Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124
гр. Русе 10.3.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия
в открито заседание на 2.2. през две хиляди и единадесета година в
състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
Членове:
при секретаря Т.Н. в присъствието на
прокурора НИКОЛАЙ НИКОЛОВ като разгледа
докладваното от председателя г.д. № 93 по описа за 2010 год. за да се произнесе, съобрази:
Искът
е с правно основание чл.1 ал.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество,придобито от престъпна дейност.
Ищцовата
комисия твърди в мотивираното искане и в уточнението му от 17.3.2010 г.,че с
влязла в сила присъда по НОХД № 749/2005 г.на Русенски районен съд ответникът е
признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във
вр.с чл.209 ал.1 НК за това,че през периода 1.9.2003 г.-28.6.2004 г.в гр.Русе и
в гр.Созопол,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал
заблуждение и Ф.М.Ъ.,поданик на Великобритания,че с изпратените от нея пари щял
да закупи и да прехвърли на нейно име апартамент-мезонет в гр.Русе по
ул.”Муткурова”35,вх.”Б”и гараж на същия адрес,описани в исковата молба и да ги
обзаведе и с това и причинил имотна вреда в размер на 648 422.84 лв.С
нотариален акт № 77/12.9.2003 г.ответникът е закупил апартамент и гараж в
гр.Русе,описани в акта за сумата 68431.20 лв.,които според мотивите на
присъдата са част от набавената имотна облага.Придобитата сума от престъпна
дейност/в т.ч.недвижимите имущества/не е възстановена на пострадалата британска
гражданка.Иска от съда да отнеме в полза на държавата апартамент-мезонет и
гараж в гр.Русе по ул.”Муткурова”35 вх.”Б” и сумата 579 991.64
лв.,представляваща разликата между получената чрез измама обща сума
648 422.84 лв.и сумата 68 431.20 лв.,представляваща равностойността
на недвижимите имущества.
Ответникът
не признава искането.Намира същото за недопустимо,поради обстоятелството,че
придобитото от престъпната дейност имущество,е възстановено на
пострадалата.Алтернативно поддържа становище за неговата неоснователност по
изложените в отговора и писмените бележки съображения.
Русенска
окръжна прокуратура намира предявеното мотивирано искане на Комисията изцяло
основателно.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
следното:
С
влязла в сила присъда по НОХД № 749/2005 г.на Русенски районен съд ответникът е
признат за виновен и осъден за това,че през периода 1.9.2003 г.-28.6.2004 г.в
гр.Русе и в гр.Созопол,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и
поддържал заблуждение у Ф.М.Ъ.,поданик на Великобритания,че с изпратените от
нея пари ще закупи и прехвърли на нейно име апартамент-мезонет с избено
помещение и гараж,находящи се в гр.Русе по ул.”Муткурова”35,вх.”Б”и ще го
обзаведе,че тя не може да поддържа сметка на свое име в ОББ-клон Русе,тъй като
банковите служители не владеят английски език и поради тази причина не могат да
оперират със средствата по нея,м.че следва да превежда пари от чужбина на
негова сметка или по сметката на баба му Д. Х. и че ако преведе парите по нейна
сметка,няма да плаща данъци за преведената сума,тъй като Х. е пенсионер,че с
изпратените от нея пари ще закупи на нейно име предварително одобрен от нея
апартамент,строящ се от фирма „Салю Д”ООД в гр.Созопол,лек автомобил „Ауди”или
„БМВ” и с остатъка от парите ще започнат съвместен бизнес в България и с това и причинил имотна вреда в размер на
221000 английски паунда с левова равностойност 648 422.84 лв.-престъпление
по чл.210 ал.1 т.5 във вр.с чл.209 ал.1 НК.От мотивите на присъдата става
ясно,че с част от парите,предмет на имотната вреда,ответникът е закупил с НА №
77/12.9.2003 г. за себе си процесните
недвижими имоти-апартамент мезонет в гр.Русе по ул.”Муткурова”35,вх.”Б” и гараж
на същия адрес на обща стойност 68431.20 лв./л.22/.Тези имоти не са прехвърлени
на британската гражданка Ъ..Следователно цялата имотна облага за ответника е в
размер на 648 422.84 лв.и в нея са включени равностойностите на
апартамента и гаража.За това предмет на мотивираното искане на Комисията е
отнемането на недвижимите имущества и на сумата 579 991.64 лв.,която
представлява разликата между общата стойност на имотната облага,предмет на
престъплението измама и стойността на недвижимиге имоти.
Предпоставките
за допустимост на иска по чл.3 от Закона за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност,са налице,поради което искането е допустимо.Безспорно е
установено,че ответникът е придобил имущество в горепосочения размер на
значителна стойност,което е доказано с влязла в сила присъда за измама,а тя
като престъпление е визирана в т.8 на разпоредбата.Към момента на предявяване
на мотивираното искане пред съда това имущество не е било възстановено на
пострадалата британска гражданка Ъ.,поради което подлежи на отнемане по
специфичния ред на чл.1 ал.2 от Закона,както е поискала Комисията.
За
отнемане на имущества по този законов ред няма произнасяни решения на
съдилищата в страната,поради което липсва съдебна практика.Налага се съдът да
предложи собствено тълкуване на фактическия състав на разпоредбата за да
прецени налице ли са в настоящия случай нейните изисквания.Настоящият състав
счита,че поради нейната специфика и изключителност не се налага извършването на
проверка за приходите на ответника и неговото семейство през определен период и
за направените от тях разходи и съпоставянето им с имуществените
придобивки.Прочитът на текста на чл.1 ал.2 от Закона не оставя съмнение,че при наличието
на изчерпателно изброените в него предпоставки искането на Комисията би било
основателно и обратното.
На
първо място се изисква придобиване на имущество,пряко или косвено от престъпна
дейност,което условие безспорно е налице.Сумата
от 648422.84 лв./в т.ч.стойността на недвижимите имоти/е придобита от
ответника пряко чрез престъпна дейност-измама,което е безспорно установено с
влязлата в сила присъда на наказателния съд.За това тези обстоятелства/размерът
на имотната облага и престъпната дейност/не подлежат на опровергаване в
настоящото производство.Фактическият състав на разпоредбата предвижда още три
алтернативни хипотези на разпореждане с това имущество,при наличието на всяка
една от които искането на Комисията би било основателно:1/то да е не е отнето в
полза на държавата,2/да не е конфискувано по други закони и 3/да не е
възстановено на пострадалия.Данни за разпореждане с това имущество по първите
два начина по делото не са представени.Разпоредбата на чл.210 ал.2 във вр.с
ал.1 т.5 НК,по която е осъден ответника,предвижда конфискация на имуществото на
виновния до размер на половината,но такава не е наложена с влязлата в сила
присъда.Няма данни и за допустимо по други закони и извършено отнемане в полза
на държавата или конфискация.Прочее двете алтернативни предпоставки на текста
будят недоумение у съда с неяснотата си и с като че ли липсващата разлика между
тях.Изглежда доста невъзможно да се иска отнемане на имущество на основание
някоя от тях.Тези разсъждения обаче са ирелевантни за правния спор,тъй като
Комисията се е позовала на първата хипотеза-имуществото да не е възстановено на
пострадалата.
Това
обстоятелство подлежи на доказване на общо основание в процеса и е изцяло
опровергано от събраните по делото доказателства.Ответникът твърди,че е върнал
на британската гражданка Ъ. всички парични средства,които са били предмет на
престъплението,за което е осъден.В тази връзка съдът не цени представените по
делото договори за дарение на парични суми,тъй като те не представляват
доказателество за съдържанието им,въпреки нотариалната заверка-нотариусът
заверява само подписите на страните.Парите са движими вещи и за дарението им
законът не изисква писмена форма.За това тези договори нищо не доказват и не
мога да бъдат взети предвид от съда.Особено с пълна сила това се отнася за
договора от 23.8.2005 г.Това не е никакъв договор,а просто декларация с
нотариална заверка,като изявленията в нея не са доказани по никакъв начин.
Твърдението
на ответника обаче се потвърждава изцяло от показанията на самата
пострадала,разпитана като свидетелка от съда.Същата установява,че има абсолютно
приятелски отношения с него и понастоящем,независимо,че е осъден за това,че я е
измамил.Продължавала да идва в България и да се виждат,продължавала да му
изпраща пари и след делото.През м.август
Съдът
намира направеното възражение на Комисията за недопустимост на свидетелските
показания на основание чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК за неоснователно.Разпоредбата
запретява допускането на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв.В случая сумата
се дължи на свидетелката на основание непозволено увреждане-самият закон я
нарича „пострадала” и с нея се възмездяват причинените и от измамните действия
на ответника вреди.Между тях няма договорни отношения,поради което
свидетелските показания са допустими и се възприемат изцяло от съда.Позовавайки
се на тях съдът приема,че придобитото от престъпна дейност имущество/в случая
парични средства/е възстановено изцяло на пострадалата британска гражданка Ъ..Става
дума за цялата сума,предмет на наказателната измама,в т.ч.и тази за двата
недвижими имота.Това са възприятията на свидетелката-че е възмездена за
всичко,което е предмет на наказателното производство.При това положение
мотивираното искане на Комисията не следва да се уважава,тъй като не е налице
една от предпоставките на чл.1 ал.2 от Закона.Неналичието и не прави иска
недопустим,както се твърди от ответника,а неоснователен,поради което същият
следва да се отхвърли.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
мотивираното искане на Комисията за установяване на имущество,придобито от
престъпна дейност-София за отнемане в полза на държавата от М.Ц.З. *** и 5 със
застроена площ 173.78 кв.м,състоящ се от дневна,кухня,кабинет и сервизни
помещения на четвъртия етаж и три спални,баня-тоалетна на петия етаж,с изба №
32 от 13.40 кв.м,заедно с 5.74 % ид.ч.от
общите части и 42.29/839 ид.ч.от жилищен парцел,целият от 839 кв.м,2/гараж „Г-
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Окръжен
съдия: