Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        №  93 /  14.06.2018 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА

ДВАНАДЕСЕТИ ЮНИ ДВЕХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ДЖУНЕВА

             КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

СЕКРЕТАР КОНСТАНТИНА РЯДКОВА

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНЧХД № 368  ПО ОПИСА ЗА 2018 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда № 9 от 03.04.2018 година, постановена по НЧХД № 20/2018 година на Панагюрския районен съд, е признат подсъдимия К.С.В. за виновен в това,че на 07.01.2018 г. в гр. П. е причинил лека телесна повреда на И.П.Р., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00 лв. (хиляда лева), платима в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Панагюрище.

Осъден е подс.В. да заплати на И.Р. парична сума в размер на 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи обезщетение за причинените с престъплението по чл. 130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания пълен размер от 1 000,00 лв., е отхвърлен иска като неоснователен.

Осъден е подс.В. да заплати на И.Р. сторените по делото разноски в размер на 512,00 лв. (петстотин и дванадесет лева) – платен адвокатски хонорар и държавна такса.

Осъден е подс.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Панагюрище държавна такса върху размера на уважения граждански иск, а именно държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), както 5,00 лв. (пет лева) държавна такса само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на наложеното наказание глоба и присъдената държавна такса.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия В.-адв.К. от САК. Твърди се,че постановената присъда е необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната й,като се постанови нова присъда,с която подс.В. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.130,ал.2 от НК,да се отхвърли като неоснователен предявения граждански иск,като се осъди частната тъжителка да заплати на подсъдимия сторените разноски за двете съдебни инстанции.Не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпило и писмено допълнение към въззивната жалба от адв.К.,като се твърди,че свидетелите Р. и М за заинтересовани от изхода на делото,като показанията им са противоречиви;твърди се,че е налице противоречие между показанията на св.М. и показанията на св.Р..Твърди се,че по делото не е била назначена СМЕ и не е безспорно доказано,че между описаните в СМУ телесни увреждания и инцидента съществува причинно-следствена връзка.Твърди се,че са допуснати нарушения при оценка на доказателствения материал,като мотивите на съда са и непълни и неясни.Твърди се,че в диспозитива не било посочено какво престъпление бил извършил подс.В.-като време,място,изпълнително деяние и начин на извършване,което се явявало съществено процесуално нарушение,накърняващо правото на защита на подсъдимия.

Защитникът на подс.В. поддържа жалбата и допълнението към нея в съдебно заседание.Не се сочат нови доказателства.

Частната тъжителка и нейният повереник поддържат становище,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди първоинстанционната присъда. Не се сочат нови доказателства.

Претендират се сторените разноски от частната тъжителка пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият В. *** е причинил лека телесна повреда на И.П.Р., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелите М.,П. Р.,Р. и П.,както и приетото по делото СМУ,издадено от д-р П., приемайки,че показанията на свидетелките П. и П. не допринасят с нищо за изясняване на обективната истина по делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият живее заедно със съпругата си и двете си дъщери в къща, находяща се в гр. П. на ул. „В. Л.“ № . Една от дъщерите на подсъдимия  - Ц. В. има тригодишно дете Р. от свидетеля М.Към инкриминираната дата – 07.01.2018 година св. М. живеел на съпружески начала с частната тъжителка И.Р.. На тази дата частната тъжителка заедно с дъщеря й-св.П. Р. и св.М. отишли до дома на подсъдимия с автомобила на св.М.Този ден св. М. имал право да вземе детето си Р - съгласно влязло в сила съдебно решение. След като паркирал автомобила пред дома на подсъдимия, св. М. слязъл и отишъл пред пътната врата. В този момент излязла Ц В заедно с детето,като то отказало да тръгне с баща си.Тогава св.М. се обадил на телефон ***,за да поиска съдействие от полицията - за да вземе детето си.Ц.В. се прибрала вътре в дома си,където се намирали и свидетелките П. и П.-нейни приятелки,които били дошли да пият кафе.

Междувременно на място пристигнали дежурните полицаи в РУ – П. – свидетелите Р. и П.

След пристигането на полицейските служители навън излезли подсъдимият, съпругата му, дъщеря му Ц. В., както и В. В. – също дъщеря на подсъдимия. С Ц. В. било и тригодишното дете Р. Излизайки навън,всички те започнали да обиждат свидетеля М. Сред обидите имало и цинични изрази.

Тогава от автомобила излязла частната тъжителка, която казала, че не е хубаво да говорят така пред едно малолетно дете. Недоволен от забележката на частната тъжителка, подсъдимият направил няколко крачки към нея и с дясната си ръка я стиснал силно за шията.Виждайки случващото се,св.М. веднага се притекъл на помощ на частната тъжителка, като ударил подсъдимия в областта на тила, при което последният пуснал тъжителката. Същевременно семейство В. отправяли обиди както към св.М.,така и към частната тъжителка.Св.М. бил подгонен с метла от съпругата на подсъдимия. Същата приканвала дъщеря си В. да му покажат „как б. ж***“.

След преустановяване на скандала полицейските служители обяснили на св.М.,че следва да потърси правата си да вижда детето си по законов ред.Свидетелят М. послушал полицейските служители и си тръгнал заедно с тъжителката и св.П. Р.

По пътя тъжителката  се оплакала на св. М., че  като преглъща я боли. Казала, че вследстнвие на стискането от подсъдимия има заметната жила. Тогава св. М. забелязал, че шията й била зачервена. По този повод те посетили Спешна помощ, където тъжителката била прегледана. Бил й издаден лист за преглед на пациент ( л. 5 в делото) със следната анамнеза: „Непосредствено преди постъпване е получила травма в областта на шията, в резултат на стискане с ръка при битова свада, след което с болезнонест в лява латерална част на шията. Обективно кожа на същото място е хиперемирана в момента на прегледа“. Предписана е и терапия: Д. и Р. гел.Видно от този лист,тъжителката е посетила Спешна помощ на 07.01.2018 година в 10,10 часа и е напуснала същата в 10,30 часа.

На следващия ден тъжителката посетила кабинета по съдебна медицина при МБАЛ П., където била освидетелствана от съдебен медик-д-р П.,като й било издадено СМУ № *** от 08.01.2018 г.,прието като доказателство по делото.В това СМУ е отразено,че по предварителни сведения,дадени от тъжителката на съдебния лекар,същата на 07.01.2018 година около 10 часа в град П.пред къщата на подс.К.В. е била нападната и душена от него,като се оплаква от болки в главата и шията.

При извършения преглед на тъжителката били констатирани от д-р П. следните телесни увреждания: К. по шията.Същите са описани,че се намират в горнтите външни части на шията,от двете й страни,като са синкави,от ляво два броя с размери 1 на 1 см и от дясно два броя с размери 1 на 1 см.

В заключение в тома СМУ съдебният лекар е посочил,че тези увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят по време и начин да са получени така, както е съобщила пострадалата, а именно при душене.  Травмата е причинила на пострадалата болки и страдания по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. 

Синините по шията на частната тъжителка стояли около седмица. През това време тя обличала поло или жилетка с висока яка, за да не бъдат забелязани белезите по шията й от родителите на св. М., с които живеели в общ дом, както и от колегите й. Освен това от силното стискане тъжителката получила болки в гърлото, които отшумели за около два дни.Имала и болки,докато се хранела.

Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.

Настоящата фактическа обстановка въззивната инстанция възприе,кредитирайки показанията на свидетелите,посочени по-горе и кредитирани  и от първоинстанционния съд,както и приетата по делото медицинска документация,касаеща причинените телесни увреждания на тъжителката-цитираните по-горе Лист за преглед на пациент от процесната дата и СМУ от следващия ден.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелите М. и Р.,които по никакъв начин не си противоречат относно основните факти по обвинението – че подс.В. се е насочил към тъжителката на процесната дата пред дома си,което е станало малко преди 10,00 часа,като я е хванал за шията с ръка и е започнал да я души.Вярно е,че св.М. живее с частната тъжителка на фактически начала,а св.Р. е дъщеря на частната тъжителка и в този смисъл са заинтересовани от изхода на делото,но показанията им се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото – лист за преглед на пациент и СМУ,както и от показанията на св.Р.,който е присъствал на място,установява,че от страна на В. спрямо св.М. са били отправяни обиди,както и че подс.К.В. се е насочил в негово присъствие към частната тъжителка,като е категоричен,че я е хванал с ръце,но не е успял да види,дали я е хванал за дрехите или в областта на шията.Установява също,че семейство В. са отправяли различни обидни изрази и спрямо частната тъжителка в негово присъствие.Св.Р. установява също,че поради това,че подсъдимият е хванал тъжителката,се е намесил св.М.,което изцяло кореспондира с показания на последния,и е ударил подсъдимия в областта на тила,за да пусне тъжителката.Св.Р.също така е категоричен,че не е чул тъжителката „да му е казвала нещо на К.,преди да я х****за да го п****“.

Св.П. е бил с гръб към случващото се между тъжителката и подсъдимия,поради което говори само за „с***“,но не е негов пряк очевидец-за разлика от св.Р.,който дори и да не установи с категоричност,къде точно подсъдимият е хванал тъжителката, установява,че тя е била нападната от подсъдимия,без да го е предизвикала по какъвто и да било начин,което е предизвикало пък намесата на св.М.

От друга страна двете приети по делото писмени доказателства не се опровергават по никакъв начин от събраните по делото гласни доказателства и са в пълен синхрон с показанията на свидетелите М. и Р.Тези писмени доказателства взаимно се допълват,като видно от Листа от Спешна помощ е,че веднага след инцидента тъжителката е посетила болницата,което е станало в 10,10 часа,където са констатирани обективно нараняванията по кожата на шията й и й е било предписано съответно лечение,включващо обезболяващи и противовъзпалителни лекарствени средства.В издаденото на следващия ден СМУ съдебният лекар е констатирал конкретните кръвонасядания по шията на тъжителката,като е посочил,че добре отговарят по време и начин да са получени така, както е съобщила пострадалата, а именно при душене.  Травмата е причинила на пострадалата болки и страдания по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. 

Всички тези доказателства,които не си противоречат по никакъв начин,а се допълват и се подкрепят,са били обстойни и задълбочено обсъдени от първоинстанционният съд,който напълно обосновано им е дал вяра.В този смисъл са напълно необосновани доводите във въззивната жалба и допълнението към нея,че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на свидетелите М. и Р.,както и че мотивите на присъдата били неясни и непълни и съдът не бил изложил съображения,защо кредитирал дадени доказателства.

Неоснователни са и възраженията на защитата,че не следвало да се кредитира СМУ,без да се назначи СМЕкспертиза.Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд,кога се налага назначаването на експертиза и тя се явява задължителна,каквато хипотеза в случая не е налице.И Листа за преглед на пациент,и издаденото СМУ представляват писмени доказателства и няма никаква пречка те да бъдат приети и ценени от съда като доказателства по делото-наред със събраните гласни такива.

Разпитаните по делото свидетелки П. и П. не са били очевидки на случилото се,тъй като не са имали пряка видимост към действията на подсъдимия спрямо тъжителката.С част от показанията си обаче св.П. косвено подкрепя установеното от свидетелите М.,Р. и Р.тази свидетелка установява,че е разбрала,че подсъдимият бил „б****“ тъжителката,което е довело до намеса на св.М.,който след намесата си бил подгонен с метла от съпругата на подсъдимия.Показанията на св.П. не следва да се кредитират,тъй като освен че същата не е била очевидец на случилото се пред дома на подсъдимия,твърди,че св.П била излязла отвън на улицата заедно със семейство В-което твърдение се опровергава от самата св.П.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита,че първоинстанционият съд правилно е приложил материалния закон,като е приел,че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.130,ал.2 от НК,причинявайки на тъжителката лека телесна повреда на 07.01.2018 година,изразяваща се в причиняване на болка и страдание.

Неоснователни са възраженията на защитата,че в диспозитива на присъдата съдът не бил посочил къде,кога и как било извършено престъплението.Видно е и от мотивите към присъдата,и от диспозитива й,че съдът е посочил ясно,кога и къде е извършил престъплението подс.В.,че се касае за престъпление по чл.130,ал.2 от НК,причинило болка и страдание на тъжителката,като от обстоятелствената част става достатъчно ясно в какво точно са се изразили тези болка и страдание и от кои точно действия на подсъдимия са настъпили.В този смисъл правото му да разбере за какво точно е осъден не е нарушено и в минимална степен.

Съдът законосъобразно е приложил спрямо подс.В. и разпоредбата на чл.78А от НК,освобождавайки го от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление,като му е наложил административно наказание глоба в минимален размер - 1000 лева.

Присъдата е законосъобразна и в частта,с която подсъдимият е осъден да заплати 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди на тъжителката,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането-07.01.2018 година до окончателното й изплащане.Този размер на обезщетението е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД,като първоинстанционният съд е отчел,че той би възмездил тъжителката за претърпените от нея болки и страдания вследствие причинените й телесни увреждания от подсъдимия.При присъждане на този размер на обезщетението обосновано първоинстанционният съд е отчел вида и естеството на увреждането,продължителността на създадения дисконфорт у пострадалата,както и на оздравителния процес.

Законосъобразно са определени и дължимите от подсъдимия разноски и държавни такси.

С оглед гореизложеното първоинстанционната присъда като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена,като въззивната жалба следва да се остави без уважение-като неоснователна.

При разглеждането и решаването на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които на това основание да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на тъжителката сторените от нея разноски пред въззивната инстанция-в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

                                           Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 от 03.04.2018 година, постановена по НЧХД № 20/2018 година на Панагюрския районен съд.

ОСЪЖДА К.С.В. ***,с ЕГН ********** да заплати на И.П.Р. ***,с ЕГН **********, сторените от нея разноски пред въззивната инстанция-в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.