РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Перник, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. В.К. – ПАК, пълномощник
на Г. Й. Н. срещу Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. № 3801/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените
срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически
обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** искове, а именно: за
сумата от 1238,07лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба и за сумата от 189,34 лв.,
представляваща незаконосъобразно удържана сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
В останалите части, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в обжалваните му части е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете, предявени пред
първата инстанция, бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
В съдебно заседание, пълномощника на въззивния жалбоподател поддържа
1
въззивната жалба и пледира за решение, с което същата бъде уважена.
Процесуалния представител на въззиваемата страна намира жалбата за
неоснователна и пледира за решение, с което обжалваното решение на ПРС бъде
потвърдено.
При извършената по реда на чл. 269 изр. 1 ГПК служебна проверка, Окръжен
съд – Перник намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
му част.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 262 КТ:
Установено е било по делото, че през процесния период от време между
страните са съществували трудовоправни взаимотношения, възникнали по силата на
сключен между тях Трудов договор № ***г. Съгласно същия, ищцата е заемала
длъжността „***“ в ОП „ОССТО“ с месторабота: ***. Установено е, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № ***г., на основание чл. 328 ал.
1 т. 10б от КТ, считано от ***г.
По силата на чл. 136, ал. 1 и 3 КТ работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 142 КТ
работното време се изчислява в работни дни – подневно, но съгласно ал. 2
работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време седмично,
месечно или за друг календарен период. След изтичане на избрания период на
сумиране се прави сравнение между фактически отработените дни и часове с
полагащата се норма на работно време за същия период – с работните дни и часове на
петдневния календар по чл. 136, ал. 1 и 3 КТ. Когато нормата отработено време е
превишена, е налице извънреден труд. Извънреден е трудът, щом се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител извън установеното работно време. Както стана ясно от
изложеното по-горе, при сумираното изчисляване на работното време, щом
продължителността на работното време е надвишавала нормалната, не е била
компенсирана с почивки в края на отчетния период, налице е извънреден труд и той
подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер
между страните.
Съгласно р. ІV от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното общинско
предприятие работното време за длъжността „***“, заемана от ищцата, се полага труд
по график от 10.00 ч. до 22.00 ч. като присъствието (отсъствието) се отбелязва във
форма 76 от прекия ръководител. За процесния период, съгласно издадени и
приложени по делото заповеди на управителя на ответното общинско предприятие, е
установено сумирано изчисляване на работното време с календарен период на
отчитане на три и шест месеца. Изложеното води до извода, че работодателят се е
възползвал от правото си по чл. 142 КТ и в ответното предприятие е имало установено
сумирано изчисление на работното време. В заповедите е предвидено полагане на труд
за 12 часа през деня за конкретни периоди, а за други периоди – 11 часа през деня , като
ежемесечно е издавана отчетна форма за явяване (неявяване) на работа с отразени дни
2
на месеца и отработени часове.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че през
процесния период е установено сумирано изчисляване на работното време за
служителите на ПС „Р.“, както следва:
Период 01.07.2017г. – 31.12.2017г. – 12 часа през деня;
Период 01.01.2018г. – 31.03.2018г. – 12 часа през деня;
Период 01.04.2018г. – 30.06.2018г. – 11 часа през деня;
Период 01.07.2018г. – 30.09.2018г. – 11 часа през деня;
Период 01.10.2018г. – 31.12.2018г. – 12 часа през деня;
Период 01.01.2019г. – 31.03.2019г. – 11 часа през деня;
Период 01.04.2019г. – 30.06.2019г. – 11 часа през деня;
Период 01.07.2019г. – 30.09.2019г. – 11 часа през деня;
Период 01.10.2019г. – 31.12.2019г. – 12 часа през деня;
Период 01.01.2020г. – 31.03.2020г. – 11 часа през деня;
Период 01.04.2020г. – 30.06.2020г. – 11 часа през деня;
Установено е, че отчитането на времето при работа в условията на сумирано
изчисляване на работното време в настоящия случай е през месеца, следващ
определения за сумиране период, като при превишаване на нормата отработено време,
е налице извънреден труд. Последния, получен от СИРВ, е отразяван във фишовете за
заплати на ищеца в перо „Еднократен бонус към възнаграждението“ почти през целия
исков период. Едва през м. ***г. е въведено перо „Извънреден труд при СИРВ за 3
месеца“. Установено е още, че при изчисляването на извънреден труд, получен от
СИРВ като база за изчисляване на включени всички допълнителни възнаграждения,
независимо от това дали са с постоянен характер или не. Установено е, че дължимото
се на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд е изчислен съгласно
правилата и е изплатено изцяло, като при определяне на размера вещото лице е
констатирало разлика, а именно: на ищцата е начислено и изплатено възнаграждение в
размер на 606,94 лева, вместо правилно изчисленото възнаграждение в размер на
586,90 лева. Т. е. констатираната разлика не е в ущърб на ищцата, а напротив –
изплатено й е възнаграждение с 20,05 лева в повече от реално дължимото.
