Решение по дело №2532/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1196
Дата: 30 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000502532
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502532 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Й. И. Г. срещу
решение № 97/03.06.2022г. на ОС-Кюстендил, I състав, постановено по гр.д.
№ 509/21г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу извършено от
ЧСИ разпределение.
Жалбоподателя излага, че обжалваното решение е
незаконосъобразно. Несъстоятелни са доводите на съда , че при публична
продан на делбен имот внасянето на покупната цена не е предпоставка за
законосъобразност на извършеното разпределение. Разпоредбата на чл.460 от
ГПК предполага реално внесена сума, която да бъзе разпределена. Неверен е
изводът, че в изпълнително производство с участници съделителите в
публичната продан не се намират във връзка кредитор- длъжник. В случая
сумата от продажбата служи за удовлетворяване на другия съделител.
Следователно съделителят, който е придобил имота от публична проданq
става длъжник спрямо другия съделител. Поради това той дължи сумата за
разноските, които взискателя е направил в изпълнителното производство
съобразно квотата му в съсобствеността. Съгласно чл.136, т.1 от ЗЗД с право
на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечителното и принудителното изпълнение. От изпълнителното дело се
1
установява, че жалбоподателят е направил разноски за адвокатско
възнаграждение, които попадат в хипотезата на чл.136, т.1 от ЗЗД. Затова
съдебният изпълнител е нарушил реда по чл.136, т.1 от ЗЗД. Поддържа
доводите си, изложени в първоначалната жалба.
Затова моли съда да отмени обжалваното решение и извършеното
разпределение на 24.11.2021г.
М. К. С. не взема становище по жалбата.
О. Д. и НАП- София град не вземат становище по жалбата.
Съдът като взе предвид доводите на страните, намира частната жалба за
допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.463,
ал.2 във вр. С чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да остави без уважение жалбата на Й. Г. окръжният съд е приел, че
няма допуснато нарушение от страна на ЧСИ при извършване на
разпределението от 24.11.2021г.
Няма спор, че принудителното изпълнение е започнало по молба на М.
С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.06.2021г. на основание
чл.348 от ГПК. С влязло в сила решение от 21.05.2018г. на РС- Д.,
постановено по гр.д. № 2642/17г. е допусната делба на съсобствен имот
между М. С. и Й. Г. при равни квоти- по ½ ид.ч. С влязло в сила решение от
15.06.2020г. делбеният имот е изнесен на публична продан. Тя е извършена
като с протокол за обявяване на публична продан на недвижим имот от
10.11.2021г. за купувач е определен съделителят М. С.. На основание чл.348
от ГПК страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната
продан. Последната се провежда по правилата на Глава 43 на процесуалния
закон „Изпълнение върху недвижим имот“. В този конкретен случай не е
налице същински изпълнителен процес с взискател и длъжник, а публичната
продан е само правно средство да се прекрати съсобствеността между
съделителите. Осребряването на общата вещ слага край на делбата,
извършена по съдебен ред, тъй като всеки от съделителите получава сума,
равна на неговия дял в съсобствеността.
Специфичността на публичната продан на съсобствен имот, която е
само средството за прекратяване на съсобствеността, може да се счита за
2
продължение на съдебната делба. Това означава приложение на
разпоредбите на процесуалния закон, отнасящи се до нея.
В този смисъл следва да намери приложение в изпълнителния процес
чл.355 от ГПК, която предвижда, че страните в делбеното производство
заплащат разноските съобразно на дяловете си. Това са разноските, които са
сторени във връзка с ликвидиране на съсобствеността. Като тези,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, се понасят от всеки
съделител без другият да му ги възстановява. В този смисъл направените от
Й. Г. разноски за адвокатски хонорар в изпълнителния процес остават за нея и
те не следва да й се възстановят от купувача на имота, другият съделител.
Следва да се посочи, че в делбата всяка страна е ищец и ответник, което
означава, че в изпълнителния процес всяка една от тях има качеството на
взискател и длъжник. Затова не може да се счита, че жалбоподателят има
качеството на взискател по отношение на другия съделител, купувач на
делбения имот. Поради това тези разноски не подлежат на удовлетворяване
по реда на чл.136, т.1 от ЗЗД с привилегия.
Неоснователен е доводът, че разпределението е незаконосъобразно, тъй
като е извършено преди сумата да е внесена от купувача. Съгласно чл.495 от
ГПК обявеният за купувач е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели. Изпълнението на това
задължение е обвързано с издаването на постановление за възлагане от
страна на съдебния изпълнител- чл.496, ал.1 от ГПК. С оглед цитираното
правило/чл.495/ обжалваното разпределение е законосъобразно.
Решението на ОС-Кюстендил следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/03.06.2022г. на ОС-Кюстендил, I
състав, постановено по гр.д. № 509/21г.
Решението не подлежи на обжалване.


3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4