№ 2245
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110201365 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. В. В. ЕГН ********** чрез адв. А. срещу електронен
фиш серия К № 5065662 от 05.07.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189,
ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва електронния фиш, излага доводи, че автомобилът е
управляван от друго лице, на което е предоставен за ползване чрез договор за rent-a-car
услуга. Посочва се, че Еф е издаден от некомпетентен орган. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. А., който
поддържа посочените в жалбата възражения, че нарушението е извършено от лице, наело
автомобила на процесната дата.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Излага аргументи в
писмени бележки.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е основателна поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 18.01.2020г. бил сключен договор за отдаване на автомобил Рено Меган с ДКН СВ
****МВ под наем, със страни наемодател МИМ Кар ЕООД и наемател посоченото в
договора лице – Н.. Договорът бил с валидност от датата на неговото сключване до
18.01.2022г. МПС било предоставено на наемателя.
На дата 05.07.2021 г. в 16:53 часа, в гр. София, по бул. Цариградско шосе до номер 7-11
(магазин Метро) с посока от бул. Брюксел към ул. Павел Красов лек автомобил, собственост
от МИМ Кар ЕООД, а именно: Рено Меган с ДКН СВ ****МВ, бил управляван със скорост
1
на движение от 96 км/ч при ограничение в този участък, което било въведено с пътен знак
В26 – 80 км/ч. Автомобилът бил управляван от Н., който на 18.01.2021г. бил наел процесния
автомобил по договор за предоставяне на МПС под наем.
Видно от база данни КАТ, собственик на лекия автомобил е именно дружеството, като
санкцията на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП била наложена на законния представител на
дружеството – жалбоподателят В. с ЕГН **********.
Нарушението било заснето с АТС САМ S1.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение в посочения участък. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“, по
административната преписка е съставен на 28.07.2021г. и е връчен на 07.01.2022г. Спазени
са всички срокове за неговото съставяне.
Така възприетата фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично
установена на базата на приложените по делото писмени доказателства, надлежно
приобщени по реда на чл.283 от НПК – ЕФ, договор за наем на автомобил, списък с
намерени фишове, снимков материал, данни за собственост на МПС, протокол за проверка,
заповед на министъра на вътрешните работи, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на АТС и разписка. Доказателствата са еднопосочни и
съответно съдът ги кредитира в цялост и по-подробно обсъждане, с оглед липсата на
противоречие, не се налага. Единствено следва да се посочи, че кой точно е управлявал
автомобила в процесния участък и в посоченото в ЕФ време, се установява от представения
договор за наем на лек автомобил от 18.01.2020г. Освен него други доказателства в тази
връзка не са представяни, съответно съдът кредитира така представения договор с Н., от
който е видно, че именно това лице е имало фактическа власт върху автомобила за периода
на договора, в който период се включва и датата на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.188, ал2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. С посочената
разпоредба обаче законодателят е въвел една оборима презумпция, а не абсолютизиране на
административно-наказателната отговорност на законния представител на ЮЛ,
притежаващо МПС, независимо от установяването на нови последващи факти в рамките на
административнонаказателното производство. Още повече, че законодателят не е фиксирал
пределен срок, в който представителят на ЮЛ може да посочи друго лице, управлявало
автомобила му. Логично, това може да бъде сторено до приключване на
административнонаказателното производство, независимо от неговата фаза. Точно такива
неопровергани факти се установиха на съдебното следствие в рамките на въззивното
производство, а именно, че процесният автомобил на посочените в НП дата и място е бил
управляван не от В. или от друго лице от МИМ КАР ЕООД, а от Н., който е бил наел
автомобила за периода 18.01.2020г. до 18.01.2022г. Видно от справката от Търговски
регистър, дружеството извършва търговска дейност по отдаване на автомобили под наем,
2
поради което се подкрепят твърденията в жалбата, че именно посоченото в договора лице е
управлявало процесното МПС. Поради тази причина, съдът счита, че следва да отдаде
приоритет на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, от които се
установява, че именно Н. е извършил нарушението. Доказателствените тежест да обори
презумпцията в случая е понесена от жалбоподателя.
В този смисъл, презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП се явява оборена, което сочи, че
от обективна страна нарушението се явява доказано, но не и неговото авторство, което
принадлежи на посочения по-горе наемател на автомобила – Н.Н.. Последното е основание
атакуваният ЕФ да бъде отменен, поради недоказаност на авторството на деянието.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, съответно съдът
не следва да му присъжда суми.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5065662 от 05.07.2021 г., издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 ЗДвП на ИВ. В. В. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София -град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3