РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Монтана, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201431 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. В. от гр.Монтана срещу Наказателно
постановление № 23-0996-002253/06.11.2023г., издадено от Началник РУ при
ОДМВР Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон – не е установено
по несъмнен начин виновно извършване на нарушение от негова страна.
Поддържа искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима.
Разгледана по същество съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 23.10.2023 г., в 22.07 часа в град Монтана, от ул.Извора,
управлява лек автомобил, като навлиза в кръговото кръстовище на
пл.Славейков и използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели освен за тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
преднамерено и умишлена извежда горепосоченото МПС извън контрол, така
довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, като по време на
дрифта задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя се движи
неконтролируемо в ляво и дясно по пътното платно за движение, с което
виновно е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. След съставянето на АУАН
жалбоподателят не е правил възражения. Не е направил такива и в срокът по
чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани и писмени и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетеля А. Л. А. - свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, полицейски служител, който депозира показания, че
след навлизането на автомобила, управляван от жалбоподателя, в кръговото
кръстовище, не знае какво точно е направил водача, но колата се „занесла“,
т.е. поднесла и това непосредствено е възприето от него, тъй като с колегата
си се намирали на ул.Веренишка, която е друг от изходите от кръговото.
Изложеното от разпитания свидетел се подкрепя от отразеното
описание на нарушението в АУАН.
На първо място относно оспорването в жалбата, че не е посочен
автомобила, който е управлявал, което създава пречка да се установи каква е
мощността на автомобила и дали е възможно със същия да бъде извършен т.н.
„дрифт“. Допуснатия пропуск е несъществен, тъй като от дадените сведения
на полицейския служител се установява, че системата била блокирала и не
позволявала да се запише марката, модела и рег.номер на автомобила, поради
2
което допълнително на ръка отразил характеристиките на МПС, а именно лек
автомобил марка БМВ, модел 320Д, с рег.№ М ХХХХ ВТ. Препис от акта е
връчен срещу подпис на нарушителя, поради което последният се е запознал с
неговото съдържание и е могъл да организира адекватно защитата си.
На следващо място съдът, след като анализира всички доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2,
респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин да е извършено
– показанията на св. А. не са убедителни, поради което този съд не ги
кредитира. В съставения АУАН е записано, че преднамерено и умишлено
водача извежда автомобила извън контрол, което води до загуба на сцепление
на задните гуми „дрифт“ и по време на дрифта задната част на автомобила се
движи неконтролируемо в ляво и дясно по платното за движение. В с.з.
разпитан същия свидетел поддържа, че не знае какво точно е направил
водача, но колата се „занесла“, не може да каже дали умишлено го е
направил, но автомобила се поднесъл.
Видно от изложеното налице е съществено противоречие в
констатациите по съставения акт за административно нарушение и
показанията на свидетеля А., който е очевидец на ситуацията на пътното
платно.
Настоящият съд не установи по несъмнен начин водача съзнателно,
целенасочено и преднамерено да е отклонил управлявания от него лек
автомобил от праволинейното му движение с цел същия да се поднесе, като
се движи неконтролируемо в ляво и дясно по пътното платно и съзнателно да
е създал опасност за останалите участници в движението. Не се установява по
несъмнен начин от писмените и гласни доказателства водача Б. В. на
23.10.2023 г. в 22: 07 часа в гр. Монтана, в кръговото кръстовище на
пл.Славейков да е използвал пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари.
Показанията на разпитания свидетел А. не са достатъчни, за да се
приеме, че е доказано по несъмнен начин нарушение по смисъла на чл. 104Б,
т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП от водача В., освен това, както беше
посочено по – горе не са убедителни, имайки предвид обясненията на
жалбоподателя, които макар и да изхождат от нарушител, са житейски
3
логични и затова се вземат предвид от настоящия съд. На практика водача е
извършил друго нарушение, а именно, не е съобразил пътната обстановка със
скоростта си на движение, но за подобно нарушение обаче водача не е
санкциониран. Показанията на разпитания свидетел А. не се подкрепят и чрез
видеозапис, който е годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Като се има предвид горния разбор на доказателствата, настоящия
съд намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, не
е доказано да е извършено по несъмнен начин и поради това НП следва да се
отмени.
В тежест на АНО е да установи и докаже наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност.
В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателя е навлязъл в кръговото
кръстовище, какви конкретни действия е извършил, т. е. извеждал ли е
преднамерено извън контрол управлявания от него автомобил, което да е
довело до загуба на сцепление на задните гуми. Според настоящия състав
задължително е било да се изследва изцяло поведението на водача, тъй като
извеждането на автомобила от посоката му на движение може да бъде в
резултат от пътните условия, напр. мокра пътна настилка или др., или на
несъобразена скорост при навлизане в кръстовището. При това положение
липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП, а именно че движението на автомобила се е дължало на умишлено и
преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, поради което НП е
необосновано и недоказано.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствената сила на съставения
не бе потвърдена, съответно чрез непосредствено събраните писмени и
гласни доказателства, които съдът кредитира и напр. чрез веществено
доказателствено средство - видеозапис от АИС ВПК на служебен автомобил
със заснето нарушение, който липсва. На практика доказателствената сила на
съставения АУАН Серия GA № 662338/23.10.2023г. бе оборена.
В подобен смисъл са Решение № 240/30.04.2018 г. по КАНД №
171/18 г. по описа на АС – Монтана; Решение № 402/14.09.2020 г. по КАНД
№ 344/2020 г. по описа на АС – Монтана и Решение № 363/13.09.2021 г. по
4
КАНД № 349/2021 г. по описа на АС – Монтана;
Видно от приложената справка за нарушител/водач относно Б. Г. В.
(л. 10 от делото), същият водач от м. 07. 2021г., е извършвал други
нарушения по ЗДвП, които обаче не се отличават със значителна обществена
опасност, не са и многобройни допуснатите други административни
нарушения от водача – има издадени две НП за извършени нарушения на
чл.20, ал.2 ЗДвП и съответно наложени глоби.
Тъй като процесното нарушение не е доказано да е извършено по
несъмнен начин, според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като излагането на такива биха имали
правно значение, ако нарушението е доказано да е извършено, а в процесния
случай, това не е така. Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 183з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) - "За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН", която
разпоредба следва да се съобразява в случая, тъй като е неприложим чл. 3, ал.
2 от ЗАНН.“
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0996-
002253/06.11.2023г., издадено от Началник РУ при ОДМВР Монтана, с което
на Б. Г. В. гр.Монтана, ул.СС №ХХ, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б т. 2 от
ЗДвП изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6