт на републиканските пътища на
АПИ.
В чл. 2 ал.2 от цитираната Наредба са
посочени видовете поддържане на пътя с оглед целите, които следва да бъдат
постигнати: превантивно, текущо и зимно. Съобразно чл. 10 ал.1 от същата Наредба текущото поддържане на пътищата включва
комплекс от всекидневни дейности, които имат за
цел да осигурят
техническото състояние на пътя, пътните
съоръжения и принадлежности
в съответствие с действащите
нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти, а в ал.4 на същата разпоредба е посочено,
че основните дейности по текущо поддържане и текущ ремонт са посочени в
Приложение 2 към наредбата. В това приложение в т. 1.4.4. като основен вид работи за текущо поддържане на ограничителните системи за пътища от
стоманени елементи са посочени: почистване и измиване, подмяна на повредени
елементи с нови с аналогични характеристики, подмяна на повредени
и възстановяване на липсващи светлоотразителни елементи, възстановяване на височината на
оградата от 0,75 m от пътното платно,
зануляване на начало и край на
ограничителната система,
възстановяване на антикорозионното покритие.
При очертаната нормативна рамка, с оглед ангажираните
от страните доказателства и съобразно задължителната съдебна практика пасивно легитимиран по искове за
обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният
орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се
намира в трудови или служебни отношения /т. 6 от ТР 5/2005 г. на
ОСГК на ВКС/, предвид което настоящият съдебен състав намира, че ответникът
притежава качеството „възложител“,
доколкото на същия като субституент на
Държавата са възложени дейностите по стопанисването, управлението и
поддържането на републиканските пътища.
Не е част от спорния
предмет, че в резултат на ПТП, осъществено на 01.09.2015 г. е починал Х.В.Х.,
родител съответно съпруг на ищците по делото. Установен по делото е и
механизмът на самото ПТП – при загуба на контрол над управлението на лекия
автомобил водачът е излязъл извън платното за движение, самокатастрофирал
е като в следствие на удар в предпазната стоманена ограда /мантинела/
същата е навлязла, през двигателния отсек на
автомобила, в купето на същия, причинявайки увреда на
водача, несъвместима с живота.
И двете вещи лица по
допуснатите по делото СТЕ /първоначална и повторна/ са категорични, че началото
и края на процесната мантинела
са били занижени, а не занулени. Съгласно посочените вече по-горе в съдебното
решение, изисквания и обхват на дейностите по извършване на текущ ремонт по
поддръжка на пътищата, очертани в цитираната наредба от 2012 г. същите е
следвало да бъдат занулени т.е. налице е неизпълнение на нормативно установени
изисквания по повод текущата поддръжка на пътя от страна на служители на
ответника. И двете вещи лица са посочили, че зануляването на краищата на мантинелата увеличава нейната еластичност. Аргумент в тази
насока е и изявлението на инж. Р. в съдебно заседание от 11.03.2019 г. /стр. 8
в съдебния протокол/, който е обосновал извод, че при занулена мантинела „категорично няма да влезе в купето, а при
занижена мантинела е възможно долния край на мантинелата да влезе в купето“. Аналогичен извод се съдържа
и в заключението на САТЕ, в което е посочено, че при занулена мантинела при процесния удар би
се стигнало до материална увреда на автомобила, но не
би довела до летални последици.
При тези ангажирани
от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че с оглед
бездействието от страна на служители на ответника да осъществяват текущ ремонт
по поддръжка на пътя, съобразно нормативно установените технически изисквания е
довело до навлизане на мантинелата в купето на
автомобила, причинявайки смърт на неговия водач. Съобразно задължителните
указания, дадени с ППВС 9/28.12.1966 г. вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само
когато са резултат на действие,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато
то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа.
Без правно значение за крайния изход на спора
е обстоятелството, че пътната принадлежност е била изградена, съобразно
техническите изисквания, релевантни към момента на изграждането /2003 -2006 г./
на пътя. Техническите изисквания не могат да бъдат приети като константна и
непроменлива величина, която да освободи ответника от отговорност доколкото на
същия законодателно е възложено управлението и поддържането на състоянието на
републиканските пътища чрез система от предписани технически правила, на които
същите следва да отговарят, определяйки ги като „комплекс от всекидневни дейности“ /чл.
10 ал.1 от цитираната Наредба/. Този комплекс в предписаната периодичност
предполага непрекъсната дейност по тяхното съблюдаване, изпълнение и контрол на
изпълнението. С оглед данните по делото, служителите на ответника не са
изпълнили вменените им задължения по текущ ремонт на процесната
мантинела с оглед нормативно установените технически
изисквания към датата на ПТП, което е настъпило около 3 години след влизане в сила
на техническите изисквания, визирани в Наредбата на МРРБ.
Установени са всички фактически предпоставки
на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД респ. чл. 45 ал.1 от ЗЗД респ. не е оборена законоустановената презумпция по чл. 45 ал.2 от ЗЗД, поради
което искът е основателен.
При проведено насрещно
доказване ответникът е заявил в писмения си отговор възражение за съпричиняване с 2/3 от страна на починалия в ПТП, въпреки
неправилната му формулировка като „независимо съизвършителство“.
При ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
същото за основателно. Видно от САТЕ, починалият е загубил контрол над
управляваното от него МПС, напуснал е пътното платно и е самокатастрофирал.
Със субективните си действия и при несъблюдаване правилото на чл. 20 ал.1 от ЗДвП самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване
следва да се определи на 50%.
Възражението за изтекла
погасителна давност, заявено в писмения отговор с оглед датата на деликта, съпоставен с датата на депозиране на исковата
молба в съда е неоснователно, както по отношение на заявената претенция за
главница, така и по отношение на законната лихва.
Ищците като преживяла съпруга и низходящ от първа степен
са активно легитимирани да претендират обезвреда на претърпените
от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
техния съпруг и баща. Вредите се установяват от събраните свидетелски
показания, които ценени при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК, настоящият
съдебен състав кредитира.
Съдът в решаващия
му състав след като съобрази момента на непозволеното увреждане, възрастта на
ищците, интензитета на преживените от тях негативни емоции и с оглед критерия
за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди се следват обезщетения от по 150 000 лв. за всеки
един от тях, които следва да бъдат редуцирани с възприетия процент на съпричиняване т.е. по 75 000 лв. за всеки един от
двамата. Исковете в настоящото производство са заявени като частични за сумата
от по 26 000 лв., поради което и по изложените съображения са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, с оглед заявеното искане за
разноски на процесуалния представител на ищците се следва възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, доколкото това основание е посочено в
депозирания договор за правна защита и съдействие /стр. 284/. С оглед цената на
заявените искове, фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия по делото респ. визираните размери на адвокатски
възнаграждения в Наредба 1/2004 г. същото следва да се определи в размер на 2 620
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3 230 лв. – дължима ДТ и
разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “П.И.“, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
на Д.А.Х., ЕГН ********** и В.Х.Х., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.А.Х., и двамата на съдебен
адрес:*** – адв. И.А. сумата от по 26 000
/двадесет и шест хиляди/лв. за всеки един от двамата – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на Х.В.Х. при ПТП от 01.09.2015
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.09.2015 г. до
окончателното им изплащане, частични претенции, при пълни заявени размери от по
150 000 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ“П.И.“, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. И.А.,
адрес: *** сумата 2 620 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ“П.И.“, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 3 230
лв. – дължима ДТ и разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица помагачи на
страната на ответника – „П.Г.“ ЕАД, ЕИК ******** и „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: