Р Е Ш Е Н И Е №1941
гр. Перник, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 10-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
при участието на секретаря Катя Василева като разгледа гр. д. № 2629 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Чочовен
Лайнс“- ООД против „Имили Транс“ ООД
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1
вр. с чл. 266, ал. 1 във връзка с чл.258 ЗЗД за сума в размер на 590 лв.,
представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършена транспортна
услуга, за която е издадена фактура №**********/18.01.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че по заявка от ответника ищецът извършил транспортна услуга с
дата на товарене 17.01.2018г. и дата на доставка 18.01.2018г. от Република
Гърция до Република България, за което била съставена международна
товарителница ЧМР. За извършената услуга ищецът издал фактура на стойност 840
лв. На 23.04.2018г. ответникът извършил частично плащане по сметка на ищцовото
дружество в размер на 250 лв. Твърди, че оставащата част от възнаграждението в
размер на 590 лв. не е залатена. Претендира разноски.
В законовия срок ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение законният представител на дружеството И.М.И.сочи, че
отговорността за плащането на процесната фактура била на другия съдружник.
Съдът с доклада си по делото, обявен впоследствие
за окончателен такъв е дал правна квалификация на заявената претенция, като
такава по чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл. 266, ал. 1 във връзка с
чл.258 ЗЗД. Извършил е и разпределение
на доказателствената тежест , като е указал, че ищецът следва по реда на пълното и главно
доказване да установи, наличие на валиден
договор за международен превоз на
товари, сключен с ответника, обстоятелството, че е изпълнил възложените му транспортни
услуги, че работата е приета от
ответника без забележки. Ответникът следва да докаже плащане на
уговореното възнаграждение. Приел е приложените към исковата молба писмени
доказателства, като е допуснал изслушването на ССЧЕ по въпроси от исковата
молба на разноски на ищеца по делото. В срок по делото е била депозирана и
изслушана ССЧЕ.
В последното по делото съдебно
заседание, съдът е докладвал постъпила молба от процесуалния представител на
дружеството, с рег. №30508/29.10.2019г., постъпила след предходно съдебно
заседание, касаеща същото като дата, в което е било посочено, че не могат да
изпратят представител по делото и желаят делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, поддържат исковите претенции, смятат че експертизата е отговорила на
поставените въпроси и нямат възражения по
същата, нямат въпроси към вещото лицеи молят да се приеме по делото.
Считат, че претенцията е неоснователна и
недоказана. Ответното
дружество „ИМИЛИ ТРАНС“ ООД- редовно уведомена, не е изпратило представител. Съдът е изслушал
вещото лице В. и е приел експертното й заключение, като пълно, обосновано и
компетентно извършено.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото е спазен едномесечния срок
предвиден в чл.415, ал. 1 от ГПК.
По делото от
представените към исковата молба писмени доказателства, се установява следното: „ЧОЧОВЕН ЛАЙНС” ООД с ЕИК ********* и „Имили Транс“ ООД са били в
търговски отношения. Предмет на тези търговски отношения е било
извършването на транспортна услуга, като изпълнител по тази услуга е
дружеството ищец, а възложител е дружеството ответник, което се установява от
представена към исковата молба заявка за транспорт на товари, подадено от
ответника с получател ищеца, като същата е с № 000144 от 16.01.2017 г, като в
исковата молба е посочено, че от страна на дружеството ответник по имейл е
изпратена заявка за извършване на тази услуга, на която е допусната техническа
грешка, като е изписана дата 16.01.2017 година. Правилната дата е 16.01.2018
година. Видно от тази заявка е посочена дата на товарене 17.01.2018 година и
условия на доставката - 18.01.2018 година. Описани в заявката са и товарът и
цените, които са били договорени, както и срокът на изпълнение.
Стоката е
натоварена в Република Гърция и е транспортирана до република България, за
което е налице международна товарителница т.нар. ЧМР.
На 18.01.2018
година е издадена фактура № 1279 /стр 8 от делото/, в която е обективирана
сделката и е описано дължимото възнаграждение, а именно 840 лева, платимо по
банков път.
На 23.04.2018
година ответното е платило по сметка на ищцовото дружество сумата 250 лева,
като в основанието е посочено „частично плащане по фактура 1279/18.01,2018.
транспорт ГР - БГ”.
Остатъкът от
сумата в размер на 590 лева не е заплатен и към настоящия момент. По повод на
това ищцовото дружество депозира заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка е
което бе образувано ч.гр.дело № 224/2019г. по описа на Районен съд Перник и бе
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Следователно и индиция за
извършената услега се съдържа и в признанието в заявлението, където е посочено,
че другият съдружник е следвало да заплати сумата.
По делото
ответникът е демонстрирал напълно пасивно процесуално поведение, като не е
изплатил представител по делото не е ангажирал и каквито и да било
доказателства,за тежащите в негова доказателствена тежест обстоятелства. Не е
представил и такива за заплащане на претендираната сума.
Същевременно
видно от заключението на извършената по делото СсЧЕ се установява, че вещото
лице е посочило, че в счетоводството на
”Чочовен Лайне” ООД е издадена фактура №********** от 18.01.2018г. за извършена
транспортна услуга на Имили Транс ” ООД със сума на плащане 840,00 лева.
Издадена е фактура №********** от 18.01.2018г. - Данъчна основа 700,00 лева,
ДДС 20%- 140,00 лева,сума за плащане 840,00 лева
В счетоводството
на ”Чочовен Лайне” ООД е издадена фактура №********** от 18.01.2018г. на
стойност 840,00 лв с ДДС с дата на осчетоводяване 18.01.2018г
Процесната
фактурна е отразена в счетоводството на ищцовото дружество, в дневника за
продажби и в справка декларация по ЗДДС с уведомление за данъчен период януари
2018г.
В счетоводството
на ”Чочовен Лайне” ООД е отразено частичнно плащане от ответника ” Имили Транс
” ООД по Фактура №********** от 18.01.2018г. в размер на 250,00лева по банков
път на 24.04.2018г.По Фактура №********** от 18.01.2018г сума за плащане 840,00
леваПлатена сума по Фактура №********** от 18.01.2018г в размер на 250,00 лева.Неплатената
сума по Фактура №********** от 18.01.2018г в размер на 590,00 лева.
Размера на
неизплатената по Фактура №********** от 18.01.2018г е 590,00 лева. Фактура №**********
от 18.01.2018г е счетоводена в счетоводството на ищцово по сметка 411”Клиенти”
с контрагент Имили Транс ” ООД .
В счетоводството
на "Чочовен Лайне” ООД е издадена фактура №********** от 18.01.2018г. на
стойност 840,00 лв с ДДС с дата на осчетоводяване 18.01.2018г
Процесната
фактура е отразена в счетоводството на ответното дружество, в дневника за
покупки в справка декларация по ЗДДС с уведомление за данъчен период месец
януари 2018г.
В счетоводството
на ”Имили Транс ” ООД . е отразено частичнно плащане на "Чочовен Лайне”
ООД по Фактура №********** от 18.01.2018г. в размер на 250,00лева по банков път
на 23.04.2018г.
По Фактура №**********
от 18.01.2018г сума за плащане 840,00 лева Платена сума по Фактура №**********
от 18.01.2018г в размер на 250,00 лева. Неплатената сума по Фактура №**********
от 18.01.2018г в размер на 590,00лева. Размера на неизплатената по
Фактура №********** от 18.01.2018г е 590,00 лева. Фактура №********** от
18.01.2018г е осчетоводена в счетоводството на ответнто дружество по сметка
401” Доставчици” с контрагент ИЧочовен Лайне” ООД.
При тези данни
вещото лице е извело извод, че В счетоводството на ”|Чочовен Лайне” ООД е е
осчетоводена Фактура №********** от 18.01.2018г. . .В счетоводството на ” Имили
Транс ” ООД . е осчетоводена Фактура №********** от 18.01.2018г.. Процесната
фактурна е отразена в счетоводството на ищцовото дружество, в дневника за
продажби и в справка декларация по ЗДДС с уведомление за данъчен период януари
2018г. на ”Чочовен Лайне” ООД .
Процесната
фактурна е отразена в счетоводството на ответното дружество, в дневника за
покупки в справка декларация по ЗДДС с уведомление за данъчен период месец
януари 2018г. на ” Имили Транс ” ООД. С подадените справка декларация по ЗДДС
за м. януари 2018г. е извършено използване на ДДС.По Фактура №********** от
18.01.2018г.е извършено плащане в размер на 250,00лева по банков път на
24.04.2018г.
Неплатения остатък по Фактура №**********
от 18.01,2018г е в размер на 590,00 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
което поставя и наред с останалите представени писмени доказателства в основата
на своите правни изводи, сочещи на основателност на заявената искова претенция.