При така установеното следва, че Г. Й. Н. е полагала извънреден труд,
възнаграждението за който е начислено съобразно отработените часове извънреден
труд й е изплатено изцяло. Фактът, че в представените по делото фишове не се съдържа
отделен запис за положен извънреден труд, не е основание да се направи различен
извод, доколкото вещото лице изрично е посочили, че сумите, отразени във фишовете
съответстват на дължимите се такива за извънреден труд, като същевременно по
делото не се твърди и не се доказва, че на ищцата е определян допълнителен бонус на
всеки три месеца, респ. същевременно ищцата е получила сумите, без да успее да
посочи друго основание и проведе насрещно доказване, което да опровергае
установеното по делото. Освен това, в съдебно заседание, проведено на 13.05.2021г.
вещото лице е посочило, че за посочения период програмата за ведомостите за заплати
не е позволявала да се въведе такова перо и поради това чак през м. ***г. е въведено
перо „Извънреден труд“. Преди това извънредния труд е бил в перо „Еднократен бонус
към възнаграждението“.
Неоснователен е и доводът, че през целия спорен период ищцата е полагала
3
труд по 12 часа на ден, а не съобразно изготвените от работодателя графици – по 11
часа за част от периода. Полагането на извънреден труд подлежи на доказване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване. Разпитаните по делото свидетели
установяват, че по принцип в ответното предприятие са полагали труд по 12 часа
дневно, като е имало дни, когато са си тръгвали по- рано, но е имало и дни, когато се е
полагал труд и извън тези 12 часа. При тези показания на свидетелите, съдът намира че
не може да се приеме, че през целия спорен период ищцата е работила по 12 часа и
съответно е полагала извънреден труд, надвишаващ установения по делото, защото
подлежи на установяване конкретното полагане на такъв за всеки отделен случай като
място и време. Показанията са общи и не съдържат конкретика, като същевременно по
делото са представени отчетни форми за явяването на ищцата на работа за всеки един
месец, с отработени в тях човекочасове, които не са опровергани. С плащанията,
извършени от работодателя е заплатено дължимото се на ищцата допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд през процесния период, чиито
размер е установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателката, че в случая е налице
неспазване на трудовото законодателство и в частност: изискванията на чл. 138а КТ,
доколкото тази хипотеза в настоящия случай е неотносима. В настоящия казус,
работодателя е установил сумирано изчисляване на работното време, съобразено с
изискванията на ал. 3 на чл. 142 КТ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
С оглед горното съдът намира, че решението в частта, в която е отхвърлен иска
по чл. 262 КТ следва да бъде потвърдено в обжалваната му част – за сумата до 1238,07
лева за периода от ***г. до ***г.
В останалата част – за сумата над 1238,07 лева до 3556,85 лева, решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
По иска с правно основание чл. 272 вр. чл. 210 КТ – за заплащане на
удържана сума в размер на 189,34 лева:
По делото е установено, че със Заповед № ***г. управителя на ОП „ОССТО“ П.
