№ 415
гр. Разград, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20213300100177 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производство по чл.13 ГПК.
Делото е образувано по иск, предявен по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,т. ГПК от „БАНКА
ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София и с адрес за
кореспонденция в гр.Разград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №19 срещу В. АЛ. М.,ЕГН **********, от гр.Разград,
ул.“Урал“ №9, за установимост на парични вземания в общ размер на 51 758,81лв., от които:
- 45 879,32лв главница, дължима в изпълнение на обявен за изцяло предсрочно изискуем договор за
потребителски кредит;
- 5 199,46лв. дължима по договора възнаградителна лихва за периода от 15.VIII.2019 до 24.VI.2020т.;
- 95,94лв, начислена в обезщетение за забава на главницата мораторна лихва за времето от 16.VIII.2019-
24.VI.2020г.
- 464,09 лихвена надбавка за времето от 25.VI.2020-22.VII.2020
- 120,00лв. дължими по договора заемни такси. За които вземания в заповедно производство по реда на чл.417
ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
- искане за присъждане на сторени в заповедното производство разноски в размер на 1 035,18лв.
В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Петрова, ищецът поддържа исковете и моли за
уважаването им по основание и размер. Претендира разноски.
По делото са приложени доказателства, удостоверяващи идентичност на регистрирания от ответника
постоянен адрес с указания в исковата молба адрес за призоваването му. При хипотеза на чл.47, ал.6 ГПК на
същия, на разноски на ищеца бе назначен особен представител в лицето на адв. Н.Митева.
В срока за отговор и в с.з., чрез назначеният му в производството особен представител, ответникът взима
становище по допустимостта на иска. Не въвежда спор по обстоятелствата, на които ищецът позовава
основанието на иска си; Преразказвайки изцяло фактите, въведени от ищеца в основание на заявената по реда
на чл.422 защита, особеният представител на ответника моли съда за решаване на спора в съответствие със
събраните и кредитирани по делото доказателства.
Обсъдени поотделно и в съвкупност, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за
установено следното:
В случая е предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК като
продължение на заповедното производство по ч. гр. дело №993 /2020 г. по описа на РС-Разград, в хода на което
срещу ответника е била издадена Заповед №2596/24.VII.2020г. за незабавно изпълнение на парични задължения,
1
поети от него по сключения с ищеца договор за потребителски кредит, който към дата на заявлението е бил
обявен от банката - кредитодател за предсрочно изискуем.
Като доказателство за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по ДПК ищецът е приложил
адресирана до длъжника „покана-уведомление“, чието връчване е възложено на ЧСИ с рег. №762КЧСИ и р-н на
действие при РОС, като съд по постоянен адрес на длъжника. Като доказателство на л.19 от чгрд №933/2020 на
РРС е приложено „уведомление“, в реквизит на което се установява, че ЧСИ е връчил на длъжника поканата за
предсрочна изискуемост на кредита в хипотеза на чл.47, ал. ГПК-след трикратно посещаване на адреса в рамките
на един месец и залепено на 10.VI.2020г. уведомление на входната врата. Дл. лице е удостоверило с подписа си,
че по информация на намерения на адреса наемател, ответникът В. М. пребивава в Белгия. На адресата, считано
от дата на залепване на уведомлението е предоставен двуседмичен срок за получаване на намиращите се в
кантората на ЧСИ книжа.
При дължима преценка за допустимостта на иска, съдът изиска служебно преписката по ч.гр.д.
№993/2020г. на РРС и установи, че конституираният с исковата молба ответник В. АЛ. М.,ЕГН **********, в
качеството си на длъжник в производството по чл.41 ГПК, не е установен на регистрирания от него постоянен
адрес. По отношение на длъжника в заповедното производство, връчването на издадената в същото Заповед за
незабавно изпълнение е сторено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради което и в хипотеза на чл.415, ал.1,
т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК сезираният със заповедното производство съд е указал на заявителя, че в дължи
установимост на вземанията си с установителен иск, предявен в предоставеният му за това срок, съгласно
връченото му на 26.V.2021г. Разпореждане №127/20. ІV.2021г. Което е индиция , че постъпилата на 17.VІ.2021г.
в регистратурата на РОС искова молба е депозирана в едномесечния срок на чл. 415 ГПК.
Водим от изложеното съдът намира, че исковата молба е подадена в предвидения за това срок, от
легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземания, удостоверени като предмет на развилото
се по ч.гр.д.№ 993/2021г. по описа на РРС заповедно производство.
Процесното заявление по чл.417 ГПК е подадено на 23.VII.2020г. Изводимо от разпоредбата на чл.422
ГПК , моментът на подаването му се смята за дата на предявяване иска.
От справка в НБД, служебно извършена, както от заповедния РРС, така и от решаващия в исковото
производство РОС се установява, че от 20.VІI.2006 г. В. АЛ. М.,ЕГН ********** – конституиран съответно като
длъжник в заповедното и ответник в исковото производство, е с регистриран настоящ адрес в Белгия. В този
смисъл информация се съдържа и в доказателствата, представени от ищеца във връзка с обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по сключения с ответника ДПК.
Въпреки тези доказателства и данни, съдържащи се в служебната справка, сезираният със заявлението
по чл.417 ГПК РРС е издал заповед за незабавно изпълнение №2596/24.VIІ.2020г., нарушавайки разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. ГПК, в редакцията ѝ от 2019г.
С измененията на ГПК от 2019, действащи към дата на подаване на процесното заявление, нормите на
заповедното производство са приведени в съответствие с изискванията на регламент (ЕО) 805/2004 г.,
гарантиращи “ длъжници в производства, в които не се предвижда участието им- пълно зачитане на правото им
на справедлив процес и на защита. Безспорно, до връчване на съответната заповед за изпълнение
регламентираното в Гл.XXXVII на ГПК „заповедно производство“ е несъстезателно и протичащо в отсъствие
на длъжника, срещу когото се постановява заповедта за изпълнение като титул за изпълнително основание.
Като издадена в противоречие с императивната норма на чл. 411, ал.2, т.5 ГПК процесната заповед за
незабавно изпълнение е незаконосъобразен и недопустимо постановен съдебен акт, тъй като длъжникът няма
обичайно местопребиваване в РБългария от 2006-та година, и връчването й по какъвто и да е начин не е в
състояние да я стабилизира. Като потребител на кредитни услуги, относимо към дата на подаденото срещу него
заявление по чл.417 ГПК същият е с регистриран настоящ адрес на територията на Кралство Белгия.
Легална дефиниция на понятието "постоянно местопребиваване" се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП,
съгласно който това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Въз основа на
2
доказателствата по делото, съдът приема, че посочените по-горе доказателства обосновават фактически, правно
значимия за изхода на делото извод, че към дата на издаване и връчване на процесната ЗНИ, като неин адресат
Валентин М. е бил с обичайно по смисъла на чл. 48, ал. 7 от КМЧП и Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета
обичайно местопребиваване в Белия, където заедно със семейството си е установил легално местоживеенето си
от 2006 г.
Което по императив на предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК не допуска реализирането на
облигационната му отговорност по извънредните способи на заповедното производство. При така установените
факти е било недопустимо издаването на заповед за изпълнение. Обсъдена като предпоставка за водене на
исковото производство, недопустимостта на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение обуславя извод и
за недопустимост на образуваното срещу него исково производство по чл. 422 ГПК. Още повече, че в хипотеза на
чл.411, ал.2, т.5 ГПК предвидената по см. на чл.415, ал.3, предл. II във вр. с ал.1, т.3 ГПК защита е чрез
осъдителен, а не установителен иск.
Тъй като производството по чл. 422 ГПК се явява продължение на производството по чл. 417 ГПК, то
следва да са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да бъде основателен и
предявеният установителен иск. В случая се констатираха пороци, касаещи компетентността на съда на
постановил процесната заповед , което води и до недопустимост на установителния иск. Заповедта за изпълнение,
по аналогия от чл. 423, ал. 3 изр. последно от ГПК и при съобразяване на ТР№4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се обезсили от настоящата инстанция. При обезсилена заповед за изпълнение,
равносилно на липса на заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за установяване дължимостта на
вземането по нея е процесуално недопустим.
В обобщение и по изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 177/2021г. по описа на РОС като недопустимо и връща
исковата молба на „БАНКА ДСК”ЕАД,ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация
в гр.София и с адрес за кореспонденция в гр.Разград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №19
ОБЕЗСИЛВА Заповед №2596/24.VII.2020г. за незабавно изпълнение на парични задължения, издадена по
ч.гр.д. №933/2020г. на РС- Разград против длъжника В. АЛ. М.,ЕГН **********
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3