Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. Пазарджик, 14.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на тридесет и
първи януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 739/2017 г. по описа на Районен
съд- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Д.Д.М., с ЕГН- ***********, с адрес: *** чрез пълномощника адв. Н.Б.
от САК против Електронен фиш Серия К № ....... на ОД на МВР- Пазарджик- РУ С.,
с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
В подадената
жалба са изложени конкретни оплаквания свързани с наличието на
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично, като
поддържа жалбата си, ангажира доказателства и моли ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен, излагайки обосновани доводи в подкрепа на искането си.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик-
РУ- С., редовно призована чрез началника на РУ, не се явява представител. С АНП
изпраща писмено становище, с което иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 25.06.2016 г. в 10,06 часа в с. В. по ул. „...“ в посока от гр. С. за
гр. В. при въведено общо ограничение за населено място от 50 км/ч., е
управлявал лек автомобил „.......“ с рег.№ ......., като се е движил с 68 км/ч,
при максимално разрешена
скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна
радарна система TFR1-M № 606 при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената
скорост, с което е нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на това бил
издаден атакуваният ЕФ. Срещу същия е подадена жалба от Д.М. чрез пълномощника
адв. Б. в 14-дневен срок, поради което е и процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния
съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради
следното:
В това
производство районният съд, като въззивна инстанция, следва да провери
законността на обжалвания ЕФ т.е. дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
При извършената
проверка, съдът намира, че ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща
задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният
ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Съдът обаче констатира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато нарушение на материалния закон от страна на АНО.
В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е
регламентирано, че „при нарушение,
установено и заснето с АТСС или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. §6 т.65 от ЗДвП дава
легална дефиниция за автоматизирани технически средства и системи. Съгласно
тази дефиниция в конкретния случай нарушението (превишената скорост) е било
установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „TFR1-M“ радар № 606, вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до
24.02.2020 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
издадено от Български институт по метрология (47 от АНД № 1535/2016 г. на ПРС).
От същото, както и от Протокол за проверка на мобилната система и Протокол за
извършена извънгаранционна сервизно-ремонтна дейност на система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, S№ № 606/12 от 21.10.2015 г. издаден от „ТИНЕЛ
Електроникс” ООД гр. София (л.51 и л.48 от АНД № 1535/2016 г. на ПРС) се
установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към
датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява
стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на посочената нормативна регламентация установяването на
нарушения чрез използване на АТСС може да става, тогава когато последните са
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин,
съгласно чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП.
В чл.7 ал.1 и
ал.2 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2014 г. е предвидено, че местата за контрол
с мобилни или стационарни АТСС се обозначават с пътен знак „Е-24“ и се
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР, като пътният знак Е-24 се поставя преди мястото за контрол във всяка
посока на сработване на АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.133а ал.6 във вр. с
ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
мястото на извършване на нарушението се регулира с пътен знак „Е24“ чрез
предварително поставена преносима стойка на пътен знак „Е24“ („контрол с АТСС“)
непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо средство
и система (АТСС).
В конкретния случай, към момента на констатиране на нарушението- 25.06.2016 г., контрола е осъществяван с АТСС, като мястото за контрол е било оповестено
на интернет-страницата на МВР (виж л. 33 от делото) и обозначено с пътен знак
„Е-24“(виж снимка на л. 21 от делото), т.е. спазено е
изискването на чл.7 ал.2 изр.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а
именно мястото на контрол с преносим пътен знак „Е24“ е документирано по
надлежния ред с посочената снимка.
Тъй като в случая в контролът е осъществяван само на
едно место в участъка и не във време на движение, то не е било необходимо
поставянето на допълнителна табела „Т2“, указваща дължина на контролирания
участък ( арг. чл.7 ал.3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2014 г.). Необходимо е обаче, когато контролът се осъществява с АТСС и се
извършва при пътища и улици с допустима максимална скорост до 50 км/ч, какъвто
е настоящия случай, пътният знак Е24 да се поставя на 100-150 метра пред
мястото на АТСС, както повелява нормата на чл.133а ал.2 т.1 от Наредба №
18/23.07.2001 г. Видно от Протокол за използване на
АТСС (на л. 65 от делото) мястото за контрол представлява общинска пътна мрежа-
ул. „...“ в с. В., с общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, като е посочено,
че има пътен знак за ограничение на скоростта и че разстоянието от пътния знак
с въведено ограничение до АТСС е 300 метра. Казано с други думи, т.к. се касае
за общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, максимално допустима скорост за
населено място, въведена с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП и забраната за
превишаване на тази скорост започва да действа от обозначаването на началото на
населеното място с указателна табела и важи до края на населеното място, също
обозначено с указателна табела.