е разпоредил извършването на ревизия на *** в ПС „Р.“ на ***г., която да се извърши в
присъствието на М. Т. – *** и Г. Д. – ***. За председател на комисията, определена да
извърши ревизията, е назначена Л. Й. – ***, а за членове – Н. С. – *** и Ан. Ал. – ***и.
Със Заповед № ***г. управителя на ОП „ОССТО“ П. е разпоредил и извършването на
инвентаризация на наличните активи на *** в ПС „Р.“ на ***г., като е определена
комисия в състав: председател – Л. Й. – *** и членове: Н. Со. – *** и А. А. – ***.
По делото е приет Протокол № ***г. за резултати от проверка на стокови
запаси, в който е отразена липса на 568,03 лева. От самия протокол не става ясно кои са
лицата, изготвили го, доколкото са изпълнени само подписи на председателя и
членовете на комисията, като липсват имена. Липсват и имената на лицето, разписало
се в процесния протокол като материално-отговорно лице. Не става ясно и кое е
лицето, разписало самия протокол.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“, раздел
V „Отговорности“ се установява, че *** носи материална отговорност за имуществото
на ***, както и за липси и щети.
4
Със Заповед № ***г. работодателят на ищцата е наложил имуществена
отговорност на последната в размер на 189,34 лева, представляваща 1/3 от общия
размер на причинената вреда. Тази заповед е била връчена на ищцата на ***г. в
условията на отказ, което обстоятелство се установява по делото от събрания
доказателствен материал.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да
установят спазването на предвидения в чл. 210 ал. 3 КТ едномесечен срок, в който
ищцата да е имала възможност да оспори писмено основанието или размера на
определената отговорност.
Същевременно, трудовото правоотношение между страните е било прекратено
със Заповед № ***г., считано от ***г., т.е. преди изготвянето на заповедта, с която
работодателят е определил имуществена отговорност на ищцата.
Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по
небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения,
е ограничената отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който
цели да осигури бързото осъществяване на отговорността, да защити правата и
интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите и да
гарантира събирането на вземането на работодателя от работниците и служителите за
причинени от тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение. Заповедта по
чл. 210 ал. 1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/
производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност
на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията
си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни
вземания – вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на
работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на
заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл. 210 ал. 3 КТ
срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от трудовото
възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин приключва
доброволното изпълнение на задължението на работника или служителя за събирането
на вземането на работодателя на обезщетението за вредите, които му е причинил
работника или служителят. При оспорване на заповедта от работника или служителя,
способът, по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на
дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите,
които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение,
обаче, прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на
вземането на работодателя (в т. см. Решение № 131 от 22.06.2011г. по гр. д. №
587/2010г. по описа на ВКС). В настоящия случай е безспорно установено, че
трудовоправната връзка е прекратена, което прави неизпълнимо рекламационното
производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Това следва от
установения от законодателя ред в чл. 210 ал. 5 КТ и константната съдебна практика.
С оглед горното следва и извода, че решението, в частта, в която
първоинстанционния съд е отхвърлил иска по чл. 272 вр. чл. 210 КТ следва да бъде
отменено, като вместо това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 189,34 лева, представляваща незаконосъобразно удържана сума за
реализиране на ограничена имуществена отговорност на ищцата.
5
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, пред Пернишкия окръжен
съд възниква отговорността за произнасяне по предявения в първоинстанционния съд в
условията на евентуалност насрещен иск от Общинско предприятие „Общинско
собственост, спортни и Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с който се
иска ищцата Г. Й. Н., с ЕГН: **********, да бъде осъдена да заплати на ОП „ОССТО“ -
П. сумата от 189,34 лева, представляваща реализирана ограничена имуществена
отговорност, доколкото вътрешно процесуалното условие за разглеждане на този иск
се е сбъднало пред настоящата инстанция. В тази връзка, Пернишкия окръжен съд
съобрази следното:
В настоящия случай е безспорно установено, че трудовоправната връзка е
преустановена, но това не открива безусловно пътя за претендиране на вземането по
исков път. При прекратено трудово правоотношение работодателят е поставен в
невъзможност да събере вземането си чрез компенсация – материално прихващане на
вземането му за ограничена имуществена отговорност на работника с това на
последния за дължимото трудово възнаграждение. Прекратяването на трудово
правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за
събиране на вземането на работодателя.
По тази причина законодателят е предоставил на работодателя законовата
възможност по чл. 210, ал. 5 от КТ да събере вземането си, независимо от неговия
размер, в заповедно производство, кореспондиращо и на чл. 416 от ГПК – съдът издава
заповед за изпълнение и след влизането й в сила – изпълнителен лист, като кредиторът
може да насочи изпълнението върху всякакви секвестируеми вещи на длъжника.
Исково производство може да протече само в условията на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
От горното, следва, че предявеният насрещен осъдителен иск, чието правно
основание е за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работник след
прекратяване на трудовото правоотношение, е недопустим и като такъв следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено като недопустимо. За
прецизност следва да бъде добавено, че възможността на работодателя да предяви
осъдителен иск за реализиране на ограничена имуществена отговорност е предвидена в
хипотезата на чл. 210 ал. 3 КТ, а именно: ако работникът или служителят оспори
заповедта, и то при налично трудово правоотношение между страните, което в
настоящия случай не е налице.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба,
на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и съобразно претендираните такива. Досежно разноските
в първата инстанция, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 19,04 лева,
а по отношение на разноските във въззивната инстанция, доколкото не се доказват
такива от страна на въззивния жалбоподател, то и не следва да му бъдат присъждани
такива.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство. С оглед отхвърлената част от иска, на същия следва да бъдат присъдени
такива в размер на 776,56 лева, поради и което решението на ПРС в частта до размера
от 776,56 лева следва да бъде потвърдено. В частта за присъдени разноски над
6
присъдения размер от 776,56 лева до размера от 800,00 лева, решението следва да бъде
отменено. Досежно разноски във въззивната инстанция, въззиваемата страна не
претендира и не доказва такива, респ. не следва да му се присъждат.
С оглед частичната основателност на жалбата на Г.Н., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
въззиваемият ОП „ОССТО” следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС П.
дължащите се такси съразмерно на уважената част на въззивната жалба – 25 лв.
минимално дължимата държавна такса във въззивното производството.
С оглед произнасянето на съда по отношение на предявения в условията на
евентуалност насрещен иск от ОП „ОССТО“ – П. и предвид липсата на доказателства
за заплатена държавна такса досежно същия, то ОП „ОССТО“ – П., следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Перник сумата от 50,00 лева,
представляваща дължимата се за предявения насрещен иск държавна такса.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. №
3801/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и
Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** иск за
заплащане на неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от ***г. до ***г. до размера от 1238,07 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. № 3801/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения
срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически
обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** иск за заплащане на
сумата от 189,34 лв., представляваща незаконосъобразно удържана сума, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и
Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Й. Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 189,34
лева, представляваща незаконосъобразно удържана сума за реализирана със Заповед №
***г. ограничена имуществена отговорност.
ОТМЕНЯ Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. № 3801/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, в която Г. Й. Н., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** е осъдена да заплати на Общинско предприятие „Общинско
собственост, спортни и Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на
управление: *** направени разноски съразмерно на отхвърлената част на иска в
размера над 776,56 лева
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. №
3801/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, в която Г. Й. Н., с ЕГН:
7
**********, със съдебен адрес: *** е осъдена да заплати на Общинско предприятие
„Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. П., с ЕИК:
0003867511502, с адрес на управление: *** направени разноски съразмерно на
отхвърлената част на иска в размера до 776,56 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Общинско предприятие
„Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. П., с ЕИК:
0003867511502, с адрес на управление: *** срещу Г. Й. Н., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: *** насрещен иск, с който се иска ищцата Г. Й. Н., с ЕГН: **********,
да бъде осъдена да заплати на ОП „ОССТО“ - П. сумата от 189,34 лева,
представляваща реализирана ограничена имуществена отговорност и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и
Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Й. Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 19,04
лева, представляващи направени в първоинстанционното производство разноски,
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и
Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ, да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 25,00 лв. за
държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и
Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – гр. Перник сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8