№ 20525
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.АТ.П.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Частно гражданско дело №
20211110154857 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от
„С.К.“ ООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е
частично неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
респ. когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това;
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи, на
които заявителят основава претенциите си за неустойка при непредставяне на
обезщетение, неустойка за забава и разходи за събиране на вземането са нищожни, тъй
като накърняват добрите нрави. Съображенията за този извод са следните:
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение:
Предвидената в договора неустойка е за неспазване на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, т.е. чрез неустойката се обезпечава задължението на
ответника да обезпечи изпълнението на същинското задължение за погасяване на
задълженията по договора. Следователно обезпеченото чрез неустойката задължение
няма самостоятелен характер, а се явява вторично спрямо основните задължения по
договора. Така уговорена, процесната клауза не съставлява непосредствена гаранция за
изпълнението на първичното задължение по договора, а напротив – обезпечава
производно по характер задължение, което надхвърля обичайно възприетите граници
1
на обезпечителната функция на неустойката. Процесната неустоечна клауза излиза и
извън пределите на обезщетителната функция на неустойката, тъй като заемодателят
не търпи самостоятелни вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, а такива биха възникнали единствено при неизпълнение на главния дълг.
Разглежданата клауза надхвърля и всякакви разумни граници на санкционната
функция на неустойката, доколкото същата е сравнима дори с размера на заетата
главница.
При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната клауза
противоречи на добрите нрави по смис. на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за забава:
Съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на
забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в
размер на законната лихва. Договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане
на неустойка при неизпълнение в по-висок размер (еднократно начислявана сума в
размер на 10 % от неплатената част от главницата), влиза в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираните разходи за събиране на вземането:
Съгласно Общите условия и Тарифата, на които се позовава заявителя,
процесните разходи за извънсъдебно събиране са свързани с разходите на заемодателя
за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори и пр. От съдържанието на цитираните по-горе клаузи от договора
е видно, че посочените такси се дължат и в случай, че заемодателят не извърши
никакви разходи, а заплащането им не е обвързано по никакъв начин от
предоставянето на насрещни услуги, т.е. не се дължат за реално извършени разходи, а
по същество служат като обезщетение за вредите от забавата. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Доколкото процесните
договорни клаузи са предназначени да заобиколят императивната забрана, т.е.
преследват забранена от закона цел, същите се явяват нищожни. Отделно от това, те
противоречат и на добрите нрави, тъй като не изпълняват присъщите на неустойките
функции, тъй като целят неоснователното обогатяване на заемодателя, който се счита
обезщетен с отделно претендираната от него лихва за забава.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта, с която от заявителят „С.К.“ ООД, с ЕИК ***** е поискано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 409,95 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 125,00 лв. – неустойка
за забава и 60,00 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3