В конкретния случай видно от представения и приет по
делото фотос, обозначаващ поставянето на преносимия знак „Е24“, е видно, че
същият не се намира непосредствено до указателната табела за начало на населеното
място с. В.. От същия не става ясно, дали е поставен след тази указателна
табела и дали е вече в населеното място. При липсата на данни в тази насока
съдът е затруднен да прецени, на кое точно място е поставен знака „Е24“, при
положение, че в посочения протокол за използване на АТСС е посочено, че
същото(точката за контрол) се намира на 300 метра от пътния знак въвеждащ
ограничението, като липсва обозначаване на какво разстояние от знака „Е24“ се
намира, за да може да се направи правилната преценка дали е спазено изискването
на чл.133а ал.2 т.1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. Липсата
на това обстоятелство води до нарушение на изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2014 г., т.к. съставеният
протокол за използване на АТСС не съдържа необходимите реквизити. Освен липсата
на посочената данна, не е посочено и точното местонахождение на мястото за
контрол- номер на улицата, номер пътя или км, респ. пътна отсечка. Посочването
само на ул. „...“ в с. В. не е достатъчно, за да идентифицира мястото за контрол.
ПНри това положение не би могло да се извърши и проверка дали отразеното в този
протокол съответства на джи пи ес координатите, отразени във фотоса на
изведения клип (л.20 от делото). Освен това разпоредбата на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2014 г., разписва протокола за използване на АТСС да
е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Такава по делото от АНО не
е представена. Ако се приеме, че снимката на л.21 от делото представлява и
снимка на мястото за контрол (разположение на АТСС), то очевидно не е спазена
разпоредбата на чл.133а ал.2 т.1 от Наредба № 18/23.07.2001 г., т.к. от фотоса
се установява, че автомобилът, в който е монтирана стационарно мобилна радарна система TFR1-M № 606 се
намира на не-повече от 3-4 метра от знака „Е24“.
При това положение са налице нарушения на двете
посочени по-горе наредби свързани с осъществяването на контрол с АТСС, като по
този начин не става ясно къде е било поставено техническото средство и каква е
била зоната на осъществявания контрол.
Отделно от това,
видно от представеното техническо описание и инструкция за експлоатация на
мобилната система за видеоконтрол TFR1-M
(л.22-32 от делото) обсегът на радара (разстоянието на действие) за лек
автомобил е до 120 метра. Тоест, от това разстояние преди самото техническо
средство, започва да отчита нарушения радара и да извършва заснемания. Видно от
представения снимков материал знака „Е24“ е поставен непосредствено до
полицейския автомобил, в който е разположено техническото средство. В този
смисъл водачите се явяват предупредени, че подлежат на видеоконтрол, след като
вече са били попаднали в обсега на действие на радара и реално нарушението им е
било отчетено.
Друг е въпросът, че участъкът от началото на
населеното място с. В. до кръстовището с републикански път ІІ-84 в посока с. В.д.,
представляващ улица „...“ и част от републикански път ІІІ-8402, е с дължина
1 490 метра, която от началото на населеното място посока гр. С.- с. В.д.
има няколко отбивки, преки улици на тази главна улица, видно от Справка на
Община С., ведно с извадка от Google Earth (л.118-119 от делото) и скица на улицата (л.122 от делото). Това пък
означава, че водачите на МПС, които движейки се по някоя от преките на ул. „...“
в с. В. и продължат движението си по ул. „...“ в посока с. В.д., са лишени от
възможността да узнаят дали попадат в обхвата на действие на АТСС и че спрямо тях се осъществява видеоконтрол.
При това положение съдът е лишен от възможността да
провери дали действително процесното нарушение, за което е издаден ЕФ, е било
констатирано в отсъствието на контролен орган, по съответния ред- заснемане и
установяване с АТСС- мобилна радарна система при спазване на законовия ред
предвиден в ЗДвП и посочените наредби. Или иначе казано липсва доказателство,
че използваната система радар-камера-компютър е измерила и регистрирала
конкретното нарушение.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че при издаването на ЕФ е допуснато съществено
процесуално нарушение и материалният закон е приложен неправилно. При така
допуснатите нарушения на правилата, АНО не е следвало да издава ЕФ на
нарушителя и е следвало да прекрати АНП.
По този
начин наказващият орган е нарушил действащите законови разпоредби, посочени
по-горе, които са били създадени в съответствие на изискванията залегнали в
Тълкувателно решение № 1от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС и са
били в сила към датата на констатиране на нарушението- 25.06.2016 г., т.е.
преди законодателните изменения в ЗДвП с
ДВ. бр. 54 от 2017 г., като неспазването на разписаните изисквания е основание
за отмяна на санкционния акт.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, а жалбата уважена като основателна.
По тези съображения Районен съд- Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № ....... на ОД на МВР- Пазарджик- РУ С., с който на
Д.Д.М., с ЕГН- ***********, с адрес: ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева, като
незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: