№ 19801
гр. С., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №0231110139137 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е от ищеца С. М. П. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника П. на РБ да заплати на ищеца сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато
обвинение по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26 НК, приключило с оправдателна присъда от
05.11.2020 г. по НОХД № 18559/2017 по описа на СРС, НО, 109 с-в, влязла в сила на
28.05.2021 г., ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда -
28.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
От обстоятелствената част и от формулирания петитум на молбата, съдът
констатира, че предмет на делото е предявен срещу ответника иск по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В
конкретния случай лицето излага, че при повдигнато срещу него обвинение същото е
признато за невиновно с оправдателна присъда.
Ищцата твърди, че е била привлечена като обвиняем по ДП № ... 15076/15 г. по описа
на 08 РУ – СДВР (пр.пр. № НСН 120/17 г. по описа на СРП) за престъпление по чл.
212, ал. 1, вр. чл. 26 НК. Било образувано н.о.х.д. № 18559/2017 г. по описа на СРС,
НО, 109 с-в. Твърди, че с присъда, влязла в сила на 28.05.2021 г., била оправдана по
повдигнатото обвинение. Поддържа, че по време на наказателното производство е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на здравето –
психическо разстройство, били засегнати честта и достойнството на гражданин,
преживени били болки и страдания. Била стресирана и получила нервен срив. Били
уронени честта, достойнството и доброто име. Колеги, близки и приятели започнали
да я подозират и да се отдръпва, увредила се психиката и получила нервно
разстройство. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П. на РБ в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че делото е било под
юрисдикцията на Прокуратурата само 1 година, като за останалата продължителност
на наказателното производство ответникът не бил отговорен. Счита, че
неимуществените вреди са недоказани, оспорва причинно-следствената връзка между
1
вредите и поведението на ответника. Твърди, че прокуратурата не е разпространявала
публична информация и злепоставянето в обществото не може да се вмени във вина на
ответника. Оспорва размера на претендираните вреди. Претендираното обезщетение не
било съобразено с претърпените вреди. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.
1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл
в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан по повдигнатото обвинение; претърпени
имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: че ищцата
е била привлечена като обвиняем по ДП № ... 15076/15 г. по описа на 08 РУ – СДВР
(пр.пр. № НСН 120/17 г. по описа на СРП) за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26
НК; че е образувано е н.о.х.д. № 18559/2017 г. по описа на СРС, НО, 109 с-в като с
присъда, влязла в сила на 28.05.2021 г., ищцата е оправдана по повдигнатото
обвинение.
От приетите материали по досъдебно производство № ЗМ 15076/2015 г. по описа
на 08 РУП- СДВР, пр.пр. № 5602/2013 г. на Софийска районна прокуратура, се
установява, че същото е образувано на 20.08.2015 г. на осн. чл.207 НК. В хода на
досъдебното производство за извършени множество процесуално следствени действия-
разпити на свидетели, съдебно-графическа експертиза и др. Правени са многократни
неуспешни опити за връчване на призовка на ищеца в качеството на свидетел. С
постановление от 27.10.2016 г. на СРП ищцата С. М. П. е привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Постановлението за
привличане е било предявено на обвиняемия на 02.11.2016 г. След предявяване на
постановлението за привличане на обвиняем, в същия ден, е проведен разпит на
обвиняемия. На 01.02.2027 г., по реда на чл. 227 НПК разследването е било предявено
на ищеца и неговия защитник. На същата дата водещият разследването е изразил
мнение за предаване на обвиняемя на съд.
На осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК е внесен обвинителен акт в СРС на 20.02.2017
г., въз основа на който е образувано НОХД № 3053/2017 г. по описа на СРС, НК. С
разпореждане от 19.04.2017 г. производството по НОХД № 3053/2017 г. по описа на
СРС, НК е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснато нарушение на
процесуалните правила.
На 03.11.2017 г. е внесен обвинителен акт в СРС на 20.02.2017 г., въз основа на
който е образувано НОХД № 18559/2017 г. по описа на СРС, НК по обвинителен акт
срещу ищцата за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и срещу ММ. Б. Т.
за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК С разпореждане от 21.12.2017
г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.02.2017 г.
Производството е отлагано поради изразено желание от подсъдимата ММ. Б. Т. за
сключване на споразумение. Производството по обвинението срещу ММ. Б. Т. е
приключило със споразумение по НОХД № 3363/2020 г. по описа на СРС, НК. Ищцата
се е явявала лично и със защитник в проведените открити съдебни заседания. По
делото са разпитани 5 свидетеля. На 18.11.2020 г. е постановена оправдателна присъда
спрямо ищцата С. П.. Срещу присъдата била подаден протест от СРП и след изпращане
на делото в СГС било образувано ВНОХД № 883/2021 г. по описа на СГС, 9-ти
въззивен състав. С определение от 13.04.2021 г. делото било насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 23.04.2021 г. Делото приключило в едно съдебно
заседание като на 28.05.2021 г. е постановено решение №60340/28.05.2021 г., с което е
потвърдена присъда от 18.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 18559/2017 г. по описа
на СРС, НО, 109 с-в.
2
От изложеното съдът намира, че спрямо ищеца е било проведено наказателно
производство за период около четири години и пет месеца, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда. Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото
е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било
противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение №23 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №95/2010г., IV г.о.
По делото са представени всички материали от досъдебното производство,
всички протоколи от проведени открити съдебни заседания, както и всички крайни
актове по същество на съдебните инстанции, от които е видно, че в хода на цялото
наказателно производство, продължило около 4 години и пет месеца, от момента на
привличането му ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи и на съда,
явявал се е лично пред разследващия орган и пред съда в съдебните заседания. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били
предприети действия по наказателно преследване, и обстоятелството, че спрямо ищеца
е наложена мярка за неотклонение „подписка“, както и характера на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
НК. В същото време съдът отчита, че ищецът е носъждано лице (факт установен от
приложените по досъдебното производство ни пред СРС справки за съдимост), то
повдигането и поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само
по себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като
неосъждан човек.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на Георги
Иванов Панайтов– семеен приятел на ищцата се установява, че в конкретния случай
проведеното незаконно наказателно преследване е причинило преживяване на
негативни емоции от страна на ищеца, с преживяване на притеснения, свързани с
воденото наказателно производство и с ограничаване на контактите със свои близки и
познати и отдръпването им от нея. Съдът отчита и обстоятелството, че спрямо ищецът
е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. В същото време ищецът не
доказва с писмени доказателства да е било влошено здравословно състояние и
преживян нервен срив. По делото не се представени медицински доказателства за тези
факти. Съдът взе предвид и че по делото не се представиха доказателства повдигнатото
обвинение да е било медийно отразено въз основа на съобщения на прокуратурата и
нейни длъжностни лица.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
3
живот в страната в процесния период и възрастта на ищеца, настоящият състав намира,
че сумата 4000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно преследване.
Според съда, това е размерът, който съответства на степента и характера на търпените
болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо
ищеца и тази сума справедливо ще поправи вредите, които С. М. П. е понесла от
незаконно повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение. Искането на ищеца за
присъждане на обезщетение в по-висок размер е в противоречие с изискването за
определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в
настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимото обезщетение.
Ответната страна дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
забавата-датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищцовата страна е призната
за невиновна по повдигнатите обвинения- 28.05.2021 г. (така-ТР № 3/2004 г. на ВКС-
ОСГК, т. 4, абз.ІІ).
По разноските:
При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, а с оглед
предоставената безплатна правна помощ на ищеца от процесуалния му представител и
предвид изричното искане в тази насока, съдът следва да присъди адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. вр.
пар.2а, който е в размер на 700,00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. С.,
ул. „В.” № да заплати на С. М. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“
1 А, Т.д., ет. кк 223 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 4000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца
наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26 НК, приключило с оправдателна присъда, постановена по
н.о.х.д. № 18559/2017 г. по описа на СРС, НО, 109 с-в като с присъда, влязла в сила на
28.05.2021 г., потвърдена с решение №60340/28.05.2021 г., постановено по ВНОХД №
883/2021 г. по описа на СГС, 9-ти въззивен състав, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.05.2021 г. - датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 10,00 лева – разноски за
държавна такса като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес гр. С.,
ул. „В.” № на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на адв. Е. М. К.,
със съдебен адрес: гр. С., ул. А.“ № № ет. ап., сумата от 700,00 лв. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5