Следва да се отбележи, че само по себе си отразяването на фактурите (№
3519/05.05.2015 г., № 3551/03.06.2015 г., № 3581/01.07.2015 г. и №
3611/10.08.2015 г.) в счетоводството на ответното дружество, включването им в
дневника за покупки и ползването на данъчен кредит по същите представлява
недвусмислено признание на задължението отразено по тези фактури и доказва
неговото съществуване (в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 166/26.10.2010
г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д.
№ 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010
г. на ВКС, I т. о. и други).
Следователно, от така изложената доказателствена съвкупност, съотнесена към разпределената в процеса доказателствена тежест, то съдът намира следното от правна страна:
По своята правна природа, договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност.
Тези характеристики се извеждат от разпоредбата на чл.258 ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната– да заплати възнаграждение. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен /интелектуален/ труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение /чл.267 ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение. Договорът за изработка се урежда от разпоредбите на чл.258 – чл.269 ЗЗД, като при възникнали спорове.
Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат качеството „търговци” по смисъла на чл.1 ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност /чл.286 и чл.287 ТЗ/, сделката е търговска и съгласно чл.288 ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки /част III, раздел I - раздел VI от ТЗ/ и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка. Въз основа на сключения договор за изработка за двете страни възникват насрещни права и задължения. На основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл.258 и чл.261 ЗЗД- да извърши възложената му работа точно /съгласно дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и в срок/ и да предаде работата, а лицето възложител да заплати дължимото възнаграждение/чл.264 и чл.266 ЗЗД/.
В случая, видно от посочените писмени доказателства се установява, че ищецът е изправната страна по договора, като е извършила услегата, за която ответникът е извършил само частично плащане, поради които и ищецът е завел иск за осталата част от сумата, предшестван от водено заповедно производство, като в хода на исковото такова, ищецът е доказал претинцията си по основание и по размер и същата следва да бъде уважена. Само по себе си, както вече бе посочено- отразяването на двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника – купувач, а в случая възложител и ползването на данъчен кредит от него представляват признание на задължението и доказват съществуването му /р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, р. № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и р. № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО в същия смисъл/.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен по основание и пълен размер. За прецизност Пернишкият районен съд следва да посочи че предявеният иск- установителен иск, се отнася до правна сделка, по която и двете страни са ТД/търговско дружество/, тоест абсолютна търговска сделка и тя касае неплащане на уговорено възнаграждение по реда на чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 258 ЗЗД вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД, което е по-прецизната и пълна правна квалификация на исковата претенция.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК,
и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед изхода на спора
на ищцовото дружество се следват в пълен размер както направените в исковото,
така и в заповедното производство разноски в общ размер от общо –830 лева, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК /стр. 47 от делото /от
процесуалния представител на ищеца, за реално сторени разноски в производстово.
При изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „ИМИЛИ ТРАНС“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ: *********, седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. Димова махала, №13, вх.Б, ет.1, ап.24. със законен представител: И.М.И.и И.М.И.– управители- заедно и поотделно, дължи на “ЧОЧОВЕН ЛАЙНС” ООД с ЕИК/БУЛСТАТ: *********, седалище/адрес на управление: с. Голямо Чочовени, Общ. Сливен, Обл. Сливен законен представител: П.Д.П.–управител, пълномощник: адвокат М.М.Р. ***, с адрес на адвокатската кантора град Сливен, бул. Цар Освободител №15, ет.3, ап.12 сумата от 590.00 лева. /петстотин и деветдесет лева /, дължима сума по фактура № ********** от 18.01.2018г. , ведно със законната лихва върху главница от 590.00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които сучи е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е издадена такава по ч гр.д. № 00224 по описа на съда за 2019 год., на ПРС, до датата на окончателнот о изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИМИЛИ ТРАНС“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ: *********, седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. Димова махала, №13, вх.Б, ет.1, ап.24. със законен представител: И.М.И.и И.М.И.– управители- заедно и поотделно , да заплати на “ЧОЧОВЕН ЛАЙНС” ООД с ЕИК/БУЛСТАТ: *********, седалище/адрес на управление: с. Голямо Чочовени, Общ. Сливен, Обл. Сливен законен представител: П.Д.П.–управител, пълномощник: адвокат М.М.Р. ***, с адрес на адвокатската кантора град Сливен, бул. Цар Освободител №15, ет.3, ап.12 сумата от 830 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 00224 по описа на съда за 2019 год
по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. СЪДИЯ: